МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № по
НОХД № 1335/
2013 г. НА СВИЛЕНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД -17.02..2014
г.
Против подсъдимия подсъдимият П.К.Ш., роден на 01 ноември, 1986 година в град
Годеч, община Годеч, българин, български гражданин живущ ***, , начално
образование, неженен, работи като дървар, с ЕГН ********** ,неосъждан е
повдигнато обвинение от РП-Свиленград за престъпление по чл.343в,
ал.2, вр.ал.1 от НК за това , че на 27 юли, 2013 година по
третокласен път III — 597 в село Дъбовец, община Любимец в едногодишен срок от
наказването му по административен ред с влязло в сила на 20 декември, 2012
година наказателно постановление № 1383/11 от 15.11.2011 година, издадено от
Началника на група ОП в РУП при ОДМВР - Хасково, за управление на моторно
превозно средство без съответно свидетелство за управление, управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил, марка „Фолксваген-Голф" с рег. № Х 5611
АС, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Съдът след като взе предвид
искането на надлежно ангажирания защитник
на подсъдимия на основание чл. 275 от НПК,за разглеждане и провеждане на
съдебното следствие по реда на глава ХХVІІ, чл.371, т.2 от НПК намери, същото
за своевременно направено, преди започването на съдебното следствие. В случая
съдът прецени дали са налице условията за разглеждане на делото по реда на
глава ХХVІІ, чл.371, т.2 от НПК, като разпореди предварително изслушване на
страните.Подсъдимия П.К.Ш. – призна изцяло фактите, описани в
обвинителния акт, като даде съгласие да
не се събират доказателства за тези факти. Изрази желание делото да се гледа по
реда на съкратеното съдебно следствие. На основание чл.372, ал.1 от НПК съдът
разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и го уведоми, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание
по чл.371, т.2 от НПК, ще се ползва при постановяване на присъдата. На
основание чл.372, ал.4 от НПК, съдът след като установи, че самопризнанията,
които подсъдимия направи в съдебно заседание, относно фактите и
обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните
на досъдебното производство доказателства с определение обяви , че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.Преценявайки,че са налице
условията за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ, чл.371, т.2 от НПК,
съдът определи да продължи разглеждане на делото с провеждане на
съкратено съдебно следствие по глава ХХVІІ, чл.371, т.2 от НПК, поради
което освободи свидетелите от
задълженията им по НПК.След даване ход на съдебното следствие на основание чл. 276, ал. 1 от НПК, и се
прочете обвинителния акт на подсъдимия, бе осигурена възможност да даде
обяснения, отчитайки факта, че те не следва да се отнасят до обвинителния
акт и изложените в него обстоятелства. Единствено
посочи, че има пет деца , работи само той, както и причината поради която се е
наложило да управлява автомобила.Подсъдимия не пожела да даде обяснения,като
заяви, че поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище.Призна се за виновен и потвърди,че
разбира обвинението..
На основание чл.
283 от НПК бяха прочетени и приобщени към доказателствата по делото писмените
материали и документи , намиращи се в ДП №664/2013г. по описа на РУП–
Свиленград, които имат характер и значение на доказателства т. с. да съдържат
фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното
изясняване и са установени при условията и по реда на НПК .
След , като страните заявиха , че нямат
искания допълнителни с оглед всестранното , пълно и обективно
изясняване на обстоятелствата по делото , съдът обяви с определение ,
съдебното следствие за приключено и даде ход на съдебните прения.На основание
чл. 297 от НПК се даде и последна дума на подсъдимия.
Съдът, след като внимателно обсъди събраните
писмени и гласни доказателства по делото, съобразно закона и по вътрешно
убеждение, намира за установено следното от фактическа страна:
Подс. П.К.Ш. *** и работи като дървар. Не е
осъждан, но с Присъда № 132/12.06.2009г., постановена по НОХД № 274/2009г. от
Свиленградския районен съд, влязла в сила на 29 юни, 2009 година, той е
освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл.343в, ал.2, вр.
ал.1 от НК по реда на чл.78а от НК, като му е наложено административно
наказание „глоба" в размер на 600 лева. Отделно от това подс. П.К.Ш. няма
правоспособност да управлява моторни превозни средства. Поради липса на такава
правоспособност с Наказателно постановление № 1383/11 от 15.11.2011 година,
издадено от Началника на група ОП в РУП при ОДМВР — Хасково и влязло в сила на 20.12.2012
година е наказан за това, че на 08 октомври, 2011 година е управлявал
моторно превозно средство без да притежава необходимата правоспособност.
На 27 юли, 2013 година подс. П.К.Ш. ***.
Сутринта решил да отиде до село Вълче поле. В изпълнение на това решение и
управлявайки лек автомобил, марка „Фолксваген-Голф” с рег. № Х 5611 АС,
собственост на баща му — К.Ш. се насочил натам по път III - 597. На изхода на село Дъбовец били
свидетелите по ДП Ж.Ш. и И.Р. - и двамата полицаи при ГПУ - Ивайловград — в
изпълнение на служебните си задължения. Те спрели за рутинна полицейска проверка подс. П.К.Ш., при която установили,
че той не е правоспособен водач на моторни превозни средства и не притежава съответно свидетелство за
управление. Поради това св. Ш. съставил Докладна Записка, въз
основа на която св. А.Т. *** съставил Акт за установяване на административно нарушение № 464//09.05.2013г..
При така
изяснената фактическа обстановка се налага извода , че подс. П.К.Ш. от обективна и субективна страна
е осъществил състава на престъплението по чл.343в, ал.2, вр.ал.1 от НК - като
на 27 юли, 2013 година по третокласен
път III - 597 в село Дъбовец, община Любимец в едногодишен срок от
наказването му по административен ред с влязло в сила на 20 декември 2012 година наказателно постановление
№ 1383/11 от 15.11.2011 година,
издадено от Началника на група ОП в РУП при ОДМВР — Хасково, за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление, управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил, марка „Фолксваген-Голф" с рег. № Х
5611 АС, без съответно свидетелство за
управление на моторно превозно средство.
Фактическата
обстановка по обвинителния акт, както и самото престъпление се доказват по
безспорен и категоричен начин от свидетелските показания на св.Ш., Р., Т., Ш.;
свидетелство за съдимост, Договор за покупко-продажба, справка от сектор
„КАТ"- ОДП-гр.Хасково, Акт за
установяване на административно нарушение №464/09.05.2013г., наказателно
постановление № 1383/11 от 15.11.2011 година, издадено от Началника на група
ОП в РУП при ОДМВР – Хасково, декларация, карта, характеристика, както и от
обясненията на подс. Ш.. който се признава
за виновен и нрави пълни самопризнания.
Подс. П.К.Ш. с ЕГН **********
е роден на 01 ноември 1986 година в град Годеч, община Годеч, живущ ***,
българин, български гражданин, начално образование, неженен, работи като
дървар, неосъждан.На основание чл. 373 ал.3 с оглед разпоредбата на чл.372 ал.4
,съдът приема за установени обстоятелствата , изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание и на
доказателствата , събрани в Досъдебното производство , които го подкрепят.
Отегчаващи вината обстоятелства - нарушения по ЗДвП, наличие на
наказание за деяние по чл.343в, ал.2, вр. ал. 11 от НК ;Смекчаващи вината
обстоятелства — няма.
В резултат на поставените искания
е получен отговор от СИС
–Свиленград и ТД на НАП гр. Пловдив , че срещу
подсъдимият няма образувано
изпълнително дело и не са предприети действия по принудителното събиране на
глобата от 600 лв. съгласно влязла в сила присъда от 2009 г.на РС Свиленград.Прокурорът
поддържа становището за изтекла абсолютна давност и наличие на предпоставките за приложението
на чл. 78а от НК.Защитата на подсъдимия споделя единствено крайния извод на държавното обвинение, като предлага
по различна и аргументирана обосновка на
застъпеното становище относно задължителното приложение на разпоредбата на чл. 78а от НК.
Действително, лицата, спрямо които
е наложено административно наказание по този ред, могат да бъдат освободени
отново от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК, ако е изтекъл
едногодишен срок от наложеното административно наказание, като се приложи
срокът по чл. 86, т. 3 от НК, в който смисъл е Постановление № 7/1985 г. на
Пленума на ВС. Споменатото
постановление, препращайки към срока по чл. 86, т. 3 от НК, очевидно има
предвид едногодишен срок от изпълнение на наказанието. На първо място, липсват
каквито и да било доказателства или дори само твърдения въобще за изпълнение на
това наказание, като, в това отношение, следва да бъде отбелязано, че
защитникът на подс. излага доводи във връзка с изтичане на давността за
изпълнение на наказанието. Както е
известно от Справката за съдимост, подсъдимия е освободен от наказателна отговорност с прилагане на
чл.78а от НК. При това положение той не се счита осъждан, според НК и съответно
закона не изисква реабилитация за това му деяние. В тази насока има практика,
но спрямо същия, безспорно е изтекъл срока по чл.82 ал.1 т.5.Този срок погасява
правото да бъде наложено едно наказание. В случая по чл.82 ал.1 т.5 това е
2/две/ годишен срок след който съобразно установената практика на ВКС, следва
да изтече и давността по чл.86 ал.1 т.3, в който текст се предвижда още една
година, който срок тече след изтичането на срока по чл.82 и практиката е приела това положение, именно с
цел да не се поставят в по - неблагоприятно положение лицата с наказание по административен ред - 78а от
НК. В случая за подсъдимия тези срокове
са изтекли, видно от справката за съдимост към 29.07.2013г., т.с. няколко
месеца преди извършване на процесното деяние. В случая следва да се приложи
чл.78а от НК, като се определи глоба, справедлива и съобразена със смегчаващите
вината обстоятелства, тъй като института на чл. 78а е задължение в случай, че
са налице условията за това и не се
налага преценка от страна на съда дали да бъде приложен или не.
Действително
не
може с текстове стоящи извън Наказателния кодекс да се аргументира становище за по дълга
давност от установената в самия НК, по скоро е възможно обратното. В текстовете
на ДОПК, изрично има отметка касаещи тази давност, където се приема, че
чл. 82 е специален закон, изрично изключение от общата давност по ДОПК.
След анализа на доказателствения материал, събран по делото, и предвид
горе изложеното се налага обоснования извод , че в случая са налице изискуемите се предпоставки даващи основание за прилагане на чл.78а от НК, за освобождаване на подс. Ш. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, а именно - за извършеното умишлено престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и с
обществено порицание ; подс.Ш. не е осъждан за престъпление от общ характер; изтекла
е давността или последиците с които се свързва
преди това освобождаването му от наказателна отговорност по раздел IV на
глава VIII от НК и от деянието няма нанесени имуществени вреди.
Степента на обществена опасност се определя
от : обществената значимост на обекта на престъплението; начинът и средствата
за извършване на деянието; конкретните условия – време, място,
обстановка, при които е извършено деянието ; личността на престъпния деец:
съдебно минало, трудова и обществена характеристика, здравословно състояние, семейно
положение и материално състояние, признава ли се за виновен; форми и степен на
вината;/ цел на деянието и мотиви/подбуди, които са движили дееца. Преценката
на елементите от съвкупността определяща степента на обществена опасност, сочи
на една открояваща се сравнително невисока
степен на обществена опасност.
Действително към
настоящия момент подсъдимия не се отличава с
трайно установена склонност да дерогира разпоредбите на закона.
Подсъдимия е извършил инкриминираното деяние, но следва да се отчете
смекчаващото вината обстоятелство, че същия е
с тежко материално и семейно положение , на сравнително млада възраст,
независимо от обичайния характер на някои обстоятелства;ниската правна култура
и ограничените възможностите да прецени
рисковите последици от извършеното;подбудите ,като движещ мотив, които са го
мотивирали и подтикнали към извършване на деянието описващо признаците от
състава на престъпление за което му е повдигнато и предявено обвинение.При
определяне на наказанието и неговата индивидуализация, съдът взе предвид , като
смекчаващи отговорността обстоятелства - няма данни за повдигнати обвинения ,
младата възраст ,социалните и битови особености на етноса към който принадлежи,
имотното състояние, наличието на пет деца
и необходимостта сам да изкарва прехраната им; няма данни за
съдебна и криминална регистрация, като липсата
на предходно осъждане и отсъствието на
нанесени имуществени вреди не могат да
се ценят повторно, тъй като са взети предвид при самата квалификация на
деянието –по чл. 78 а от НК.
С оглед изложеното съдът наложи административно наказание „Глоба”нарушаваща
имуществената сфера на дееца в
справедлив размер - от 1000 /хиляда / лева
Определеното при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за
една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения
към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху
него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се
въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Причини за извършване на престъплението са ниската степен на обществено
съзнание и правна култура на дееца, както и незачитането от негова страна на
правовия ред в страната.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата .
Районен съдия
