Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 74
12.03.2020г.
Шуменски окръжен съд,
в открито заседание на единадесети февруари,
през две хиляди и двадесета
година, в състав :
Съдия:
Зара И.
като разгледа
докладваното от съдията-докладчик гр.д. №439
по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.211
вр.чл. 203, ал. 2 от КТ вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и в условията
на евентуалност искове с правно основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ и чл.86, ал.1
от ЗЗД
Депозирана е искова
молба от “Вилокс
Груп” ЕООД , ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр.С.., представлявано от
Ж.К. – Управител и С.Б. – Прокурист
срещу И.Й.И., ЕГН **********, адрес *** , в която посочва, че на 23.10.2006 г. е сключен трудов
договор за неопределен срок между него и ответника, съгласно който последният е назначен на
длъжност „управител на игрални автомати”, категория персонал – помощен.Място на
работа на служителя е игрална зала в гр. Ш... - „Астра клуб“, преименувана на
„Адмирал“. Четири години по-късно, през м. октомври 2010г., с допълнително
споразумение към договора длъжността на И.Й.И. е променена на „управител на
игрална зала“. На служителя е предоставена длъжностна характеристика за новата
длъжност, като в т. IV са изброени основните задължения. На длъжността са подчинени
всички други служители в игралната зала - „Адмирал”. Игралната зала, в която И.Й.И.
заема позицията управител от месец октомври 2010 г., е с непрекъснато работно
време, а персоналът й работи на три смени по 8 часа. Първа смяна започва в 6:00
часа, а трета смяна приключва работното си време в 6:00 часа на следващия
календарен ден, с която приключва и 24-часов работен ден. Доколкото в залата се
извършват хазартни игри, от работодателя е установен изключително строг режим
за отчетност на събраните залози и изплатените печалби. Така, всички игрални
зали на работодателя са свързани със софтуерната система „Октавиан”, която
регистрира всички събития - залози, игри, плащания, джакпоти и т.н. в реално
време, така че всяка една транзакция се отразява на сумата в касовия компютър.
При приключване на работната смяна, продължила от 06,00 0 часа на 14.05.2016 г.
до 06.00 часа на 15.05.2016 г. между отчетеното от системата „Октавиан“ и
съставените отчетно-сменни листове е констатирано разминаване. Системата е
отчела въз основа на направените в залата залози (95 051 лева) и изплатените
печалби (28 171 лева) положително салдо в размер от 66 880 лева. Посоченият
положителен резултат следва да води до голяма касова наличност за същия период,
но от съставените отчетно-сменни листове се установява отрицателен резултат от
оборота в размер на 7 242 лева. За установяване на причината за това
разминаване, на 16.05.2016 г. е извършена ревизия, в която участват двама от
прокуристите на дружеството към този момент - Ж.К. и Г.Д., регионалният
мениджър С.П., Д.Б. - крупие в залата и А.П.като свидетел. При ревизията е
констатирано, че за посочената трета смяна в периода от 22.00 часа на
14.05.2016 г. до 06.00 часа на 15.05.2016 г. от игралната зала са реализирани
приходи в размер от 105 893 лева, от които 5 842 лева - начална касова
наличност при застъпване на първата смяна, 5 000 лева - допълнени на каса от
управител и 95 051 лева залози по време на смяната, отчетени от броячите на
машините в залата. За същия период разходите са 31 281 лева - 28 171 лева
изплатени печалби и 3 110 лева предоставени на клиенти промо-тикети
(предоставени безплатни залози, срещу които не е реализиран приход, т.е. с тях
се намаляват приходите от залози, но не се отразяват директно в системата). При
така отчетните приходи и разходи, в касата на игралната зала следва да има
налични 74 612,00 лева (която включва всички направени залози 95 051 лева,
касовата наличност при началото на смяната 5 842 лева и допълнените от
управителя в касата 5 000 лева, намалени със сбора на разходите - 28 171 лева
изплатени печалби и 3 110 лева промо- тикети), но при застъпване на първата
смяна за 15.05.2016 г. и предаване на отчетно-сменния лист е установена касова
наличност от 14 615 лева. Допълнително в залата има оставени бакшиши в размер
12,91 лева - т.е. общо 14 627,91 лева. Разликата между реалната касова
наличност и установената от игралните автомати в този случай е 59 984,09 лева.
Посочената сума е отчетна като приход на игралната зала и върху същата е
заплатен данък върху печалбата съгласно разпоредбите на Закона за
корпоративното подоходно облагане. При ревизията от обясненията на крупиетата
на смяна - Г.Д.Г. и А.М.А. - е установено, че от предходната смяна им е
предадена сума в размер от 8 177 лева. След това обаче управителят на залата И.И.
им е обяснил, че ще се играе демонстрационна игра, като заедно с друго лице,
присъстващо в залата, е започнал да използва автоматите. При използването на
автоматите И.И. е наредил на крупиетата отново да изваждат една и съща сума от
игралните автомати няколко пъти /общо 12 пъти по 5 000 лв. или общо 60 000
лв,/, за да може да бъде разигравана повторно. Т.е., въпреки провеждането на
реални игри, реално залата не реализира приход, тъй като залозите се извършват
със средства на работодателя. Към този момент И.И. не е бил на смяна -
предходната му такава е завършила към 17.00 часа на същия ден. Същевременно
управителите и прокуристите на дружеството не са уведомени, нито са одобрили
извършването на такава демонстрационна игра. Отделно от това в компютърната
програма „Октавиан“ въобще не е отразено извършването на твърдените от
ответника „Демо“ игри. В хода на проведената ревизия управителят И.И. признава,
че изваждането на пари от машините от страна на крупиетата е извършено по
негови указания в личен разговор между него и друг служител на „Вилокс Груп”
ЕООД. Същите са разигравани със знанието и съгласието на управителя от клиент
на име Благовест Асенов, като между двамата е имало уговорка евентуална печалба
да се подели помежду им, а липсващата сума под формата на реализирани залози да
бъде възстановена в касата на игралната зала. Поради липсата на достатъчно
голяма печалба това не се е случило. Крупиетата многократно изваждат пари и
зареждат същата машина наново, т.е. дадените от тях обяснения относно причината
да има разлика между касовата наличност и отчетеното от системата „Октавиан” се
потвърждават. Още в хода на извършваната ревизия е инициирано дисциплинарно
производство, като в неговите рамки са събрани обяснения от всички лица, които
имат отношение към случая. В последствие е взето решение управителят на залата И.И.
и крупиетата на смяна А.А. и Г.Г. да бъдат наказани дисциплинарно с наказание
„уволнение”, доколкото са нарушили основни свои трудови задължения и са
злоупотребили с доверието на работодателя. В тази връзка е издадена заповед №
470/04.07.2016 г. за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение” на И.И..
По повод на подадена искова молба от И.И. с предявени искове по чл. 347, ал. 1,
т. 1 и 2 от КТ, е постановено решение № 58/02.02.2017 г. по гр. дело №
2206/2016 г. по описа на ШРС, че уволнението е законосъобразно и съответно няма
основание за неговата отмяна и възстановяване на работа на ищеца. Решението е
потвърдено с решение № 61/29.03.2017 г. по в. гр. дело № 63/2017 г. по описа на
ШОС, което е влязло в сила на 05.02.2018 г., когато с определение № 215 по гр.
д. № 2585/2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о. не е допуснато до касационно разглеждане
жалбата на И.И.. Установената отрицателна разлика между отчетения приход и
касовата наличност за периода 14.05.2016 г. - 15.05.2016 г. на стойност 59 984.09
лева не е намерена.
С
оглед на изложеното моли съдът да постанови решение, с което на основание чл.
211 и чл. 203, ал. 2 от КТ да осъди И.Й.И. да заплати на „Вилокс Груп“ ЕООД
сумата от 59 984.09 лева , представляваща вреда, нанесена на работодателя на
14.05.2016 г. срещу 15.05.2016 г. умишлено и/или не по повод или във връзка с
изпълнение на трудови задължения, ведно с лихва за забава върху тази сума за
периода от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. На основание
чл. 86 от ЗЗД да осъди И.Й.И., да заплати на „Вилокс Груп“ ЕООД, сумата от 14
975.93 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва върху сумата от 59 984.09 лева за периода от 14.05.2016 г. до
29.10.2018 г.
При
условията на евентуалност на основание чл. 207, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 211
от КТ моли съдът да осъди И.Й.И., да заплати на „Вилокс Груп“ ЕООД, сумата от
59 984.09 лева, представляваща обезщетение за липса, във връзка с осъществявана
от ответника отчетническа дейност, ведно с лихва за забава върху тази сума за
периода от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и
на основание чл. 86 от ЗЗД да осъди И.Й.И. да заплати на „Вилокс Груп“ ЕООД , в
качеството му на управител сумата от 14 975.93 лева, представляваща обезщетение
за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху сумата от 59 984.09
лева за периода от 14.05.2016 г. до 29.10.2018 г. Моли да му бъдат присъдени
съдебно-деловодните разноски в настоящото производство, включително адвокатски
хонорар.
В
срока по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител
адв.Св. М. от ШАК представя писмен отговор. Оспорва предявените искове, счита,
че липсват доказателства обосноваващи търсене на пълна имуществена отговорност.Прави
евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа
страна:
На първо място следва
да се посочи, че в доклада по чл.146 от ГПК съдът е посочил , че правната квалификация на главно предявения иск за вреди
е по чл.211
вр.чл. 203, ал. 2 от КТ вр. чл.45 от ЗЗД . Съобразно
горното е разпределелил доказателствената тежест , като е приел, че в
тежест на ищеца е да докаже всички обстоятелства, а именно, че е извършено
твърдяното деяние- действие или
бездействие, което е в причинна връзка с настъпване на вредата, както че същото
е извършено умишлено , размера на вредата. С
оглед обстоятелството, че вредата се претендира в хипотезата на чл.203, ал.2,
предл. трето от КТ , т.е. вреда причинена не при или по повод изпълнението на
работата е необходимо да бъде пояснено ,
че в този случай не е необходимо да доказва умишлено причиняване на вредата . Отговорността
по чл.
203, ал. 2 КТ е обусловена от наличието на една от трите предпоставки:
умисъл, всички форми на вината, когато деянието е престъпление и неполагане на
дължимата грижа, когато вредата е причинена не
при или по повод изпълнението на трудовите задължения, като в първите
два случая формата на вината подлежи на доказване, а в третия се предполага
(Определение № 968 от 28.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3516/2016 г., IV г. о.,
ГК ). Съобразно посоченото , когато се претендира, че вредата е настъпила не
при или по повод изпълнение на работата е достатъчно да се установи неполагане
на дължимата грижа, като вината се предполага.Последното е следствие от систематичното тълкуване на разпоредбите на и
чл.
79, ал.1 от ЗЗД, чл.
63, ал.2, чл.
45, ал. 1 и чл.
81, ал.1 от ЗЗД, според като вината се презюмира , но тази оборима презумпция обхваща
небрежността със своите две форми (непредпазливост и самонадеяност - съзнавана
небрежност), но не и умисъла, като тази форма на вината подлежи на доказване на
общо основание от ищеца. Съдът
неправилно е вменил на ищеца задължението доказването на умисъл, но тази
неточност не води до необходимост от извършване на нов доклад по чл.146 от ГПК ,
т.к. при неизпълнение указанията на съда , това няма да рефлектира върху
положението на ищеца, т.к. както беше посочено по-горе вината се предполага .
Между страните не е спорно, че ищецът,
като работодател и ответникът са били в
трудово правоотношение, считано от 23.10.2006 г. , като до октомври 2010г. ответникът е изпълнявал длъжността „управител
на игрални автомати”, с място на работа е игрална зала в гр. Ш... - „Астра клуб“, преименувана
на „Адмирал“ , а след посочената дата е назначен на длъжността „управител на
игрална зала“. На 04.07.2016г. е
издадена Заповед № 470/04.07.2016 г. за
налагане на наказание „дисциплинарно уволнение” на ответника . По повод на
подадена искова молба от И.И. с предявени искове по чл. 347, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, е постановено решение № 58/02.02.2017 г. по гр. дело № 2206/2016 г. по
описа на ШРС, с което е прието че
уволнението е законосъобразно и съответно няма основание за неговата отмяна и
възстановяване на работа на ищеца. Решението е потвърдено с решение №
61/29.03.2017 г. по в. гр. дело № 63/2017 г. по описа на ШОС, което е влязло в
сила на 05.02.2018 г., когато с определение № 215 по гр. д. № 2585/2017 г. на
ВКС, ГК, IV г.о. не е допуснато до касационно разглеждане. От посоченото е
видно, че към датата на установяване на вредата- 16.05.2016г. , която се
твърди, че е настъпила от поведението на ответника, страните са били в трудово
правоотношение. От събраните по делото гласни доказателства , а именно
показанията на свидетелите Г. Г. и А.А. съдът приема за доказано, че на 14.05.2016г. ,
след приключване на работното му време в 17,00 часа, ответникът останал на
работното си място, като това не е в резултат на договорка с работодателя .
След като започнала трета (нощна) смяна ,
през която посочените свидетели работили като крупиета , ответникът поискал да му бъдат предена сума от 5000 лева
от касовата наличност. Обяснил, че с тази сума ще бъде използвана като залог за
демонстрационна игра на игрален автомат. След като бил изигран залогът и не е
имало реализирана печалба, ответникът поискал сума от 5 000 лева да бъде
извадена от игралния автомат, като целта била същата . Тази ситуация се
повторила многократно, като според свидетеля А.А. залозите изиграни според
описаната схема са били на стойност 60 000 лева . Изложените от
свидетелите обстоятелства се потвърждават от заключението по назначената СТЕ,
според което софтуерният продукт OKTAVIAN обслужващ
игралната зала е базиран и изграден , така, че да има възможност да бъде
осъществена ръчна синхронизация между броячите на игралните машини и стойности
в системата и масива от данни който постъпва. Всички игрални автомати са
свързани със системата OKTAVIAN чрез интернет
връзка и USB u контролер.
Всяко едно действие се отчита и записва от USB
контролера.
При комуникационен проблем с касовия компютър, информацията не се губи, а се
запазва в контролера и впоследствие се синхронизира с модулите за касова
обработка. ВЛ, че не е установил изтривания и/или промени на информационния
масив от данни в системата OKTAVIAN за периода 14.05.2016г.
-17.05.2017г. Подробно са описани извършените действия от страна на
оторизираните потребители на системата за посочени по-горе период ,които
потвърждават твърденията на свидетелите относно начина и механизма на
настъпване на вредата – многократно изваждане на банкноти от игралните автомати.
За установяване на конкретния размер на претенцията, по делото е назначена ССЕ , според чието
заключение, в счетоводството на ищеца съгласно Дневен
отчет за игрални автомати за зала „Адмирал“ ( според отчетните данни на
броячите на игралните автомати) за периода
06,00 часа на 14.05.2016г. до 06,00 часа на 15.05.2016г. , общата сума
на постъпилите залози е в размер на 95 053,89 лева , а общата сума на
изплатените печалби е в размер на 28 171,49 лева , като разликата (
печалбата) е в размер на 66 882,40 лева. Според отчетените данни от
броячите на игралните автомати (при
положение, че след края на всяка трета смяна от игралните автомати се изпразват
всички банкноти ) , касовата наличност в 06,00 часа на 15.05.2016г. е следвало
да бъде в размер на 74614,40 лева. От друга страна според Отчетно-сменния лист
действителната касова наличност е била в размер на 14 615 лева, между
отчетните данни и действителната касова наличност е налице несъответствие с
отрицателна величина от минус 59 999,40 лева. Съвкупната преценка на
събраните и описани по-горе доказателства води до извод , че претенцията е
изцяло доказана . Установено е по категоричен начин, че ответникът, който е бил
в трудово правоотношение с ищеца, извън установеното работно време и без това
да му е възложено от работодателя е
участвал в хазартни игри на игрален
автомат, като използваната парична сума употребена за залог е била собственост
на ищеца. Като е участвал в хазартна игра , без да заплати стойността на залога,
ответникът е нанесъл вреда на
работодателя в претендирания размер ,
като това е станало не при или по повод
изпълнението на работата . Предвид посоченото искът по чл.211 вр.чл.
203, ал. 2 от КТ вр. с чл.45 от ЗЗД се
явява основателен и следва да бъде уважен.
Изцяло
основателен се явява и искът за мораторна лихва в размер на 14 975,93
лева, за периода 14.05.2016 г. до 29.10.2018 г., същата е дължима от момента на
установяване на вредата , като точният и размер е установен служебно от съда с
онлайн програма за изчисляването и .
Поради
уважаване на главно предявените искове не е налице необходимост от разглеждане
и произнасяне по евентуално заявените претенции.
С
оглед изхода от правния спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца извършените деловодни разноски. От ответника, чрез
процесуалния му представител е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Видно от представените доказателства уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца е в общ размер на 4 228,80
лева с ДДС , от което данъчната основа е
3 524 лева , а начисленото ДДС в размер на 704,80 лева. Предвид цената на
исковете, минималното адвокатско възнаграждение, определено на основание
чл.чл.7, ал.2, т.4 вр. с чл.2,ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 3 2780,80 лева. Последната
сума съпоставима с уговореното възнаграждение от 3 524 лева и предвид
фактическата и правна сложност на делото , според съда води до извод , че
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно, поради което
подлежи на присъждане в пълен размер. Следва да бъдат присъдени и останалите
извършени от ищеца разноски , при което общата им сума, вкл. И адвокатското
възнаграждение е 10 615,20 лева .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Й.И., ЕГН **********,
адрес *** да заплати на “Вилокс Груп” ЕООД , ЕИК ...,
седалище и адрес на управление: гр.С.., представлявано от Ж.К. – Управител и С.Б.
– Прокурист , на основание чл.211 вр.чл.
203, ал. 2 от КТ вр. чл.45 от ЗЗД сумата 59 984,09
( петдесет и девет хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и девет ст.) лева
, представляваща имуществена вреда, нанесена на ищеца на 14.05.2016 г. срещу 15.05.2016 г., не по повод или във връзка с изпълнение на
трудови задължения ( чрез участие в
хазартна игра на игрален автомат като
сумата използвана за залог , в размер на 59 984,09 лева е била собственост
на ищеца) , ведно с със законната лихва за забава върху главницата , считано от датата
на подаване на исковата молба -13.11.2018г., до окончателното и плащане.
ОСЪЖДА И.Й.И. да заплати на “Вилокс Груп”
ЕООД, сума в размер на 14 975,93 (четиринадесет хиляди деветстотин
седемдесет и пет лева и деветдесет и три ст.) лева, представляваща обезщетение
по чл.86,ал.1 от ГПК, в размер на законната лихва, върху главницата от 59 984,09 лева , за периода 14.05.2016 г. до 29.10.2018 г.
ОСЪЖДА И.Й.И. да заплати на “Вилокс Груп”
ЕООД сумата 10 615,20 ( десет хиляди шестстотин
и петнадесет лева и двадесет ст.)лева - деловодни разноски .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд-Варна в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните .
СЪДИЯ:…………………………