Р
Е Ш Е Н И Е
София, 21.02.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в открито заседание на единадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д.№ 6848/2017 г., за да се
произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от Ц.И.Д.,
ЕГН **********, чрез адв. В.Н.
- САК, съдебен адрес:***, против
З. „Б.И.“***, с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД, за заплащане на следните суми: - сумата 120 000
лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано
пряко от застрахователя, ведно
със законната лихва,
считано от датата на настъпване
на увреждането – 21.12.2015 г., до окончателното изплащане - и
сумата от 10 630,98
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди -
разходи за лечение и медикаменти, ведно със законната
лихва, считано от
завеждане на делото до
окончателното изплащане и сторените разноски,
в това число и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 21.12.2015 г., около
14:00 ч. Х.Д. управлявал л.а. Ауди А4 с рег. № ********по автомагистрала Хемус
в посока София – Варна. В района на км. 6, в землището на с. Елешница, той
загубил контрол над управлението на автомобила, отклонил се вдясно по посоката
си на движение, преминал през аварийната лента, през десния банкет, през
водосточна канавка, през зелена площ с широчина 5 метра и се ударил с челната
си част в бетонирано метално колче. Вследствие на удара предницата на
автомобила се повдигнала нагоре и с дясната си предна страна се ударил в
задната лява страна на паркирано полуремарке с рег. №
********, прикачено към влекач Мерцедес Актрос 1844 с
рег. № ********.
При станалото ПТП е
пострадала ищцата, като пътник на предна дясна седалка в лекия автомобил Ауди
А4 с рег. № ********.
Била е приета по спешност
в УМБАЛ „Софиямед“, където са установени множество
фрактури и е претърпяла оперативна интервенция.
Във връзка с катастрофата е било образувано ДП № 391/2015
г. по описа на РУП – гр. Елин Пелин, пр.пр. №
1254/2015 г. по описа на РП – Елин Пелин, което е прекратено на основание чл.
348б от НК.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищцата твърди
да е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество по з.п. 02115000578047/17.02.2015 г., със срок на валидност от
19.02.2015 г. до 18.02.2016 г.
Според отразеното в исковата молба, за автомобила,
причинил катастрофата, е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност”
с ответното дружество по з.п. 02115000578047/17.02.2015 г., със срок на
валидност от 19.02.2015 г. до 18.02.2016 г.
Ищцата е
представила писмени доказателства. Ангажирала е гласни такива и експертизи – автотехническа и съдебно медицИ.ка.
В хода по
същество моли съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан,
с всички законни последици – законната лихва и адвокатски хонорар по реда на
чл. 38 ЗА, по списък.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва предявените
искове изцяло по основание и размер. Претендира разноски.
Оспорва механизма на станалото ПТП и вината на водача на
лекия автомобил.
Оспорва представения като доказателство Протокол за ПТП №
230, досежно съдържанието му.
Твърди, че е налице съпричиняване
от страна на пострадалата, която е пътувала в лекия автомобил без поставен обезопасителен колан, като степента й на вина е поне 90%.
Отделно от това, оспорва размера на предявената
претенция, като заявява, че тя е много завишена и не отговаря на критерия за
справедливост според чл. 52 ЗЗД.
Оспорва и моли да се изключат като доказателства по
делото на представените епикризи, фактури и фискални
бонове, тъй като нямат доказателствена стойност и са неотносими към предмета на делото. Отделно от това заявява,
че същите не са подписани от посочените в тях лица, както и съдържанието им не
отговаря на истината.
Счита, че ищцата не е претърпяла посочените увреждания и
оспорва всичките му твърдения в тази насока. Счита същите за недължими,
алтернативно за прекомерно завишени.
Оспорва претенцията за разходи за лечение да е във връзка
с евентуално претърпените вследствие на ПТП вреди.
Оспорва представените Протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум, протоколи за разпит на свидетели, протокол № 63
за извършена автотехническа експертиза и СМЕ №
П-91/2016 г., тъй като тези доказателства не са събрани в хода на процеса.
