Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 848
16.12.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Гергана
Мазгалова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело № 378 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Ф.С.Ю. ***, с
посочен адрес за съобщения – гр. Х., ул. „П.“ №***, ет.**, офис ** – адв. Сп. П., срещу Акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) №26/06/1/0/02464/3/01/04/01 от 24.03.2020г., издаден от
Директор на Областна Дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ (ОД – ДФЗ) –
Хасково, с който се отказва пълното изплащане на финансовата помощ общо в
размер на 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по Договор
№26/06/1/0/02464 от 27.05.2016г. и се прекратява същия на основание чл.24,
ал.2, т.4 от него във връзка с чл.9, ал.1, т.2 и т.4, чл.13, ал.1, чл.15, ал.1
от Договор №26/06/1/0/02464 от 27.05.2016г., във връзка с чл.38, ал.1, т.2 и
т.4, във вр. чл.38, ал.7, т.2 от Наредба №14 от 28.05.2015г., както и се
определя на Ф.С.Ю. с ЕГН: **********, подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер 24 447,50 лв., съгласно таблица 1.
В жалбата се твърди, че
оспорения АУПДВ бил необоснован, неправилен и незаконосъобразен. Навеждат се съображения,
че липсвало посочване на правното основание за постановяването му. Цитираните
чл.27, ал.3 и 7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и 9 от ДОПК не съдържали разпоредби
за отказ от извършване на окончателно разплащане по договора, а само вменявали
задължения на ДФ „Земеделие“ да издава такива актове в случай на неизпълнение
на договорни задължения от страна на ползвателя по договора помежду им. Липсвало
прекратяване на сключения договор №26/06/1/0/02464 от 27.05.2016г., или пък
някакво друго действие от страна на ДФ „З“, в което да е обективиран отказа на
същия да изпълни договорните си задължения по него. В този смисъл той бил
преждевременен, затова и необоснован, тъй като договорите, сключени по реда на
ЗЗД и специалния закон не можело да се изменят, променят и развалят както с административен
акт, така и мълчаливо, а само и единствено с изрично писмено волеизявление.
Конкретните доводи за необосноваността на мълчаливия отказ за окончателното
разплащане по договора, а оттам и на атакувания АУПДВ, извлечени от неговото
съдържание, били следните: На първо място, налице било пълно незачитане на
методиката за оценката на стопанството на оспорващата в края на отчетния
период. В тази връзка се твърди, че видно от клаузите на цитирания двустранен
договор, задължението на оспорващата било да увеличи стандартния производствен
обем на стопанството си (СПО), а не неговата стойност. Това нейно задължение
било обективирано в Приложение 1 към него, където било уточнено, че това
увеличение ще бъде формирано от увеличената стойност на засятата от
жалбоподателката продукция и отглежданите животни. Никъде, както в договора и
приложенията към него, не се цитирала стойност на земята, върху която ще се
засаждат културите и ще се отглеждат животните, предмет на договора,
следователно стойността на земята не била включена при оценката на първоначалния
СПО. Това било правилно на две основания: - стойността на земята не може да се
увеличи в резултат на отглеждане на животни върху нея, а само след като се
засади с трайни култури; - без извършени върху нея подобрения, стойността на
земята се увеличава само спекулативно. След като не била включена в
първоначалната оценка на СПО, то тя нямала място и в крайната такава. Друго
съществено нарушение на методиката било, че на практика не била извършена
оценка на „СПО“ на стопанството на оспорващата в края на отчетния (договорния)
период, каквото било задължението на ДФ „З“. Видно било от приетото на стр. 3
от АУПДВ, ставало ясно, че ДФ „З“ извършил оценка на „СПО“ на
стопанството на жалбоподателката към началото на договора, а не в края му.
