Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ........................../05.04.2022г., гр.
София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-27 състав, в публичното заседание, проведено на дванадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при
секретаря Вероника Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11245 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид , следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от И.Р.Б. срещу „Б.т.к.“ АД *** искове с
правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр.чл.241 ал.6 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
49 031 евро главница, предявен като частичен иск за 10% от общия размер 490 313 евро, представляваща претенция за бонус
възнаграждение по чл.12.2 от Договор за управление от 01.07.2013г. и Анекс към договора
за управление от 16.06.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 27.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
както и лихва за забава в размер на 149 001 евро за периода от
31.08.2016г. до 29.08.2019г.
В исковата
молба се твърди, че ищецът, в качеството си на член на Управителния съвет/УС/
на БТК и Главен технически директор, е бил страна по договор за управление,
сключен между него и БТК на 01.07.2013г., на основание чл.241 ал.6 от ТЗ.
Поддържа се, че договорът за управление е съставен във форма, която следва
определени англосаксонски образци, което е от значение при тълкуването на
съдържанието му за установяване на действителната воля на страните. Договорът
за управление урежда, извън другите права и задължения на страните по него,
специално установена бонусна схема/алгоритъм за определяне на допълнително
възнаграждение при определени условия/, регулираща отношенията с висшия
мениджмънт на дружеството – чл.7 – чл.14 от договора. Излага се, че в чл.12
ал.2 от договора изрично е регулирано правото на мениджъра да получи
възнаграждение в случай на промяна на контрола върху компанията, като
конкретните механизми и правила за определяне размера на бонусите е уреден в
бонусна схема, представляваща Приложение № 1 към Анекс от 16.06.2014г.,
одобрена с акт на Надзорния съвет на БТК от 13.06.2014г. преди включването й
като приложение към подписания анекс. Според съдържанието на бонусната схема,
членът на УС има право на допълнителен бонус в две хипотези, именувани общо
като „оценка на капитала при изхода“: 1/ в случаите на промяна на контрола/пряко
или косвено/ върху дружеството/БТК/, мениджърите имат право да получат
възнаграждение в размер на 10% от положителната разлика между цената на
отчуждителната сделка и сумата за сравнение/базова цена/, която служи като
отправна точка за установяване на развитието на компанията/чл.4.1. от бонусната
схема/ и 2/ без промяна на контрола след изтичане на определен срок въз основа
на оценка на предприятието. Съгласно чл.4.3. от бонусната схема – Приложение №
1 към Анекс от 16.06.2014г. – главният технически директор има право на 2/два/
дяла от общо 22 определени за разпределение равни дяла, на които трябва да бъде
разделена сумата, съответстваща на 10% от положителната разлика по т.4.1
на схемата.
Поддържа се,
че с Известие за прекратяване/Известието/ на договора за управление от
29.05.2015г., представляващо по естеството си договор за изменение на договора
за управление, правоотношението по договора е поставено в положение на
постепенно погасяване, доколкото предвижда упражняването на служебни задължения
и налагането на съществуващи по договора ограничения за период от година след
датата на прекратяване/28.05.2015г./. По силата на това Известие/договор/
дружеството-ответник се задължава да заплати бонус в случаите, предвидени в
чл.4 от бонусната схема – чл.2.6. от Известието, а на уговорките по Известието
се придава правно значение на изключващи всички други предходни уговорки в
обратен смисъл, според изричното съдържание на чл.1.2. от Известието.
Твърди се,
че контролът върху дружеството, по смисъла на договора за управление, анекса от
16.06.2014г. и бонусната схема, е променен на 31.08.2016г., когато дружеството
е придобито косвено от чуждестранно дружество на бизнесмена С.Р.. Съгласно чл.1
ал.2 от Анекса, незабавно след сбъдване на събитието „промяна на контрола върху
компанията“, е настъпила изискуемостта на вземането на ищеца за договорно
възнаграждение, определено по правилата на чл.4.1. – чл.4.3. от бонусната
схема. Според тези правила, базата за сравнение на развитието на дружеството по
предвидения алгоритъм, следва да се определи към дата 09.11.2012г./чл.4.1. от
бонусната схема – дефиниции/ и определена съобразно този алгоритъм представлява
сумата от 276 280 000 евро. Продажната цена на акциите при сключване
на окончателната сделка по прехвърляне на акциите, съобразно публичното
оповестяване, е в размер на 330 000 000 евро. Положителната разлика
между двете суми, служеща за база за изчисляване на общата сума на бонусите,
дължими на мениджмънта, е 53 720 000 евро. Подлежащата на
разпределение съобразно определените 22 равни дяла сума от 5 372 000
евро определя стойността на един дял, съответно на вземането за него в размер
на 244 182 евро. Общо вземането на ищеца за принадлежащите му два дяла
представлява исковата цена/главница/. Върху сумата от 490 313 евро
главница се е натрупала до 29.08.2019г. лихва за забава – 149 001 евро,
изчислена съобразно начална дата 31.08.2016г. до 29.08.2019г. Твърди се, че ищецът
нееднократно е претендирал изплащането на тези средства по неформален начин от
ръководството на дружеството-ответник, но до датата на подаване на исковата
молба искането му не е удовлетворено. Прави се искане за уважаване на
предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, с който се
оспорват предявените искове. Навеждат се възражения за
нищожност на клаузите на чл.12 ал.2 от Договора за управление и Анекса към
него, като договорени във вреда на представлявания/дружеството/ и увреждащи,
договорени извън предоставените правомощия на Надзорния съвет/НС/ и при липсата
на взето решение от Общото събрание/ОС/ на дружеството за разпределение на
реализирана печалба от смяната на собствеността, като се навеждат
възражения и за нищожност на клаузата на чл.2.6 от Известието
за прекратяване на договора за управление, поради липсата на форма, при
липса на съгласие от страна на ищеца, в противоречие със закона и във вреда на
представлявания. В условията на евентуалност се поддържа, че клаузата на чл.2.6
от Известието е сключена без представителна власт, като ответникът се
противопоставя, по смисъла на чл.301 от ТЗ, доколкото ищецът никога не е
претендирал официално възнаграждение по Бонус схемата. Поддържа се, че не е
изпълнена хипотезата на чл.12 ал.2 от Договора за управление и Анекса към него,
както и хипотезата на чл.2.6 от Известието за прекратяване. Излага се, че
липсват доказателства за размера на продажната цена за твърдяната осъществена
продажба на акциите на БТК.
Твърди се от
ответника, че не е налице публично оповестяване на сделката, не е изпълнена
хипотезата на чл.12 ал.2 от Договора, тъй като договорът е прекратен преди
твърдяната смяна на контрола на компанията, а не по време на действие на
договора, доколкото договора за управление е прекратен на 28.05.2015г., а
твърдяната от ищеца промяна в контрола на компанията е от 31.08.2016г
Съдът, като съобрази становищата на страните и след запознаване с
доказателствата по делото, намира за установено, следното:
В чл.7 ал.1 от Договора е определен размера на основното брутно месечно
възнаграждение, а съгласно чл.7 ал.2 от Договора, основната заплата по
предходната точка включва основно и допълнително възнаграждение/ако има такова/
за общия брой прослужени години и трудов стаж съгласно българското
законодателство.
Съгласно чл.12 ал.1 от Договора, условие за предоставяне на
допълнително възнаграждение е Договорът да бъде в сила за срока, за който се
отнася допълнителното възнаграждение, а ако Договорът бъде прекратен по каквато
и да е причина през съответния период, Директорът има право на допълнително
възнаграждение съразмерно със срока, в който Договорът е бил в сила.
В чл.12
ал.2 от Договора е предвидено, че Директорът има право на допълнително
възнаграждение при смяна на контрола върху Компанията по време на действието
му, като размерът на допълнителното възнаграждение се договаря допълнително
между страните с Анекс към Договора.
Съгласно чл.48 от Договора, всяка страна може да прекрати Договора с
тримесечно писмено известие.
Съобразно чл.49 ал.1 от Договора, ако Компанията упражни своето право по
чл.48 да прекрати Договора, Директорът има право на еднократна компенсация,
равна на сбора от брутната компенсация за последните 12 месеца, изплатена от
Компанията, а по ал.2 е предвидено, че Компанията има право да не изпълни
изцяло или частично условието за предизвестието по чл.48, като в такъв случай,
дължимата компенсация за неизпълнение на изискването за предизвестие се добавя
към компенсацията по чл.49 ал.1 от Договора.
Видно от чл.51 от Договора, Компанията може да прекрати Договора
едностранно – мотивирано без предизвестие.
Изменения в Договора по чл.60 от същия са допустими само с писменото
съгласие на страните.
Съгласно
чл.1 ал.2 от Анекса, Компанията ще изплати на Директора всички възнаграждения,
дължими по Раздел 4 от Бонусната схема, незабавно след настъпване на следните
събития: а/ промяна в контрола върху Компанията или Б/ при ненастъпване на
промяна в контрола – след изтичане на петата годишнина от Преструктурирането,
съгласно определението в Раздел 4.1 от Бонусната схема.
Съобразно
чл.2 ал.1 от Анекса, съответните ред и условия на Договора за управление се
считат за допълнени съобразно реда и условията на Анекса и Бонусната схема,
като в случай на противоречия, непоследователност и различия между условията на
Договора за управление и тези по Анекса и Бонусната схема, редът и условията на
Анекса и Бонусната схема ще имат приоритет.
В
Известието е посочено, че въз основа на решение на Надзорния съвет на Компанията
от 25.04.2015г. относно освобождаването му като член на Управителния съвет на
БТК Компанията едностранно прекратява без посочване на причината Споразумението
с влизане в сила от 28.05.2015г., посочена като дата на прекратяване
В
Известието са описани реда и условията за прекратяване на Договора за
управление: Общи условия: в т.1.1 е предвидено, че Известието се подчинява на
разпоредбите на Споразумението/Договора за управление/, освен ако не е посочено
друго в Известието, като е уточнено, че където изрично в Известието е посочено,
разпоредбите на Споразумението /Договора за управление/ се изменят от реда и
условията в Известието.
Съгласно
т.1.2. при наличието на конфликт или противоречия между разпоредбите на
Споразумението и Известието, тези на последното преобладават в рамките на
допустимите граници.
Съобразно т.2.1.
Компанията изплаща на Директора неизплатеното му и дължимо месечно
възнаграждение, полагащо му се до Датата на прекратяване, съгласно реда и
условията на Споразумението, включително в съответния дял от брутното месечно
възнаграждение на Директора, дължимо за периода от 01.05.2015г. до Датата на
прекратяване.
Съгласно т.2.2.
Компанията изплаща на Директора компенсация за всички неползвани платени
отпуски до Датата на прекратяване, като тази компенсация се изчислява въз
основа на брутното месечно възнаграждение на Директора и му се изплаща заедно с
компенсацията по т.2.1 и като допълнение към нея.
Съгласно
т.2.3. в рамките на 14 календарни дни, считано от датата на прекратяване
Компанията изплаща на Директора еднократно компенсация в размер на брутното му
месечно възнаграждение по Споразумението/Договора за управление/ за последните
12 месеца до Датата на прекратяване.
Съобразно
т.2.4 Компанията прекратява Споразумението с незабавно действие без
предварително тримесечно предизвестие, съгласно чл.48 от Споразумението, като
по силата на чл.49 ал.2 от Споразумението и в добавка към компенсацията по
т.2.3. Компанията изплаща на Директора компенсация за несъответствие с
изискването на предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение на
Директора по Споразумението за последните 3 месеца, предхождащи Датата на
прекратяване.
В т.2.5 е
посочено, че Компанията вече е изплатила на Директора Годишно премиално
възнаграждение за 2014г. в размер на 50% от
брутното годишно възнаграждение, изплатено на Директора за 2014г.
Съгласно
т.2.6 от Известието, Компанията изплаща на Директора премиално възнаграждение,
предвидено в случай на промяна в контрола върху Компанията, съгласно приложение
към Споразумението, подписано от Компанията и Директора на 16.06.2014г., като
за избягване на съмнения, Приложението и Премиалната схема, представляваща част
от него остават в сила и запазват действието си спрямо Компанията и Директора
след Датата на прекратяване.
Съгласно т.2.7. компенсациите и бонусите, дефинирани в Известието са
отделни и независими помежду си, като никое от тях не може да се счита за
включено в плащането на друга компенсация или бонус или да е в зависимост от
тях по силата на Известието.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа
експертиза/СИЕ/ се установява, че същото е изготвено въз основа на
доказателствата по делото, както и по предоставени документи от „БТК“ АД при
извършена проверка на място в дружеството – структура на собствеността до
м.08.2016г., ГФО на I.I.S.A.R.L.
