Решение по дело №292/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и следващите от Aдминистративнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано по касационна жалба от Община Пазарджик, подадена чрез юрк. П. В., срещу Решение № 40/21.01.2024 г., постановено по АНД № 286/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № НП-3 от 31.01.2023г на Министъра на културата, с което на касатора на основание чл. 200, ал. 1, пр. 2-ро от Закона за културното наследство (ЗКН) за нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „г“ от ЗКН е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е постановено в нарушение на закона, както и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че при издаване на АУАН и НП са нарушени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3, съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като и в двата акта не е посочена датата на извършване на нарушението. Посочено е също така, че оспореното пред първоинстанционния съд наказателно постановление е издадено въз основа на документи (Констативни протоколи), които не са били връчени на санкционираното лице. Твърдят се и нарушения на чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 1 и чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – Министърът на културата, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са представени писмени бележки от процесуалния му представител юрк. Ш., в които е изложено становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Моли се същата да бъде отхвърлена, а оспореното решение – оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Пазарджик е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е възприел следната фактическата обстановка по делото:

По повод публикации в социални мрежи и електронни медии в периода 29.04-05.05.2022 г. и 16.05-17.05.2022г. били извършени две проверки по документи и на място на „Младежки дом“ – Пазарджик, в хода на които от главен инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство – гр. Пловдив в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерство на културата било установено, че сградата попада в охранителната зона на НКЦ „Турска хигиенна баня“, както и че върху фасадата на сградата от всички страни се изпълнява боядисване в различни цветове и геометрични форми. За така извършените проверки били съставени съответно Констативен протокол № 24-00-82/10.05.2022 г. и Констативен протокол № 24-00-82/19.05.2022г. С уведомление по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК от Министерството на културата с изх. № 24-00-82/25.10.2022г. община Пазарджик била поканена да се запознае с тяхното съдържание и да ги получи. В отговор на същото с Писмо изх. № 04-08-38-001/04.11.2022г., кметът на община Пазарджик, в качеството му на представляващ, посочил, че е запознат с Констативен протокол № 24-00-82/10.05.2022г. и не изпратил представител за получаването на другия. В хода на извършената проверка в периода 29.04-05.05.2022 г., завършила със съставянето на Констативен протокол №24-00-82/10.05.2022 г., е установено, че сградата на Младежки дом с идентификатор 55155.503.407.5, намираща се в поземлен имот (ПИ) 55155.503.407, попада в защитена територия, охранителна зона на недвижима културна ценност „Турска хигиенна баня“, в ПИ 55155.503.406, декларирана с писмо на Националния институт за паметниците на културата /НИПК/ с изх. № 4523/04.12.1981 г. като архитектурен паметник на културата с предварителна категория „местно значение“, с висока културно-историческа стойност. Констатирано било също, че съгласно §12, ал. 1 от ПЗР на ЗКН, „Турска хигиенна баня“ притежава статут на единична недвижима културна ценност. От справка в кадастрално-административната информационна система било установено, че сградата на Младежкия дом с идентификатор 55155.503.407.5, попадаща в ПИ 55155.503.407, е публична общинска собственост, с функционално предназначение „сграда за култура и изкуство“. Съгласно изготвена Справка № 536067/03.05.2022 г. чрез отдалечен достъп по данни за имот 55155.503.407.5.1., същият представлявал самостоятелен обект в сграда с площ по документи 263.04 кв.м. за обществено хранене, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф“ № 6, ет. 1, собственост на „Заводски строежи – ПС” ЕАД – Пазарджик. В резултат на историческия преглед на документите на сградата, било установено, че „Младежки дом“ – Пазарджик е открит през месец април 1971 г. с решение от 01.03.1971 г. на Общински съвет – Пазарджик. Проектът за сградата на Младежкия дом бил спечелен в национален конкурс през 1966 г. Съгласно отразеното в Търговския регистър „Младежки дом“ – Пазарджик представлявало неюридическо лице, поделение към Община Пазарджик, ползващо сграда публична общинска собственост. При проверката на място било установено, че върху фасадата на сградата, от всички страни, се изпълнява боядисване в различни цветове и геометрични форми. Цялата фасада била разчертана, което предполагало цялостното  боядисване. С писмо вх. № 04-08-9/29.04.2022 г. по описа на Община Пазарджик в срок до края на работния ден на 29.04.2022г. било изискано предоставянето на проект за фасадно боядисване, съгласуван по реда на ЗКН. Доколкото такъв не бил представен от страна на Община Пазарджик в указания срок и липсвал в архива на НИНКН, на 05.05.2022г. проверяващата пристъпила към изготвянето на Констативен протокол № 24-00-82/10.05.2022г., в който отразила установеното по-горе, както и издала Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка (РППАМ) на Община Пазарджик. В периода 16.05-17.05.2022 г. била извършена втора проверка на място на сградата на „Младежки дом“ – Пазарджик, където било установено, че боядисването продължава. По делото било установено, че ремонтът е бил извършен от фирми изпълнители след възлагане с договори от Община Пазарджик. На база Констативен протокол № 24-00-82/10.05.2022 г. и Констативен протокол № 24-00-82/19.05.2022 г. бил съставен АУАН № 19/04.08.2022 г. срещу Община Пазарджик за извършване на действия по външен текущ ремонт и боядисване на фасадата на „Младежки дом“ – Пазарджик без съгласуван проект при неспазване на изискването на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „г“ от ЗКН, доколкото сградата попадала в охранителна зона на декларирана недвижима културна ценност „Турска хигиенна баня“ от категория „местно значение“, с висока културно-историческа стойност. Извършените текущ ремонт и боядисване на фасадата на сградата били приети от актосъставителя за „намеса“ в защитена територия за опазване на културно наследство, съгласно нормата на чл. 83, ал. 1 от ЗКН, спрямо съществуващия дотогава архитектурен облик и вид на сградата. Нарушението било извършено в периода от 29.04.2022 г. до 17.05.2022 г. Последното е квалифицирано като нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „г“ от ЗКН. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в присъствието на двама свидетели и в отсъствие на нарушителя, който не се е явил и не е изпратил упълномощен представител в указаното време и на посоченото от актосъставителя място. Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление.

При така установеното от фактическа страна, при постановяване на обжалваното решение районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано, че е осъществен съставът на вмененото административно нарушение, доколкото проектът за ремонт и боядисване на фасадата на сградата не е предварително съгласуван с компетентните органи при Министерството на културата, каквото е изискването на разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „г“ от ЗКН. В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, в това число и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка, настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати при разглеждане на делото съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната не е нарушено, решението съдържа изискуемите от закона реквизити и мотиви.

Изложените от касационния жалбоподател доводи за допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 2 и чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН при изготвянето на процесното наказателно постановление и при съставянето на АУАН не могат да бъдат споделени. Императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, регламентиращи формата и съдържанието на АУАН и НП, са изпълнени. Налице е пълно съответствие между АУАН и НП относно фактическия състав на деянието, доказателствата, които го потвърждават, и законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Видно от съдържанието на двата акта, същите съдържат всички законовоизискуеми реквизити, в това число и датата на извършване на вмененото нарушение.

Не е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на административнонаказаното лице, както по отношение на задължителните реквизити на АУАН и НП по чл. 42, т. 3, предл. първо от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. второ от ЗАНН, така и по отношение задължението на съда да провери законосъобразно и в срок ли е проведено административнонаказателно преследване на община Пазарджик. Следва да бъде посочено, че моментът на откриване на нарушителя е фактически въпрос, който подлежи на изследване във всеки конкретен случай и по отношение конкретното лице, чиято административна отговорност е ангажирана. В случая нарушителят е установен най-рано на датата на приключване на проверката (на място и по документи) – 17.05.2022 г., на която дата е извършено и документалното констатиране на извършеното деяние. От тази дата следва да се изчислява тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от ЗАНН, като в настоящия случай той изтича на 17.08.2022 г. Именно в рамките на този срок, на 04.08.2022 г., срещу касатора е бил съставен АУАН. Видно от датата на съставяне на акта – 04.08.2022 г., и датата на издаване на наказателното постановление – 31.01.2023 г., са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Не могат да бъдат споделени и развитите в касационната жалба доводи за допуснати нарушения, доколкото съставените констативни протоколи не били връчени на санкционираното лице. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение като нито в ЗАНН, нито в ЗКН е вменено задължение за запознаване на санкционираното лице със съдържанието на изготвените констативни протоколи. Нещо повече, както правилно е посочено от инстанцията по същество, до община Пазарджик е изпратено нарочно уведомление, с което последната изрично е поканена да се запознае с посочените документи. С оглед на което настоящата съдебна инстанция не констатира нарушение на правото на защита на административнонаказаното лице.

На следващо място, не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора за допуснато нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В мотивите на оспорения съдебен акт районният съд изчерпателно е обсъдил доводите на жалбоподателя за неизпълнение изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като в тази връзка са отчетени както смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно че деянието е било извършено за първи път, така и отегчаващите вината обстоятелства – проявената упоритост от страна на нарушителя при осъществяване на деянието, доколкото същото е продължило въпреки наложената РППАМ, което е дало основание на решаващия орган да наложи наказание в размер 20 000 лева. Тези изводи на районния съд касационната инстанция намира за изцяло правилни и обосновани. С оглед на това настоящият съдебен състав счита размера на наложената на община Пазарджик имуществена санкция за определен в съответствие с критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, в размер близък до минимума предвиден в чл. 200, ал. 1 от ЗКН и не се констатира касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, а именно явна несправедливост на санкцията.

По тези доводи, съдът приема, че обжалваното съдебно решение е правилно, не са налице основания за отмяна по чл. 348 от НПК и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено. На Министерството на културата следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 80 лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 40/21.01.2024 г., постановено по АНД № 286/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА Община Пазарджик да заплати Министерството на културата сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото пред касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.