Приемайки, че имота, върху който била засята договорената култура, бил
недопустим за подпомагане, специалистите от ДФ „Земеделие“ се върнали в
началото на договора, за да търсят някакво предполагаемо недобросъвестно
поведение, още при подписването му, което да обоснове отказа им. Затова и се
позовали на новелата на чл.38 ал.7 т.2 от Наредба №14/2015г. Излагат се
съображения, че невключването на тази земя на съпруга на оспорващата в активите
на стопанството ѝ, при сключването на договора било ирелевантно към
оценката му в края на периода и то не можело да бъде годно
правно основание за отказ от страна на ДФ „Земеделие“ по реда на чл.9 от
договора. На второ място, липсвали фактическите основания за отказ от
окончателното разплащане и изискване на изплатеното първо плащане, посочени в
чл.9 ал.1 т.1-18 от договора. На трето място, ДФ „Земеделие“ не спазил
конкретни разпоредби на договора, задължаващи го да иска допълнителни сведения
и разяснения от страна на оспорващата при установяване на пропуски, или други
нередовности и др. – чл.11, ал.1 и 2. На четвърто място, ДФ „Земеделие“ не
сочел каквито и да са нарушения на договорните задължения на оспорващата през
целия период на действие на договора. Оспорващата изразява несъгласие с извода
на органа, че не увеличила СПО на стопанството си. Навежда и доводи, че както в
ЗПЗП, така и в Наредбата липсвали разпоредби, задължаващи бенефициентите по
тази подмярка да запазват стопанството си във вида, в който то съществувало към
момента на сключване на договора. В това се състоял и смисъла на финансирането
по този ред – да се промени стоковата номенклатура на стопанството, за да може
то да бъде по-конкуретно способно и по-ефективно икономически, за да отговаря
на пазарните изисквания. В жалбата също се сочи, че никъде в АУПДВ нямало
твърдение, че оспорващата не достигнала договорените количествени резултати – 6
дка домати и 130 пчелни семейства. След като това било факт, то според
жалбоподателката би следвало и да се е стигнало до увеличение на СПО на
стопанството ѝ, тъй като това били параметри, заложени за изпълнение от
ДФ „Земеделие“. Липсата на твърдения в тази насока била индиция за правотата на
жалбоподателката, тъй като в противен случай следвало да се приеме, че ДФ „Земеделие“
е заложил такъв договорен резултат, с който няма практическа възможност да се
стигне до договорената стойност на увеличението на СПО. Сочи се, че видно от
сключения анекс към договора и резултатите от извършените проверки, с ДФ „Земеделие“,
чрез поделението му в гр. Хасково поддържали договорните отношения в
съответствие с клаузите на договора, което било една индиция за
незаконосъобразността на атакувания АУПДВ. Моли се за отмяна на оспорения АУПДВ
и да бъде разпоредено на ДФ „Земеделие“ да продължи действията си по преценка
на искането на оспорващата за окончателното разплащане по договора. Претендира
се присъждане на направените съдебни и деловодни разноски.
Ответникът, Директор на
Областна дирекция на ДФ
„Земеделие“ –
Хасково, чрез процесуален
представител моли да бъде отхвърлена така подадената жалба и да
бъде потвърден издадения административен акт. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.05.2016г. между Държавен фонд „Земеделие“ и Ф.С.Ю. е сключен Договор №26/06/1/0/02464/27.05.2016г. за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по Подмярка
6.1 „Стартова
помощ за млади земеделски стопани“ от Мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони. Неразделна част от договора
са заявление за подпомагане с ИД 26/06/1/0/02464, ведно с бизнес плана и всички приложени и допълнително представени от ползвателя документи
на етапа на кандидатстването му по подмярка 6.1; допълнителни споразумения към договора; Приложение 1 - Списък на критериите за подбор, по които ползвателят е получил приоритет; Приложение 2 – Таблица за инвестиции в дълготрайни материални и/или
нематериални активи; Приложение 3 –
Таблица за специфични цели и резултати. На ползвателя е вменено задължение да изпълни изцяло
представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключването му, до 30.07.2018 г., както
и всички останали нормативно и договорно установени задължения, произтичащи от
предоставеното подпомагане /чл. 6, ал. 1 и ал. 3/
Представен
е и Анекс 1 от 06.08.2018г. към Договор №26/06/1/0/02464 от 27.05.2016г. за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Подмярка
6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от Мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие
на селските райони, подписан между Държавен фонд „Земеделие“ и Ф.С.Ю., за
изменение на цитирания договор. Отразено е, че анексът се счита за неразделна
част от договора от датата на неговото подписване.
От представените по делото
доказателства се установява, че на 30.07.2019г. от Ф.С.Ю. до ДФ „Земеделие“ е
подадена втора заявка за плащане, Приложение 9
по Мярка 6, Подмярка 6.1: Стартова помощ за млади земеделски стопани, като
финансовата помощ, която се заявява за плащане, е в размер на 24 447.50
лева.
С писмо изх.
№01-260-6500/936 от 04.11.2019г. на ОД на ДФ „Земеделие“ – Хасково, Ф.С.Ю. е
уведомена, на основание чл.26, ал.1 във връзка с чл.34 ал.3 от АПК, че ДФ
„Земеделие“ открива производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане. Посочено е, че производството се открива във връзка със
следните констатации, направени по подадената от Ф.С. Ю. заявка
за плащане №26/06/1/0/02464/3/01 от 30.07.2019г. по подмярка 6.1 „Стартова
помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г.: 1. При
извършване на административни проверки по реда на чл.36 от Наредба №14 от 28.05.2015г.
за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ (Наредбата) по подадената заявка
за второ плащане е установено неспазване
на разпоредбите на чл.9, ал.1, т.2 и т.4, чл.13, ал.1, чл.15, ал.1 от Договор
№26/06/1/0/02464 от 27.05.2016г. (Договора), респективно чл.38, ал.1, т.2 и
т.4, вр. чл.38, ал.7, т.2 от Наредбата. По т.1 в писмото се съдържат
подробни констатации, като в заключение е посочено, че поради изложеното, имот
№039007 попада в хипотезата на чл.38 ал.7 т.2 от Наредбата и е недопустим за
включване при изчисляване на увеличението на икономическия размер на
стопанството, респективно общата допустима площ на стопанството възлиза на 0,00
дка и икономическият размер на стопанството, изчислен към датата за изпълнение
на бизнес плана, възлиза на СПО от 8 308,49 евро (равняващ се на 130 бр.
пч. семейства), т.е. налице е намаление спрямо първоначалния СПО на
стопанството от 190,61 евро, не се достигна договореното за изпълнение СПО от
13 094,80 евро, съответно не е изпълнена договорената цел – увеличаване на
икономическия размер на земеделското стопанство измерен в СПО с минимум
4 000 евро. В писмото е посочено също, че във връзка с гореизложените
мотиви на основание чл.9 ал.1 т.2 и т.4,
чл.13, ал.1, чл.15, ал.1 от Договора, респективно чл.38, ал.1, т.2 и т.4, във
вр. с чл.38, ал.7, т.2 от Наредбата, Ф.С.Ю.
няма право да получи второто
плащане по чл.10, т.2 от Наредбата и дължи
връщане на полученото първо плащане по чл.10, т.1 по Договора за предоставяне
на финансова помощ ведно със законната лихва към него, изчислена за период,
посочен в Договора. Отбелязано е, че същото е регламентирано и в чл.17 ал.1 от
Договора. Посочено е също, че вследствие е определен размер на задължение
24 447,50 лева. Общият размер на задължението, за което ДФ „Земеделие“
открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно
вземане, е 24 447,50 лева, представляващи пълния размер на полученото
първо плащане. С писмото е даден 14-дневен
срок
за възстановяване доброволно на сумите, посочени по-горе.
Писмо изх.
