Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито заседание на дванадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА частно гражданско дело № 4961 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба, вх. № 12989 от 30.11.2020 г. по описа на ЧСИ М.Ц., подадена от “А.и.“ООД, представлявано
от управителя Л.П.П., срещу постановление
за разноските, обективирано в покана за доброволно изпълнение (ПДИ), изх. №
18377 от 11.11.2020 г. по изпълнително
дело № 20208400400846 по описа на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 при КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд.
Жалбоподателят поддържа, че нямало яснота на какво основание и за какви
действия са начислени обективираните в ПДИ суми за разноски и такси по
изпълнителното дело. Релевира доводи за незаконосъобразност на постановлението
за разноските поради липса на мотиви за начисляване на сумите. Оспорва сумата
от 42.00 лева, тъй като не е посочено на какво основание е начислена и за какви
изпълнителни действия. Оспорва и сумата от 96.00 лева по същите съображения.
Поддържа, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е неправилно изчислена. По отношение на
приетото за събиране възнаграждение за адвокатски хонорар на взискателя в
размер на сумата от 2223.00 лева излага,
че същото не отговаря на фактическата и правна сложност на делото, като се
позовава на съдебна практика. Съобразно изложеното жалбоподателят иска отмяна
на постановлението за разноски, като незаконосъобразно. Претендира присъждане
на разноски за настоящото производство.
Взискателят К.Н.Б.не е предоставила становище по жалбата, в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.
ЧСИ М.Ц.
е изложила мотиви по обжалваните
действия на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага становище, че жалбата
е неоснователна.
Софийският градски съд, след като обсъди
доводите в жалбата и прецени материалите по изпълнителното дело, приема от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
надлежна страна – длъжникът по изпълнението; насочена е срещу подлежащо на
обжалване изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Изпълнително дело № 846/2020 г. по описа на ЧСИ М.Ц., е образувано с разпореждане
от 11.11.2020 г., въз основа на молба от взискателя К.Н.Б., подадена чрез
адвокат И.М.Г.. С молбата е представен изпълнителен лист от 25.02.2020 г.,
издаден от Апелативен съд – София, по гр. дело № 1721/2014 г. по описа на САС, срещу
длъжника “А.и.“ООД, ЕИК *****, за следните суми: 27 000 евро – главница,
ведно със законната лихва, считано от 27.09.2011 г. до окончателното й
изплащане; сумата 6 500 евро - главница, ведно със законната лихва, считано от
27.09.2011 г. до окончателното й изплащане. С молбата взискателят е поискала
налагане на възбрана върху описани подробно недвижими имоти. Възложено е на ЧСИ
Ц.извършването на действия, съобразно правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.
Към молбата са
представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, обективирани в
един документ, като пълномощникът на взискателя К.Б.представлявал същата по
изпълнителното дело безплатно – на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл.
последно ЗАдв.
В разпореждането
за образуване на изпълнителното дело ЧСИ е приел адвокатски хонорар в размер на
2 223.00 лева, от които – 200.00 лева за образуване на делото и 2 023.00
лева за водене на делото и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания по чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (наричана по-нататък
Наредба № 1/09.07.2004 г.)
На длъжника “А.и.“ООД
е връчена на 13.11.2020 г. ПДИ, заедно с горното разпореждане, в която покана е
указано, че дължимите от дружеството суми по изпълнителното дело са, както
следва: 65 520.30 лева – главница (общо); 60 881.12 лева – лихви, 42.00
лева – допълнителни разноски; 96.00 лева – разноски по изпълнителното дело; 6 952.00
лева – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и 2 223.00 лева – адвокатски хонорар на
взискателя.
От Сметка №
40109 от 11.11.2020 г., изготвена по реда на чл. 79 ЗЧСИ, се установи, че от
ЧСИ М.Ц. са начислени такси по ТТРЗЧСИ, за следните действия - по т. 1 – за
образуване на изпълнителното дело – 20.00 лева; по т. 5 – за изготвяне и
връчване на ПДИ – 20.00 лева; по т. 3 – извършване на всяка справка за длъжника
и неговото имущество – 10.00 лева; по т. 15 - за налагане на запор без
извършване на опис – 15.00 лева; по т. 10 – за искане за вписване или вдигане
на възбрана – 15.00 лева и за допълнителни разноски по т. 31 ТТРЗЧСИ – 42.00
лева. Върху сбора от сумите е начислен ДДС, с оглед на което и съобразно цитираната
справка таксите за сметка на длъжника възлизат на общата сума от 138.00 лева.
От изпратеното
на СГС по компетентност копие на изпълнително дело № 846/2020 г. по описа на
ЧСИ Ц.е видно, че са извършени 2 броя справки – справка в регистър на банковите
сметки и сейфове, воден от БНБ (л. 36) и справка до ТД на НАП – София (л. 42).
Посоченото обосновава дължимостта на таксата по т. 3 ТТРЗЧСИ, която е именно за
2 броя справки (2 х 5.00 лева, или общо
начислените в сметката от 11.11.2020 г. 10.00 лева).
Наложени са запор
на 2 броя МПС, притежавани от дружеството - длъжник - с едно запорно съобщение
до началника на Сектор “ПП КАТ“ при ОД на МВР – София (л. 40) и запор на
банковите сметки на “А.и.“ООД, открити в “Юробанк България“АД (съобщение на л.
41) - основание за таксата по т. 9 ТТРЗЧСИ
за 2 запора (в общ размер на сумата от 30.00 лева).
По отношение на
допълнителните разноски по т. 31 ТТРЗЧСИ се установи, че такива следва да бъдат
начислени единствено по б.“а“ - за получаване на информация и документи,
свързани с длъжника и/или неговото имущество в размер на 10.00 лева, съобразно
с надлежните писмени доказателства за такива допълнителни разноски, а именно - платежно нареждане за държавна такса в полза
на Агенция по вписванията за издаденото удостоверение за вещни тежести (л. 97 и
л. 98). Към датата на изготвяне на обжалваното постановление за разноски в
кориците на изпратеното копие на изпълнителното дело не се съдържат данни за
други действия, които да обосновават начисляване на допълнителна такси по т. 31
ТТРЗЧСИ, извън посочените.
Предвид тази
фактическа установеност се налага извода, че извършените от ЧСИ
действия, за които следва да бъдат събирани такси по ТТРЗЧСИ, към датата на
изготвяне на обжалваното постановление за разноски от 11.11.2020 г., са както следва: за образуване на
изпълнителното дело по т. 1 ТТРЗЧСИ – 20.00 лева; за изготвяне и връчване на ПДИ
по т. 5 – 20.00 лева; за извършване на всяка справка за длъжника и неговото
имущество по т. 3 – 10.00 лева за 2 броя справки; за налагане на запор без
извършване на опис по т. 15 – 30.00 лева за 2 броя запори и по т. 31 ТТРЗЧСИ за допълнителни разноски за
издаденото удостоверение за вещни тежести в размер на 10.00 лева. Така общият
размер на дължимите такси възлиза на сумата от 90.00 лева, върху която следва
да се начисли, на основание чл. 3, ал. 2 ЗДДС дължимият данък добавена стойност в размер на
18.00 лева (20%), или общо сумата е 108.00 лева, с ДДС. В тази връзка е видно,
че са неправилно определени разноските,
обективирани в ПДИ и сметката по чл. 79 ЗЧСИ в посочения там общ размер
138.00 лева.
Неправилно е определена и таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ. Видно от ПДИ, ЧСИ Ц.е изчислила
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 6 952.00 лева. В тази
връзка следва да се обоснове, че пропорционалната
такса се изчислява само върху размера на присъденото вземане по
изпълнителния лист, без да включва такси и разноски по самото принудително
изпълнение, включително и без приетото за събиране адвокатско възнаграждение.
Под “парично вземане“ по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ се разбира само вземането,
предмет на изпълнителния лист. В конкретния случай вземането по изпълнителен
лист е в общ размер на сумата (сбора от левовата равностойност на присъдените в
евро главници и законната лихва върху тях) от 126 401.20 лева, като
изчислена по реда на т. 26, б.”е” ТТРЗЧСИ дължимата пропорционална такса е в
размер на 5 748.02 лева, без ДДС. Върху така изчисления размер от 5 748.02 лева следва да се начисли и ДДС, като
окончателният размер на резултативната такса към 11.11.2020 г. по т. 26 ТТРЗЧСИ
възлиза на сумата от 6 897.62 лева (както
се поддържа и от жалбоподателя).
По отношение на
приетия за събиране адвокатски хонорар от 2 223.00 лева и след разумно
тълкуване на волята на жалбоподателя, който поддържа, че възнаграждението
следва да отговаря на фактическата и правна сложност на делото, съдът намира,
че възражението му относно размера е
наведено като такова по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото е основателно.
От данните по делото може да се установи, че единствените усилия на
представляващия взискателя адвокат са сведени до подаване на молбата за
образуване на изпълнително дело, част от съдържанието на която и без да представлява
отделно действие по защита е възлагането по чл. 18 ЗЧСИ, а съгласно чл. 426 ГПК и също без да представлява отделно действие по
защита, е и посочването на способ за принудително изпълнение (в случая възбрана
на описаните в молбата недвижими имоти). Ето защо съдът приема, че не са били
осъществени значими процесуални действия по защита и съдействие, респ. не са
извършвани действия с цел удовлетворяване на парични вземания, визирани в чл.
10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Приетият за събиране по изпълнителното дело адвокатски хонорар следва да бъде намален до минимума определен с
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г., в размер на 200.00 лева -
за подаване на молбата за образуване на изпълнително дело.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че произнасянето на съда по размера на
разноските, в т. ч. и относно размера на дължимия адвокатски хонорар, не се
ползва със сила на пресъдено нещо относно таксите и разноските, които тепърва
ще бъдат начислявани до приключване на изпълнителното дело. За всяко следващо
изпълнително действие, извършено след влизане в сила на настоящото решение,
включително и за действия по процесуално представителство на взискателя по
смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., ЧСИ може да начислява
съответните суми и същите ще подлежат на събиране от длъжника, на основание чл.
79 ГПК. В случай, че дружеството - длъжник не е съгласно с размера им, за него
евентуално отново би възникнало правото на жалба по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
По
изложените съображения обжалваното постановление за разноските по изпълнително
дело № 20208400400846, обективирано в ПДИ от 11.11.2020 г., е неправилно и
следва да се отмени, като се намалят таксите и разноските, както следва: таксите
по т. 1, т.
3, т. 5, т. 15 и т. 31 ТТРЗЧСИ – до общ размер на 108.00 лева, с ДДС; пропорционалната такса по т. 26
ТТРЗЧСИ – до размера на 6 897.62 лева, с ДДС, и адвокатското възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. И.М.Г. (пълномощник
на взискателя К.Н.Б.) – до размера на сумата от 200.00
лева.
По
разноските за настоящото производство.
Искането на жалбоподателя “А.и.“ООД
за присъждане на разноски за
настоящото производство е неоснователно,
независимо от изхода на делото по жалбата. Отговорността за разноски се
понася от страната, срещу която е постановено Решението, спрямо която тя е
санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая, производството е по повод
жалба срещу действия на ЧСИ, като взискателят (ответник по жалбата) не е дал
повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай
взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на
незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния
изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл.
441 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
постановление за разноски, обективирано в ПДИ, изх. № 18377 от 11.11.2020 г. по изпълнително дело № 20208400400846 по описа на
ЧСИ М.Ц., рег. № 840 при КЧСИ, с
район на действие Софийски градски съд, като вместо него
ПОСТАНОВИ:
НАМАЛЯВА таксите
и разноските по изпълнително дело № 20208400400846 по описа на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 при КЧСИ, с район на
действие Софийски градски съд (обективирани в ПДИ от 11.11.2020 г.), както следва: таксите по т. 1, т. 3, т. 5,
т. 15 и т. 31 ТТРЗЧСИ – до общ размер
на 108.00 лева, с ДДС;
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ – до размера на сумата 6 897.62 лева, с
ДДС, и адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. И.М.Г. (пълномощник
на взискателя К.Н.Б.) – до размера на сумата 200.00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ претенцията
на “А.И.“ООД, ЕИК *****, за
присъждане на разноски за настоящото производство, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО,
на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.