№ 1071
гр. Бургас, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120205356 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на ЗК „*“ с ЕИК * със седалище и адрес на
управление в село * община Несебър представлявана от * чрез пълномощника си адв.* и
съдебен адрес в гр.Бургас, * срещу наказателно постановление № К21_90-F591594
/14.07.2021г, издадено от изпълнителния директор на ТД на НАП-Бургас, с което за
нарушение чл. 86, ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на
основание чл. 182, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 8132, 55
лева.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление, сочи подробни
аргументи в жалбата си за липсата на описание в какво се състои нарушението. Посочената
като нарушена материална норма е с няколко хипотези като не е посочено коя от изброените
е нарушена, което е накърнило правото на защита. Посочената като наказваща норма
съдържа на свой ред също две хипотези като отново не е посочено коя от двете алтернативи
и е накърнено правото на защитна на жалбоподателя.
За открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован представител не се явява.
Явява се упълномощен адвокат. Поддържа се жалбата и се претендират разноски.
Представителят на наказващия орган, редовно призован не се явява.
Жалбата е подадена от лице, което има право на обжалване, в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН и
пред материално и териториално компетентния съд. Същата съдържа изискуемите от закона
реквизити е процесуално допустима.
1
Бургаският районен съд, като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на страните и
представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Нарушението, за което е реализирана административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател е било установено при извършена проверка по прихващане
и/или възстановяване с Резолюция №П-02000221021565-ОРП-001/05.02.2021г . От
проверката станала ясно, че задълженото лице не било издало и отразило в срок в отчетните
регистри Протокол №34/01.04.2020г (по фактура №*/01.04.2020г) за получена доставка –
семена от „*“ ООД с ЕИК * по чл.163б от ЗДДС към Глава деветнадесета „А“ по
Приложение 2 с място за изпълнение в Територията на страната, по който данъкът е станал
изискуем от получателя. Задълженото лице е издало протокол по чл.117 от ЗДДС
№34/01.04.2020г с данъчна основа 40817,73 лев с ДДС 8 163,55 лева и същият бил отразен в
справката декларация и дневника покупки и продажби за месец 11 на 2020г.
Предвид горното свидетелката М.С. в качеството на инспектор по приходите в ТД на НАП-
Бургас в присъствието на упълномощено от дружеството лице и свидетеля С.-същ
инспектор, съставила акт за установяване на административно нарушение, в който правната
квалификация на нарушението е по чл. 86 ал.1 от ЗДДС.
Актът бил подписан от упълномощеното лице без възражения. В срока по чл.44 ал.1 от
ЗАНН не са направени писмени възражения.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление
№К21_90-F591594/14.07.2021г., издадено от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на
НАП-Бургас, с което за нарушение чл. 86, ал.1 ЗДДС на основание чл. 182, ал.1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 8163,55 лева. Наказателното постановление
било вречено на пълномощник на жалбоподателя (пълномощно на лист 8 от делото) на
15.11.2019 г.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните входа на настоящото
производство доказателства, съдържащи се в събраните по делото писмени доказателства,
приобщени по реда на чл.283 НПК.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на
жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и ЮЛ в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка Съдът не е обвързан нито с
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг.чл.84 ЗАНН вр. чл.14 ал.2 НПК и т.7 от Постановление
№10 от 28.09.1973 г на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина
2
и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самия АУАН по
отношение на неговите функции–констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложената по делото Заповед №
ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г (лист 11-12 от делото).
Нарушението е установено на 05.02.2029г, видно от протокол №П-0200021021565-ОРП-001.
По приложения материален закон:
От събрания по делото доказателствен материал не се установява по безспорен начин, че от
обективна страна е било осъществено от ЗК „*“ състав на нарушението по чл.86 ал.1 от
ЗДДС. Фактурата за получена доставка от територията на България била издадена на
01.04.2020г, а кога е станало плащането не е ясно. Данъкът е станал изискуем от ЗК „*“ като
последната трябвало да издаде протокол по чл.117 ЗДДС в 15-дневен срок от датата на
фактурата(но същият е бил издаден в деня на издавената на фактурата). ЗК е следвало да
включи размера на данъка при изготвяне на справката-декларация за същия месец и да
включи протокол в отчетните регистри по ДДС –в случая месец април.
В настоящия случай, обаче нито в АУАН, нито в НП е посочена дата на извършване на
нарушението и крайният срок (датата), в който привлеченото към отговорност лице е
следвало да изпълни задължението си по чл.86 ал.1 т.1,2 и 3 от ЗДДС, тъй като
фактическото описание на нарушението, според наказващия орган е извършено чрез
бездействие. Както в акта, така и в НП е посочено, че лицето не е начислило дължимия
данък ДДС, като не го е отразило в справката-декларация (за кой месец не е посочено) и не
е посочено в какъв срок е следвало да бъде начислен, а е посочил само междинния етап от
сложния фактическия състав на начисляването –издаването на протокол по чл.117 ЗДДС.
Изпълнителните деяния по чл. 182 ал.1 от ЗДДС се осъществяват само чрез бездействие, а
срокът, в който регистрираното лице трябва да изпълни задължението си е елемент от
фактическия състав на нарушението, като е недопустимо той де се извежда по тълкувателен
път. От цитираните от наказващия орган норми посочването на точната дата на
нарушението е основен признак от състава на твърдяното нарушение и е абсолютно
необходим реквизит от АУАН и НП видно от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нормите на чл.86 ал.1
и ал.2 от ЗДДС указват императивно как се изпълнява задължението за начисляване на ДДС
–чрез извършване на няколко последователни действия, всяко с определен срок. Това от
своя страна означава, че за да съответства описанието на нарушението на изискването за
пълнота, следва в АУАН и в НП изрично да се посочи до кога (като дата) е следвало
задълженото лице да извърши всяко едно от действията (до кога да издаде протокол по
чл.117 ЗДДС, до кога е следвало да включи в дневника си за продажби и до кога да включи
размера на данъка в справката за съответния период). В процесните АУАН и НП такова
описание липсва, поради което и настоящия състав счита, че в случая е налице
самостоятелно процесуално нарушение засягащо правото на жалбоподателя да разбере в
какво се „обвинява“.Освен това нормата на чл.182 ал.1 от ЗДДС изисква императивно
бездействието на задълженото лице да е домело до определяне на данъка в по-малък размер,
3
каквито доказателства по делото липсват.
По разноските съдът намира, че сумата от 750 лева по адвокатско пълномощно и
представеното авизо за платежно нареждане е съобразена като размер с чл.8 от Наредба 1 от
2004г за минималните адвокатски възнаграждения и същата следва да бъде заплатена на
жалбоподателя от НАП-София.
Посочените нарушения водят до категоричен извод за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и основание за неговата отмяна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 предложение трето от ЗАНН,
Бургаският районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № К21_90-F591594 /14.07.2021г, издадено от
изпълнителния директор на ТД на НАП-Бургас, с което на ЗК „*“ с ЕИК * със седалище и
адрес на управление в село * община Несебър представлявана от * чрез пълномощника си
адв.* и съдебен адрес в гр.Бургас, *за нарушение чл. 86, ал.1 от Закона за данъка върху
добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 182, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 8132, 55 лева.
ОСЪЖДА НАП-София да заплита на ЗК „*“ с ЕИК * със седалище и адрес на управление в
село * община Несебър представлявана от * чрез пълномощника си адв.* и съдебен адрес в
гр.Бургас, * разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 (седемстотин и
петдесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-Бургас
в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4