за 2016г., с данни за предходната 2015г.
Съгласно чл.12 ал.1 от сключения на 01.07.2013г. Договор за управление
между ответника и ищеца – член на УС и главен технически директор на
компанията, условие за предоставяне на допълнително възнаграждение на ищеца е
договорът да бъде в сила за срока, за който се отнася допълнителното
възнаграждение. В случай, че договорът бъде прекратен по каквато и да е причина
през съответния период, ищецът има право на допълнително възнагражение
съразмерно със срока, в който договора за управление е бил в сила.
В чл.12 ал.2 е уговорено, че право на допълнително възнаграждение
възниква при смяна на контрола върху компанията по време на действие на
договора.
Размерът на допълнителното възнаграждение е договорен между страните с
Анекс от 01.07.2013г., а алгоритъмът за изчисляването му е изведен в Приложение
I към анекса „Бонусна схема“. Анексът и бонусната
схема са неделима част от Договора за управление – чл.1 ал.1.
Съгласно чл.4.1 на „Бонус схемата“ компанията стимулира висшите си
мениджъри чрез дялови инструменти като разпределя между тях и им изплаща
допълнителни възнаграждения, ако е налице разлика между „Оценката
на капитала на Компанията при изход“ и „Общата стойност на инвестициите на
акционерите“ и тя е положителна величина.
Компанията изплаща на избираемите си мениджъри 10% от положителната разлика, ако има такава, а именно: между „Оценката на
капитала на Компанията при изход“ и „Общата стойност на инвестициите на акционерите“,
разпределена под формата на дялове, съобразно заеманата позиция.
Съгласно чл.4.2 на „Бонус схемата“, допълнителното възнаграждение на
ищеца, в качеството му на главен технически директор на компанията, се равнява
на 2 дяла от тази положителна разлика.
По дефиниция съгласно чл.4.1 на Бизнес схемата в „Бонус схемата“,
параметрите за изчисляване на допълнителните възнаграждения са:
„Оценка на капитала при изход“ – оценката, при която се извършва промяна
на контрола върху компанията, а при липса на такава промяна – пазарната оценка
на капитала на петата годишнина от преструктурирането, което за избягване на
съмненията е посочено, че се е случило на 09.11.2012г.
„Обща стойност на инвестициите на акционерите“ – стойността на:
200 000 000 евро инвестирани
Плюс 10% годишна лихва върху инвестицията, начислена от
09.11.2012г.
Плюс увеличения на капитала, вкл.посредством първично публично
предлагане/в пари или апортни вноски/
„Капитал“ – 100% от
капитала на ЕquityCo.
Процесният договор за управление е прекратен от Надзорния съвет на Компанията
„без посочване на причината“, считано от 28.05.2015г., видно от приложеното по делото Известие за прекратяване.
Съгласно чл.4.1 на Бизнес схемата, параметрите, които участват при
изчисляването на допълнителното възнаграждение на ищеца са, както следва:
Начална дата на инвестицията – 09.11.2012г./начална дата на преструктуриране
на компанията/;
Крайна дата – смяна на контрола на компанията на 31.08.2016г., съгласно
твърдяната от ищеца дата за публична продан на акции на компанията;
Инвестиции, вложени от акционерите, в размер на 200 000 000
евро;
Увеличение на размера на инвестицията при олихвяването й с 10% годишна лихва за периода от 09.11.2012г. до
30.08.2016г. вкл.
По отношение на параметрите в „Бизнес схемата“ за изчисляване размера на
допълнителното възнаграждение на ищеца вещото лице е дало заключението си в два
варианта.
Вариант I – Изчисляване на допълнителното възнаграждение
при олихвяване на инвестицията с 10% проста
годишна лихва:
За периода от 2012г. до 2016г. вкл. - лихва в размер на 77 052 511,42
евро;
Размер на инвестицията – 277 052 511,42 евро;
Оценка на капитала при изход - 330 000 000 евро;
Разлика между оценката на капитала при изход и стойността на инвестициите
от акционерите – 52 947 488,58 евро;
10% от посочената разлика – 5 294 748,86
евро;
Общо брой дялове- 22 дяла;
Стойност на 1 дял – 240 670,40 евро;
Стойност на 2 дяла – 481 340,80 евро.
Допълнителното възнаграждение, изчислено на база увеличен размер на
инвестицията при олихвяването й с 10% годишна
проста лихва е в размер на 481 340,80 евро.
Вариант II – Изчисление на
допълнителното възнаграждение при олихвяване на инвестицията с 10% сложна/капитализирана/ лихва:
За периода 2012г – 2016г. вкл. – лихва в размер на
89 137 522,34 евро.
Размер на инвестицията - 289 137 522,34 евро;
Оценка на капитала при изход – 330 000 000 евро;
Разлика между оценката на капитала при изход и стойността на инвестициите
от акционерите – 40 862 477,66 евро;
10% от посочената разлика – 4 086 247,77
евро;
Общо брой дялове - 22 дяла;
Стойност на 1 дял – 185 738,53 евро;
Стойност на 2 дяла – 371 477,06 евро.
Допълнителното възнаграждение, изчислено на база увеличен размер на
инвестицията при олихвяването й с 10%
сложна/капитализирана/ лихва, е в размер на 371 477,06 евро.
Като доказателства по делото са приети: извадка от решение №
42/26.02.2016г. на КПКОНПИ, таблица-схема на корпоративната структура на „БТК“
ЕАД, извлечение от окончателен доклад от 23.09.2015г. на синдиците на „КТБ“
АД/в несъстоятелност/.
Представено
е Решение № 989/22.12.2015г на Комисията за защита на конкуренцията/КЗК/, видно
от което е, че комисията е разрешила концентрацията между предприятия, която ще
се осъществи чрез придобиване на пряк едноличен контрол от страна на „Вива
Телеком Люксембург“ С.А. / Viva Telecom /Luxemburg/ S.A./, Люксембург /рег.№ В194431/ върху ИнтерВ Инвестмънт С.а. р.л. / Interv Investment S.a.r.l./
Люксембург/рег.№ В171844/ и неговите дъщерни предприятия в Република България,
идентифицирани в Раздел III, т.3.2 от
решението, а именно: „Вива Телеком България“ ЕООД, „Б.т.к.“ ЕАД /БТК/, „НУРТС
България“ ЕАД, „Н.Д.ЕАД и „БТК Нет“ ЕООД.
Приложено е като доказателство по делото е писмо от 13.01.2016г. от „ВТБ
Капитал“ АД до „К.Т.Б.“ АД, във връзка с проведена тръжна процедура, по която
ВТБ Капитал АД, действайки като Мостов агент по обезпечението за обезпечените
заемодатели на Interv Investment S.a.r.l., е подписало документация по сделка за
продажба, съгласно която е договорена продажна цена от 330 млн.евро, при
условие, че бъдат изпълнени условията в документацията по сделката за продажба
на 100% от правото на собственост върху InterV на Viva Telecom /Luxemburg/ S.A.
Представено е съобщение на Европейската комисия от 12.03.2020г. за
предварително уведомление за концентрация /2020/С 82/06/, съобщение от
Европейската комисия от 06.04.2020г. за предстоящо „придобиване на
самостоятелен контрол на Вива Телеком България като цяло и неговото дъщерно
дружество БТК“ и извлечение от Important
Notice, в превод на български език/ за удостоверяване на предложената цена на
сделката със същото дружество и при ползване на същия правен механизъм.
Видно от приложеното по делото служебно удостоверение, издадено от „И.“
АД – София, в качеството му на издател на сайта“Capital.bg“ /Капитал.Бг/, който създава и поддържа публикациите в сайта на
„Капитал“, приложеното към удостоверението
интервю на г-н С.Р. със заглавие: “С.Р.: „Увеличихме стойността на Vivacom от 750 млн. на 1,3 млрд. евро“,
дадено пред А.Л.и Т.В., е публикувано на сайта „Капитал“ на 30.11.2019г. и до
настоящия момент е било обект на повече от 14 000 посещения /прочитания/.
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, прави следните
правни
изводи:
Договорът за управление на търговско дружество е уреден в Търговския
закон/ТЗ/, като формална сделка с писмена форма за валидност. С него се уреждат
съществуващи отношения между търговското дружество и управителя/чл.241 ал.6 от ТЗ/, като се сключва от
името на дружеството чрез председателя на надзорния съвет или чрез упълномощен
от него член.
Съгласно трайно установената съдебна практика, договорът за управление е
мандатен, като дължимото от дружеството възнаграждение е такова по граждански
договор. Ако след изтичане на срока на договора управителят продължи да
осъществява задълженията си по договора за управление, отношенията между него и
дружеството продължават да се уреждат от договора за управление с изтекъл срок
докато трае фактическото изпълнение на задълженията.
Договорът
за възлагане на управлението се сключва чрез председателя на надзорния съвет
или чрез упълномощен от него член, но размерът на възнаграждението не може да
бъде определен по съгласие между двамата при подписване на договора, а е
необходимо да е налице решение на надзорния съвет за това, доколкото
възнаграждението на членовете на управителния съвет на акционерното дружество в
двустепенна система на управление, се определя по реда на чл.241 ал.2 от ТЗ. В
договора за възлагане на управлението правата на управителя само се
конкретизират – отразява се размера на месечното възнаграждение, определено от
надзорния съвет, начина на плащането му, както и други права и задължения,
които страните са поели по силата на постигнатото между тях съгласие.
Установи се по делото, че договорът за управление от 01.07.2013г.,
сключен между „БТК“ ЕАД, наричано „Компанията“, представлявано от Ц.Р.В., в
качеството му на Председател на Надзорния съвет и И.Р.Б., като член на
Управителния съвет на Компанията и Главен технически директор, наричан
„Директор“, е сключен за неопределен срок /чл.3 ал.1 от Договора/, като с него
е определен и размера на основното възнаграждение на управителя и е предвидена
възможност да бъде получавано допълнително възнаграждение.
Условието за получаване на допълнително възнаграждение, съгласно чл.12
ал.1 от Договора за управление е същият да е в сила за срока, за който се
отнася допълнителното възнаграждение, а ако Договорът бъде прекратен по каквато
и да е причина през съответния период, е предвидено, че Директорът има право на
допълнително възнаграждение съразмерно със срока, в който Договорът е бил в
сила.
Страните, видно от чл.12 ал.2 от Договора на управление, са постигнали
договореност, че Директорът има право на допълнително възнаграждение при смяна
на контрола върху Компанията, но отново - по време на действието му, като
размерът на допълнителното възнаграждение се договаря допълнително между
страните с Анекс към Договора.
На 16.06.2014г. между страните е сключен Анекс към Договор за управление
от 01.07.2013г., като видно от чл.1 от Анекса, с него е договорена Бонусна
схема. В чл.1 ал.1 от Анекса е предвидено, че към датата
на подписването му, Директорът има право на годишен бонус, както и на
възнаграждение за контрола, съгласно реда и условията на бонусната схема,
одобрена от Надзорния съвет на Компанията на 13.06.2014г. и приложена към
Анекса като Приложение 1 /“Бонусна схема“/, като по силата на чл. 4.3 от
Бонусната схема, Директорът притежава отчисления от 2 части/както е определено
в Бонусната схема/, като е посочено, че Анексът и Бонусната схема са неделима
част от Договора за управление.
В чл.1 ал.2 от Анекса страните са се договорили, че Компанията ще изплати
на Директора всички възнаграждения, дължими по Раздел 4 от Бонусната схема
незабавно след настъпване на следните събития: а/ промяна в контрола върху
Компанията или Б/ при ненастъпване на промяна в контрола – след изтичане на
петата годишнина от Преструктурирането, съгласно определението в Раздел 4.1 от
Бонусната схема, като съгласно чл.2 ал.1 от Анекса, в случай на противоречия,
непоследователност и различия между условията на Договора за управление и тези
по Анекса и Бонусната схема, е предвидено, че редът и условията на Анекса и
Бонусната схема ще имат приоритет.
Въз основа на решение от 25.04.2015г. на Надзорния съвет на „БТК“ ЕАД за освобождаването
на ищеца като член на Управителния съвет, Компанията едностранно прекратява Споразумението,/договора
за управление/ без посочване на причината, като в
Известието за прекратяване, връчено на ищеца на 29.05.2015г., е посочено, че
прекратяването на Договора за управление влиза в сила на 28.05.2015г. Съобразно
т.2.4 от Известието, Компанията прекратява Споразумението с незабавно действие
без предварително тримесечно предизвестие, съгласно чл.48 от Споразумението,
като по силата на чл.49 ал.2 от Споразумението и в добавка към компенсацията по
т.2.3. Компанията изплаща на Директора компенсация за несъответствие с
изискването на предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение на
Директора по Споразумението за последните 3 месеца, предхождащи Датата на
прекратяване, а в чл.2.1, 2.2, 2.5 са предвидени и други суми които Компанията
следва да заплати като компенсация и са посочени такива, които вече е заплатила
на ищеца.
В Известието са описани реда и условията за прекратяване на Договора за
управление: Общи условия: в т.1.1 е предвидено, че Известието се подчинява на
разпоредбите на Споразумението/Договора за управление/, освен ако не е посочено
друго в Известието, като е уточнено, че където изрично в Известието е посочено,
разпоредбите на Споразумението /Договора за управление/ се изменят от реда и
условията в Известието, а съгласно т.1.2. при наличието на конфликт или
противоречия между разпоредбите на Споразумението и Известието, тези на
последното преобладават в рамките на допустимите граници.
Възраженията за нищожност на
клаузите на чл.12 ал.2 от Договора за управление и Анекса към него, като
договорени във вреда на представлявания/дружеството/ и увреждащи, договорени
извън предоставените правомощия на Надзорния съвет и при липсата на взето
решение от Общото събрание на дружеството за разпределение на реализирана
печалба от смяната на собствеността, с оглед разпоредбата на чл.41 от действащия Устав на „БТК“ ЕАД,
съгласно която определянето на годишното възнаграждение на членовете на
Управителния съвет е от компетентността на Общото събрание, съдът намира за
неоснователни, както с оглед законовата уредба – чл.241 ал.2 от ТЗ, така и
предвид разпоредбата на чл.293 ал.3 от ТЗ, съгласно която страната не може да
се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е
оспорвала действителността на изявлението, а такова неоспорване е налице
винаги, когато тя е приемала изпълнение по договора, както е в случая, предвид
липсата на твърдения и доказателства в подкрепа на обратното/решение № 150/29.05.2015г.
по гр.д.№ 5272/2014г. по описа на ВКС, IV г.о./.
Договорът за управление урежда съществуващи правоотношения между
търговското дружество и управителя, като основното им съдържание е уредено в
закона/правомощията на управителя и обема на представителната му власт/. С
договора за управление може да бъдат уредени поемането на задължение за
постигане на определен стопански резултат, възнаграждението на управителя и
други детайли на отношенията им, но без да се засяга установеното в закона
съдържание на договора или решенията на общото събрание, включително това за
определяне на размера на възнаграждението, като по делото не се твърди, че е
налице несъответствие с решение на общото събрание на дружеството, а че липсва
взето такова за разпределяне на печалбата и за определяне на допълнително
възнаграждение на директора с решение на компетентния орган – общото събрание
на дружеството.
Нормата на чл.241 ал.2 от ТЗ
следва да се разглежда във връзка с общата норма на чл.287 от ЗЗД, която е
приложима, съгласно възприетото в теорията и практиката, че договорът за
управление се подчинява на правилата на мандатното правоотношение /договора за
поръчка/. Разпоредбата на чл.287 от ЗЗД определя начините, респективно момента
на прекратяване на това правоотношение, единият от които е оттеглянето на
поръчката, което в случаите по Търговския закон става с решението на надзорния
съвет да замени член на управителния съвет.
В случая прекратяването на действието на договора за управление е
осъществено с оттегляне на поръчката, обективирано в решението на надзорния
съвет от 25.04.2015г., цитирано в Известието за прекратяване, което е израз на
императивно установеното в чл.241 ал.2 от ТЗ правомощие на органа на
дружеството да заменя членовете на управителния съвет, като в самото Известие е
посочено, че договора за управление се прекратява, считано от 28.05.2015г., а
известието е връчено на ищеца на 29.05.2015г.
Не се твърди от ищеца след тази дата той фактически да е престирал труд
по прекратения договор за управление, а и видно от известието за прекратяване,
ищецът не е поел задължения, които да изпълнява, с изключение на задължение за
съдействие за период от 12 месеца, т.е. от 28.05.2015г. до 28.05.2016г., за което
обаче не е уговаряно възнаграждение, а само възстановяване от страна на компанията
на всичките му разумно направени разходи при изпълнение на задължението му за
съдействие. Липсват твърдения и няма доказателства след 28.05.2015г. – датата
на прекратяване на договора за управление, и към 30.08.2016г. – датата, на
която ищецът поддържа, че е настъпила смяна на контрола на компанията, той фактически
да е изпълнявал задълженията си по договора за управление.
Доколкото договора за управление е близък по своята правна природа до
договора за поръчка, а по делото не са налице твърдения и доказателства ищецът
да е престирал своя труд след датата на прекратяване на договора за управление,
то и съдът намира, че не му се дължи възнаграждение по мандатното правоотношение,
тъй като липсва установено по делото насрещно задължение в негова тежест.
Клаузата на чл.12 ал.2 от Договора за управление предвижда изплащане на
допълнително възнаграждение по бонус схема при смяна на контрола на компанията,
но само по време на действие на договора за управление, което следва при
тълкуване на посочената разпоредба по правилата на чл.20 от ЗЗД, а твърдяната
промяна в контрола на компанията според ищеца е настъпила на 31.08.2016г., т.е.
както след прекратяване на договора за управление, така и след изтичане и на
предвидения в договора и в закона едногодишен срок след прекратяване на
действието на договора за управление. Тезата на ищеца, че известието има
погасяващо във времето действие и не прекратява договора от 28.05.2015г. съдът
не възприема, предвид разпоредбата на чл.241 ал.2 от ТЗ вр.чл.287 от ЗЗД, тъй
като договорът за управление прекратява действието си с оттегляне на мандата.
Съдът не споделя тълкуването на разпоредбите от Известието за
прекратяване, направено от ищеца, че то по същество е договор за изменение на
договора за управление, доколкото в него недвусмислено се сочи, че се
прекратява действието на договора за управление, а и същото представлява едностранно волеизявление, отправено
от ответника до ищеца. Дори да се счете,
че има характера на споразумение, то би могло да бъде само такова, с което се
уреждат последиците от прекратяването на договора.
При прекратяване на договора
страните биха могли да предвидят заплащането на обезщетение или неустойка, но
при оттеглянето на поръчката не е налице неизпълнение на договора, поради което
и не може да се счита и че т.2.6 от известието за прекратяване на договора има
характера на клауза за обезщетение или гаранция срещу предсрочно освобождаване
– прекратяване на членствено правоотношение в орган на управление, поради смяна
на собственика/смяна на контрола на дружеството.
Същевременно с това, председателят на надзорния съвет, подписал
известието за прекратяване, без наличието на взето решение на надзорния съвет,
няма компетентност да изменя условията на договора за управление, вкл. да
определя нови срокове за получаване на допълнителното възнаграждение по чл.12
ал.2 от Договора за управление, поради което и т.2.6 от Известието, предвиждаща
изплащането на премиално възнаграждение при промяна в контрола на „БТК“ ЕАД след
датата на прекратяване на договора, не обвързва дружеството с изявената воля на
председателя на Надзорния съвет клаузите по Известието да дерогират действието
на всички други разпоредби от Договора и Анекса във връзка с изплащането на
възнаграждение по бонусна схема.
Съдът, като съобрази изложеното, намира, че предявените искове се явяват
неоснователни, поради което и следва да бъдат отхвърлени като такива, по
изложените по-горе съображения и без да е необходимо да се дава отговор на всички
въпроси, имащи значение за основателността им, доколкото претендираните от
ищеца суми не му се дължат от ответника, предвид прекратяването на договора за
управление преди твърдяната от ищеца смяна на контрола на компанията.
С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на сторените
по делото разноски, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
в размер на 11 131,61лв., представляваща платеното от ответника адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от И.Р.Б., ЕГН **********, съдебен адрес: ***-5,
Адвокатско дружество „Д., А. и С.“, чрез адв. Г. Н. А., срещу „Б.т.к.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл.79
ал.1 от ЗЗД вр.чл.241 ал.6 от ТЗ и по чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от
49 031 евро главница, предявен като частичен иск за 10% от общия
размер 490 313 евро, представляваща претенция за бонус възнаграждение по
чл.12.2 от Договор за управление от 01.07.2013г. и Анекс към договора за управление
от 16.06.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 27.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и
лихва за забава в размер на 149 001 евро за периода от 31.08.2016г. до
29.08.2019г.
ОСЪЖДА И.Р.Б.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***-5, Адвокатско дружество „Д., А. и С.“, чрез
адв. Г. Н. А., да заплати на „Б.т.к.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата в размер на
11 131,61лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.