№ 11531
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110124405 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 411 от Кодекса
на застраховането /КЗ/.
Образувано е по искова молба на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с
ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. С. Г.,
срещу ЗД „Бул инс“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 2089.70 лева
/главница, включваща ликвидационни разноски от 15 лева/, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение от ищеца на трето лице по
застраховка „Каско+“ – по щета № 44010312207263, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 09.05.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че на 18.10.2022 г. около 10.20 часа, в гр.
Варна, на ул. д-р. Пискюлиев л.а. марка „Форд“, модел „Фокус“, с рег. № В
1630 НХ, управляван от И. Цонева Г. предприел маневра „ляв завой“ без да
осигури липсата на препятствия за извършване на маневрата. Поради това
реализирал ПТП с намиращ се в покой л.а. марка „Фолксваген“, модел „UP“ с
рег. № СВ 0493 НН, управляван от Х. К. Костадинова, която в този момент
отворила вратата на водача. В тази връзка и ПТП настъпило като л.а. марка
„Форд“, модел „Фокус“ ударил със своята предна част лявата врата на л.а.
марка „Фолксваген“, модел „UP“.
За станалото ПТП водачите съставили двустранен констативен
протокол /ДКП/, доколкото нямало пострадали лица – като водачът на л.а.
марка „Форд“, модел „Фокус“ се подписал като виновен за ПТП.
1
Увреденият л.а. марка „Фолксваген“, модел „UP“ бил собственост на
дружеството „Аладин фуудс“ ООД и досежно същия била сключена
застраховка „Каско +, специални условия“ при ищцовото дружество „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД – съгласно полица № 440222213006336 със срок на
действие от 27.03.2022 г. до 26.03.2023 г. Поради това и след ПТП
дружеството „Аладин фуудс“ ООД се обърнало към ищеца и била образувана
щета под № 44010312207263. Вследствие на удара л.а. марка „Фолксваген“
получил увреждания по предна лява врата, като автомобилът бил
отремонтиран в сервиз / „Автотрейд“ ООД/. Стойността на ремонта възлизала
на 2 074.70 лева и била заплатена от ищеца директно на сервиза.
На следващо място се твърди, че от своя страна л.а. марка „Форд“,
модел „Фокус“, с рег. № В 1630 НХ имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество с период на
валидност от 10.11.2021 г. до 09.11.2022 г. Доколкото ищецът заплатил
стойността на щетите на увреденото лице, то се твърди, че в негова полза
възникнало вземане срещу застрахователя на виновния водач – за сумата от
2 074.70 лева, както и 15 лева ликвидационни разноски. Поддържа се, че
ищецът поканил ответника да му заплати процесната сума, но последният
така и не извършил плащане. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат
уважени.
С исковата молба са представени: регресна покана, заявление за
възстановяване на застрахователно обезщетение, уведомление за отказ от
плащане, полица „Каско +, специални условия“, проверка за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ДКП за ПТП, уведомление по
щета, опис заключение по щета, калкулация на претенция, възлагателно
писмо, приемопредавателен протокол, фактура, ликвидационен акт,
нареждане за плащане, снимков материал, свидетелство за управление на
МПС, контролен талон и документ на ГТП.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва
изцяло по основание и размер. В тази връзка на първо място се признава, че
действително л.а. марка „Форд“, модел „Фокус“, с рег. № В 1630 НХ имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответното дружество към датата на процесното ПТП.
Излагат се обаче подробни доводи, че не били налице
законоустановените кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на
регресната отговорност на ответника. Посочва се, че водачът на л.а. марка
„Форд“, модел „Фокус“ не бил виновният водач за настъпване на ПТП.
Напротив виновен бил водачът на л.а. марка „Фолксваген“, който отворил
вратата на водача към пътното платно без да се огледа и увери, че може
безопасно да стори това. Водачът на л.а. марка „Форд“ поради внезапната
поява на препятствието / отворената врата на л.а. марка „Фолксваген“/ не
могъл да спре и ударил същия. Поддържа се, че водачът на л.а. марка „Форд“
не се бил признал за виновният водач. В тази връзка се излагат подробни
доводи за неустановеност на механизма на ПТП, евентуално за липса на
връзка между претърпените вреди и посочения механизъм. Излагат се и
2
подробни доводи, че претендираната сума била в завишен размер, доколкото
водачът на пострадалия автомобил също имал вина за ПТП. Поддържа се и
възражение за съпричиняване.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена.
По делото са разпитани свидетелите: И. Цонева Г. /водач на л.а. марка
„Форд“ / и Х. К. Костадинова /водач на л.а. марка „Фолксваген“/. Изслушана е
съдебно автотехническа експертиза /САТЕ/ с вх. № 103036/28.03.2024 г./.
В проведеното на 21.05.2024 г. съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска. Представя
списък на разноските.
Ответникът, редовно призован, изразява становище за отхвърляне на
иска изцяло евентуално частично. Също претендира разноски.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените писмени
доказателства /застрахователна полица № 440222213006336/15.02.2022 г.
„Каско+, специални условия“/ се установява, че относно л.а. марка
„Фолксваген“, модел „UP“ с рег. № СВ 0493 НН, собственост на „Аладин
Фуудс“ ООД, е налице имуществена застраховка „автокаско“ при ищцовото
дружество със срок на действие от 27.03.2022 г. до 26.03.2023 г. – за сумата
от 11 940 лева при премия от 597 лева, платима еднократно.
Липсва спор / а и от проверка за сключена застраховка „Г.О.“/ и че от
своя страна л.а. марка „Форд“, модел „Фокус“, с рег. № В 1630 НХ,
собственост на Георги Николов, имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество с период на
валидност от 10.11.2021 г. до 09.11.2022 г.
Страните не спорят и че на 18.10.2022 г. около 10.20 часа, двата
автомобила се намирали в гр. Варна, в района на ул. д-р. Пискюлиев, когато
между тях настъпило ПТП.
Съгласно представения по делото ДКП от 18.10.2022 г. ПТП настъпило
около 10.20 минути като л.а. марка „Форд“ предприел маневра „ляв завой“ от
главен път към второстепенна улица. В този момент л.а. марка „Фолксваген“
бил спрял на второстепенната улица като водачът Х. К. Костадинова отворил
предната лява врата. При това означеният като „виновен“ автомобил /видно
от забележка в ДКП, доколкото местата на виновен и пострадал автомобил са
разменени/ л.а. марка „Форд“ ударил със своята предна част лявата отворена
врата на л.а. марка „Фолксваген“. При това били нанесени щети по предната
лява врата на на пострадалия л.а. марка „Фолксваген“. ДКП носи подписите и
на двамата водачи на участвалите в произшествието МПС.
На следващо място в показанията си свидетелят Х. К. Костадинова
твърди, че помни за процесното ПТП, което настъпило към обяд в гр. Варна.
Свидетелката управлявала служебен автомобил, който момента на ПТП бил
паркиран на пресечка към ул. д-р Пискюлиев. Другият автомобил правел
3
завой, когато свидетелката отворила вратата на шофьора. При това настъпило
ПТП като другият автомобил ударил шофьорската врата на свидетелката.
Свидетелката и другият водач подписали ПТП като другият водач поел
вината за ПТП. Свидетелката не оспорва подписа си в ДКП.
От показанията на свидетелката И. Цонева Г. се установява, че помни
процесното ПТП, което настъпило през 2022 г. в гр. Варна. Разяснява, че към
момента управлявала л.а. марка „Форд“ и при подписване на ДКП
действително поела вината за ПТП. Помни, че ПТП настъпило като
свидетелката правела „ляв завой“, но другият водач отворил шофьрската си
врата към пътното платно и свидетелката ударила предната лява врата на
другия автомобил със своята предница. Уточнява, че другият автомобил бил
спрял непосредствено след кръстовището към момента на ПТП като другият
водач отворил вратата си. Разяснява, че се опитала да спре, но именно защото
другата кола била спряна много близо до кръстовището, не успяла. На
последно място уточнява, че първоначално поела вината за ПТП, но после
собственият й застраховател й разяснил, че всъщност не тя била виновна,
доколкото другият водач е следвало да се огледа преди да отвори вратата си.
При преценка на показанията на двамата свидетели съдът констатира,
че между същите кореспондират по между си относно механизма на
настъпване на ПТП като се различават основно досежно вината за настъпване
на същото. Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели в частта как
е настъпило ПТП и къде е бил ударът. Относно вината съобразява различната
гледна точка на двамата водачи като в изводите си ще се основе на
доказателствения материал в неговата съвкупност.
Предвид настъпилото ПТП и нанесените щети по л.а. марка
„Фолксваген“ по делото липсва спор, че в ищцовото дружество била
образувана щета № 44010312207263.
Видно от опис заключение по щета от 18.10.2022 г. и калкулации при
автомобил марка „Фолксваген“, модел „UP“ с рег. № СВ 0493 НН са
увредени: предна лява врата. За отстраняване на посочените щети се е
наложил монтаж и демонтаж на детайли и подмяна. Посочените операции
като труд и материали са извършени за сумата от общо 2074.70 лева.
Ремонтът на увредения автомобил е извършен от официален сервиз
„Автотрейд“ ООД. Представен е и платежен документ, от който е видно, че
сумата от общо 2074.70 лева е преведена от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД
на доверения сервиз „Автотрейд“ ООД на 02.12.2022 г.
Предвид плащането дружеството „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД се е
обърнало към ответното дружество като застраховател на виновния водач по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. В
тази връзка и ищецът отправил регресна покана до ответника за заплащане на
сумата от 2089.70 лева – формирана от стойността на щетите и сумата от 15
лева ликвидационни разноски. От ответното дружество не последвало
плащане.
На последно място по делото е изготвена съдебно автотехническа
експертиза.
4
Видно от заключението по същата на 18.10.2022 г. в гр. Варна л.а. марка
„Форд“, модел „Фокус“, с рег. № В 1630 НХ се движи по ул. д-р. Пискюлиев,
където водачът предприема маневра за завой наляво. В същото време от
дясната страна е спрял лек автомобил „Фолксваген“, модел „UP“ с рег. № СВ
0493 НН, като водачката отваря предна лява врата. При разминаването на двете
превозни средства настъпва съприкосновение между отворената лява врата на лек
автомобил „Фолксваген“ и предната броня на л.а. „Форд“.
В резултат на ПТП видимите щети по л.а. „Форд“ са: предна броня, а по
л.а. „Фолксваген“ – предна лява врата като според вещото лице щетите по лек
автомобил „Фолксваген“ се намират в пряка и непосредствена зависимост с
настъпилото на 18,10.2022 г ПТП.
На следващо място според САТЕ претърпените от л.а. „Фолксваген“
вреди възлизат към датата на ПТП на стойност – 1710.34 лева по средни
пазарни цени.
Относно причината за настъпване на ПТП вещото лице сочи, че водачите
са имали видимост един към друг. ПТП е настъпило през светлата част на
денонощието и няма данни за препятствия, които да са ограничавали видимостта.
В тази връзка вещото лице предвид данните по делото дава две хипотези:
В случай че вратата на лек автомобил „Фолксваген“ вече е била
отворена: водачът на лек автомобил „Форд“ е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако
при маневрата за завой наляво се е движил със скорост и безопасна
дистанция, при които може да спре в рамките на опасната зона на
превозното средство, без да настъпи удар с отворената лява врата на лек
автомобил „Фолксваген“.
В случай, че водачът на лек автомобил „Фолксваген“ е отворил лявата
си врата непосредствено пред лек автомобил „Форд“ водачът на лек
автомобил „Фолксваген“ е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на произшествието, ако е изчакал
преминаването на лек автомобил „Форд“ и чак след това е отворил
предната лява врата.
Вещото лице сочи и че ударът за лек автомобил „Форд“ е бил в неговата
предна дясна част, в областта на предната броня, като в този случай не може
да се определи дали вратата е отворена внезапно пред превозното средство
или е била отворена, а водачът не е оставил безопасна странична дистанция
при разминаване или не е спрял преди да настъпи съприкосновение. По
делото няма данни и къде точно и в коя пряка на ул. д-р Пискюлиев е
възникнало ПТП. На последно място в САТЕ е посочено, че към датата на
застрахователното събитие – 18.10.2022 г., процесният автомобил
„Фолксваген“ е бил в експлоатация 3 години, 6 месеца и 21 дни от датата на
първоначална регистрация - 27.03.2019 г. като няма данни дали към датата на
ПТП автомобила е в гаранционен период.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че ищцовото дружество е приело
ремонта на увредения л.а. „Фолксваген“ при стойност на час труд от 50 лева
при средна цена от 20 лева, от където и идва разликата между исковата
5
претенция и размера, даден от вещото лице за възстановяване на вредите.
Експертизата не е оспорена от страните като не са поставени други
допълнителни въпроси, нито е искана повторна експертиза. Поради това и
доколкото липсват данни за заинтересованост на вещото лице съдът намира,
че експертизата следва да бъде кредитирана.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявен е иск с правно основание по чл. 411, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже: 1) наличие на валидно сключен
застрахователен договор към момента на застрахователното събитие – по
застраховка „Каско+“ между него и увреденото лице; 2) наличие на валидно
сключен застрахователен договор към момента на застрахователното събитие
– по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между
ответното дружество и причинителя на вредата; 3) настъпване на самото
застрахователно събитие и механизма на същото; 4) уведомяване на
застрахователя по „Каско+“ за настъпването на събитието в срок; 5)
установяване на размера на щетата, чието възстановяване се дължи; 6)
заплащане на обезщетение в същия размер на увреденото лице /в случая на
сервиза, извършил ремонта на увреденото МПС/ и 7) наличие на твърдените
предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на виновния водач
спрямо неговия застраховател по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ – а именно, че ПТП е настъпило по
изключителна вина на водача, застрахован при ответника. При установяване
на така посочените факти в тежест на ответника е да установи твърдените от
него обстоятелства, които обуславят липсата на регресни права спрямо него.
В настоящия случай по делото липсва спор, че увреденият л.а. марка
„Фолксваген“ е имал имуществена застраховка „Каско+“ при ищеца – към
датата на ПТП. Липсва спор и че л.а. „Форд“ е имал задължителна
застраховка „Г.О. на автомобилистите“ при ответното дружество – към датата
на ПТП. На следващо място по делото липсва спор и относно датата на
застрахователното събитие – а именно 18.10.2022 г., както и относно мястото
на настъпване на същото – в гр. Варна, в района на ул. д-р. Пискюлиев.
Липсва спор и че л.а. „Форд“ е ударил л.а. „Фолксваген“ в областта на
предна лява врата, поради което и последният е претърпял щети. Претенцията
за възстановяването им е подадена своевременно, поради което и при ищеца е
образувана щета. От САТЕ и писмените доказателства по щетата се
установяват вида на щетите по л.а. марка „Фолксваген“ – предна лява врата.
Установява се и че същите са отстранени след съответен ремонт като
стойността на щетите възлиза на общо 1710.34 лева, в която част САТЕ не е
оспорена от страните. На последно място по делото се установи и че ищецът е
заплатил сумата от 2074.70 лева – на трето лице /сервиз/ за ремонт на
пострадалия автомобил.
В тази връзка и основният спорен по делото въпрос е относно вината на
двамата водачи за настъпване на същото. По този въпрос съдът намира, че
6
следва да се основе на представения ДКП за ПТП, но и на свидетелските
показания и на САТЕ.
В тази връзка и съдът намира, че вина за настъпване на ПТП има св.
Ивалина Г. като водач на МПС марка „Форд“. Това е така, доколкото същата е
нарушила чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, които гласят, че водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват,
както и че при избиране скоростта на движението да се съобразяват със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Предвид горното в настоящия случай св. Ивалина Г. е управлявала л.а.
„Форд“ със скорост, която не й позволила да спре при извършване на
маневрата „ляв завой“. Същата не е съобразила, че при навлизане в по-малка
улица от по-голяма такава пред нея може да се появи внезапно препятствие –
в случая отварянето на врата на л.а. марка „Фолксваген“ /но предвид
настъпването на ПТП почти на самото кръстовище – такова препятствие е
можело да съставлява и пешеходец/. Поради това св. Г. е била длъжна да
предвиди, че при завоя вниманието й е разделено в поне две направления –
осигуряване на безопасно напускане на пътя, от който завива и безопасно
навлизане в т.нар. пресечка. Длъжна е била да да съобрази скоростта си с
възможната поява на препятствие в „пресечката“, което да я принуди
внезапно да спре. Поради това и св. Г. е управлявала МПС л.а. „Форд“ със
скорост, която не й е позволила безопасно да спре при внезапно възникване
на препятствие. Ето защо и св. Г. с управлявания л.а. „Форд“ действително е
станала непосредствена причина за ПТП.
В случая обаче наведеното възражение на ответника за липса на
изключителна вина на водача на л.а. „Форд“ за настъпване на ПТП
настоящият състав намира за основателно. Това е така, доколкото вина за
настъпване на ПТП има и водачът на л.а. „Фолксваген“ св. Християнна В..
Последната също е нарушила ЗДвП – доколкото макар автомобилът й да е бил
спрян, то това спиране е било непосредствено на кръстовището между ул. д-р.
Пискюлиев и по-малката пресечка. Заедно с това свидетелката е отворила
вратата на шофьора към пътното платно. Така свидетелката също е нарушила
чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП – доколкото е отворила предната лява врата към
пътното платно без да се увери, че няма да представлява опасност за
движението.
В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК,
/Решение № 45/ 15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на II ТО; Решение № 206/
12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., II ТО; Решение № 58 / 29.04.2011г. по т.д. №
623/ 2010г. на II ТО и други/, се приема, че само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата
действително не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с
7
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй
като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва
да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а
не хипотетично предполагаем.
В настоящия случай по делото се установиха конкретни действия на
водача на пострадалия автомобил – а именно, че същият без да се огледа е
отворил предна лява врата към лентата за движение на автомобили в
непосредствена близост до кръстовище. При тези си действия св. В. е била
длъжна да предвиди, че създава опасност за движението и за управлявания от
нея автомобил. Била е длъжна да предвиди, че от главната улица към
второстепенната такава завиват автомобили като вниманието на водачите при
завоя е раздвоено. В тази връзка и е можела да съобрази, че друг автомобил
във всеки момент може да завие по пресечката и да няма възможност да спре
при внезапното отваряне на врата.
Предвид това и съдът намира, че с поведението си св. В. като водач л.а.
марка „Фолксваген“ е съпричинила вредоносния резултат.
С оглед установената фактическа обстановка това съпричиняване съдът
намира, че възлиза на 50 % - доколкото предвид САТЕ, която разяснява, че и
двете свидетелки са имали видимост при извършване на съответните
„маневри“, то практически и двете не са се огледали преди да ги осъществят.
Поради това и исковата претенция е основателна до сумата от общо
870.17 лева вкл. ликвидационните разноски / 1710.34 лева /2 + 15 лева/ .
За разликата до пълния претендиран размер от 2089.70 лева или за
сумата от 1219.53 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Доколкото се претендира законна лихва за забава от датата на исковата
молба това искане също е основателно и следва да бъде уважено.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са заявили и двете страни:
Ищецът претендира разноски в размер на общо 962.56 лева, от които
508.97 лева адвокатско възнаграждение, 83.59 лева за държавна такса, 70 лева
депозит за в.л., 300 лева депозит за САТЕ, съгласно представен списък по чл.
80 от ГПК. От представените по делото платежни нареждания се установява,
че посочените суми са действително заплатени, като адвокатското
възнаграждение е в минимален размер. Предвид изхода на делото с оглед
уважения размер на иска на ищеца се дължи сумата от 400.82 лева.
Ответната страна претендира разноски от 320 лева, от които 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, 70 лева депозит за свидетел и 150 лева
депозит за САТЕ, които разноски са действително извършени. С оглед изхода
на делото от тази сума му се дължат 186.75 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд:
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на управление:
гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87 ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, бул.
Витоша 89Б, сумата от 870.17 лева /главница, включваща ликвидационни
разноски/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение от ищеца
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД на трето лице по застраховка „Каско+“ – по
щета № 44010312207263, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на исковата молба – 09.05.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1219.53 лева,
представляваща разликата до пълния претендиран размер от 2089.70 лева,
поради неоснователност на претенцията в отхвърлената част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на управление:
гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр. София, бул. Витоша 89Б сумата от общо 400.82 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес
на управление: гр. София, бул. Витоша 89Б ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК на ЗД „Бул инс“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87 сумата от общо 186.75
лева, представляваща разноски в настоящото исково производство съобразно
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9