№01-260-6500/936 от 04.11.2019г. е изпратено на
адреса на Ф.С.Ю. и е получено на 07.11.2019г. от подписаното в известието за
доставяне лице (майка на Ф.С.Ю.).
На 18.11.2019 г. от Ф.С.Ю. е подадено Възражение
вх. № 01-260-6500/936#1/18.11.2019 г. до Директора на ДФ „Земеделие“ гр. Хасково, в което същата възразява срещу производството по
издаване на акт за държавно вземане. Сочи, че въпросният имот №039007 не е описан от нея в заявлението за кандидатстване, тъй
като към датата на кандидатстване същият е преотдаден под наем. Посочила,
че предоставя договор за преотдаване по наем от 20.07.2015г. до 31.09.2015г.
Същият имот не бил описан и в таблица 1А от Бизнес плана, защото консултанта не
изисквал тази информация. Считала, че откритото производство било
несъстоятелно, защото владеела много имоти и нямала за цел да укрие точно този
имот, при положение, че можела да увеличи стопанството си с всеки един от
другите имоти. Считала, че това представлява недоразумение и донякъде пропуск
от нейна страна, че не проверила попълнените данни в документите за
кандидатстване, а се доверила на компетентността на консултанта.
На 24.03.2020 г. от Директора на ОД – ДФ „Земеделие“ -
Хасково е издаден Акт
за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ)
№26/06/1/0/02464/3/01/04/01, по отношение на Ф.С.Ю., с който се отказва пълното
изплащане на финансовата помощ общо в размер на 24 447,50 лв.,
представляваща второ плащане по Договор №26/06/1/0/02464 от 27.05.2016г. и се
прекратява същия на основание чл.24, ал.2, т.4 от него във връзка с чл.9, ал.1,
т.2 и т.4, чл.13, ал.1, чл.15, ал.1 от Договор №26/06/1/0/02464 от
27.05.2016г., във връзка с чл.38, ал.1, т.2 и т.4, във вр. чл.38, ал.7, т.2 от
Наредба №14 от 28.05.2015г., както и се определя на Ф.С.Ю. с ЕГН: **********,
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 24 447,50
лв., представляващо първо плащане, съгласно таблица 1.
Актът е изпратен на
адреса на оспорващата и получен на 21.03.2020 г., видно от представеното известие за доставяне, а жалбата срещу него е подадена чрез
административния орган на 09.04.2020 г., заведена
под вх. № 01-260-6500/936#4.
По делото е представена Заповед № 03-РД/2700/17.07.2019 г. на Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие“.
Назначена
е и изслушана съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото
лице, изчислението на първоначалното СПО (стандартен производствен обем) на
стопанството на Ф.С.Ю. е на база отглеждани следните видове култури и животни:
5,800 дка тикви, 81 броя пчелни семейства, 6 броя крави от месодайни породи. Първоначален
изчисления СПО на стопанството възлиза на 16622.80 лева/8499.10 евро. Съгласно
одобрения бизнес план следвало да се постигне увеличение на СПО, като се
залагало отглеждането на 5,800 дка домати – открито производство, 130 броя
пчелни семейства. Изчислен краен СПО на стопанството, който трябва да бъде
достигнат, съгласно одобрения бизнес план: 25611.20 лева/13094.80 евро.
Декларирани имоти от Ф.С.Ю. в таблица 1 Налична за стопанството земя /стр.315 и
316/ в одобрения бизнес план от ДФ „Земеделие“ при кандидатстването: - собствен
имот №001001, с площ от 0,5 дка, находящ се в с. А. В., Община Минерални бани,
Област Хасково; - собствен имот 001002, с площ от 0,5 дка, находящ се в с. А. В.,
Община Минерални бани, Област Хасково; - собствен имот 001003, с площ от 0,5
дка, находящ се в с. А. В., Община Минерални бани, Област Хасково; - собствен
имот 001004, с площ от 0,8 дка, находящ се в с. А. В., Община Минерални бани,
Област Хасково; - собствен имот 001005, с площ от 1,5 дка, находящ се в с. А.
В., Община Минерални бани, Област Хасково; - собствен имот 023012, с площ от
2,0 дка, находящ се в с. А. В., Община Минерални бани, Област Хасково; - нает
имот ПИ 37, с площ от 2,68 дка, находящ се в с. А. В., Община Минерални бани,
Област Хасково с договор за наем от 03.07.2015г. до 03.07.2023г.; - нает имот УПИ III,
кв.25, с площ от 0,84 дка, находящ се в с. Б. Б., Община Минерални бани, Област
Хасково с договор за наем от 29.06.2015г. до 29.06.2023г. Вещото лице е
посочило че достигнатите показатели,
съгласно Заявката за второ плащане, са следните: 6,000 дка домати – открито
производство, 130 броя пчелни семейства. Изчислен СПО на стопанството: 25934.00
лева/13259.84 евро.
В
съдебно заседание вещото лице заяви, че поддържа представеното заключение. В
допълнение посочва, че нито в крайната, нито в първоначалната оценка на стопанството на
оспорващата, не е включена оценка на земя, както и че такава не е предвидена в
Бизнес плана. Изчислението на СПО по наредбата не следва да включва, изчисление
на земята. Относно ПИ №039007, вещото лице посочва, че този имот не е включен в
Бизнес плана. Този имот не е бил взет и от органа в изчисленията на СПО при
първоначалната оценка. При крайната оценка в Бизнес плана също не бил взет.
Въз основа на така установените факти, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок, от надлежна страна, срещу годен за обжалване административен
акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
На
първо място следва да се посочи, че оспореният административни
акт е издаден от компетентен орган - директор на ОД – ДФ „Земеделие“ гр. Хасково.
Видно
от разпоредбата на чл.20а, ал.1 от ЗПЗП, Изпълнителният
директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. В чл.20а,
ал.2 от ЗПЗП е посочено, че Изпълнителният директор: 1. организира и ръководи
дейността на Разплащателната агенция; 2. представлява Разплащателната агенция.
Съгласно чл.20а, ал.5 от ЗПЗП, Изпълнителният директор издава актове за
установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава
пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове. Според чл.20а, ал.6 от ЗПЗП, Изпълнителният
директор може да делегира със заповед правомощията си по ал.5 на заместник
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.
В случая със Заповед №
ОЗ-РД/2700 от 17.07.2019г. (л.9), изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е
делегирал на директорите на ОД на ДФ „Земеделие“ изрично посочените в нея
правомощия, между които е и издаването на актове за установяване на публични държавни вземания по
чл.166, ал.2 от Данъчноосигурителния
процесуален кодекс (ДОПК) по отношение
на ползвателите
и бенефициенти на финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ и подмярка 6.3 „Стартова
помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020г., във връзка с установени неспазвания на нормативни и/или
договорни задължения.
На
следващо място, не се споделят доводите
на жалбоподателя за издаване на процесния акт при липса на мотиви. Спазена
е формата за издаване на акта, а същият съдържа както фактически така и правни
основания за неговото издаване. Не е налице и допуснато нарушение на процесуалните правила при неговото
издаване. Административният орган е обсъдил всички факти и
обстоятелства от значение за случая и не е нарушил правото на защита на жалбоподателката.
Предвид
изложеното не се установяват основанията по чл. 146, т.1, т.2 и т.3 от АПК за
отмяна на оспорения акт.
По
отношение материалната му законосъобразност, съдът намира следното:
Производството по сключване на договора за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ с Ф.С.Ю. е започнало с подаване на
заявление за подпомагане по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски
стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г.
С оспорения АУПДВ на Ф.С.Ю. , на
основание чл. 38, ал. 1, т.2 и т. 4, във връзка с чл. 38, ал. 7, т. 2 от
Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., и във
връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, е отказано изплащането на финансова помощ в
размер на 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по договор №
26/06/1/0/02464 от 27.05.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014 - 2020 г., съфинансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, и му е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24
447,50 лв., представляващо първо плащане по договора за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ
Съгласно договор № 26/06/1/0/02464 от 27.05.2016г. за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ и Бизнес план към същият, жалбоподателката
е започнала изпълнението на бизнес плана си с отглеждането на 5, 8000 дка
тикви, 6 бр. месодайни крави и 81 бр. пчелни семейства, като в Приложение №3
към Договора е договорена за изпълнение цел-
увеличаване на икономическия размер на
земеделското стопанство измерен в стандартен производствен обем /СПО/ минимум с 4000 евро СПО.
Началният
икономически размер на стопанството
измерен в СПО е 8 499, 10 евро / равняващ се на 5, 800 дка тикви, засети
на имот № 001001, имот № 001002, имот№001003, имот №0001004, имот № 001005 и
имот №023012, 6 бр, месодайни крави и 81 бр. пчелни семейства. Според Бизнес
плана икономическият размер на стопанството към крайната дата следва да
бъде13 094, 80 евро/ равняващи се на 5, 800 дка домати открито
производство и 130 бр. пчелни семейства/.
На
30.07.2019г. жалбоподателката е подала заявка
за второ плащане в което е посочила, че към момента в стопанството се отглеждат 6, 00 дка домати открито производство, разположени в имот № 039007,
находящ се в с.А. В., общ. Мин. Бани, обл. Хасково с площ7, 780 дка и 130 бр.
пчелни семейства.
В представения пред Фонда, бизнес план за изпъленение на сключения между страните договор, Ю. не е посочила в таблица 1 „Налична за
стопанството земя“ процесния имот с №
039007, находящ се в с.А. В., общ. Мин. Бани, обл. Хасково с площ7, 780
дка. Това обстоятелство не е спорно между
страните, а и се установява по безспорен начин и в хода на съдебното
производство. От приетото по делото заключение се установява че същият този
имот не е бил включен в първоначалната оценка на стопанството, като не е взет
предвид и при крайната му оценка, мотивирала издаването на оспорения акт.
Горепосоченият
имот е придобит от Екрем Зейнур Ю. с Договор за покупко – продажба на общинска
земя от 21.08.2012г. Жалбоподателката Ф.Ю. е сключили граждански брак с Е. З. Ю.
на 11.09.2011г. При заявката за второ плащане същата е представила договор за
наем на същият имот за срок от 8 години, считано от датата на сключването му
15.07.2015г. Договорът е вписан в службата по вписванията на
17.07.2015г.Заявлението за подпомагане по подмярката е подадено от
жалбоподателката на 24.07.2015г., но имот
с № 039007, находящ се в с.А. В., общ. Мин. Бани, обл. Хасково с площ7, 780 дка
не е бил посочен като част от стопанството й.
При тази
фактическа обстановка, админисатративният орган е приел че имот с № 039007,
находящ се в с.А. В., общ. Мин. Бани, обл. Хасково с площ 7, 780 дка попада в
хипотезата на чл. 38, ал.7, т.2 от Наредбата и е недопустим за включване при
изчисляването на увеличението на икономическия размер на стопанството. Така при
направената от органа оценка след подадена заявка за второ плащане за
изчисляване размера на стопанството са взети предвид само 130 бр. пчелни
семейства, но не и отглежданите върху процесния имот 6, 00 дка домати. Размера
е определен на 8 308, 49 евро, като е констатирано намаление спрямо
първоначалният СПО. Направен е извод за неизпълнение на заложената в бизнес
плана цел – увеличаване на икономическият размер на земеделското стопанство
измерен в СПО с минимум 4000 евро.
Според
правилото на чл. 38, ал. 7, т. 2 от
Наредба № 14/28.05.2015 г., при изчисляване на увеличението на
икономическия размер на стопанството по чл. 15, ал. 1, т. 2 не се включва земята, която не е била
включена при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството
и към датата на подаване на заявлението за подпомагане ползвателят е имал
сключени договори за наем и/или аренда независимо дали ползването на земята е
било предоставено на други лица.
В
настоящия случай са налице и двете кумулативни предпоставки на чл. 38, ал. 7,
т. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г., при които площта на процесния имот не
следва да се включва при изчисляване увеличението на икономическия размер на
стопанството, от което следва, че с този имот кандидатът не може да участва за
постигането на специфичната цел, респективно не може докаже увеличение на
икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най - малко
левовата равностойност на 4 000 евро, измерен в СПО.
С
оглед изложеното, настоящият съдебен състав не кредитира изготвената по делото
СТЕ в частта й, относно достигнатите от Ф.С.Ю. икономически резултати при
подаване заявката за второ плащане. Намира, че с оглед цитираните нормативни
разпоредби, при изготвяне СПО на стопанството не следва да се включват
културите засадени върху имот, който ползвателят не е декларирал още при
подаване на заявлението. В този смисъл доводите на процесуалния представител на
жалбоподателката, че СПО следва да бъде формирано от отглежданата продукция, а
не от земя са основателни, но с тази забелжка, че земята върху която се
отглежда самата продукция следва да е допустима за подпомагане. Именно поради
допуснатия от жалбоподателката пропуск да декларира, като част от земеделското
си стопанство имот с № 039007, находящ се в с.А. В., общ. Мин. Бани, обл.
Хасково с площ7, 780 дка, за който към датата на подаване на заявлението за
подпомагане е имала сключен договор за наем, същият този имот съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал. 7, т. 2 от
Наредба № 14/28.05.2015г., следва да бъде определен като недопустим и
отглежданата върху същият продукция не следва да се включва при изготвяне
на крайната оценка на земеделското
стопанство.
Предвид изложеното, настоящият състав
намира, че жалбоподателката не е увеличила икономическия размер на стопанството
си, спрямо първоначалния му размер с най-малко левовата равностойност на 4000
евро, измерен в СПО, което е основание по чл. 38, ал. 1, т. 4 от Наредба №
14/28.05.2015 г. както за връщане на полученото първо плащане, така и за отказ
за получаване на второто плащане по чл. 10, т. 2 от същата наредба.
Съгласно
чл. 38, ал. 1, т. 4 от Наредба № 14/28.05.2015 г., ползвателят на помощта няма
право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото
по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ,
заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора,
когато не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния
размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО.
Идентично на
съдържанието на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 4 от Наредба № 14/28.05.2015
г. е и съдържанието на чл. 9, ал. 1, т. 4 от договор № 26/06/1/0/02464 от
27.05.2016г., според който фондът изисква от ползвателя връщане на полученото
първо плащане по чл. 3, ал. 2, т. 1 от този договор и ползвателят няма право да
получи второто плащане по чл. 3, ал. 2, т. 2 от този договор, когато
ползвателят не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо
първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в
СПО в срока по чл. 6, ал. 1 от договора.
По изложените съображения съдът намира, че АУПДВ № №26/06/1/0/02464/3/01/04/01
от 24.03.2020г., издаден от Директор на Областна Дирекция на Държавен фонд
„Земеделие“ (ОД – ДФЗ) – Хасково, е законосъобразен
административен акт.
С оглед крайния изход на спора, основателна е
претенцията на ответната страна за присъждане в полза на ДФ „Земеделие“ на
съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се определят на основание чл. 143, ал.
4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.С.Ю. ***, срещу Акт
за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ)
№26/06/1/0/02464/3/01/04/01 от 24.03.2020г., издаден от Директор на Областна
Дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ (ОД – ДФЗ) – Хасково.
ОСЪЖДА Ф.С.Ю. да
заплати на Държавен фонд „Земеделие“ - София сумата от 100 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: