№ 106
гр. София, 02.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно
дело № 20231000600095 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 във вр. с чл.345 от НПК.
Образувано е по частна жалба на служебния защитник на осъдения Д. В. П., срещу
определение на СГС,НО,39 състав,постановено на 05.01.2023 год. по НЧД № 5651/22 год.,с
което е оставена без уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Изразява несъгласие с изводите на съда,че не са налице достатъчно доказателства за
поправяне на осъденото лице,изводими от становищата на затворническата администрация,в
които се съдържа висока оценка за поведението на затворника,но едновременно с това е
определена висока оценка на риска от рецидив в резултат на това,че е осъждан
многократно.Счита,че този показател не може да се промени от поведението му по време на
престоят му в затвора,а набелязаните проблемни зони са представени неясно и
субективно,без да се оцени как ще се промени обществената опасност за остатъка от
изтърпяване на наказанието,който е вече под три месеца.Позовава се на данните по
делото,че спрямо него не са прилагане мерки по условно отлагане на изпълнение на
наказанието и предсрочно освобождаване от останалата част на същото,които мерки са с
важно възпитателно и превантивно значение със самия акт на освобождаването.Същите
обаче никога не са били прилагани спрямо П. и могат да окажат онова въздействие,което не
е постигнато с пълното изтърпяване на присъдите,още повече,че същият има внучка,за която
не е имал възможност да полага грижи и да се радва.
С оглед на изложеното моли да бъде отменено обжалваното определение и се постанови
предсрочно условно освобождаване.Прилага удостоверение за раждане на внучката му.
1
Въззивният съдебен състав,като се запозна с материалите по делото и доводите в
жалбата,приема за установено следното:
Жалбата е допустима като изхождаща от легитимирана страна и в предвидения в закона
срок,но по съществото си е неоснователна.
С атакуваното определение съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода П.
за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието
лишаване от свобода,тъй като макар да е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му
наказание,липсват доказателства,които в достатъчна степен да установяват,че са изпълнени
неговите цели,насочени към поправянето на осъдения.Приел е в тази насока,че са
недостатъчни за формиране на категоричен извод за трайно поправяне на
осъдения,положителните данни относно поведението,упражняването на трудова
дейност,където съвестно изпълнява задачите си и спазването на всички вътрешни правила
на институцията, предвид високите стойности на риска от рецидив-81 т. и наличието на
проблемни зони,върху които работата следва да продължи-отношението към настоящото
правонарушение и липсата на съжаление за извършването му, наред с предишни осъждания
и честа злоупотреба с алкохол при живота извън пределите на затвора,като е акцентирано,че
настоящото деяние също е извършено след употреба на алкохол.
Предвид това и като е взел предвид практиката на съдилищата,че при извършени
престъпления в условията на рецидив е необходима особена бдителност с оглед завишената
обществена опасност на рецидивната престъпност и задължението им за противодействието
й,съдът е извел,че молбата е неоснователна.
Прочитът на материалите по делото дава основание на въззивния съд да се солидаризира с
изводите на първостепенния и това е така,защото липсват убедителни доказателства за
устойчиво и необратимо поправяне на осъдения П..
Видно е от данните по делото,че той е осъден на лишаване от свобода за срок от една година
и половина по НОХД № 1525/22 год. на СГС ,за престъпление по чл.199 от НК,като
началото на изтърпяване на наказанието е поставено на 17.11.2021 год. и към момента на
постановяване на атакуваното определение е изтърпял общо 1 год.,2 месеца и 29 дни,с
остатък от 3 месеца и 1 ден.
Според текущия доклад на ИСДВР,изготвен на 05.12.22 год. ,по време на престоя си в
затвора П. не е имал междуличностни проблеми с останалите лишени от свобода,като е
открит и емоционално стабилен.Част е от затворническата субкултура на
групата,отношението и поведението му към служителите е по посока на търсене на
внимание и съчувствие,като влиза в ролята на жертва.Формално показва уважение и респект
и се старае да спазва режимните изисквания и реда.Със заповед № 371/02.09.2022 год. му е
възложено да работи в цех „Печатница“,където показва съвестно изпълнение на поставените
му задачи и проявява самоинициатива.Не е наказван и не е награждаван.Констатирани са
високи стойности на риска от рецидив-81 т. и са фиксирани проблемни зони,изводими от
криминалното му минало,тъй като е многократно осъъждан,липсата на разбиране на
2
мотивите за криминалното му поведение,в която насока изразява готовност за промяана,но
му липсва настойчивост за това,като счита,че има и такива,които извършват криминални
деяния със съзнанието,че няма да ги хванат.Готовността му да бъде част от обществото без
криминални прояви се определя сато формална.При него липсва финансова стабилност и
обичайните дейности го подтикват към извършване на правонарушения,често употребява
алкохол и актуалното му деяние е извършено след употребата му,не може да дефинира ясно
стъпките,които трябва да предприеме за решаването на проблемите.Направен е извод,че
рискът от сериозни вреди е идентифициран и има вероятност събитието да се случи по
всяко време и ефектът да е сериозен.
От експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние на осъдения е
установено,че П. се показва като екстровертна личност,която умее да общува с много
хора.Към администрацията е уважителен и се стреми да спазва установения ред и да избягва
явни конфликти.Предпазлив и в поведението му присъстват елементи на социална
желателност.За дефицитна зона е прието отношението му към
правонарушението,многократното му осъждане в миналото,което говори за изграден
криминогенен модел на поведение,както и недобре развити социални контакти и ниво на
личностна зрялост.Като негови ресурси са приети способността му да спазва правилата в
контролирана среда,както и положителното отношение към администрацията.Данните от
психодиагностичното изследване са отчели много високи стойности на криминогенните
нужди и гранични стойности на агресивността.Според психолога,евентуалното
положително развитие на молбата му за условно предсрочно освобождаване би му
подействало благоприятно,но предвид кратката присъда и многократното му осъждане
преди това,не позволява да се направи извод за добро поведение и категоричен такъв за
завършен положителен корекционен процес.
Становището на Началника на Затвора –гр.*** е в насока,че целите и задачите,заложени в
плана на присъдата, не са изпълнени,има актуални проблемни зони,по които работата следва
да продължи,риска от вреди и от рецидив е в непроменени стойности и прогресивната
пенитециарна система не е изпълнена докрай.
С оглед на така изложеното настоящият съдебен състав споделя извода на първата
инстанция,че е налице формалната предпоставка на чл.70,ал.1 от НК ,тъй като лишения от
свобода П. е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание,каквото е изискването на
закона,но досежно обосноваване на извода,че са налице и предпоставките по чл.439а от
НПК, в конкретния случай липсват категорични доказателства за поправянето на осъдения.
От становищата и докладите се установява,че при него корекционния процес не е
завършил,все така е налице риск от вреди за обществото в неговите високи стойности и
продължават да съществуват проблемни зони,за преодоляването на които корекционния
процес следва да продължи.Това дава основание и на настоящият съдебен състав да
приеме,че цялостното му поведение не показва устойчивост и това препятства извод за
положително развитие на личността,което да необратимо.В този смисъл липсват
доказателства за поправянето и превъзпитанието на осъдения по смисъла на чл.439а,ал.2 от
3
НПК,които да формират извод в исканата от него посока.
Обстоятелството,че не е отчетен значим напредък в отношението му към извършеното
престъпление и в отговор на доводите в жалбата,че признаването на вината за
престъплението не представлява пречка за условното предсрочно освобождаване,налага да
се отбележи,че изградената му позиция по въпроса на вината е негово суверенно право и
същата не следва да се приравнява на липса на поправяне,но в конкретния случай е отчетен
дефицит в личностовото му коригиране,насочено към промяна на поведението му до
степен,която да снижи риска от рецидив в условията на свобода.При условие,че все така
продължава да е налице риск от вреди за обществото във високите му стойности,еднозначен
извод за поправянето и превъзпитанието на осъдения не може да бъде направен.
Във връзка с представеното от защитникът удостоверение за раждане на внучката му и
доводите,че до този момент същият не е бил условно предсрочно освобождаван по
предходните му осъждания,поради което и предсрочното освобождаване би му оказало
благоприятен ефект,САС приема,че липсата на постоянна линия на добро
поведение,констатирана от психолога, успешно се противопоставя на евентуалното
благоприятно въздействие на предсрочното му освобождаване,като не могат да се
пренебрегнат предходните му осъждания-10 на брой,все за кражби и грабежи,голяма част от
които извършени при условията на опасен рецидив и все още наличните високи стойности
на риска от рецидив.
По изложените съображения атакуваното определение,като правилно и
законосъобразно,следва да бъде потвърдено.
ОПРЕДЕЛИ:
Водим от горното САС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 05.01.2023 год. на СГС,НО,39 състав по НЧД № 5651/22
год.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4