Определение по дело №363/2017 на Окръжен съд - Сливен

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

гр. Сливен, 02.08.2017 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на втори август през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

МЛ. С. НИНА КОРИТАРОВА

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въззивно ч. гр. д. N 363  по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по жалба на К.С., в качеството й на публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас, ЕИК:1310631880024, с адрес: ************* против отказ на съдия по вписванията при РС- гр. Сливен за извършване на вписване в книгите по вписванията на искова молба с вх. № 4094/07.07.2017 г. по описа на Службата по вписванията-Сливен, обективиран в Определение № 8 от 07.07.2017 г.  на съдия по вписванията при РС-Сливен мотивиран с липсата на образувано пред РС-Сливен към датата на искането да бъде вписана исковата молба

Жалбоподателят твърди, че съдията по вписванията не е съобразил т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 2012 г. от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, по см. на която проверката се ограничавала само до това дали акта подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника по вписването съдържание. Съдията по вписванията бил въвел допълнително изискване за вписването на исковата молба, а именно да бъде образувано по тази искова молба дело. Исковата молба, чието вписване се претендирало била входирана под №13351 от 07.07.2017 г.  в РС-Сливен. Съгласно чл. 9, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 от ПВ вписването на актове относно недвижимите имоти ставало незабавно в деня на постъпването на акта в съответния регистър, тъй като било възможно в някой от следващите дни да бъде вписан друг акт относно същия имот със същия праводател. Цитира чл. 12 ПВ според който вписването на исковите молби се извършва по искане на страната след като молбата е постъпила в съда и по нея е събрана държавна такса. Съдията по вписванията бил длъжен да провери дали исковата молба съответства на изискванията на чл. 6 и чл. 12, ал. 1, изр. 2 от ПВ. Изключение бил съставлявал случая, когато съдът бил разпоредил вписването на исковата молба, тогава съдията по вписванията не бил могъл да проверява неговата преценка относно редовността на исковата молба. Цитира Определение № 98 от 08.04.2015 г. по ч.гр.д. №1663/2015 г. на ВКС според което исковата молба следвало да отговаря на изискванията на чл. 6 ПВ, като проверката затова била в правомощията на съдията по вписванията и била различна от проверката за редовност на исковата молба по чл. 129 във вр. с чл. 127 ГПК, като обстоятелството, че по същата било образувано дело не било означавало имплицитно, че същата била редовна по чл. 6 от ПВ. Освен това в чл. 114, ал. 2 ЗС било предвидено, че ход не можел да бъде даден, докато подлежащите на вписване искови молби не били вписани. СлРС бил обездвижил процесната искова молба с указания, че същата подлежи на вписване. През интервалът от време между входирането на процесната искова молба, отказът за вписването й от съдията по вписванията и произнасянето на СлОС НАП бил търпял имуществени вреди и било възможно насрещната страна по делото да се разпореди с тези имоти. Посочва други случаи при които същите искови молби били вписвани от други съдии по вписванията при РС-Сливен веднага след входирането им в РС-Сливен и преди да бъде образувано съдебното дело.

Поради това се иска СлОС да отмени определението, с което е отказано вписването и разпореди описаната искова молба да бъде вписана в регистрите на СВп при СлРС.

След преценка на представените доказателства, съдът намира жалбата, за допустима и основателна.

Жалбоподателят е входирал в деловодството на СлРС на 07.07.2017 г. искова молба с вх. № 13351/07.07.2017 г. с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, чл. 216, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 135 ЗЗД, която подлежи на вписване на основание чл. 114 ЗС във вр. с чл. 11 и сл. от ПВ. С атакуваното определение съдията по вписванията е отказал да впише тази искова молба.

С оглед на приетата фактическа обстановка въззивният съд направи следните правни изводи:

Основателно е оплакването на жалбоподателя, че съдията по вписванията е следвало да се ограничи при проверката си единствено до това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване и дали отговаря на изискванията на закона относно формата и съдържанието си. Неоправдано и недопустимо е той да проверява други различни от предвидените в закона предпоставки на акта, чието вписване се иска.

В този смисъл е и т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 2012 г. от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Вписването (като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване) е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. Касае се акт на безспорна администрация, оказване на съдействие при законосъобразно развитие на граждански правоотношения. Целта е оповестяване на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи.

Безспорно е в съдебната практика, прието е и в Тълкувателно решение № 3 от 2010 година на ВКС, че вписването на исковата молба има цел да даде гласност на съдебния спор относно конкретен недвижим имот, както и да осигури противопоставимост на правата на страната - ищец срещу всички права, придобити от трети лица, след вписването. Като правно действие вписването е без отношение към съдържанието на гражданско-правния спор и без да може да въздейства на спора така, като обстоятелствата и исканията, заявени с исковата молба. Невписването на искова молба не се отразява на спорния предмет, защото - по арг. от чл. 115, ал. 4 ЗС, влезлите в сила решения по тези дела, също подлежат на вписване, а дори и невписани, тези решения обвързват страните със силата на присъдено нещо, но придобитите вещни права ще бъдат противопоставими на третите лица, едва след вписването. Едновременно с това изискването за вписване по чл. 114, ал. 1, б. "а" ЗС във вр. с чл. 112, б. "з" ЗС и чл. 114, ал. 2 ЗС макар и имащо за цел оповестително- защитна функция по отношение на трети лица или спрямо трети лица - приобретатели на спорното вещно право, от гл. т. на обществения интерес и правна сигурност на гражданския оборот, като защитим по-висш интерес, задължава съда като правоприлагащ орган да следи служебно в рамките на проверката по чл. 127, 128 ГПК и чл. 130 ГПК за наличието на вписана искова молба по исковете по чл. 114 ЗС .

За прилагане на това изискване на закона и на основание чл.116 от ЗС е издаден именно Правилника за вписванията. В чл.11 б.“в“ във връзка с чл.4 б.“з“  от ПВ е уредено именно вписването на искови молби ,от вида на исковата молба на ТД на НАП , чието вписване се иска.

Съгласно разпоредбата на чл.12 ал.І от ПВ за да се извърши вписването на исковата молба, следва да се представи подадената  в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на дело, както и препис или препис-извлечение от молбата. Исковата молба трябва да отговаря на изискванията на чл. 6 от Правилника. В случая исковата молба отговаря на изискванията на чл. 6 от ПВ, била е заведена с входящ номер в деловодството на СлРС, по същата искова молба не е била събирана държавна такса за образуване на дело, тъй като на основание чл. 84, т. 1 ГПК се касае за публични държавни вземания и държавата е освободена от внасянето на такси. Видно от представената на 01.08.2017 г. справка от СлРС с изх. № РД-10-5962 въз основа на исковата молба с вх. № 13351/07.07.2017 г. е било образувано гр.д. №3292/2017 г. по описа на СлРС, което означава, че единствения аргумент на съдията по вписванията да откаже вписване на тази искова молба е несъстоятелен.

Ето защо, след като правните изводи на въззивната инстанция се разминават с тези на съдията по вписванията, отказът му да извърши вписване се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, с последиците по чл. 32 в от ПВп.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 8 от 07.07.2017 г. на Съдия по вписванията при Служба по вписванията към СлРС, с което е отказано извършване на вписване на искова молба, вх. № 4094/07.07.2017 г. по описа на Служба по вписванията при РС-Сливен, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.