О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №IV-743
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
на двадесет и четвърти февруари, две хиляди и двадесета година,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: . ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с.
ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно
гражданско дело номер 603 по описа за 2020
година.
НА
ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ на МВР – Бургас, против Решение №110/10.01.20г. по гр.д.№6995/19г.
по описа на Районен съд Бургас, с което въззивникът е осъден да заплати на Д. Михаилов П., ЕГН **********,
с адрес ***, следните суми: 1529,47 лева – допълнително възнаграждение за 227.66 часа извънреден труд, положен през периода 01.07.2016-31.07.2019 год.
на основание служебно правоотношение между страните, по силата на което ищецът Д.П.
е заемал длъжността „Младши инспектор“ в РС ПБЗН-Приморско към РД ПБЗН-Бургас
при ответната главна дирекция, и 219,01 лева – сборно обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 01.09.2016-19.08.2019 год., ведно с обезщетение в размер на законната
лихва за забавено плащане на главницата от 1529,47 лева, начиная от 20.08.2019
год. до окончателното й изплащане; деловодни разноски в размер от 400
лева, а на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 111,18 лева и разноски
в размер от 200 лева.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде
отхвърлен. Твърди
се, че решението на БРС е неправилно и необосновано. Излага подробни съображения, извършва историческо,
логическо и сравнителноправно тълкуване на специалните норми на ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове и общите норми на Кодекса на труда и
подзаконовите нормативни актове.
Твърди, че неправилно е тълкуван и прилаган закона
досежно отчитане и заплащане на положеният от ищеца нощен труд. Подробно обосновава
тезата, че в процесния казус са приложими специалните норми на Закона за
министерство на вътрешните работи – гл.XV, раздели VI и VII. Извършва подробен
хронологичен анализ на нормите на чл.199, чл.200, чл.201, 202 ЗМВР относно
регламентиране на дължимите основни и допълнителни възнаграждения на държавните
служители, както и специалните норми на Наредба №8121з-407/11.08.2014г. и
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., за да обоснове тезата си, положеният от ищца
нощен труд, дежурство, времето за отдих и почивка са били отчитани ежемесечно и
заплатени съобразно тези нормативни актове.
Подробно развива аргументация за неприложимост на
правилата на общото трудово законодателство - на КТ и Наредбата за структурата
по организацията на работната заплата, и не следва да се извършва приравняване с
коефициент от 1,143. В тази връзка обсъжда и писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на Министерство на труда и
социалната политика (МТСП), становище на проф.В.Мръчков, което е приложено към
жалбата, както и съдебна практика. На анализ и обсъждане се подлага и
извършената съдебно – икономическа експертиза.
Препис от въззивната жалба на ответника е
връчен на ищеца Д.М.П. на 05.02.20г., чрез адв.Б.. В срока по чл.263, ал.1 ГПК
е подаден писмен отговор. В него се излагат подробни съображения относно
субсидиарната приложимост на трудовото законодателство по отношение на
служебните правоотношения, сключени по реда на ЗМВР.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №603/20г. по описа на Бургаски окръжен съд,
в съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 24.02.20г.
- на 23.03.2020г. от 13.30 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси
и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или
техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото
или същите са служебно известни на съда.
Препис от отговора на въззивната жалба, депозиран от
въззиваемия, да се връчи на въззивника ведно с препис от настоящото
определение.
УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ,
задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за
адвокатурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.