№ 18352
гр. София, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110108906 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД срещу С. Д. Ч. с
ЕГ: ********** и В. Д. Ч. с ЕГН: **********, с която по реда на чл.422, ал.1 от ГПК са
предявени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1
от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 2 184,52 лева – главница за потребена
топлинна енергия в периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г.; сумата от 443,68 лева –
мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2020г. до 15.09.2022г. ; сумата от 19.49 лева –
дялово разпределение за периода от 01.08.2019г. до 30.09.2020г.; сумата от 4,73 лева – лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 15.09.2022г., в
условията на разделна отговорност при квоти от по ½ за всеки от ответниците, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
11.10.2022г. по ч.гр.д.№ 52686/2022г. по описа на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди да е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди ответниците да са ползвали
енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да
установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
разноски.
Ответниците, чрез особен представител, оспорват исковете. Поддържат, че липсва
доказана облигационна връзка между тях и ищцовото дружество. Възразяват и, че част
задълженията са погасени по давност.
Третото лице - помагач на страната на ищеца „ФИРМА” ООД не оспорва исковете.
1
В хода на производството след служебно извършена справка съдът само констатира,
че първият ответник С. Д. Ч. е починал на 19.07.2023г. С определение № 28072/10.07.2024г.
на основание чл.230, ал.1 от ГПК съдът е възобновил производството по делото и по реда на
чл. 227 от ГПК на мястото на починалия ответник е конституирал посочените от ищеца
негови правоприемници – С. С. Ч. с ЕГН: ********** и М. С. Т. с ЕГН: **********, като
отговорността им е разделна, при следните квоти: С. С. Ч. - ¼ - 663,06 лева, от които 546,13
лева – главница за ТЕ за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
29.09.2022г. до окончателното изплащане; сумата от 110.92 лева – мораторна лихва за забава
за периода от 15.09.2020г. до 15.09.2022г. ; сумата от 4,87 лева – дялово разпределение за
периода от 01.08.2019г. до 30.09.2020г., ведно със законната лихва от 29.09.2022г. до
окончателното изплащане; сумата от 1,18 лева – лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019г. до 15.09.2022г;
М. С. Т., с ЕГН: ********** - ¼ - 663,06 лева, от които 546,13 лева – главница за ТЕ
за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 29.09.2022г. до
окончателното изплащане; сумата от 110.92 лева – мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2020г. до 15.09.2022г. ; сумата от 4,87 лева – дялово разпределение за периода от
01.08.2019г. до 30.09.2020г., ведно със законната лихва от 29.09.2022г. до окончателното
изплащане; сумата от 1,18 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.10.2019г. до 15.09.2022г;
В. Д. Ч., с ЕГН: ********** – 2/4 - 1326,13 лева, от които 1092,26 лева – главница за
ТЕ за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 29.09.2022г. до
окончателното изплащане; сумата от 221,84 лева – мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2020г. до 15.09.2022г.; сумата от 9,74 лева – дялово разпределение за периода от
01.08.2019г. до 30.09.2020г., ведно със законната лихва от 29.09.2022г. до окончателното
изплащане; сумата от 1,18 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.10.2019г. до 15.09.2022г.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ:
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – Е.С., присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Понятието
потребител на топлинна енергия е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ,
съгласно която, в редакцията към процесния период, потребител, респективно задължено
лице за заплащане цената на доставена ТЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или
ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на
2
топлинна енергия в сгради под режим на Е.С. като услуга, която се ползва от самата Е.С..
Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я
разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата
„доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект - сграда в режим на
Е.С., е въведено изискване решенията да се вземат с мнозинство, което за присъединяване и
преустановяване следва да е квалифицирано. В решението е прието, че при доставката на
централно отопление в сградите под режим на Е.С. искането за услугата се прави не от
всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва
сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по
общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. В
отношенията в областта на енергетиката, законодателят приема, че потребител на услугата е
цялата Е.С., затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на
доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – Е.С., т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с
придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със
загубването на същите.
От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно
Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища от 15.12.1978г. е видно, че
топлоснабдения процесен имот е закупен и е бил собственост на Д.Г. Ч. и Е.С. Ч. – съпрузи.
От удостоверение за наследници с изх.№ ..../1/27.09.2012г. на СО – район Н. е видно, че
Д.Г. Ч. към момента на своята смърт е бил вдовец и оставил наследници по закон както
следва: дъщеря -В. Д. Ч. и син – С. Д. Ч.. С. Д. Ч. е починал на 19.07.2023г. и е оставил като
наследници С. С. Ч. и М. С. Т., за които ищецът е заявил изрично желание да бъдат
привлечени по реда на чл.227 от ГПК като ответници на мястото на починалия им
наследодател. По делото няма твърдения и данни някой от установените наследници да е
вписвал отказ от наследство на своя наследодател.
При така установените факти настоящият състав на съда наМ., че квотите, при които
отговарят ответниците към ищеца се определят съобразно техния дял от съсобствеността, а
именно : по ¼ за С. С. Ч. и М. С. Т. и 2/4 за В. Д. Ч..
Като страна по това правоотношение, потребителите дължат заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла
вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
в ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в
сграда – Е.С..
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото е прието заключение на съдебно-техническата експертиза.
Вещото лице установява, че сградата, в която се наМ. процесния имот е с непрекъснато
топлоподаване през процесния период. За абоната, през процесния период, поради
3
неосигурен достъп, е начислявана служебна ТЕ по МСРС – по максимален специфичен
разход на сградата, както и ТЕ за БГВ – служебно „по брой лица“ с разходна форма по 140л/
денонощие за 1 бр. потребител. Според .... потребителите са били 2 броя.
Така, вещото лице сочи, че общата сума се форМ. от сумата дължима за ТЕ и БГВ,
основана на показанията на служебно начисляване, с изравняване в края на всеки
отоплителен сезон, съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката. С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена
енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се форМ.т в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Ето
защо, за определяне размера на дължимата цена, съдът ползва данните на СТЕ, според която
размера на потребената топлинна енергия за процесния период е на стойност от 2184.52
лева. Ето защо искът за ТЕ се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно
чл. 31, ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна
енергия в четиридесет и пет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. В
конкретния случай, ответниците са били в забава за плащане на главницата за периода от
15.09.2020г. до 15.09.2022г., като размерът на обезщетението за забава е 443,68 лева,
По наведеното възражение за изтекла за вземанията погасителна давност:
Ответниците, с отговора на исковата молба упражняват правото си по чл. 120 от ЗЗД
като правят възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца с
исковата молба вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия
дължи плащане на цената на същата по предварително определени цени, известни на
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се
обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при
публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат съществения елемент на
периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени
за единица топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните
дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане
на Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, наМ. да ги
4
определят като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид
на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка
тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяването на иск, в случая на заявление по чл. 410 ГПК – на 29.09.2022 г. В тази връзка
вземането на ищеца за цена на доставената на ответницата топлинна енергия не е погасено
по давност за месечните вноски с падеж след 29.09.2019 г. В настоящия случай до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 29.09.2022
г., са изтекли 3 години по отношение на вземането за главница за периода от м.05.2019 г. до
м.07.2019 г. включително, тъй като срокът за заплащане на месечното задължение за
м.07.2019 г. е бил до 15.09.2019 г. включително, респ. погасителната давност за това вземане
не е прекъсната с подаване на заявлението. Тук обаче следва да бъде зачетено времето от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/, през което съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за
мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с Решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправни субекти, спират да
текат.
Предвид това и съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече, следва
да се приеме, че вземането на ищеца за доставената на ответника топлинна енергия е
непогасено за целия исков период м.05.2019 г. - м.04.2020 г., тъй като отчитайки спирането
на давността, вземането на ищеца не е погасено по давност за месечните вноски,
падежирали след 07.07.2019 г. Вземането за дялово разпределение се претендира за периода
м.08.2019 г. – м.09.2020 г., поради което за него важи изложеното по-горе по отношение
главницата за топлинна енергия.
Ищецът претендира установяване на посочените задължения спрямо отвтениците при
разделна отговорност, ето защо те дължат както следва: С. С. Ч. - ¼ - сумата от 663,06 лева,
от които 546,13 лева – главница за ТЕ за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., ведно със
законната лихва от 29.09.2022г. до окончателното изплащане; сумата от 110.92 лева –
мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2020г. до 15.09.2022г. ; сумата от 4,87 лева –
дялово разпределение за периода от 01.08.2019г. до 30.09.2020г., ведно със законната лихва
от 29.09.2022г. до окончателното изплащане; сумата от 1,18 лева – лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 15.09.2022г; М. С. Т., с ЕГН: **********
- ¼ - сумата от 663,06 лева, от които 546,13 лева – главница за ТЕ за периода от 01.05.2019г.
до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 29.09.2022г. до окончателното изплащане;
сумата от 110.92 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2020г. до 15.09.2022г. ;
сумата от 4,87 лева – дялово разпределение за периода от 01.08.2019г. до 30.09.2020г., ведно
със законната лихва от 29.09.2022г. до окончателното изплащане; сумата от 1,18 лева – лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 15.09.2022г;В. Д. Ч.,
с ЕГН: ********** – 2/4 - сумата от 1326,13 лева, от които 1092,26 лева – главница за ТЕ за
5
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 29.09.2022г. до
окончателното изплащане; сумата от 221,84 лева – мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2020г. до 15.09.2022г.; сумата от 9,74 лева – дялово разпределение за периода от
01.08.2019г. до 30.09.2020г., ведно със законната лихва от 29.09.2022г. до окончателното
изплащане; сумата от 1,18 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.10.2019г. до 15.09.2022г.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът. На основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК, на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 953,05 лева за
исковото производство (53,05 лв. - д. такса, 400 лв. – депозит за вещи лица по СТЕ, 400 лева
– особен представител на ответниците и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение) и общо
103,05 лева за заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, и на основание чл.
79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ че С. С. Ч., с ЕГН: ********** (като наследник на
починалия в процеса С. Д. Ч. ) дължи на ФИРМА” ЕАД, ЕИК ...., сумата от 546,13 лева –
главница за ТЕ за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
29.09.2022г. до окончателното изплащане; сумата от 110.92 лева – мораторна лихва за забава
за периода от 15.09.2020г. до 15.09.2022г. ; сумата от 4,87 лева – дялово разпределение за
периода от 01.08.2019г. до 30.09.2020г., ведно със законната лихва от 29.09.2022г. до
окончателното изплащане; сумата от 1,18 лева – лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019г. до 15.09.2022г;
М. С. Т., с ЕГН: ********** (като наследник на починалия в процеса С. Д. Ч. ) дължи
на ФИРМА” ЕАД, ЕИК ... сумата от 546,13 лева – главница за ТЕ за периода от 01.05.2019г.
до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 29.09.2022г. до окончателното изплащане;
сумата от 110.92 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2020г. до 15.09.2022г. ;
сумата от 4,87 лева – дялово разпределение за периода от 01.08.2019г. до 30.09.2020г., ведно
със законната лихва от 29.09.2022г. до окончателното изплащане; сумата от 1,18 лева – лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 15.09.2022г;
В. Д. Ч., с ЕГН: ********** дължи на ФИРМА” ЕАД, ЕИК ...., сумата от 1092,26
лева – главница за ТЕ за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва
от 29.09.2022г. до окончателното изплащане; сумата от 221,84 лева – мораторна лихва за
забава за периода от 15.09.2020г. до 15.09.2022г.; сумата от 9,74 лева – дялово разпределение
за периода от 01.08.2019г. до 30.09.2020г., ведно със законната лихва от 29.09.2022г. до
6
окончателното изплащане; сумата от 1,18 лева – лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019г. до 15.09.2022г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 52686/22 по описа на 176- ти състав на СРС.
ОСЪЖДА С. С. Ч., с ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал.1 и ал.8
ГПК, на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ...., разноски в исковото производство в размер на общо
238,26 лева и разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 72523/2019г. по описа на
СРС, 176 състав в размер на общо 25,87 лева;
М. С. Т., с ЕГН: ********** да заплати на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК, на
„ФИРМА” ЕАД, ЕИК ...., разноски в исковото производство в размер на общо 238,26 лева и
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 72523/2019г. по описа на СРС, 176 състав
в размер на общо 25,87 лева;
В. Д. Ч., с ЕГН: ********** дължи на ФИРМА” ЕАД, ЕИК .... на основание чл. 78,
ал.1 и ал.8 ГПК, на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ...., разноски в исковото производство в размер на
общо 476,52 лева и разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 72523/2019г. по описа
на СРС, 176 състав в размер на общо 51,75 лева;
Решението е постановено при участието на „ФИРМА” ООД, като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7