Решение по дело №973/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

С Решение № 3691/18.04.2022 г. по адм. дело № 11183/2021 г. на ВАС е отменено решение № 833/17.06.2021 г. по адм. дело № 2173/2021 г. на Адм. съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане.

Производството е образувано е по жалба от „Макси мес“ ООД, [ЕИК] срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000319003741-091-001/12.05.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 178/31.08.2020 г. на директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който са установени задължения за ДДС по ЗДДС и корпоративен данък за 2017 г. и 2018 г.

Жалбоподателят е изложил доводи за незаконосъобразност на РА поради нарушение на материалния закон. Претендира присъждане на сторени разноски и възнаграждения за адвокат за всички инстанции.

Ответната страна – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител - юрисконсулт, оспорва жалбата. Претендира присъждане на сторените разноски за съдебно – счетоводни експертизи /ССЕ/ и възнаграждение за юрисконсулт за всички инстанции.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С РА е прието, че са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК. С Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК № Р-03000319003741-113-001/03.02.2020 г. /л.117/ връчено на 04.02.2020 г. е уведомен жалбоподателя, че данъчната основа ще се определи по реда на чл.122 от ДОПК.

По ЗКПО с РА е установено:

За 2017 г. - През 2017 г. жалбоподателят е получил стоки по фактури издадени от „ВИВЕКТА БГ“ ЕООД, „В.“ ЕООД, „БАРТЛИНК ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, „ЕКОПРОДУКТ“ ЕООД и „БАШ“ ООД, който не са отразени в счетоводството му на обща стойност 73307,92 лева, описани подробно в РД - стр.29-32. Доставките са за месо и местни изделия, свързани с основната дейност на жалбоподателя. Фактурите са издадени от обичайните доставчици, от които има много фактури за предходни периоди. През 2017 г. данъчната основа на доставките /доставна цена/ е 73307,92 лева. Прието е, че има получени стоки, които не са отразени в счетоводството, не са отчетени приходи от продажба на продукция и стоки. РА сочи, че не е установено по безспорен начин, че закупените СМЗ по неосчетоводените фактури да са продадени като стоки или като продукция, но също така е установено, че няма излишъци в края на годината, поради което е прието по-благоприятното за дружеството - като продажби на стоки, поради което е изследвана надценка за продажба на стоки, като е прието, че за 2017 г. е 10,673% описани в РД. Определена е данъчна основа на приходите от продажби по реда на чл.122 от ДОПК за стоките предмет на доставка по неотчетени фактури за 2017 г. доставна цена 73307,92 лева, ДДС 14661,58 лева, надценка 10,673%, надценка 7824,15 лева продажна цена 81132,07 лева. Прието е, че продажбите са извършени до 31.12.2017 г. и приходите от тях следва да са отчетени през 2017 г.

Относно разходите от дейността – с РА е прието, че жалбоподателят е отчел в счетоводството си разходи, които не са документално обосновани по смисъла на чл.26, т.2 от ЗКПО и чл.77, ал.1 от ЗКПО – разходни отчети в нарушение на счетоводното законодателство по фактури:

ДФ № **********/07.12.2017 г., 1076,52 лева, издадена от „Баш“ ООД не е издадена на жалбоподателя.

ДФ № **********/07.09.2017 г., 795 лева, издадена от „Панаком лимитед“ ООД осчетоводена по см.302 през м.09 и м.12.2017 г.

ДФ № **********/22.08.2017 г., 2799,99 лева, издадена от „Вивекта“ ЕООД осчетоводена по см.302 през м.08 и 09.2017 г.

ДФ № **********/29.09.2017 г., 558,83 лева, издадена от „Вивекта“ ЕООД осчетоводена по см.302 през м.09 и 12.2017 г.

ДФ № **********/20.10.2017 г., 81,67 лева, издадена от „Нова търговска компания 2004“ АД, осчетоводена по см.302 през м.10 и 11.2017 г.

Посочените фактури са на обща стойност 4235,49 лева и са дублирани в отчетните регистри на дружеството.

Определен е дължим корпоративен данък за 2017 г. 8003,43 лева, внесен 6689,81 лева, разлика за внасяне 1313,62 лева и лихва 281,36 лева /за периода от 03.04.2018 г. до 12.05.2020 г./

За 2018 г. Прието е, че през 2018 г. жалбоподателя е получил стоки па фактури издадени от „ВИВЕКТА БГ“ ЕООД, „В.“ ЕООД, „БАРТЛИНК ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, „ЕКОПРОДУКТ“ ЕООД, „НОВА ТЪРГОВСКА КОПАНИЯ 2004“ АД И „МАКСИ МЕСО“ ЕООД, които не са отразени в счетоводството на дружеството, на обща стойност 60060,82 лева, описани в РД стр.38-39.

Прието е, че не са налице доказателства, че през 2018 г. жалбоподателя е получател на стоки по фактури от „ВИВЕКТА БГ“ ЕООД на обща стойност 11475,44 лева и „МАКСИ МЕСО“ ЕООД на обща стойност 131585,86 лева /описани в РД –стр.40/, отразени са в отчетните регистри по ЗДДС – дневници за покупки на жалбоподателя през 2018 г., но не са намерили отражение в счетоводните сметки на дружеството, по които се отчитат доставените стоки и материали. Получаването на СМЗ е прието, че е доказано, чрез отразяването им в дневниците за покупки на жалбоподателя и ползването на данъчен кредит. През 2018 г. общата стойност на доставките /доставна цена/ [рег. номер],12 лева, не са отчетени счетоводно приходи от продажба на стоки и продукция. През 2018 г. жалбоподателя няма наети лица, няма условия за производство на продукция от получени стоки, а само за продажба на стоки в непреработен вид. Определена е средна надценка за 2018 г. 10,164%, съответно при тази надценка продажната цена без ДДС е определена в размер [рег. номер],45 лева. Прието е че продажбите са извършени до 31.12.20218 г. и приходите от тях следва да са отчетени през 2018 г.

Относно разходите за 2018 г. е прието, че са отчетени разходи, които не са документално обосновани по смисъла на чл.26, т.2 от ЗКПО и чл.77, ал.1 от ЗКПО, а именно отчетени в нарушение на счетоводното законодателство: изписани са СМЗ 62035 лева отнесени по Дт сметка 703 приходи от продажба на услуги /наем на МПС/ в кореспонденция със сметка 611 – разходи за основна дейност, за които от жалбоподателя не са представени документи послужили като основание за счетоводните записвания и за отчитане на разходи. Установени са разходи за външни услуги в размер [рег. номер],17 лева отнесени по Дт на сметка 60205 в кореспонденция със сметка 401 – доставчици, за които от жалбоподателя не са представени документи, послужили като основание за счетоводните записвания и за отчитане на разходи. Не е представен Дневник на сметка 6025 с оглед хронологичното проследяване на направените счетоводни записвания и формиране на сумата 144726,17 лева. Сумите от 62035 лева [рег. номер],17 лева са участвали при формирането на финансовия резултат за 2018 г. като разходи на суровини и материали и външни услуги в нарушение на чл. 26, т.2 и чл.77, ал.1 от ЗКПО. Определен е корпоративен данък за 2018 г. в размер на 13592,17 лева, не е внесен такъв, прието е, че дължим в размер 13592,17 лева и лихва 1540,57 лева - за периода 01.04.2019 г. до 12.05.2020 г.

По ЗДДС с РА е установено:

През 2017 г. с ДО 73307,92 лева и 2018 г. с ДО 60060,82 лева жалбоподателя е получател на стоки по фактури от „ВИВЕКТА БГ“ ЕООД, „В.“ ЕООД, „БАРТЛИНК ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, „ЕКОПРОДУКТ“ ЕООД, „БАШ“ ООД И „МАКСИ МЕСО“ ЕООД описани л. 45-55 от РД.

Установени са документи от „ВИВЕКТА БГ“ ЕООД И „МАКСИ МЕСО“ ЕООД, отразени в дневниците за покупки на жалбоподателя и по тях е ползван ДК. Не са осчетоводени и не е начислен ДДС. ДО 73307,92 лева – 2017 г. и [рег. номер],12 лева – 2018 г.

Направен е извод, че в нарушение на чл.71, т.1 и чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС жалбоподателя е ползвал неправомерно ДК относно:

Ф. № **********/30.08.2017 г. с ДО 2454,01 лева и ДДС 490,80 лева издадена от „БАРТЛИНК ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД на „ТРАНЖ“ АД, отразена в дневника за покупки на жал.

Ф. № **********/07.12.2017 г. с ДО 1076 лева и ДДС 215,31 лева издадена от „БАШ“ ООД на „МАКСИ МЕСО“ ООД отразена в дневника за покупки на жал.

Дублирани документи в дневниците за покупки на жалбоподателя с ДК общо 4320,45 лева описани в РД стр.59.

В нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС не е отразило в дневниците за покупки ДКИ издадени от „ВИВЕКТА БГ“ ЕООД на жалбоподателя по три фактури описани на стр.8 от РА.

6. Прието е, че не са налице доказателства за приложението на чл. 69, ал.1 от ЗДДС относно данъчни документи отразени в дневниците за покупки на „Макси мес“ ООД за данъчни периода м.01.2019 г. и м.03.2019 г. от доставчици „ВИВЕКТА БГ“ ЕООД и „МАКСИ МЕСО“ ООД описани в РД – стр.60-61, които не са намерили отражение в счетоводните сметки на дружеството, по които се отчитат доставените стоки и материали. Прието е, че са събрани доказателства от доставчиците, че стоките предмет на доставка по фактурите получени от жалбоподателя на датата на издаването им. Тези стоки не са отразени по сметките отчитащи СМЗ, съответно е прието, че няма да се отчитат облагаеми доставки за целите на ЗДДС. С тези съображения е направен извод, че ДК в общ размер 9371,55 лева за данъчни периоди м.01.2019 г. и м.03.2019 г. по фактури от „ВИВЕКТА БГ“ ЕООД и „МАКСИ МЕСО“ ООД описани в РД е ползван в нарушение на чл.96, ал.1 от ЗДДС.

В резултат на административното обжалване на РА с решението на директор на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП е прието, че жалбата е неоснователна.

От справка за актуални трудови договори на „Макси мес“ ООД /л. 1436 – 1437/ се установява, през периода 2017 – 2019 г. с кои лица дружеството е имало трудови правоотношения.

В съдебното производство са представени документи от „Вивекта БГ“ ЕООД, „Макси месо“ ООД, „Бартлинк интернешънъл“ ООД, „Нова търговска компания 2004“ АД, „Екопродукт“ ЕООД, „В.“ ЕООД, „Баш“ ООД.

Изготвена и приета е СГЕ, неоспорена от страните /л. 117 – 125, адм. дело № 2173/2020 на Адм. съд – Варна/, която установява, че след изследване на фактури от доставчици на „Макси мес“ ООД една фактура издадена от „Бартлик интернешънъл“ ООД и 13 фактури издадени от „В.“ ООД за получател е положен подпис от П. Г. П..

СГЕ /л.231-257/ адм. дело № 973/2022 г. на АС – Варна, която не е оспорена от страните, установяванията на СГЕ съдът ще обсъди в мотивите на решението.

ССЕ /л. 143-162/, допълнена ССЕ /л. 175 – 185/ неоспорени от страните и приети по адм. дело № 2173/2020 на Адм. съд – Варна, чиито установявания съдът ще обсъди в мотивите на решението.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

І. По допустимостта на жалбата:

Препис от решението на Директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП е връчен на жалбоподателя на 15.09.2020 г., жалбата е подадена на 28.09.2020 г. в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима, разгледана по същество е частично основателна.

II. По процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Със Заповед №Д-2273/20.12.2018 г. издадена от директор на ТД на НАП - Варна /л.1445-1446, том І/ са определени органите, които да издават заповедите за възлагане на ревизии, сред които е Д. К., началник сектор „Ревизии“. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000319003741-020-001/18.06.2019 г., относно задължения за корпоративен данък от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. и ДДС от 01.01.2017 г. до 31.05.2019 г., връчена на жалбоподателя на 27.06.2020 г., срока за извършване на ревизията е бил три месеца, ревизиращ екип - Й. К. определена за ръководител на ревизията и И. З.. Със Заповед № Р-03000319003741-023-001/16.08.2019 г., на основание чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК е спряно производството от 16.08.2019 г. до 16.10.2019 г., възобновено е със Заповед от 17.10.2019 г. и е определен срок за приключване на ревизията до 28.11.2019 г. Със ЗИЗВР от 28.11.2019 г. е продължен срока на ревизията до 28.01.2020 г. Със заповед от 27.01.2020 г. е спряно производството по ревизията от 27.01.2020 г. до 03.02.2020 г., възобновено е със заповед от 31.01.2020 г. и е определен срок за ревизията 03.02.2020 г. С Решение № Р-03000319003741-098-001/28.11.2019 г. издадено от Д. К. – началник сектор „Ревизии“ на основание чл.7, ал.3 от ДОПК е иззето разглеждането и решаването на ревизията от Й. К. и е определена за ръководител на екипа М. П. Г. – Н. /л.1411/. Съгласно Заповед № Д-2272/20.12.2018 г. на директор на ТД на НАП – Варна, Д. К. е имала компетентност да издаде решение за изземване на ревизия. От издадени болнични листи на Й. К. – л. 27-29 адм. д № 2173/2020 г. на Адм. съд – Варна се установява, че през периода 18.09.2019 – 30.09.2019 г., 01.10.2019 – 14.10.2019 г., 15.10.2019 – 28.11.2019 г., 26.11.2019 г. – 16.01.2020 г. и 07.01.20-26.02.2020 г. е била в отпуск по болест, като диагнозите са МКБ 047.0 – лъжливо раждане преди 37 години, Z35.8 – наблюдение върху бременността на гена, подложена на друг висок риск и 080.0 – спонтанно раждане. Съгласно чл.7, ал.3 от ДОПК отпускът за бременност, раждане и отглеждане на дете не е трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В случая се касае за ревизионно производство, сроковете за провеждането и приключването, на което са уредени в чл. 110 – 120, чл.114 от ДОПК. Когато поради обективни причини органът е в невъзможност да участва в провеждането на ревизията в посочените времеви граници, следва да се приеме, че в такава хипотеза е налице "трайна невъзможност" по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК. В този смисъл законосъобразно с решение № Р – 03000319003741 – 098 – 001/28.11.2019 г. на възложителя на ревизията на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК, е иззето разглеждането и решаването на ревизията от Й. К.. В този смисъл решения на ВАС по адм. дела №5741/2021 г. и № 390/2021 г. След изземване на ревизията от Й. К. за ръководител на ревизията е определена М. П. Г. – Н..

Срокът за извършване на ревизията е бил до 03.02.2020 г., поради което на основание чл.117, ал.1 от ДОПК, 14 – дневния срок за изготвяне на РД е бил до 17.02.2020 г. Процесният РД е издаден от М. П. Г. – Н. и И. М. З. на 13.04.2020 г. извън предвидения 14 – дневен срок, но този срок е инструктивен поради което липсва отменително основание в тази насока /решения по адм. дела № 2684/2021 г. и № 3654/2013 г. на ВАС/. РД е връчен на жалбоподателя на 14.04.2020 г. Не е подадено възражение от жалбоподателя срещу РД. В срока и съобразно чл.119, ал.2, вр.ал.1 от ДОПК е издаден обжалвания РА на 12.05.2020 г. от Д. Б. К. - началник сектор „Ревизии“, възложила ревизията и М. П. Г. - Н. – главен инспектор по приходите в сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Варна, ръководител на ревизията. РА е връчен на 21.05.2020 г. на жалбоподателя.

Подадена е жалба срещу РА, на 02.06.2020 г., отстранени са нередовности по същата на 02.07.2020 г., в резултат на административното обжалване на РА, по реда на чл.117 и сл. от ДОПК, директорът на Дирекция “ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП, в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК се е произнесъл с Решение №178/31.08.2020 г., с което е потвърдил РА.

Чрез представени от ответника електронен носител (1 бр. компактдиск), възпроизведен в съдебно заседание и приет към доказателствата по делото и представени отчети за автоматизирана проверка за валидиране на електронните подписи /л.295/, е установено че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА и Заповеди за спиране, съответно възобновяване на производството са издадени от лица, които са имали валиден електронен подпис – чл.25, ал.1 от ЗЕДЕУУ.

От изложеното следва, че при издаване на оспорения ревизионен акт не са допуснати процесуални нарушения, които да са отменителни основания.

ІІІ. По материалноправната законосъобразност на акта:

Чрез ССЕ /л. 144-177 адм. дело № 2173/2020 на Адм. съд – Варна/ е установено, че въз основа на наличните счетоводни регистри, експертизата не е в състояние да изпълни задачата да състави стоков поток на материалните запаси придобити по фактурите, по които е отказан данъчен кредит и да отговори на въпроса, същите използвани ли са в икономическата дейност на жалбоподателя. Посочено е, че регистрите се отклоняват от изискваният на счетоводството. В адм. преписка са приложени регистри само за периода 01.01.-31.05.2019 г. /стр. 1064-1074, 1295-1366/ и не е представена пълна счетоводна информация към 01.11.2019 г., поради което липсва информация за цялата 2019 г. Установеното е в нарушение на чл.11, ал.1, т.1 от Закон за счетоводството, относно поддържането на счетоводната система, която осигурява хронологично регистриране на счетоводните операции. Дори и за периода 01.01.-31.05.2019 г. ССЕ не е могла да използва наличната счетоводна информация, тъй като приложените счетоводни регистри /дневник на сметка: по сметки 302 – материали, 304 стоки и др./ не съдържат аналитична информация за материалните запаси на жалбоподателя, като: идентификация на актива – вид, наименование, количество, единична цена, стойност, данни за конкретните доставки – фактура, доставчик и други. Обобщена само в два записа е информацията за отписването на материалите, с посочени кореспондиращи сметки 601 и 702 – стр.1299. Посоченото е в нарушение на чл.11, ал.1 от ЗСч, относно получаването на аналитична и обобщена информация по счетоводен път. ССЕ е установила, че са дублирани покупките по фактурите, издадени през 2017 г. и 2018 г., които са с обща данъчна основа в размер на 13459,78 лв. и ДДС- 2691,96 лева. В изследвания файл с дублирани покупки липсва информация за 2016 г., както и липсва информация за отразени покупки от „В.“ ЕООД през м.03.2017 г., с обща данъчна основа 8142,41 лева и ДДС 1628,49 лева. От регистрите Дневник на сметка 302 Материали и сметка 304 Стоки за 2017 г. /стр.1190-1253 и 2018 г. /стр.1075-1095/ не е възможно да се установи дали данъчните основи по горепосочените фактури /справка 2 – л.146, дело 2173/2020 г. на АС - Варна/ са отразени двукратно по кредита на сметка 302 – материали и сметка 304 – стоки, както и дали те са участвали като отчетна стойност двукратно при формиране на финансовия резултат за 2017 г. Причината е липса на идентифицираща аналитична информация.

ССЕ изготвена и приета при повторното разглеждане на делото /л. 356 адм. дело № 973/2022 г. АС – Варна/ е с установяване, че при извършена проверка в офиса на жалбоподателя е установено, че за отчитане на движението на материалите, стоките и готовата продукция е използван специализиран складов софтуер в периода 2017 – 2019 г., който към настоящия момент е неактивен и не може да се установи материалите и стоките по фактурите с отказан данъчен кредит, кога са въведени в складовия софтуер, кога са вложени в производството и кога са реализирани. Дадено е заключение, че не може да се изготви стоков поток на конкретните артикули по процесните фактури.

Чрез ССЕ /л.356/ е установено, че относно извършените продажби през периода 01.01.-31.05.2019 г. има отразени кредитни обороти по сметка 701- Приходи от продажба на готова продукция и 702 – приходи от продажба на стоки. Вещото лице в съдебно заседание на 19.09.2023 г. /л.371/ е уточнило, че може да се установи към кои фирми и фактури са продажбите. Тези установявания не опровергават установеното, чрез предходната ССЕ, че приложените счетоводни регистри /дневник на сметка: по сметки 302 – материали, 304 стоки и др./ не съдържат аналитична информация за материалните запаси на жалбоподателя.

Въз основа на тези установявания на посочените две ССЕ съдът приема, че са налице предпоставките на чл.122, ал.1 т.2 и т.4 от ДОПК, тъй като са налице данни за укрити приходи и доходи, а също така представената счетоводна отчетност съгласно ЗСч и воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане.

Съобразно чл.124, ал.1 от ДОПК е връчено уведомление № Р-03000319003741-113-001/03.02.2020 г. /стр.117/ на 04.02.2020 г., с което жалбоподателя е уведомен, че данъчната основан за ДДС и корпоративен данък ще се определи по реда на чл.122 от ДОПК.

На основание чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Жалбоподателят частично е опровергал установяванията на органите по приходите, с оглед събраните доказателства в съдебното производство.

С РА са определени допълнителни главници по ЗДДС в общ размер 75495,81 лева, от които 60 979,90 лева – допълнително начислен ДДС на продажбите и 14515,91 лева – отказан данъчен кредит.

С оглед твърдението на жалбоподателя, че фактурите относно определените данъчни задължения не са подписани от представители на дружеството са изискани от съконтрагентите фактурите и съпровождащите документи по сделките. Изготвена е СГЕ по адм. дело № 2173/2020 г., чрез която е установено, че в една фактура от „Бартлик интернешънъл“ ООД и в 13 фактури от „В.“ ООД, подписа на получател е изпълнен от П. Г. П. /съдружник в „Макси мес“ ООД – л. 17 адм. дело № 973/2022 г. на Адм. съд – Варна/. СГЕ е изготвена и приета по адм. дело № 973/2022 г. на Адм. съд – Варна, чрез която са изследвани подписите за „получател“ във фактури от съконтрагенти на жалбоподателя, събрани и приобщени към доказателствата по делото в съдебното производство, които не са нови доказателства, но за целите на графологическото изследване са изискани от съконтрагентите. Чрез тази СГЕ /л. 231-257, адм. дело №973/2022 г. на АС – Варна/ са изследвани подписите на П. Г. П., Н. К. К. /съдружници в „Макси мес“ ООД /, Д. Г. Д. /имал е сключен трудов договор с „Макси мес“ ООД през периода 29.04.2013 г. -22.04.2014 г – л.1437/ и С. Н. П. /имал е сключен трудов договор с „Макси мес“ ООД през периода 18.02.2016 г. - 01.01.2018 г – л.1436/. На ответника с определение № 2927/23.10.2023 г. е указано да представи доказателства, че Д. Г. Д. е служител на „Макси мес“ ООД към 11.07.2018 г., поради това, че чрез СГЕ е установено, че фактура № *********/11.07.2018 г. е подписана от Д. – л. 379, адм. дело № 973/2022 г. на АС – Варна/. В тази насока ответника не е представил доказателства, поради което съдът приема, че тази фактура не установява доставка за жалбоподателя, поради това че е подписана от лице, за което няма данни, че е било в трудови или други отношения, чрез които да се установява, че Д. е действал от името на жалбоподателя. СГЕ /дело 973/2022 г. на АС-Варна/ е с установяване, че подписите положени за „Получател“ във фактури /описани с номер и дата в СГЕ/ са изпълнени като следва: от „Бартлик интернешънъл“ ООД подписани от П. Г. П., „Екопродукт“ ЕООД, подписани са от П. Г. П., „Нова търговска компания 2004“АД подписани са от С. Н. П., „В.“ ООД подписани са от П. Г. П. и „Вивекта БГ“ ЕООД подписани са от П. Г. П..

Относно ДДС задълженията са определени относно: 1. извършени продажби от жалбоподателя, за които не е начислен ДДС. Прието е от органите по приходите, че тези стоки са отразени в дневниците за покупки при доставчиците, стоките не са налични при жалбоподателя, поради което е прието че са продадени най-късно в последния месец на съответната година, защото стоките не са заведени текущо през периода на издаване на фактурата в счетоводството на жалбоподателя съгласно изискването на чл.3 от ЗСч. Този извод се споделя от съда изцяло, тъй като е в съответствие с чл.3 от ЗСч; 2. отказан данъчен кредит /чл.71, т.1 и чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС/, защото е прието, че неправомерно е ползван, с оглед установяване, че двукратно е ползван данъчен кредит по фактури.

Чрез ССЕ /л. 355-365, адм. дело № 973/2022 г. на адм. съд – Варна/ е установено – отг.2, че е налице твърдяното дублиране в дневниците за покупки на жалбоподателя и неправомерно ползване на данъчен кредит за фактурите отразени в таблица на сттр.59 от РД, фактурите са описани на стр.2 от посочената ССЕ, направен е анализ, че липсва информация за отразени покупки от В. през 2016 г. и м.03.2017 г. с обща данъчна основа 8142,41 лева и ДДС 1628,49 лв.

Реалността на доставките е първата и водеща предпоставка за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит съответно дължимостта на ДДС. На основание чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО /фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги – към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/.

Съгласно ЗДДС, приложим към спорните доставки, и константната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по тълкуването на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От приетото по т. 33 от Решение от 6 декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, ако се установи, че доставките на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. Съобразно направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит /реално ли са осъществени доставките и използван ли е техният предмет в извършваната от лицето дейност/ се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото /аргумент от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по дело С- 285/11/.

При определяне задълженията по ЗКПО следва да се съблюдава принципа на документална обоснованост, по смисъла на чл. 10 във връзка с чл. 26, т. 2 от ЗКПО.

На основание чл. 25 от ЗДДС и чл. чл.71, т.1 и чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, за да се определи размера на задълженията за ДДС, както и корпоративния данък по ЗКПО, в процесния случай следва да се вземат предвид фактурите:

1. Подписани от П. Г. П., Н. К. К. и С. Н. П.. Д. Г. Д. е изключен, тъй като не е установено да е бил служител в „Макси мес“ ООД, към 11.07.2018 г.

2. Не са подписани, но има доказателства за заплащането им по банков път от страна на жалбоподателя.

3. Не са подписани от П. Г. П., Н. К. К., и С. Н. П., но има съпътстващи документи издадени от жалбоподателя, във връзка с получаването на стоката. Тези съпътстващи документи са описани в ССЕ /л. 429 – 432, адм. дело № 973/2022 г. на АС – Варна, „други документи, таблици 3.1 и 3.2/ и експертизата не е оспорена от страните.

4. Ползван е данъчен кредит по тях.

Надценката следва да се използва според определената от органите по приходите 2017 г. – 10,673% и 2018 г. – 10,164%, тъй като от жалбоподателя не са представени доказателства, за използваната от жалбоподателя надценка и наличните счетоводни регистри /стр.1043-1366/ също не установяват такава, липсва аналитична информация за отчетените материали, стоки, продукция и съответстващите им приходи.

Въз основа на ССЕ, вариант 3.2 /вещото лице е допуснало техническа грешка, като вместо „3.2“ е записано „1.2“, това се установява и от таблиците за изчислен корпоративен данък-л. 433-435 от адм. дело № 973/2022 г. на АС – Варна/, съдът приема, че задълженията са в следния размер:

ДДС /за данъчните периоди по РА/ за внасяне 56650,39 и лихва 9199,35 лева;

Корпоративен данък за 2017 г. за довнасяне 1077,53 лева и лихва 230,79 лева, за периода 03.04.2018 – 12.05.2020 г.

Корпоративен данък за 2018 г. за довнасяне 7243,60 лева и лихва 821,01 лева, за периода 01.04.2019 – 12.05.2020 г.

Изложеното налага отмяната на РА в следните размери и данъчни периоди:

м.12.2017 г. ДДС, за размера над 11600,95 лева – главница и 2732,89 лева – лихва,

м.12.2018 г. ДДС, за размера над 40206,90 лева – главница и 5406,03 лева – лихва,

м.01.2019 г. ДДС, за размера над 1844,86 лева – главница и 232,16 лева – лихва,

м.03.2019 г. ДДС, за размера 8113,51 лева – главница и 885,8 лева – лихва.

2017 г. корпоративен данък – за размера над 1077,53 лева – главница и 230,79 лева – лихва.

2018 г. корпоративен данък за размера над 7243,60 лева – главница и 821,01 лева – лихва.

РА е определил общ размер на задълженията 104234,09 лева. Съдът определя въз основа на горното изложение общ размер на задълженията по РА в размер на 75222,67 лева. РА е незаконосъобразен в размер на 29011,42 лева и законосъобразен в размер на 75222,67 лева /56650,39+9199,35+1077,53+230,79+7243,60+821,01/.

Относно разноските:

В съдебното производство са представени писмени доказателства от трети неучастващи лица в производството, по искане на жалбоподателя. Тези доказателства не са нови доказателства по смисъла на чл.161, ал.3 от ДОПК, а са оригинали или преписи на документи въз основа, на които са изготвени СГЕ, поради което разноските следва да се понесат пропорционално на отменената, съответно отхвърлената част от страните.

Жалбоподателят е представляван от адв. Х. – пълномощно л. 18, дело № 2173/2020 г. Представен е Договор за правна защита и съдействие от 23.03.2021 г., за процесуално представителство пред АС – Варна, съгласно който е договорено и платено от жалбоподателя, в брой възнаграждение за адвокат 4000 лева – л. 187. При приключване на адм. дело № 2173/2020 г. на АС – Варна от ответника не е направено възражение за прекомерност. Договор за правна защита и съдействие от 15.12.2021 г., за процесуално представителство пред ВАС, съгласно който е договорено и платено от жалбоподателя, в брой възнаграждение за адвокат 4000 лева – л.36, от ответника е направено възражение за прекомерност. Към 15.12.2021 г. минималното възнаграждение за адвокат съобразно предмета на спора пред касационната инстанция – 104234,09 лева е било на основание чл.8, ал.1, т. 5, /бр. 68 от 31.07.2020 г./ от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. в размер на 3572,34 лева. Съдът приема, че възражението за прекомерност не е основателно, защото делото е с фактическа и правна сложност, съдържа административна преписка в обем над 1446 листа, поради което дължимите разноски съдът ще изчисли при адвокатско възнаграждение пред ВАС в размер на 4000 лева.

Жалбоподателят е заплатил държавни такси – 50 лева - л.2, 699, 23 лв. – л.14 и 104,05 лева – л.22; депозити за: СГЕ – 250 лв. – л.111, ССЕ - 300 лв. – л.140, ССЕ - 1130 лв. - л.171, СГЕ – 300 лв. – л.226 и ССЕ – 400 лв. – л. 308 /не са употребени 15 лева от общ депозит 600 лева, защото на вещото лице е заплатена сумата 585 лева, т.е. от внесената част от жалбоподателя 10 лева/. В последствие от тази сума е заплатена сумата от 3,40 лева за депозит за вещо лице. Следва, че е заплатена сумата от 393,40 лева и тази сума ще участва в определяне пропорционално на дължимите разноски. Сумата от 6,60 лева е недължимо внесена за ССЕ и жалбоподателят има право да поиска възстановяването и по реда на чл.4б от ЗДТ.

Общия размер на сторените разноски и възнаграждения за адвокат от жалбоподателя са в размер на 11226,68 лева. Съразмерно уважената част от жалбата в размер на 29011,42 лева, дължимата сума за разноски и възнаграждение за адвокат на жалбоподателя е в размер на 3124,72 лева, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК.

Ответникът е представляван от юрисконсулт Еленова – пълномощно л.26. Процесуално представителство е извършено по трите дела. Заплатен е депозит за ССЕ – 200 лв. – л. 303 /не са употребени 15 лева от общ депозит 600 лева, защото на вещото лице е заплатена сумата 585 лева, т.е. от внесената част от ответника 5 лева/.

ССЕ – 600 лв. – л.390 /на вещото лице е заплатено възнаграждение 608,40 лева, като 5 лева са довнесени от остатъка от депозита от 200 лева и 3,40 от остатъка от 10 лева, който не е възстановен на жалбоподателя/.

Следва, че и двата депозита в общ размер 800 лева, са изцяло заплатени на вещите лица.

Материалния интерес по спора е в размер [рег. номер],89 лева. Юрисконсултско възнаграждение спрямо материалния интерес по спора, определено на основание чл.8, ал.1, т. 5, /бр. 68 от 31.07.2020 г./ от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. е в размер на 3572,34 лева до 04.11.2022 г., поради което по адм. дело № 2173/2020 г. на АС - Варна и по дело № 11183/2021 г. на ВАС /съдебно заседание на 23.03.3022/ юрисконсултско възнаграждение е 7144,68 лева. На основание чл.8, ал.1 вр. чл.7, ал.2 /изм., бр. 88 от 2022 г./ от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. юрисконсултско възнаграждение по адм. дело № 973/2022 г. на АС – Варна е в размер на 8819,36 лева. Общо юрисконсултските възнаграждения по трите дела и сторените разноски от ответника са в размер на 16764,04 лева. Съразмерно отхвърлената част от жалбата, на ответника се дължи сумата 12098,11 лева, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК.

След прихващане следва жалбоподателят да заплати в полза на ответника сумата от 8973,39 лева.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба от „МАКСИ МЕС“ ООД, [ЕИК], Ревизионен акт № Р-03000319003741-091-001/12.05.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 178/31.08.2020 г. на директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна, в частта както следва:

за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.12.2017 г. за размера над 11600,95 лева – главница и 2732,89 лева – лихва,

за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.12.2018 г. за размера над 40206,90 лева – главница и 5406,03 лева – лихва,

за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.01.2019 г. ДДС, за размера над 1844,86 лева – главница и 232,16 лева – лихва,

за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.03.2019 г. ДДС, в размер на 8113,51 лева – главница и 885,8 лева – лихва.

За корпоративен данък за 2017 г. по ЗКПО – за размера над 1077,53 лева – главница и 230,79 лева – лихва.

За корпоративен данък за 2018 г. по ЗКПО - за размера над 7243,60 лева – главница и 821,01 лева – лихва.

Общ размер на главницата и лихвата в отменената част на РА с настоящото решение е 29011,22 лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част.

Общ размер на главницата и лихвата в отхвърлената част на жалбата с настоящото решение е 75222,67 лева.

ОСЪЖДА „Макси мес“ ООД, [ЕИК] да заплати на Национална агенция за приходите сумата 8973,39 лева /осем хиляди деветстотин седемдесет и три лв. и тридесет и девет ст./, представляваща сторени разноски и възнаграждение за юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.