РЕШЕНИЕ
№ 463
гр. Велико Търново, 28.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П. И.и прокурора …………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. № 574 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. във вр. чл. 167, ал. 2, т. 2 от
Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по
жалба на Х.Т.А. ***, срещу наложената му принудителна административна мярка
– принудително задържане на лек автомобил "Рено" с рег. №***, чрез
използване на техническо средство тип "скоба" на 25.07.2019г.,
описана в съобщение №***на „Център за градска мобилност“ ЕАД. Жалбоподателят твърди,
че неправилно е приложена процесната ПАМ, тъй като в 17,50 ч. е изпратил СМС на
съответния номер, в 17,51 ч. е получил съобщение, с което се потвърждава
заплащането на таксата за зелена зона, съответно в 17,52 ч. е получил
съобщение, че автомобилът му е неправилно паркиран и е поставена скоба. Моли да
бъде отменена наложената мярка. Претендира възстановяване на платената такса за
принудително задържане в размер на 30 лв. Не претендира за присъждане на
разноски по производството.
Ответникът по
жалбата – служител на длъжност „Контрол автомобилен транспорт той и шофьор“ в
сектор „Принудително задържане/контрол платено паркиране/, отдел „Паркиране и
мобилност“ при Център за градска мобилност ЕАД, не се явява и не се
представлява. Представя молба, чрез ***М.Г., с която оспорва жалбата. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът, като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че
на
25.07.2019г. около 17,50ч., в гр. София, на ул. „Орел“, жалбоподателят паркирал
управлявания от него автомобил „Рено“ с рег. № ***. По същото време Б.М.-
служител на Център за градска мобилност ЕАД/ЦГМ/ - Контрольор автомобилен
транспорт, той и шофьор, сектор "Принудително задържане", отдел
"Паркиране" и Д.М., работещ като Контрольор автомобилен транспорт,
той и шофьор в ЦГМ ЕАД, били на смяна от 12. 00 до 20. 30 часа в район 18.2,
определен за зелена зона за платено паркиране/л.73 от делото/. В 17,50 часа служителите
на ЦГМ ЕАД извършили проверка относно изпълнение на правилата за паркиране в
платена зона на автомобил „Рено“ с рег. № ***, паркиран на ул. "Орел“.
След като констатирали, че посоченият лек автомобил е паркиран в "Зелена
зона" и не е заплатена съответната такса за почасово паркиране, както чрез
СМС, така и чрез талон, поставен на предното табло на автомобила, проверяващият
служител поставил на автомобила техническо средство – скоба, за принудително задържане
и поставил съобщение №***/25.07.2019г. на „Център за градска мобилност“ ЕАД. За
поставянето на техническото средство – скоба, от двамата служители бил изготвен
и снимков материал /л.36-43 от делото/. След плащане от страна на Х.А. на такса
за принудително задържане в размер на 30 лв., съгласно Протокол за блокирани
автомобили от 25.07.2019г./л. 35 от делото/ автомобилът бил освободен от поставеното
техническо средство в 17,57 часа на същия ден.
Като доказателства по делото са представени и приети с
писмо изх. № 4422/18.10.2019г. на „Център за градска мобилност“ ЕАД гр. София,
представляващи административната преписка по обжалвания акт, тези изпратени с
жалбата, молба с вх. № на съда 4628/31.10.2019г., както и материалите съдържащи
се в Адм. д. №8740/19г. по описа на Административен съд София-град.
Съдът намира, че жалбата срещу принудителна административна
мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е подадена в предвидения в чл. 140, ал.
1 от АПК срок, от надлежна страна, имаща правен интерес от
оспорването, насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което
се явява допустима.
Подадената жалба е процесуално недопустима в
частта й, в която се претендира възстановяване на вреди, представляващи преки
разходи в размер на 30 лева. Така направеното искане за присъждане на вреди или
получени без правно основание суми от „Център за градска мобилност” ЕАД в
настоящето производство не може да бъде
разгледано. Същото е недопустимо, тъй като на първо място „Център за градска
мобилност” ЕАД е търговско дружество, юридическо лице, и като такова същото не
може да бъде ответник по дела от административен характер. Посоченото дружество
не може да бъде и ответник в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като не
е сред лицата, посочени в този текст, които следва да носят отговорност по реда
на този закон. Всички други спорове относно причинени вреди, пропуснати ползи и
неоснователно обогатяване са от гражданско-правен характер, поради което е
недопустимо разглеждането на искането в тази му част в административните
съдилища. Ето защо, жалбата в тази част следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Разгледана по същество жалбата срещу
принудителна административна мярка е основателна.
Съгласно чл. 167, ал.
2, т. 2 ЗДвП служби за контрол, определени от кметовете на общините,
използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно
средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3,
до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.
Според чл. 124 НОДТСО оперативната дейност по използването и прилагането на
техническото средство тип "скоба", таксуването на собствениците или
упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на принудително
задържаните ППС, се организира и осъществява от общинското дружество „Център за
градска мобилност“ ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на
Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и сл.
от ЗДвП. Със Заповед №СОА18-РД95-454/03.08.2018г., кметът на СО е
одобрила Ред и условия за принудително задържане, чрез блокиране на колелото на
неправилно паркирано ППС, в зоните за почасово платено паркиране, при
използване на техническо средство тип "скоба". С посоченият акт/т. 2/
кметът на СО е възложила на ЦГМ да упражняват правомощията по чл. 167, ал.
2, т. 2 ЗДвП. Изпълнителният директор на търговското дружество е
приел Инструкция за работа на служителите на длъжност "Контрольор автомобилен
транспорт" и "Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор" в
сектор "Принудително задържане" от отдел "Паркиране" на
дирекция "Паркиране и мобилност" по участъците от зоните с режим на
почасово платено паркиране - "синя зона" и "зелена зона" /Инструкцията/,
в която е регламентирал действията на длъжностните лица по прилагане на
принудителната административна мярка. Видно от приложеното по делото
допълнително споразумение, ответникът е бил назначен на длъжност
"контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор" в „Център за градска
мобилност“ ЕАД, с оглед на което съдът приема, че същият е бил компетентен да
наложи атакуваната ПАМ.
В случая, за
да бъде приета за законосъобразна процесната принудителна административна мярка
е нужно изпълнението на следните кумулативни предпоставки: да е било извършено
паркиране в обхвата на зона за платено почасово паркиране и да не е заплатена
дължимата цена за това.
Съгласно чл. 99 от ЗДвП, в населените места собственикът или администрацията,
управляваща пътя може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за
платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, като местата
за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи,
чрез които на водача се указват условията за паркиране. От приложените схеми,
както и Заповед №СОА18-РД95-690/31.10.2018г. се установява безспорният между
страните факт, че ул. „Орел“ попада в определения за "зелена зона"
режим на почасово платено паркиране.
Спорният
по дело въпрос е свързан с втората предпоставка, а именно – платил ли е
жалбоподателят дължащата се такса към момента на задържането на автомобила.
Видно е от представената по делото разпечатка от
информационна система за извършени плащания за автомобил с рег. №***, че става
въпрос за период от време - общо 7 минути /от 17,50 ч. до 17,57 ч./, в рамките
на които е поставена скоба, платена е от водача сумата от 30 лв. и е отблокиран
автомобила. Същевременно от представена разпечатка на изпратените съобщения се
установява, че в 17,50 ч. на номер 1303 е изпратено кратко текстово съобщение
съдържащо номера на автомобила. В 17,51 ч. от ЦГМ е получен СМС, че е заплатено
паркиране на автомобил с рег. №*** до 18,52 ч., една минута по късно е получен
СМС, че същият автомобил е паркиран неправилно, поради което е поставена скоба.
Продължителността на времето, в което са се развили спорните събития, ведно с
представените доказателства ясно показват, че жалбоподателят е изпратил СМС на
съответния кратък номер, като преди да се получи потвърдителното съобщение за
заплатено паркиране от „Център за градска мобилност“ ЕАД е поставена скоба. При
тези обстоятелства, служителите на „Център за градска мобилност“ ЕАД са били длъжни
да обсъдят всички факти и обстоятелства от значение за случая, в това число да
проверят посредством PDA устройство регистрирано ли е
действително плащане, както и да съобразят технологичното време за регистрация
на изпратеният СМС и връщане на потвърждението за прието плащане. Тук следва да
се уточни, че законово регламентираната цел, която се преследва с прилагането
на ПАМ по чл. 167,ал. 2
т. 2 от ЗДвП,
е заплащане на такси, а не блокиране на МПС като самоцел при очевидно
несъобразяване с конкретните обстоятелства. Ето защо, съдът намира, че
наложената ПАМ не е насочена за постигане на законовата цел, с оглед на която е
регламентирано ограничението и е постановена не в съответствие с целта на
закона.
По
изложените съображения, жалбата следва да бъде уважена.
При този
изход на делото няма правна възможност за присъждане на разноски за ответника,
а оспорващият не е направил искане в тази насока.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В.
Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Х.Т.А. от гр. В. Търново като недопустима в частта й, в която
се претендира възстановяване на вреди,
представляващи преки разходи в размер на 30 лева.
ПРEКРАТЯВА
производството по АД №574/2019г. по описа на АС – В. Търново в тази му част.
ОТМЕНЯ
Принудителна административна мярка – принудително задържане на лек автомобил
"Рено" с рег. №***, чрез използване на техническо средство тип
"скоба" на 25.07.2019г., описана в съобщение №***на Столична община,
„Център за градска мобилност“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО в
частта, в която е оставен без разглеждане подадената жалба, може да се обжалва
с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
седмодневен срок от съобщаването му. В останалата си част решението е окончателно и не
подлежи на обжалване по арг. от чл. 172, ал. 5, изр. последно от ЗДвП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :