Решение по дело №1055/2019 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 41
Дата: 5 март 2020 г. (в сила от 2 юни 2020 г.)
Съдия: Пламен Митков Драганов
Дело: 20193530201055
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№ 41                                                             05.03.2020 година                            град Търговище

               В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ТЪРГОВИЩЕ                                                                  тринадесети състав

На двадесет и осми януари                                                           две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:   

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДРАГАНОВ

 Секретар Стела Йорданова

като разгледа докладваното от председателя

АНД  № 1055                                                    по описа за                                         2019 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от А.Г.В. *** против Наказателно постановление № 18-1292-0002571/28.12.2018 г. на ВПД Началник група към ОДМВР Търговище, сектор Пътна полиция, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, на осн. чл. 177, ал. 6, предл. 2 от ЗДвП. В жалбата си В. изтъква, че е нарушен материалният закон и административно наказващият орган не е обсъдил неговите възражения, като твърди, че при съставянето на АУАН № 224071 от 13.12.2018 година е представил доказателства, че е закупил автомобила технически неизправен, поради което престоял за ремонт в сервиз в продължение на един месец. Предвид на това счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен защитник адв. Ц.И., който поддържа жалбата.

Ответника по жалбата се представлява от гл. ю. к. Л. Ж. . Същата поддържа тезата за неоснователност на жалбата и моли съда да остави в сила наказателното постановление, като законосъобразно. 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация и е допустима. По същество жалбата е основателна.

На 13.12.2018 г. в 15:00 ч., в гр. Търговище, жалбоподателят А.Г.В. посетил орган по регистрацията с цел да пререгистрира на свое име закупен на 08.11.2018 година автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с рег. № ********, с рама № *************. При представяне на необходимите документи св. Г.Д.Б. – полицейски инспектор към ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“, установил, че не е спазен едномесечния срок за пререгистрация на автомобила, съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП - „приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба“. За констатираното нарушение свидетелят съставил АУАН № 224071/13.12.2018 г. в присъствието на св. Д.Д. и жалбоподателя А.В.. Съставеният АУАН бил подписан от актосъставителя Г.Б., свидетеля по акта и жалбоподателя, като последният е вписал като възражения по акта – „Нарушението е извършено в следствие на техническа неизправност и невъзможност за регистрация“. В законоустановения тридневен срок жалбоподателят не е депозирал писмени възражения.  Въз основа на съставения АУАН № 224071/13.12.2018 година ВПД Началник група към ОДМВР Търговище, сектор Пътна полиция, издал атакуваното Наказателно постановление № 18-1292-002571/28.12.2018 г., с което за констатираното нарушение на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, на жалбоподателят е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, на осн. чл. 177, ал. 6, предл. 2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за доказана след съвкупен анализ на събрания доказателствен материал – показанията на разпитаните свидетели и материалите по административнонаказателната преписка. На практика тя не се оспорва и от жалбоподателя, който като доказателство за техническата неизправност на автомобила представя частни документи за предаване и приемане от автосервиз на автомобила - Акт за приемане на МПС в сервиз от 09.11.2018 година и Протокол за предаване на МПС от 13.12.2018 година.  

При така установеното от фактическа страна съдът прие, че административно наказателното производство е протекло при съществени нарушения на производствените правила. В АУАН, а впоследствие и в НП, нарушението е описано така „на 13.12.2018 г. в 15.00 часа в гр. Търговище, като водач на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с рег. № ********, с рама № *************, господин В. не е регистрирал на негово име МПС, закупено на 08.11.2018 г.“ С това изречение се изчерпва описанието на нарушението. В АУАН, както и в НП, не са описани правнорелевантни факти, подлежащи на доказване, а са направени изводи за извършено административно нарушение. Посочването, че автомобилът не е регистриран в законовия срок съставлява извод, който не е подкрепен с описание на конкретните обстоятелства, въз основа на които се прави този извод. Срокът за регистриране на МПС тече от придобиването му или от внасянето му в България, арг. от разпоредбата на чл. 145 от ЗДвП. В случая освен посочване на датата на придобиване на автомобила, фиксираща началният момент на задължението за регистрирането му в определен срок, е задължително да се посочи и кога изтича този срок, тъй като нарушението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП се извършва в деня, следващ изтичането на едномесечния срок, даден на собственика да извърши регистрацията. В случая автомобилът е бил закупен на 08.11.2018 г., следователно нарушението би било извършено на 09.12.2018 г., а не на посочената от актосъставителя и наказващия орган дата, съвпадаща с установяването му. Актосъставителят и наказващият орган не са отграничили датите на осъществяване на нарушението и на установяване на последното, които дати в настоящия случай не съвпадат. Задължително е, съобразно чл. 42, т. 3, предл. 1 и т. 4, и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, да бъде описано от фактическа страна кога и как е бил придобит автомобилът, какъв е бил конкретно срокът за регистрацията му, за да може да бъде очертан предметът на доказване в съдебната фаза, включително и отново в аспекта на преценката по чл. 34 от ЗАНН – този път за спазване на едногодишния срок от извършване на нарушението въз основа на твърденията за датата на деянието. Съдът не може да събира доказателства общо, без очертаване на съответните правнорелевантни факти. Липсата на пълно, точно и ясно описание на твърдяното нарушение, изложено по разбираемо за сочения нарушител начин, води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Същият следва да е наясно и да знае всички факти от състава на нарушението, които е необходимо да са конкретно и безпротиворечиво вписани, за да се защити именно срещу тези факти. Твърдения в тази насока, при това релативни с дадената правна квалификация, е необходимо да се съдържат, както с цел гарантиране правото на защита на лицето, вписано като нарушител, така и за обезпечаване възможността за съдебен контрол на фактическите и правни изводи на контролните органи, като недопустимо е същите да се извеждат по логически или тълкувателен път, включително и от събраните по делото доказателства. В случая както в АУАН, така и в НП, липсва задължителен реквизит -  датата на извършване на визираното нарушение, което само по себе си представлява съществено процесуално нарушение. Административният процес е строго формален и е свързан с прилагането на конкретни процесуални норми. Нарушаването им, когато е довело до ограничаване на процесуалните права, винаги е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на съответния санкционен акт, с който са допуснати тези нарушения.

Освен това при преценка приложимостта на чл. 28 от ЗАНН наказващият орган неправилно е приел, че не се касае за маловажен случай по смисъла на цитираната разпоредба. Съображения и мотиви относно приложението на чл. 28 от ЗАНН наказващия орган не е изложил. Преценката на наказващият орган по приложението на чл. 28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол, съгласно ТР № 1/12.12.2007г. на ВКС. С тълкувателното решение на съдилищата е призната възможността за съдебен контрол по законосъобразност и при обективното наличие на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, правомощията да го приложи. Изследвайки фактите, установени в хода на съдебното производство, съдът счита, че процесното нарушение има всички белези на маловажност. В случая се касае за много кратък срок на закъснение от 5 дни (4 работни), жалбоподателят сам е предприел действия по регистрация на автомобила (не е бил установен от контролните органи), и е представил доказателства за наличието на причини за пропускане на срока. Тези писмени документи сами по себе си не изключват отговорността му. В НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства не се изисква представеното за инспекция МПС да бъде технически изправно. Същите обаче доказват наличието на уважителни причини за пропускане на срока като смекчаващи вината обстоятелства, които заедно с изложените по – горе характеризират деянието като такова с по - ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи. Всички тези обстоятелства сочат, че процесното нарушение има инцидентен характер и в случая следва да се приложи привилегирования състав на чл. 28 от ЗАНН. Доколкото процедурата по чл.28 от ЗАНН не представлява оневиняване или заличаване на противоправния характер на деянието, приложението и в пълна степен би изпълнило целите на закона и би въздействало дисциплиниращо спрямо дееца.

Преценявайки всичко изложено погоре съдът счита жалбата за основателна и следва да бъде уважена, а наказателното постановление отменено изцяло като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

 

Р      Е     Ш     И :

 

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1292-002571/28.12.2018 г. на ВПД Началник група към ОДМВР Търговище, сектор Пътна полиция, с което на А.Г.В. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на осн. чл. 177, ал. 6, предл. 2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

             

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред  Административен съд - Търговище  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: