Р Е Ш Е Н И Е
№ 16
гр. Пловдив, 07 януари 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, Първо отделение, V състав, в открито съдебно заседание на 06,12,2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при
секретаря П. Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Ботев адм. дело № 2043 по описа
на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Жалбоподателят - Н.С.П., ЕГН **********,***, чрез адв. К.,*** оспорва Принудителна административна мярка /ПАМ/–
репатриране на лек автомобил *** ХЗ, рег. № ***, осъществена от Общинско
предприятие „Паркиране и репатриране“ Пловдив на 20.07.2021 г. на основание чл.
171, т. 5, б. Б от ЗДвП.
В жалбата , както и в приложената
писмена защита /л.86/ се твърди неправилност и
незаконосъобразност на процесното
разпореждане.
Ответникът –
полицай в Общинска полиция Пловдив – Й. А. наложил ПАМ, счита жалбата за
неоснователна. В оз. запознавайки се със снимките,
както и с приетата СТЕ, в конкретната ситуация
заявява, че е „Бил друг автомобил, който видимо не можеше да влезе в гаража, който в наше присъствие
правеше опит да влиза в гаража и не можеше. Той
правеше опит да влезе напред. Спомням си, че човекът прави опити и на
заден ход да си вкара колата в гаража, но не успя“.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, видно от представените по
делото доказателства , че ПАМ е била
осъществена на 19,07,2021г., а жалбата /
л. 2/ срещу нея е подадена на 26,07,21г. , директно в ПАС от лице, което има
правен интерес да направи това, поради
което същата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съдът като съобрази фактите и
събраните по делото доказателства , относно оспореният административен акт предмет на съдебен
контрол,
от фактическа страна установи следното:
На 19,07,2021г. около 20,00ч. в гр. П.
, на ул. ***, пред № 45, жалбоподателят Н.С.П.,
с ЕГН ********** е паркирал лек
автомобил, марка „***“, модел „…“ с рег. № ***, пред домът си, върху тротоара и
част от пътното платно, като според него
не е затруднявал движението и маневрите
на другите участници в движението.
Преписката по делото е представена в цялост, ведно с докладна
записка / л. 30-38/ на полицай А. , както и с четири броя снимки на процесното МПС. В докладната е посочено , като основание за
репатриране , че „автомобила е бил репартриран , като
паркиран пред вход-изход на гараж, което
прави невъзможно влизането на л.а. ***с рег. № ***.
Представени са от ответника и / л. 11-37/
становище , Наредба на Об.съвет Пловдив за организацията на движението и
паркирането в гр. Пловдив , Правилник за дейността на общинско предприятие
„Паркиране и репатриране“ , Заповед № 18ОА2593/6,11,2018г. на Кмета на Община
Пловдив, Заповед № 1215/27,10,2016 г. на
Кмета на Община Пловдив и ежедневна
ведомост за 20,07,2020г. в която под № 18 фигурира ответника А..
В.оз. по
искане на жалбоподателя съдът е допуснал и приел СТЕ на вл.
Инж. А./л. 51/ , от която се установява , че е възможно л.а. ***с рег. № *** да
влезе в гаража, при паркиран автомобил на северния тротоар , срещу гаража.
Разпитан е и свидетеля К. И. Р.,
който си спомня, че жалб. имал проблеми със съседа
Г. Е., както и че нямало
никакви проблеми с паркирането и изкарването на колата от гаража. Пояснява, че
проблемите са по повод паркирането на автомобилите им , на улицата пред гаража на Г. Е.. Заявява , че е
виждал как , когато има спрени коли пред гаража на Г. Е.
, той е изважда своята кола от гаража, само с една маневра.
Съдът ще кредитира приетата СТЕ ,
както и показанията на свидетеля, съобразно с другите доказателства по делото.
Жалбоподателя в осз.
на 22,11,21г. е представил свои фото снимки , ведно с флаш
памет , от които твърди , че става ясно, че при паркирана кола срещу гаража на Г.
Е. няма проблеми да се влезе и да се излезе, при положение, че има паркирана
кола отсреща на улицата.
От правна страна следва да се отбележи следното:
Съдът счита, че в случая спор по
фактите няма. Спора е относно правилното приложение на материалния закон и дали
парирайки по тоя начин върху тротоара е
създадена опасност за другите участници в движението, както дали Г. Е. може да
влезе или излезе от гаража си, при положение, че има паркирана кола отсреща на
улицата.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.5 ЗДвП е възможно преместване на паркирано пътно превозно
средство без знанието на неговия собственик, когато превозното средство е
паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението.
В този случай лицата по чл. 168
уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията
на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното
средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното
средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да
бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на
преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното
управление на Министерството на вътрешните работи
Принудителните административни мерки
(ПАМ) са актове на държавно управление от категорията индивидуални
административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по
отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните
предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и
ограничително тълкуване, т.к. с прилагането им се засяга директно правната
сфера на адресата. Именно поради своя рестриктивен
характер е недопустимо да бъде разширяван предметния им обхват и приложно поле.
В случая процесната ПАМ е регламентирана в нормата на
чл. 171, т. 5 от ЗДвП, съгласно която службите за контрол, определени от
кметовете на общините могат да преместят неправилно паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик, когато превозното средство е паркирано в
нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението.
Принудителните административни мерки
/ПАМ/ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН целят предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях.
В хода на делото беше доказано
/чл.170 ал.1 АПК/ изпълнението на законовите изисквания при налагане на ПАМ.
При така изяснената фактическа
обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168,
ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
На първо място следва да се отбележи,
че за констатиране на фактите, основаващи прилагането на ПАМ – принудително
преместване на превозно средство по чл. 171, ал. 1, т. 5, буква „б“ от ЗДвП,
не е нормативно предвидено издаването на конкретен акт в писмена форма,
поради което установяването на предпоставките за нейното прилагане е възможно
посредством всички допустими доказателствени
средства, включително и снимков материал. В този смисъл, според чл. 39, ал. 1
от АПК, относимите за административното производство
факти се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни
представители, сведения, писмени и веществени доказателствени
средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със
закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и
обстоятелства да се извърши и с други средства. При това положение както
докладната записка, така и снимковият материал представляват доказателства,
събрани в хода на административното производство по прилагането на ПАМ. Същите
представляват годно доказателствено средство по
смисъла на чл. 39 от АПК и има сила пред съда, съобразно чл. 171, ал. 1 от АПК.
На следващо място в закона не е
посочено изрично кой е административният орган, оправомощен
да наложи мярка от категорията на процесната такава,
при което следва да се приеме, че той трябва да е от кръга на субектите по чл.
168 ал. 1 от ЗДвП: определените от министъра на вътрешните работи длъжностни
лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците
или администрацията, управляваща пътя.
Съгласно приложената заповед №
8121з-1215/27.10.2016 г. на министъра на вътрешните работи, същият е делегирал
на длъжностните лица на ръководни, изпълнителски и младши изпълнителски
длъжности от структурните звена на „Пътна полиция” и „Охранителна полиция” в
Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерство на
вътрешните работи, правомощието да преместват или да нареждат да бъде
преместено, паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на
предварително оповестено място, без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач. В случая по
ежедневна ведомост за 20,07,2020г., под № 18 фигурира ответника А., заемащ
длъжността старши полицай в сектор „Общинска полиция - Пловдив“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на
МВР-Пловдив, е вменено правомощието да премества или да нарежда да бъде
преместено паркирано ППС на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач.
Съгласно чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно
превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо
за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи
в присъствието на водача, а съгласно ал.2 паркирано е пътно превозно средство,
спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и
извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне
конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или
в подчинение на правилата за движение. В случая, не се спори, че водачът на
автомобила, не се е намирал в него към момента на разпореждане на ПАМ, поради
което и с оглед разпоредбите на чл.93 от ЗДвП, автомобилът не е бил в престой,
а е бил паркиран.
Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б.
"б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при наличието, на които
законодателят дава право на компетентните органи да налагат принудителна
административна мярка преместване на пътното превозно средство без знанието на
собственика. Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.
Втората, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава
опасност за другите участници в движението. И третата, когато паркираното
средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
В настоящия случай като основание за
репатрирането в докладната записка на А. е посочено, че „автомобила е бил репартриран , като паркиран пред вход-изход на гараж, което
прави невъзможно влизането на
л.а. ***с рег. № ***. От посоченото фактическо основание се установява, че процесната ПАМ е наложена в третата от посочените хипотези,
а именно – когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението.
От събраните по делото веществени и
гласни доказателства е видно, че автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран
пред гараж на съсед , „отсреща“ на жалбоподателя , като позицията на автомобила
се установява от приложения снимков материал, вкл. и от приложената флаш-памет.
Съдът внимателно изгледа седемте клипа , предоставени от
жалбоподателя на флаш-памет /плик на л. 81/ , от
месеци 9,10 и 11,2021г. от които безспорно се вижда че е възможно
влизането и излизането от гаража , срещу дома на жалбоподателя.
Същевременно съдът взе предвид
показанията на жалбоподателя и на ответника в осз. ,
от които се установява , че л.а. на жалбоподателя е бил паркиран на тротоара ,
срещу гаража , на около 120-130см от
оградата , на имота на жалбоподателя /4-ри плочки по около 30 см/ . От
друга страна съдът не установява от клиповете, както и от снимките / л. 66-79/ , на какво разстояние от оградата , се
намират в действителност л.а. от снимките, предоставени от жалбоподателя.
От показанията на ответника в оз. на 06,12,21г. /
л. 99/ се установява , че „ в конкретната ситуация бил друг автомобил, който
видимо не можеше да влезе в гаража, и който
в наше присъствие правеше опит да влиза в гаража и напред и на заден ход, не е успял да си вкара колата в гаража“.
В настоящото производство съдът
установи , че процесната ПАМ е наложена от материално
компетентен орган, въз основа на приложените по делото доказателства и
конкретно ежедневна ведомост , в която
фигурира ответника .
Съдът намира, че ответникът доказа по
несъмнен начин наличието на основанията за прилагане на оспорената принудителна
административна мярка. От страна на жалбоподателя не бе опровергано по пътя на
пълното насрещно доказване твърдението на ответника, както и не беше доказано
твърдяното в жалбата.
Предвид изхода на спора на ответника разноски не се присъждат , тъй
като липсват доказателства за направени
такива, поради което съдът намира, че оспорената мярка е законосъобразна, а
жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.
Водим от изложеното, Съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.П., ЕГН **********,***,
чрез адв. К.,*** срещу Принудителна административна
мярка /ПАМ/, репатриране на лек автомобил *** ХЗ, рег. № ***, осъществена от
Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ Пловдив на 20.07.2021 г. на
основание чл. 171, т. 5, б. Б от ЗДвП.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :