Решение по дело №195/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ……….

гр. София, 12.1.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА

При секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 195 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А.Т.А., с която е предявен срещу „Т.Б.“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 117, ал. 2 ЗЗД, за установяване, че ищецът не дължи на банката вземането, установено със Заповед за изпълнение №189 от 14.01.2010г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5690/2009г. по описа на РС – Стара Загора, поради погасяването му по давност. Претендира съдебни разноски по делото.

Ищецът твърди, че срещу него, в качеството му на поръчител, е издадена заповед за изпълнение № 189 от 14.01.2010г. и въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5690/2009 на РС Стара Загора, с която е осъден да плати на ответника сумата от 62446,79 лв. – главница, представляваща задължение по предоставен банков кредит от 15.11.2007г., сумата от 4267,25 лв. – договорна лихва от 20.05.2009г. – 07.12.2009г., както и сумата от 2451,42 лв. – разноски по делото. За пръв път е разбрал за заповедта на 09.12.2019г., когато е получил покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 20177650401028 по описа на ЧСИ Г.И., рег. № 765. Навежда доводи, че вземането е погасено по давност, т.к. в продължение на повече от пет години от издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист срещу него не са предприемани изпълнителни действия. Твърди, че на основание заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист, на основание на който е образувано изп. д. № 352/2010г. по описа на ЧСИ Г.И.. По това изпълнително дело не са извършвани действия спрямо ищеца, а спрямо друг длъжник по делото, последното изпълнително действие е извършено на 25.04.2012г., като делото е било перемирано. През 2017г. на основание изпълнителния лист е образувано нови изп. д. № 20177650401028 при ЧСИ Г.И., по което също не са предприемани действия срещу ищеца. Твърди, че по изпълнителното дело е наложена възбрана, но тя не е върху имот, който е собственост на ищеца; изпратено е запорно съобщение до „И.А.Б.“ АД, който не е изпълнително действие, т.к. ищецът няма сметка в тази банка.

Ответникът оспорва иска. Не оспорва, че в негова полза срещу ищеца и други задължени лица е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5690/2009г. по описа на РС – Стара Загора; че на основание изпълнителния лист е образувано изп. д. № 352/2010г. на ЧСИ Г. И., което е било прекратеното, след което е образувано – изп. д. № 1028/2017г. на ЧСИ Г. И.. Твърди, че на 24.02.2010г. е подал молба за образуване на изп. д. № 352/2010г. на ЧСИ Г. И. като с молбата е поискал и налагане на обезпечителни мерки. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 03.03.2010г., срещу нея не са подавани възражения. Навежда доводи, че 5-годишната погасителна давност започва да тече от 26.06.2015г. – датата на ТР №2 по т.д. №2/2013г. на ОСГТК, с което е отменено ППВС 3/18.11.1980г. и до датата на исковата молба давността за вземането не е изтекла. Твърди, че изп. д. № 1028/2017г. на ЧСИ Г. И. е образувано по молба от 18.04.2017г., с която е поискана и впоследствие наложена от съдебния изпълнител възбрана върху недвижим имот, собственост на друго, задължено по изпълнителното дело лице. С молба от 28.03.2019г. е поискано и проучване на банкови сметки и сейфове към БНБ на длъжника – ищец в настоящото и налагане на запор върху вземания по негови сметки. ЧСИ е наложил запор със съобщение от 29.05.2019г. на банковите сметки на А.А. в „И.А.Б.“ АД като банката е отговорила, че лицето не е клиент на банката. Навежда доводи, че със съобщението по налагане на запора от 29.05.2019г. давността за вземането е прекъсната, като отговорът на банката е ирелевантен. Претендира разноски по делото и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При условията на евентуалност, прави възражение за прихващане на вземането си по заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5690/2009г. по описа на РС – Стара Загора с евентуално присъдените в полза на ищеца разноски по делото.

Съдът, след като обсъди основанията, изложени от страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е прието за безспорно установено в отношенията между страните, че в полза на банката срещу ищеца и две други задължени лица е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 14.01.2017 г. по ч.гр.д. № 5690/2009 г. по описа на РС – Стара Загора за следните суми: 62446,79 лв. – главница, представляваща задължение по предоставен банков кредит от 15.11.2007 г., 4267,25 лв. – договорна лихва от 20.05.2009 г. – 07.12.2009 г., както и сумата от 2451,42 лв. – разноски по делото, както и, че по молба на банката с приложен изпълнителния лист е образувано изп. д. № 20107650400352 на ЧСИ Г.И., рег. № 765 РКЧСИ. От приложените писмени доказателства се установява, че молбата за образуване на изпълнителното дело е депозирана пред съдебния изпълнител на 24.02.2010г. и с нея е поискано „да се предприемат „необходимите действия за принудителна реализация на вземането на банката“, вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на дружество – един от длъжниците за вземането по изпълнителния лист, на съдебния изпълнител са възложени правомощия по чл. 18 ЗЧСИ да определя способа за принудително изпълнение, набавя справки и документи за събиране на вземането.

По арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД за процесното вземане е приложима 5-годишната погасителна давност.

Спорно е между страните дали в случай на множество длъжници погасителната давност за вземането може да настъпи поотделно за длъжниците. Настоящият състав не е обвързан от мотивите, изложени в приложеното по делото решение № 100 от 09.04.2020г. по в.гр.д. № 1168/2020 на СтОС и приема, че в случаите на множество длъжници по едно и също изпълнително дело, както погасителната давност за вземането, така и перемпцията на изпълнителното дело може да настъпи по отношение както на всички тях, така и само по отношение на отделен длъжник. Видно от приложения по делото изпълнителен лист се касае до поето при условията на пасивна солидарност задължение спрямо тримата длъжници, при което един и същ е предметът на дължимата престация, а множество облигационни отношения свързват кредитора с длъжниците му – връзки, създадени с единствената цел да бъде той най-пълно обезпечен и удовлетворен. От една страна, солидарността има т. нар. абсолютно и относително действие спрямо длъжниците. Едно от проявленията на относително действие на солидарността е предвидено в нормата на чл. 125, ал. 1 ЗЗД, в която е предвидено, че прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, но ако тоя, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той има иск срещу освободените вследствие на давността. Тези доводи следва да намерят приложение и при теченето на преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В подкрепа на този извод е и процесуалната уредба на солидарността. Както в общият исков процес, така и в изпълнителния процес (като вид граждански процес) солидарните длъжници са обикновени другари. Техните действия и действията спрямо всеки от тях нито вредят, нито ползват останалите с изключение на обстоятелството, че удовлетворяването на взискателя от един от солидарните длъжници има погасителен ефект и за останалите (което е проявление на абсолютното действие на солидарността – арг. чл. 123, ал.1, изр. 1 ЗЗД), поради което, липсата на изпълнителни действия по отношение на единия солидарен длъжник води и до изтичане на срока спрямо него.

Другият спорен между страните въпрос е дали е текла давността за процесното вземане при образуваното изп. д. № 20107650400352. В мотивите на Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС (т.10) е посочено, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието е също, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. При прилагането на тази задължителна практика е възникнала нова противоречива практика на съдилищата – едната приема, че отмяната на тълкуването, дадено в ППВС № 3 от 18.11.1980 г., е с обратна сила, а другата – че тълкувателното решение от 26.06.2015 г. няма обратно действие, т. е. че давност върху вземания, предмет на изпълнително производство, образувано преди 26.06.2015 г., не тече. По преодоляване на тази противоречива практика е образувано тълкувателно дело № 3 от 2020 г. на ОСГТК, по което до сега няма произнасяне.

Настоящият състав приема, че в процесния спор следва да се приложи изводът, възприет с Решение № 170 от 17.09.2018г. по гр. д. № 2382/17 г., ВКС, ІV ГО, Решение № 51 от 21.02.2019г. по гр. д. № 2917/18 г., ВКС, ІV ГО. Според цитираната практика, ако е налице осъществен състав на перемпция, преди датата на приемане на ТР № 2 от 26.06.2015 г. (какъвто е настоящият случай) нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата на прекратяване на изпълнителното производство по право, тъй като съгласно ППВС № 3 от 18.11.1980г. (неизгубило значение до 26.06.2015 г.) давност по време на изпълнителен процес не тече. В цитираната практика е прието, че ако на постановката на т. 10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС се предаде обратна сила, това би довело до положение, при което давността за вземанията по висящи към датата на приемането му дела, би изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Така кредиторите по тези дела обективно няма да могат да предприемат действия по тях, с което да избегнат погасяването на възможността за принудително събиране на вземанията им.

Паради гореизложеното, при прилагане на тълкувателното ППВС № 3 от 18.11.1980 г., с образуване на изпълнителното дело с молбата от 24.02.2010 г., давността за вземането е спряла да тече по отношение на всички длъжници. Не е спорно, че последното изпълнително действие по изп. д. № 20107650400352 на ЧСИ Г.И. е предприето на 25.04.2012 г. по отношение на един от длъжниците по изпълнителния лист - „Булинвест 2002“ ЕООД и поради непредприемане на изпълнителни действия в двугодишния срок (до 25.04.2014г.) делото е перемирано. След перемиране на изпълнителното дело за вземането е започнала да тече нова погасителна давност. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 18.04.2017 г. ответникът е подал молба за образуване на ново изпълнително дело пред ЧСИ Г.И., рег. № 765 РКЧСИ за събиране на вземането срещу длъжниците по записа на заповед и изпълнителния лист, с която е поискано да се предприемат изпълнителни действия за събиране на вземането срещу длъжниците и възбрана на всички техни недвижими имоти. Поисканото налагане на възбрана върху недвижимите имоти на длъжниците по делото, между които е и ищеца, безспорно е изпълнително действие (арг. ТР № 2/2013г. на ОСГТК), независимо дали ищецът е имал или нямал недвижими имоти и прекъсва давността, независимо дали са предприети конкретни действия от съдебния изпълнител. От перемиране на първото изпълнително дело (изп. д. № 20107650400352) през 2014 г. до молбата по второто изпълнително дело (изп. д. № 20177650401028), с която са поискани изпълнителни действия срещу ищеца, не е изтекъл 5-годишният срок на погасителна давност. От писмените доказателства по делото се установява, че на 28.03.2019г. ответникът, като взискател по изп. д. № 20177650401028, е поискал запор върху вземания на ищеца, което по гореизложените съображения е изпълнително действие, прекъсващо давността по отношение на ищеца.

Поради гореизложеното, 5-годишната давност за вземането по отношение на ищеца не е изтекла към датата на исковата молба, а с предявяването й давността е прекъсната и не тече (арг. чл. 116, б. б) ЗЗД, чл. 115, ал. 1, б. ж) ЗЗД) - искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Относно разноските в настоящото производство:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОХВЪРЛЯ предявения от А.Т.А., ЕГН **********, срещу „Т.Б.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 439, ал.1, вр. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 117, ал. 2 ЗЗД иск за установяване, че ищецът не дължи вземането, установено със Заповед за изпълнение №189 от 14.01.2010 г. и изпълнителен лист от 14.01.2010 г. по ч.гр.д. № 5690/2009г. по описа на РС – Стара Загора, поради погасяването му давност.

ОСЪЖДА А.Т.А., ЕГН ********** да плати на „Т.Б.“ АД, ЕИК ******, на осн. чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се уведомят страните.

 

 

СЪДИЯ: