№ 138
гр. Благоевград, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Г. В. М.
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231200600388 по описа за 2023 година
С присъда № 5/19.01.2023 год., постановена по н.о.х.д. № 227/2022 год.
на Районен съд - Благоевград, подсъдимият А. Г. Ч. е признат за виновен в
това, че на неустановени дати в периода от началото на месец април 2020 г.
до 15.03.2021 г., в тъмните часове на денонощието, адрес, при условията на
продължавано престъпление с неустановен брой /повече от три на брой/
отделни деяния, извършени през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се
явяват продължение на предшестващите е извършил действия с цел да
възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, ненавършило 14– годишна възраст - Д. Л. С., /дата/ като я опипвал с
ръце по интимните части, събличал се по гащи, изваждал половия си член,
движел се напред и назад, опирайки се в тялото на Д. Л. С. - престъпление по
чл.149, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание
цитираната норма във вр. с чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 4 /четири/ години при първоначален "строг" режим на
изтърпяването му.
1
Съдът е приспаднал на основание чл. 59, ал. 1 от НК от определеното
наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият Ч. е
задържан по делото за срок до 72 ч. с постановление на РП - Благоевград.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години по отношение на
подсъдимия Ч., наложено му по н.о.х.д. № 347/2016 год. на РС – Благоевград
с присъда, влязла в сила на 08.06.2017 г., определяйки му на основание чл. 57,
ал.2, б. „в“ от ЗИНЗС първоначален "строг" режим на изтърпяване.
Освен това и на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият Ч. е осъден да
заплати на Д. С., родена на * г., по откритата на нейно име банкова сметка в
„ДСК“ АД с IBAN ,,,, сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпените от С. неимуществени вреди от престъплението
по чл.149, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 НК, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 15.03.2021 г. до окончателното й изплащане.
Срещу присъдата на БлРС е депозирана жалба от подсъдимия А. Ч., с
която оспорва законосъобразността и правилността й. Според защитника му
липсват убедителни доказателства, които да установят извършване на
посоченото престъпно посегателство срещу детето. По делото са събрани
доказателства, че Ч. е живял осем години с майката на Д. С. и съответно се е
грижил за нея като собствено дете. Отделно от това всички посещения в дома
на подсъдимия са осъществявани заедно с бабата на детето, поради което
липсва логика да се смята, че нещо се е случило в нейно присъствие. А и
детето определено лъже за случилото се, тъй като никой друг не потвърждава
казаното от него.
Оспорва се и формулировката на обвинението срещу Ч., тъй като не са
посочени отделните дати и броя на извършените отделни деяния. В
пледоарията си пред въззивната инстанция защитникът поддържа жалбата и
изложените в нея аргументи като иска отмяна на атакуваната присъда и
оправдаването на подсъдимия, както и отхвърляне на предявения граждански
иск за неимуществени вреди.
Особеният представител на Д. С. пледира за цялостно потвърждаване на
атакуваната присъда. Според него с жалбата се оспорва само авторството на
престъплението, което е установено с множество гласни и писмени
доказателства. Наложеното наказание съотвества на степента на обществена
2
опасност на деянието и дееца, а размерът на уважения граждански иск
съотвества на действително причинените неимуществени вреди на детето.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград оспорва
жалбата и счита, че като правилна и законосъобразна атакуваната присъда
следва да бъде изцяло потвърдена. Събраните доказателства и най-вече
показанията на пострадалата и разпитаните от първата съдебна инстанция
социални работници разкриват недвусмислено, че именно Ч. е лицето, което е
извършило сексуалните посегателства срещу Д. С.. Направените правни
изводи съотвестват на установените фактически положения, а наложеното
наказание е справедливо.
Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На първо място, следва да се отбележи, че въз основа на логичен и
смислен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност,
първостепенният съд е извел обоснована фактическа обстановка. Обяснено е
защо са кредитирани показанията на пострадалата Д. С., акцентирайки върху
споделеното от нея и потвърдено от разпитаните социални работници Л.Н. и
С. Д., на които детето се доверявало. Отделено е нужното внимание и на
заключението по комплексната СППЕ, назначена в хода на съдебното
следствие, която подробно е разисквала състоянието на детето и причините,
поради които на заявеното от него може да се вярва. В тази връзка следва да
се отбележи, че въпреки, че е съзрял недостатък по отношение на назначената
в хода на ДП комплексна СППЕ, БлРС неправилно е приел, че може да гради
изводите си и на основание нейното заключение. Съобразно чл.148, ал.1, т.1
във вр. с чл.29, ал.1, т.4 от НПК са възникнали основания за отвод на лекаря
психиатър, който се оказал съпруг на защитника на подсъдимия. Касае се за
абсолютно основание за отвод, което е изисквало от съда еднозначна реакция,
свързана с изключване на цитираното заключение от доказателствената маса
и назначаването на нова експертиза със същата задача от други вещи лица.
Доколкото такава е назначена в хода на съдебното следствие и заключението
й потвърждава това на първата във времето експертиза, доказателствени
3
проблеми относно възприетите факти не възникват. Правилно са оценени и
показанията на всички разпитани свидетели, като е отделено нужното
внимание и на заявеното от дядото на детето Д.С., както и на обясненията на
самия подсъдим. В крайна сметка и след обстоен анализ съдът е приел за
доказано вмененото на Ч. обвинение, признавайки го за виновен по
повдигнатото му обвинение. В принципен план въззивната инстанция се
съгласява с правните изводи в проверявания съдебен акт, но с внасяне на
корекция относно това дали са налице данни за извършено престъпление при
условията на чл.26, ал.1 от НК. Продължаваното престъпление изисква най-
малко две отделни престъпни деяния, обединени от изискванията в
цитираната разпоредба. Това означава, че всяко от деянията като фактически
самостоятелно престъпно посегателство следва да бъде отграничено от
останалите с описание на време, място и начин на извършване. При липсата
на убедителни доказателства и съответно на възможност това да бъде
направено, правната квалификация следва да изключи приложението на чл.26,
ал.1 от НК, поради невъзможността обвиненото лице пълноценно да се
защити по всяко от вменените му деяния. След като прокурорът в
конкретният казус не е могъл да посочи какъв е точния брой на извършените
от Ч. блудствени действия спрямо малолетното дете, е следвало да формулира
обвинението си без квалификацията на чл.26, ал.1 от НК, която съобразно
константната съдебна практика винаги се явява по-тежко и отежняващо
отговорността на дееца обстоятелство. След като посочената грешка е
допусната и от първата съдебна инстанция, настоящият състав на Окръжен
съд намира, че атакуваната присъда следва да бъде изменена и извършеното
от подсъдимия квалифицирано само по текста на чл.149, ал.1 от НК с
оправдаването му относно приложението на чл.26, ал.1 от НК.
С направените уточнения въззивната инстанция намира, че
жалбоподателят Ч. към инкриминарания период е имал навършени 66 години.
Същият е осъждан с присъда по н.о.х.д. №347/2016 год. на БлРС, влязла в
сила на 08.06.2017 год. на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/
години, чието ефективно изтърпяване е отложено съгласно чл.66, ал.1 от НК
за срок от 3 /три/ години, за извършено престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с
ал.1 от НК. Ч. живеел в самостоятелно жилище в /адрес/. Пострадалата Д. Л.
С. е родена на * г. С решение №211/11.04.2012 г. на РС Дупница Д. е била
настанена за отглеждане в семейството на дядо си по майчина линия - Д.М.С.,
4
за срок до навършване на пълнолетие, поради установена неспособност на
майка й Л.Д. С. да се грижи за нея. Л. С. до края на месец март на 2020 год.
живеела във фактическо съжителство с подсъдимия Ч. на посочения по-горе
адрес. След като тя се изнесла от дома на Ч., малолетната й дъщеря Д.
продължила да го посещава, заедно със своята прабаба – С.П. /майка на Д.С. и
баба на Л. С./. В периода от началото на месец април 2020 г. до 15.03.2021 г.
детето, заедно с прабаба си, посещавали редовно жилището на подсъдимия,
като оставали и да пренощуват там. За посочения период двете гостували на
Ч. около два пъти месечно, като през някои месеци го посещавали и три пъти.
Обичайно пострадалата Д. и прабаба й С. отивали в апартамента на Ч. през
деня в събота, оставали да нощуват и в неделя се прибирали в дома си.
В жилището имало две легла, като вечер С.П. лягала на едното от тях и
заспивала, а подсъдимият казвал на Д. да отиде и легне при него в неговото
легло, където и двамата били само по бельо. В леглото Ч. с цел да възбуди
или удовлетвори полово желание без съвкупление, започвал да я опипва по
гениталиите през бельото. Д. се обръщала с гръб към него, а той изваждал
половия си член, движел се напред и назад, опирайки го в задните й части,
като продължавал да опипва гениталиите й под бельото. Детето изпитвало
притеснения и страх от действията на подсъдимия и се отдръпвала от него,
като се надявала, че той ще престане. Подсъдимият й казвал, че я обича много
и затова прави подобни неща с нея, като я предупреждавал да не казва на
никой за случващото се. В тази връзка детето споделило един път на прабаба
си какво са правили, но въпреки това продължили по нейно желание отново
да посещават подсъдимия. Всеки път, когато оставали да пренощуват в
апартамента на Ч., той извършвал с детето описаните блудствени действия,
като понякога извършвал такива с него и през деня, когато прабаба му
излизала навън и то оставало само с подсъдимия. В дома на Ч. било добре
отоплено, той осигурявал храна, докато детето и баба й били при него, като Д.
имала възможност да гледа телевизия и да използва интернет, за да играе
игри на телефона си. Отделно от това, Ч. давал на детето и дребни парични
суми /2-5 лева/, за да спечели доверието и да не я отблъсне от него.
През 2019 г., в отдел „Закрила на детето”, дирекция „Социално
подпомагане” в Благоевград, се получил сигнал за извършени блудствени
действия спрямо Д. от непълнолетно момче на име М.. В тази връзкат Ч.
започнал често да посещава отдела и твърдял пред социалните работници, че
5
дядото на Д. не полага необходимите грижи за нея. При комуникацията си с
подсъдимия социалните работници разбрали, че детето често посещавала
дома му и предупредили св. Д.С. да не го допуска и възможните рискове от
това. След случайна среща на детето и св. С. Д., която констатирала, че детето
е облечено несъобразно периода от годината, социалните работници го
насочили за психологическо консултиране от Център за обществена подкрепа
– Благоевград /ЦОП/. При работа с детето специалистите констатирали
нехарактерни за възрастта й познания и интерес към сексуалните
взаимоотношения между половете. При проучването на близкото обкръжение
на детето подсъдимият Ч. бил установен като особено значим за него
възрастен. В тази връзка подсъдимият бил поканен на среща в Центъра, на
която присъствали свидетелите Т.Т. – ръководител екип в ЦОП, психолога
Г.А. и социалните работници Л.Н. и Х.М.. Пред тях Ч. изразил възмущението
си, че Д. му споделя информация, свързана с ерекция на полов член, като той
предполагал, че това се отнася за дядо й Д.С.. Езикът му бил изпълнен с
цинизми и пред всички останали на зададен му въпрос какво ще прави, ако Д.
спре да ходи при него, той отвърнал, че „ще си хване ново гадже“. В
създадената ситуация служителите сигнализирали отдел „Закрила на детето”,
а св. Л.Н. провела няколко срещи с детето, на което успяла да спечели
доверието. При срещите им Д. й разказала за извършените спрямо нея
блудствени действия от страна на подсъдимия, който по думите й докато я
опипвал мастурбирал. Детето споделило още, че такива действия спрямо него
били извършвани и от друг възрастен мъж на име М., познат на баба й М.М. и
близък на Ч.. При тези данни на дядото на Д. било указано да не допуска тя да
ходи в дома на подсъдимия, но въпреки това детето и прабаба му С.
продължили да го правят. За извършените спрямо нея от Ч. блудствени
действия Д. споделила и на свидетелката С. Д.. По този повод от социалните
служители бил изготвен и подаден сигнал до РП - Благоевград, инициирал
образуването на досъдебното производство.
В хода на съдебното следствие пред пръвоинстанционния съд била
допусната и назначена комплексна СППЕ на Д. С., изпълнена от вещите лица
д-р В.Р. -[1]детски психиатър и С.М. – клиничен психолог. В заключението си
експертите са установили, че Д. С. не страда от психично заболяване и/или от
умствена изостаналост в смисъл на „слабоумие“, които да я лишават от
участие като свидетел в съдебното производство. Като обект на многократни
6
сексуални и блудствени действия Д. е със запазена годност на поведенческо
ниво да разбира собствените си действия и действията на околните, но е била
с ограничена вменяемост по посока на правилното разбиране на истинските
намерения на възрастните, които са злоупотребявали с тялото й, и с
интимността й, с психиката й, и с нейното доверие и привързаност. Била е в
невъзможност да предвиди риска и последиците от извършвани спрямо нея
блудствени действия, не само заради възрастовата незрялост, но и заради
съучастието на значими за нея възрастни в организирането на извършваните
им. Според вещите лица именно заради начина на функциониране на
семейната система и липсата на възможност за изграждане на мотивирана
съпротива, Д. е била много лесно манипулируема и застрашена от
злоупотреба с личността й. В резултат на продължителната и груба сексуална
употреба, към момента на изследването, в Д. са установени тежка
емоционално-волева депривация с апатия, емоционално изравняване и
мотивационна снизеност, като не е в състояние да създава лична територия на
неприкосновеност и защита, съответстващи на възрастта й. Емоциите са
капсулирани и детето не е в състояние да изгради адекватен на възрастта му
емоционален коректор за житейските ситуации, в които попада. Към момента
на оценката у Д. С. са регистрирани тежко по степен емоционално увреждане
и социална дисфункция, които представляват сериозен риск и за по късните
етапи от развитието й. При пострадалата са установени симптоми на
преживяна тежка психотравма, доказателство за което са промяната в
поведението й с разстройство на влеченията и половият идендитет, с
разстройство на сексуалната идентичност с несъответна за възрастта
сексуална роля и очаквания, съобусловено и със смесено разстройство на
емоциите и поведението. Експертите подчертават, че съществуващите и към
момента на изследването проблеми във функционирането на Д. С. са
възникнали в резултат на престъпното деяние и може да се приеме, че са в
пряка причинно следствена връзка с него, тъй като разстройството на
нагонното функциониране е пряк резултат от сексуалната злоупотреба, а
вторичните емоционални и поведенчески разстройства са следствие на
болестната реакция на детето към извършените с нея многократни сексуални
действия. Вещите лица са достигнали до извода, че установените у детето
психични разстройства все още нямат характеристиката на същинска
психична болест, която качествено да променя годността й за ориентация и
7
оценка на действителността, но в значителна степен нарушават
адаптационните й механизми и изкривяват представите й за приемливо и
нормално поведение на възрастните. В резултат на тежките инцестни
отношения от страна на възрастен, със съучастието на цялото й семейство, Д.
е била в невъзможност да се защити и да опази както физическата си, така и
психична цялост. Регистрираната промяна на поведението й в приемната
грижа и ЦНСТ с апатичност, липса на емоции и капсулация, самонараняване
чрез скарификация - изписване на буквата „А“ /А./ - обекта на насилие на
ръцете си, липсата на концентрация и активности, съответни за възрастта й,
доказват наличието на интензивна, продължителна и масивна сексуална
употреба до нива на съзнанието у детето, които са с характеристиката на
тежко травмено събитие, довело до смесено разстройство на емоциите
/апатия, емоционална хладина, анестезност/ и разстройство на сексуалната
идентичност/ разстроена представа за сексуалната си идентичност и ролеви
отношения, изкривени представи за сексуално поведение и влечения за
съответната възраст /“ той казваше, че „ няма да ме обича“ и ще си намери
друга жена“/. Най-вероятните късни последици от преживяното при
освидетелстваната ще са в посока на трайни нарушения на сексуалното
общуване и себевъзприемане, разстройства в половия идендитет и сексуално
развитие, перверзни практики, промискуитетно поведение, възможна
невротична симптоматика със соматоформни, дисоциативни симптоми и
автоагерсивни практики. Продължителността на такива състояния зависят
както от субективното преживяване на травменото събитие, така и от
индивидуалната реактивност на самата личност, а и от фактори в средата, но
предвид факта, че проблемите с поведението на Д. С. продължават и към
момента на изследването, според експертите тя се нуждае от специализирана
психологична помощ с оглед преодоляване на симптомите и постепенно
преодоляване на дезадаптацията.
При разпита на вещите лица пред съдебния състав на БлРС те не само са
потвърдили категорично представеното от тях заключение и тежките
последици за детето, но са добавили, че не е възможно то да си измисля „тези
неща“, които споделя при разпитите си, а и вероятно премълчава част от
преживяното, поради дълготрайната и системна злоупотреба с нея,
игнорирана от близките си. В Д. е изградена дълбоко погрешна представа за
добро и лошо, поради което и тя е приела, че възрастните така трябва да
8
постъпват с нея.
Възприетата и от двете съдебни инстанции фактическа обстановка
намира своето потвърждение в приетата по надлежния ред доказателствена
съвкупност. Както се посочи и по-горе, в аналитичната дейност на РС –
Благоевград не са допуснати логически и житейски несъотвествия, които да
налагат промяна в приетото за установено. Гласните доказателства са
обсъдени изключително подробно като е обяснено ясно защо по-голямата
част от тях се кредитират, както и причините, поради които обясненията на
подсъдимия в частта им, отричаща извършването на блудствените действия с
детето, се възприемат като израз на правото му на зашита. Безспорно с
изключително значение за установяване на обективната истина по делото са
показанията на пострадалата Д. С.. За верността на заявеното от нея може да
се съди по последователността в поведението на детето, разказало едно и
също в хода на назателния процес, потвърдено и в показанията на
свидетелите С. Д. и Л.Н., пред които тя също е разказала за извършените
спрямо нея блудствени действия от страна на А. Ч.. Двете свидетелки в
служебното си качество са успели да спечелят доверието на Д., която пред тях
непринудено е споделила за случващото се при посещенията им в дома на
подсъдимия. За нейното състояние и възприемането на действителността
може да се съди и от заключението по СППЕ, която е категорична, че детето
не е склонно да си измисля и пресъздава сравнително точно случките от
живота си. Като се прибавят и показанията на свидетелите Т.Т., Г.А., Л. Н. и
Х.М., пред които Ч. се държал невъздържано и цинично, заявявайки им, че
ако Д. спре да идва при него „ще си намери друго гадже“, въпросът за
авторството в извършване на разглежданото престъпление може да се счита в
достатъчна степен изяснен. Междувпрочем в тази посока е и единственото
възражение в жалбата на подсъдимия, който чрез защитника си категорично
отрича да е имал сексуални посегателства срещу Д.. Аргументите му са, че я е
познавал от невръстно дете, в чието отглеждане и той лично е бил ангажиран.
Отделно от това и като нормален мъж е имал отношения само с жени,
включително и с майката на Д., което изключва наличието на твърдените от
прокуратурата наклонности за сексуално общуване с деца. Всички изброени
възражения въззивната инстанция счита за неоснователни. В правната теория
и съдебната практика е прието, че доказването на вината на дееца в
извършване на престъпление може да се обоснове и с производни
9
доказателства, когато в тяхната цялост, последователност и взаимна връзка
налагат един единствен възможен извод, установящ извършването му от
обвиненото лице. В конкретният казус е налице съвкупност от преки
доказателства в лицето на показанията на пострадалата, както и производни
такива – показанията на изброените по-горе свидетели. Те очертават с
нужната конкретика, яснота и житейска достоверност разказа на пострадалото
дете, в известна степен подкрепен и от демонстрираното пред комисията от
Ч. неадекватно за ситуацията поведение. Като се добави и заключението по
комплексната СППЕ на вещите лица Р. и М., според които детето не е
склонно да лъже и преувеличава случили се житейски ситуации с негово
участие, може да се заключи с изискуемата се от НПК степен на
достоверност, че са налице достатъчно убедителни данни, че Ч. е извършил
описаните в ОА блудствени действия. В подкрепа на изводите си експертите
се позовават и на установените при изследване на детето промени в
емоционалността му, типични за жертви на сексуално насилие. Всички
аргументи за полагане на грижи и даване на малки парични суми на
пострадалата от страна на дееца са всъщност прикритието му в преследването
на сексуалните му цели спрямо нея, които се потвърждават и от казаното от
Д., че описаните в обвинителния акт блудствени действия са извършвани при
всяко от посещенията им при Ч..
Въззивната инстанция намира, че обективно са анализирани и
показанията на св. Д.С., които илюстрират неспособността му, а в значителна
степен и неразбирането му за отговорностите, които е носел за правилното
отглеждане и възпитание на собствената си внучка. От заявеното от него
съдът е извел потвърденият и от други доказателствени източници
инкриминиран период от време, както и честите посещения на Д. и неговата
майка в дома на Ч..
Следва да се отбележи и последното направено възражение от страна на
защитника на подсъдимия, че мотивите на детето да лъже са продиктувани от
наличието на данни за други сексуални посегателства срещу него. В тази
връзка Окръжният съд отбелязва, че наличието на такива данни по никакъв
начин не отричат установеното от фактическа страна по-горе, нито пък водят
до изкривяване на заявеното от Д. С.. Всъщност тези данни потвърждават
заключението по СППЕ, че в детето са изградени неадекватни за възрастта му
представи за сексуалното общуване между половете и съответно за
10
дължимото поведение на възрастните спрямо него.
При така установеното от фактическа страна въззивната инстанция
намира, че направените от БлРС правни изводи се нуждаят от корекция само
по отношение на квалифициране на престъплението като продължавано
такова. В този смисъл и като втора поред инстанция по фактите и правото
Окръжният съд счита, че въз основа на изложеното по-горе подсъдимия Ч.
следва да бъде признат за виновен в това, че в периода от началото на месец
април 2020 г. до 15.03.2021 г., в тъмните часове на денонощието, адрес, е
извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 – годишна възраст - Д.
Л. С., /дата/ като я опипвал с ръце по интимните части, събличал се по гащи,
изваждал половия си член, движел се напред и назад, опирайки се в тялото на
детето - престъпление по чл.149, ал.1 от НК. От обективна страна, в
посочения времеви интервал, от подсъдимия са извършени описаните
блудствени действия с пострадалото дете и по естеството си те безспорно са
такива, целящи възбуждане и удовлетворяване на полово желание. Наличието
на квалифициращия белег за това престъпление относно възрастта на
жертвата е безспорно установен и ясно осъзнаван от подсъдимия, по
съображения изложени по-горе. От субективна страна престъплението е
извършено с пряк умисъл като единствено възможна форма на вината за това
престъпление като деецът ясно е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване. Доказателство в тази насока е предупреждението на
подсъдимия към детето да не споделя с никого за случилото се. Безспорно е
налице и изискуемата се от законодателя цел за възбуждане и
удовлетворяване на полово желание като е правно ирелевантно нейното
постигане.
По отношение приложението на чл.26, ал.1 от НК проверяваната
присъда следва да бъде изменена като Ч. бъде оправдан по обвинението в тази
му част. Това е допустимо съгласно чл.337, ал.1, т.2, пр.1 от НПК, защото се
касае за същото престъпление. Съображения за това се изложиха по-горе.
Продължаваното престъпление залъжително следва да има нужната яснота
при описанието на отделните престъпни деяния, включително и техният брой,
което се извежда от нормата на чл.246, ал.2 от НПК. Както всяко отделно
престъпление следва да съдържа данни за време, място и начин на
11
извършване, така и отделните деяния, обединени в правната конструкция
„продължавано престъпление“ трябва да бъдат описани от прокурора по
посочения начин. Това е така, защото на първо място се касае за отделни
престъпления, които законодателят е обединил в единно такова по посочените
в чл.26, ал.1 от НК критерии. На второ място, този подход единствено дава
възможност на обвиненото лице в пълнота да реализира правото си на защита,
изтъквайки данни в противоречие с елементите от обективната страна на
вмененото му престъпление. При отсъствието на такива данни за него е
невъзможно да посочи конкретни оневиняващи го факти. В този смисъл
избраният от прокурора подход при изготвяне на обвинителния акт и
потвърден от съда в проверяваната присъда, лишава подсъдимият Ч. от
правото му да оспори броя на вменените му престъпни деяния и съответно да
иска налагането на наказание, съобразено с тези данни.
По отношение наказателната отговорност на дееца проверяващата
инстанция се съгласява напълно с изложените съображения от БлРС. В
пълнота са отчетени отегчаващите отговорността обстоятелства, свързани с
продължителността на периода, в който са извършвани блудствените
действия и тяхната повтаряемост и многообразие, злоупотребата с доверието
на детето и близките му роднини, създаването на изкривени представи у
детето за това, че извършваното спрямо него е допустимо и нормално,
тежкото семейно и социално положение на Д., лишена от нормална семейна
среда и защитеност, както и нанесените й психотравми, подробно описани от
комплексната СППЕ и с дълготрайни последици за емоционалното й,
физическо и сексуално развитие. Смекчаващи отговорността обстоятелства
въззивната инстанция не съзира, доколкото осигуряването на храна и дребни
суми от страна на подсъдимия за детето очевидно са обслужвали интереса му
да го примами и задържи за изпълнение на престъпните си цели. При тези
уточнения БлОС се съгласява, че наказанието следва да бъде определено над
средния предвиден от приложимата правна норма размер при значителен
превес на отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства. Фиксиране на
наказанието на „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години е
съответно на извършеното престъпление и данните за дееца, и отговарящо на
целите по чл.36, ал.1 от НК. Тези изводи не се променят и с направените от
Окръжен съд корекции на правните изводи относно отпадането на
квалификацията по чл.26, ал.1 от НК.
12
Правилно е активирано и наказанието, наложено на Ч. с присъда по
н.о.х.д. №347/2016 год. на БлРС, в размер на 2 /две/ години „лишаване от
свобода“. Касае се за императивно изискване на законодателя, свързано с
извършване на ново умишлено престъпление в изпитателния срок по
предходно осъждане, както е и в разглежданият казус. Определеният режим
за изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода“ също е съобразен с
изискванията на ЗИНЗС. Законосъобразно е подходено и с приложението на
чл.59, ал.1 от НК като от наложеното наказание „лишаване от свобода“ е
зачетено времето, през което подсъдимият е задържан за 72 часа с
постановление на наблюдаващия прокурор.
Проверяващата инстанция не намира основания за корекция на
първоинстанционната присъда и в гражданската й част. Акцесорният
характер на претенцията за обезвреда на моралните болки и страдания е в
зависимост от признаването на дееца за виновен по повдигнатото му
обвинение. В случая е безспорно, че предявеният от пострадалата граждански
иск е доказан по основание, а уважаването му в цялост е съобразено с
критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. В резултат на извършеното
престъпление от страна на Ч. на детето са нанесени съществени травми от
психологически характер със сериозен отпечатък върху бъдещето му развитие
и в известна степен незаличими според експертите по СППЕ. Затова и
присъдената сума от 5 000 лв., ведно със законната лихва върху нея,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, не
следва да бъде коригирана. Според съдебният състав на БлОС тя се явява
даже недостатъчна с оглед установеното по делото, но поради уважаването на
претенцията в пълен размер липсва правна възможност за нейното
увеличаване.
По отношение на въпросите за дължимите разноски съдът се е
произнесъл по реда на чл.306 от НПК, което не е обжалвано.
По изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК
Окръжният съд
РЕШИ:
13
ИЗМЕНЯ присъда № 5/19.01.2023 год., постановена по н.о.х.д. № 227/2022
год. на Районен съд – Благоевград като преквалифицира извършеното от
подсъдимия А. Г. Ч. в престъпление по чл.149, ал.1 от НК като го оправдава
относно приложението на чл.26, ал.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14