Поискал е ангажиране на гласни доказателства и съдебно – медицИ.ка и автотехническа
експертизи.
В хода по
същество моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани, като му присъди разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение, по представен
списък.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени
вреди в размер на 120 000 лв., ведно със законните последици - лихва,
считано от датата на ПТП и обезщетение
за претърпени имуществени вреди в размер
и сторените разноски.
По делото не се спори,че на 21.12.2015 г.,
по автомагистрала Хемус в
посока София – Варна. В района на км. 6, в землището на с. Елешница, е станало ПТП, като л.а. Ауди А4 с рег. № ********, управляван от Х.Д.,
е ударил с дясната си предна страна се ударил в задната лява страна на
паркирано полуремарке с рег. № ********, прикачено
към влекач Мерцедес Актрос 1844 с рег. № ********.
Вследствие катастрофата е пострадала ищцата Ц.И.Д., която е пътувала на предната седалка до водача на лекия
автомобил Ауди А4 с рег. № ********, Била е
приета в УМБАЛ „Софиямед“ , където, след установяване
на уврежданията, й е направена операция.
Не се стори също, че за станалото ПТП е образувано ДП № 391/2015 г. по описа на РУП
– гр. Елин Пелин, пр.пр. № 1254/2015 г. по описа на
РП – Елин Пелин, което е прекратено на основание чл. 348б от НК.
В хода на делото бе
прието за безспорно установено обстоятелството, че към момента на
ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а. Ауди А4 с рег. № ********, причинил
катастрофата, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица 02115000578047/17.02.2015
г., със срок на валидност от 19.02.2015 г. до 18.02.2016 г.
Спорът
между страните се свежда до механизма на станалото ПТП, получените от ищцата увреждания
вследствие катастрофата, наличието на съпричиняване
от страна на пострадалия, както и до размера на исканото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед
трайната съдебна практика и социално -икономическите условия на живот.
По
делото, във връзка с доказване твърденията и оспорванията
на страните, е назначена, изслушана и приета комплексна съдебно – ведицИ.ка и автотехническа
експертиза, от заключението на която се установява следният механизъм на
станалата катастрофа:
На 21.12.2015 г. около 14,00
часа лек автомобил марка „Ауди” модел А4 рег. № ********с водач Х. Д.се движи
по автомагистрала „Хемус” 6-ти километър, с посока на движение от гр. София към
гр. Варна. Скорост на движение 90...100 км/ч. Пътят е хоризонтален, прав
участък и е в зоната на връзка между бензиностанция „Петрол”, намираща се
вдясно и ускорителната лента за включване на превозните средства излизащи от
бензиностанцията, включващи се в магистралата посока Варна. В същото време
в зоната на асфалтираната пътна връзка e спряла
товарна композиция влекач „Мерцедес Актрос 1844” рег.
№ ********с полуремарке
с рег. № ******** .
Поради
недостатъчен контрол от водача, върху управлението на лекия автомобил „Ауди”,
автомобилът се е отклонил надясно, преминал е през лентата за принудително
спиране, през банкета и канавката, през тревната разделителна площ с
широчина 5 метра и се е ударил в метално
колче. Вследствие на този удар предната част на лекия автомобил „Ауди” се е
повдигнала и с дясната си челна част автомобилът се е ударил в задния ляв капак
на полуремаркето. След удара л.а. Ауди е спрял на
мястото регистрирано от разследващите органи.
При това
произшествие е пострадала возещата се в автомобила „Ауди” Ц.И.Д..
Причината за настъпване на пътно-транспортното произшествие не е
техническа, т.е. не се дължи на внезапно
възникнала техническа неизправност а е
вследствие на начина на управление от водача – липса или загуба на контрол
върху управлението на автомобила.
Във връзка с възражението на
ответната страна за липсата на поставен предпазен колан от страна на ищцата, в
заключението е отразено, че лек автомобил „Aуди” модел А4 рег. № ********е с номер на шасито WAUZZZ8DZSA026535, година на производство 1995 и този модел и марка
автомобили фабрично са оборудвани с предпазни колани на всички седалки,
предназначени за пътниците и водача. Тяхната употреба по принцип намалява риска
от травми.
По делото бе изслушана и
приета, по искане на двете страни, съдебно – медицинска експертиза, която
установи, че, в резултат на катастрофата, ищцата е получил следните травматични
увреждания:
-
Транскондилно счупване на дясната
бедрена кост.
-
Счупване на лявата предмишница
лъчева и лакътни кости).
-
Счупване на лявата подбедрица (тибия и фибула - голям и малък
пищял).
-
Счупване на ІV –
VІІІ ребра в дясно и VІІІ ребро вляво.
Транскондилното счупване
на дясната бедрена кост е довела до трайно
затруднение в движенията на десния долен
крайник за повече от 30 дни,
а именно за около 9 месеца. Лечението на това счупване
е било оперативно – кръвно наместване с метална остеосинтеза. В последствие, поради лошо зарастване и било извършено ново оперативно лечение, при което е взет костен
шпан от дясната
хълбочна кост и е поставен след съответната
хирургична обработка на мястото на
костния дефект на дясното бедро.
Счупването на
двете кости на лявата предмишница
е довело да трайно затруднение в движенията на левия
горен крайник за срок от
6 месеца. Лечението на счупванията е било оперативно – кръвно наместване с метална остеосинтеза поотделно на двете кости.
Счупването на
двете кости на лявата подбедрица
е довело до трайно затруднение в движенията на левия
долен крайник за повече от
30 дни, а именно за около 9 месеца.
Лечението на счупванията е било оперативно – кръвно наместване с метална остеосинтеза. Поради наличието на костно
срастване между костите в областта на счупването с ограничаване и болезненост на движенията в глезенната става, се е наложило ново оперативно лечение,
при което е свален и част от
инплантирания метал.
Лечението на получените от травмите увреждания е
протекло с усложнения: Зарастването на счупването в областта на дясното бедро е
протекло с усложнение, а именно незарастване на костта, което е наложило
оперативно лечение. Взет е костен шпан от крилото на
дясната хълбочна кост и след отстраняване на дефектния участък в областта на
фрактурата е поставен костния шпан.
Зарастването на счупването в областта на лявата подбедрица също е протекло с усложнение, а именно установена
е синдесмоза (срастване на костите), в която ищцата е
имала болки в посочената област, както и липса на движение в глезенната става.
Към настоящия момент ищцата съобщава за болки в долната
част на дясното бедро (в областта на операцията) и има затруднено клякане
поради болки в коляното. От страна на другите счупвания към момента не съобщава
за оплаквания. При обективния преглед: Ищцата е със силно затруднена походка
поради наличието на левостранна хемипареза
на база прекарания в миналото мозъчен инсулт. Лява предмишница
– в долната трета, от външната страна, се вижда оперативен белег с дължина 15
см, фин, на нивото на кожата, но в дълбочина се опипва поставената метална остеосинтеза. От вътрешната страна оперативния белег е с
дължина 11см, който също е фин и спокоен. Ръката е паретична,
но пасивните движения в лакетната и гривнена става са ограничени. В областта на долната трета
на дясното бедро, от външната страна, се вижда оперативен белег с дължина 17см
и достигащ под колянното капаче. Пасивните движения в
колянната става се извършват в пълен обем, но
активните са ограничени за сгъване поради налична болка. В областта на лявата подбедрица, от вътрешната страна, в долната трета, се вижда
оперативен белег с дължина 15см, а от външната страна – с дължина 11 см.
Активните и пасивни движения в лявата глезенна става
са ограничени.
Възстановителния
период е по-протрахиран поради предходния прекаран
Мозъчен инсулт с налична левостранна хемипареза
Експертът внимателно е
изследвал приложените от ищцовата страна
множество фактури за закупуване
на лекарства и медицински консумативи и, след внимателен
преглед, е установил, че
те са разходвани
в хода на лечението след получените увреждания от ПТП-то и са
във връзка с него.
Във връзка с въпрос на
ответната страна, свързан с възражението за липса на поставен обезопасителен предпазен колан у ищцата по време на
катастрофата, вещото лице заяви, че липсата на травми в областта на главата
(ударът е бил челен и предимно в дясно),
отразеното в протокола за разпит на свидетел Ц.И.Д.: „….Когато е станало
пътно-транспортното произшествие съм била заспала…” т.е. тялото е било
отпуснато, тежките деформации на автомобила, високата скорост при ПТП-то –
90-100км/ч (обезопасителните колани са ефективни до
скорост от 60км/ч), водят до извода, че ищцата е била с поставен предпазен
колан. С отпуснато тяло, при скоростта на движение на лекия автомобил при
ПТП-то 90-100км/ч. и челният удар, то при непоставен предпазен колан или тялото
щеше да премине през предното панорамно стъкло или щеше да се получи тежка черепномозъчна травма.
По – нататък вещото лице
заявява в заключението си, че травматичните увреждания, получени от ищцата, са
резултат от удари от или
върху твърди тъпи или тъпоръбести
предмети и добре отговарят да са
получени от вътрешното оборудване на автомобил. Ако скоростта при удара е
била под 60 км/ч, то тези увреждания биха били изразени в значително по-лека
степен.
В хода на съдебното
производство на вещото лице – лекар бе поставена следната допълнителна задача: С
оглед показанията на свидетеля за механизма на ПТП, как влияе на поведението на
шофьора прилошаването и колабирането по време на шофиране и може ли да се
реагира за избягване на ПТП при такова положение?
Подробно, в допълнителното заключение са
разгледани различни състояния, свързани със загуба на съзнание.
Експертът е заявил, че припадъкът се
определя като преходна загуба на съзнание,
в която имаме загуба от ортостатичния тонус или
моментен припадък със спонтанно възвръщане на съзнанието и още се нарича синкоп.
Синкопът трябва да се разграничава от
други случаи при които се получава нарушено съзнание: епилепсия, кома,
световъртеж, вестибуларен характер на нарколепсия,
рязък спад и виене на свят. Около 30% от здравите възрастни съобщават за поне
един епизод на загуба на съзнание по време на живота. Спектърът на заболявания,
водещи до загуба на съзнание е широк и варира от леки състояния с благоприятен
изход, до тежки, животозастрашаващи патологични
състояния.
Най-често леките
случаи, несвързани със сърдечно-съдови причини са вазодепресорен
или вазовагален синкоп (
"виене на свят") и могат да се появят във всяка възраст.
Вазодепресорен синкоп
се получва в отговор на внезапен емоционален стрес,
или в случаи на реална увреда. Примери за ситуации,
които водят до загуба на съзнание с вазодепресорна
причина са болка, гледката на кръв, инструменти и венепункция.
Случва се когато човек е в изправено положение или най-малко - в седнало
положение. Обикновено такъв припадък се наблюдава в рамките на няколко минути и
се характеризира с продромални симптоми, включително
слабост, бледност, изпотяване, гадене, увеличени движения на червата,
прозяване, оригване и са придружени от загуба на съзнание, протичащо с
артериална хипотензия и брадикардия.
Причина може да
бъде и наличието на вирусна инфекция, умора или намалена храна непосредствено
преди епизода. Ортостатична хипотония
се наблюдава в редица случаи, при които има намаляване на циркулиращия кръвен
обем и венозното връщане. Ортостатична хипотония може да се предизвика от различни фармакологични
средства и заболявания на централната и периферната нервна система.
В безсъзнателното състояние при получен синкоп, човек не може да извършва волеви и съзнателни
движения като напр. управление на МПС.
По делото за доказване претенцията на ищцата за обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, както и във връзка с механизма на
станалото ПТП, съдът допусна двама свидетели.
Свидетелят Х.М.Д. в показанията си
заяви, че на връщане от „Сити Клиник“, където е водил
съпругата си на контролен преглед, в посока Ботевград, по магистралата, след като са пресекли
града и вече на половината път от
Ботевград, в близост до бензиностанция,
която е до Йорданкино, е изгубил управление и, въпреки
че е шофьор от 39 години и не е претърпявал катастрофи, няма никакъв спомен от
станалото.Съпругата му е пътувала на първата седалка до него. После, след
катастрофата, двамата са си възстановили спомените и той е и сложил нейния
колан, защото тя има пареза, а свидетелят винаги
пътувам с колан, защото съм пътувал в Германия и това е абсолютно задължително.
Според свидетеля, когато са наближили бензиностанцията,
той е загубил съзнание за секунди и нищо не може да си спомни, Не може и да каже
как е станала самата катастрофа. Просто, както заяви, са се отклонили леко в
дясно и са преминали през канавката и през някакво бетоново стълбче.Когато се
свестил, бил извън колата и попитал какво е станало, имало е непознати хора.
Колата е била зад един украински тир,
ударила се е в едно бетоново стълбче, от което се е вдигнала във въздуха и се е
ударила в украинския тир, който е бил спрял. Хората които са ги извадили от
колата, са им казали, че са катастрофирали.
Свидетелят
смята, че е колабирал и за секунди е изгубил
съзнание. Предполага, че е имал сърдечни проблеми,за които не е знаел. По – късно
е дошла полиция, съставили са протокол и са ги откарали в болницата.
Свидетелят
М.Х.Д. е син на ищцата и е разбрал за катастрофата още същия ден. Веднага, след
1час и 30 минути, е отишъл в Спешното
отделение на УМБАЛ „София мед“. Видял е майка ми на носилка, правели са й снимки. Не е била в
съзнание.Била е в недобро състояние, имала е силни болки Два дни след това се е
наложила операция по спешност,защото, заради травмите, които е получила, се е
налагала операция, за дай монтират
планки, на ръката, на единият глезен и бедрото на другия крак.
След
операцията я е видял на втория ден. Имала е силни болки и, след като са я
изписали, в системите е имало обезболяващи. В болницата е престояла 10 дни и са
я изписали в началото на Новата година.Свидетелят я е посещавал всеки ден, имала
е силни болки. След като я изписаха, си е отишла в къщи, в Ботевград с линейка,
защото не е можела да се движи с лек автомобил, не е можела да
става и да седи. Със сигурност 3-4 месеца не е можела изобщо да става, за нея
са се грижели синът и съпругът й, викали са и друго лице да и сменя памперсите,
да почиства, да помага. Първо са започнали раздвижвания в леглото. Започнала е
да става след шест месеца. След 4 месеца се е наложило да и направят още две
операции, тъй като зарастването на бедрото не е било добро, общо една седмица е
престояла в болницата и за двете операции. Отново е изпитвала болки.
Първоначално
свидетелят всяка седмица е виждал майка си, тъй като живее в София. После след
половин година я е посещавал през две седмици. Интензивните болки са били до
първата операция - четири месеца.
В
показанията си свидетелят заяви, че в момента ищцата се придвижва с патерица,
но трудно. Постоянно трябва да има човек до нея. Има прекаран и инсулт.
Според
него целият период на възстановяване е продължил около година и половина. Преди
катастрофата тя е ходела без придружител, В момента ходи с
патерица и задължително трябва да има човек, който да я придружава. Сега не
може да вдига ръката до предишното положение.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни
доказателства и експертизите.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове по чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм/,
вр. чл. 45 ЗЗ. са за изплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие настъпилото на 23.10.2015 г. ПТП пряко от
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобила, чийто
водач е причинил катастрофата. Според посочената разпоредба, увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетение пряко от застрахователя.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на същия текст, при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи, при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната
отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от
нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на
иска по чл.45 от ЗЗ. предполага установяване в съдебното производство на тези
елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищцата.
В настоящия
случай по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава
на непозволеното увреждане.
Причините за настъпването
на катастрофата са изчерпателно посочени в заключението на приетата по делото и
неоспорена експертиза.
В резултат на
станалото ПТП на ищцата са причинени телесни увреждания, довели до болки и
страдания, доказани по своя характер и интензитет – както от заключението на
приетата съдебно медицинска експертиза, така и от показанията на разпитания по
делото свидетел, посочена от ищцовата страна.
Причинените вреди са в причинна връзка с катастрофата, а
презумпцията за вина на водача на товарния МПС не бе опровергана, нещо повече –
установи се, че катастрофата е станала поради факта, че причината за настъпване
на пътно-транспортното произшествие не е техническа, т.е. не се дължи на внезапно възникнала техническа
неизправност, а е вследствие на начина на управление от водача – липса или
загуба на контрол от страна на водача на лек автомобил марка „Ауди” модел А4
рег. № ********.
От приложените доказателства – комплексната, приета по
делото и неоспорена съдебно – медицинска и автотехническа
експертиза, бе установено, че към момента на катастрофата, ищцата, като пътник
в лек автомобил марка „Ауди” модел А4 рег. № ********е била с поставен обезопасителен колан.
С оглед доказания
механизъм на ПТП, съдът приема за недоказано възражението на ответната страна
за наличие на съпричиняване на ищеца по отношение на
вредоносния резултат.
Съдът намира, че
конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 от ЗЗ., съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди при непозволено
увреждане се определя от съда по
справедливост, като се вземат пред вид всички относими
обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на ищеца и
необходимото за възстановяването й време.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърдено такова за аналогични случаи, съобразени с конкретния.
В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищцата са
причинени вреди, са наложили и оперативни намеси, причинили са й сериозни болки
и страдания за продължителен период от време, съответно: - счупването
на двете кости на лявата
предмишница е довело да трайно затруднение
в движенията на левия горен крайник
за срок от
6 месеца, а счупването
на двете кости на лявата
подбедрица е довело до трайно затруднение
в движенията на левия долен крайник
за повече от 30 дни, а именно
за около 9 месеца. Лечението на счупванията е било оперативно и е протекло с усложнения, още повече, пред вид и преди
това прекарания инсулт и останалите последици от него.
Като
съобрази всичко изложено по – горе досежно понесените и
доказани
болки и страдания от ищцата вследствие катастрофата, съдът приема, че справедливото
обезщетение, за претърпените неимуществени вреди, което тя следва да получи, е 90 000
лв. и за тази част искът следва да бъде уважен, ведно със законната лихва,
считано от деня на ПТП - 21.12.2015 г., до
окончателното изплащане на сумата, а в останалата част, за разликата до пълния
предявен размер 120 000 лв. - отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Претенцията за
присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на катастрофата
следва да бъде уважена изцяло, като основателна и доказана така, както е
предявена – за размера от 10 630, 98 лв., ведно със законната лихва,
считано от завеждане на делото – 02.03.2017 г., до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на
спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски, както
следва: - 4 256, 30 лв. – д.т. и разноски за експертизи и - 3 191, 20
лв. адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на
спора на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер 1
730 лв. на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК,
съобразно отхвърлената част от иска.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД
„Б.И.“***, да заплати на Ц.И.Д., ЕГН **********, чрез адв. В.Н. - САК, съдебен адрес:***, следните суми:
сумата 90 000
лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано
пряко от застрахователя, ведно
със законната лихва,
считано от датата на настъпване
на увреждането – 21.12.2015 г., до окончателното изплащане - и
сумата 10 630,98 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди - разходи за лечение и медикаменти,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото - 02.03.2017 г. до
окончателното изплащане, на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за претендираното обезщетение за неимуществени вреди за разликата
до пълния предявен размер 120 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“, АД, да заплати на Ц.И.Д. разноски по делото, както следва: - 4 256, 30 лв. – д.т. и разноски за
експертизи и - 3 191, 20 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ц.И.Д. да заплати на ЗД
„Б.И.“, АД разноски по делото в размер 1 730 лв., на основание чл.
78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, съобразно отхвърлената част
от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: