Решение по дело №3999/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1478
Дата: 7 ноември 2018 г. (в сила от 29 ноември 2018 г.)
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20182120203999
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

           

        № 1478       

 

07.11.2018г.   гр.Бургас

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Бургаският районен съд, 48 наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети октомври две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

                                                             Председател: Красимир Сотиров

 

         При секретаря: Илияна Георгиева, разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров НАХД №3999 по описа за 2018г. на БРС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

         Образувано е по повод жалба, подадена от Н.Т.Ц., срещу Наказателно постановление №343807- F372131/27.06.2018г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване” на ТД на НАП- Бургас, с което е наложена глоба в размер на 500 лв., за неизпълнение в срок на задължение по чл.125, ал.5 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, изразяващо се в неподаване в срок на справка- декларация за данъчен период м.11.2017г. В жалбата се твърди, че на 31.07.2017г. е уведомил приходната администрация за намерението си да бъде заличен като едноличен търговец, което обстоятелство е настъпило на 30.11.2017г. Посочва че, не е бил уведомен от служителите на НАП, че следва да подаде справка- декларация и за месеца, в който е заличен като едноличен търговец. Излага съображения, че наложеното наказание е в несъразмерен размер с оглед на нарушението и с това, че не развива търговска дейност към момента, както и че е пенсионер. Твърди, че нарушението е маловажно и иска отмяна на административната санкция, наложена с горното наказателно постановление.

         В съдебно заседание жалбоподателят и представител на административнонаказващият орган се явяват, вземат отношение по случая и изразяват становища, съобразно процесуалното си положение.

         Съдът, след като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

         Жалбата е подадена в законен срок от легитимирано лице. Съдържа изискуемите от закона реквизити за редовност и е предявена пред компетентен съд. Разгледана по съществото на спора същата се явява основателна. Съображенията за това са следните:

         От фактическа съдът намира следното:

         С акт за установяване на административно нарушение F372131/01.02.2018г., съставен от С. П.- С.- ст. инспектор по приходите в ТД на НАП- Бургас е констатирано, че Н.Т.Ц. е регистриран по ЗДДС на 09.12.2005г. и следва да подава за всеки данъчен период в предвидените срокове справка- декларация. Актосъставителят е намерил, че за данъчен период м.11.2017г. горепосоченото задължено лице не е подало до 14.12.2017г. справка- декларация в срок до 14- то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася декларацията. Посочено е, че с покана от 19.12.2017г. лицето е поканено да се яви в сградата на ТД на НАП- Бургас за подаване на справка- декларация и за съставяне на АУАН. Същото не се е явило, поради което е съставен АУАН по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН.

        Съставеният АУАН за констатираното нарушение е връчен на 18.05.2018г.

         Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.179 от ЗДДС, за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, е наложена глоба в размер на 500 лв. Възпроизведени са фактическите констатации, изложени в съставения АУАН.

        Препис от наказателното постановление е връчен чрез обратна разписка на 02.08.2018г.

        В проведения разпит в открито съдебно заседание на свидетеля С. П.- С. са уточнени обстоятелства по повод на извършената проверка и съставения АУАН.

          Между кориците на делото се намира удостоверение по чл.77, ал.1 от ДОПК за уведомяване на приходната администрация за предстоящо заличаване като едноличен търговец.

         Видно от вписванията по партидата на ЕТ „Н.Ц.- Н.Ц.” в Търговския регистър едноличният търговец е заличен на 30.11.2017г.

         С оглед на горното съдът достигна до следните правни изводи:

         В настоящото производството съдът се явява инстанция по съществото на спора, която извършва цялостна проверка за правилното приложение на материалния и на процесуалния закон, независимо от релевираните основания. С оглед на това настоящата инстанция намира, че съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи в предвидената от закона писмена форма и съдържание и при спазване на законоустановения ред. Изпълнена е редовно процедурата по връчване на същите. Надлежно са описани констатациите на органа, извършил проверката, нарушението и нарушената правна норма.

         Съгласно разпоредбата на  чл.125, ал.5 от ЗДДС справката-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от  ЗДДС се подава до 14- то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. На основание чл.179 от ЗДДС, регистрирано лице, което има задължение за подаване на справка- декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС и не подаде такава, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци или с имуществена санкция- за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. Неспазването на предвидените в ЗДДС срокове води до ангажиране на  административнонаказателна отговорност на нарушителя, с оглед на установеното формално нарушение на правовия ред, регулиращ  фискалната система. Наказуемо е бездействието на задълженото лице, изразяващо се в неизпълнение на задължение за подаване на справка- декларация. Преследваната от разпоредбата на чл.179 от ЗДДС цел е да се дисциплинират задължените по ЗДДС лица да подават в срок съответните декларации.

         Едноличният търговец представлява най- опростената форма на търговец, предвидена в действащото позитивно право, при която се съчетават качествата субект на гражданското и на търговското право. С възникването на ЕТ физическото лице се сдобива с търговска правоспособност, която се различава от гражданската му правоспособност. Поради персоналната идентичност между ЕТ и физическото лице търговецът не се явява самостоятелен носител на права и задължения извън общото титулярство на физическото лице като носител на права и задължения. На основание чл.3, ал.1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно легалната дефиниция в чл.3, ал.2 от ЗДДС, независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. В процесния случай нарушението е извършено от Н.Ц. като търговец- ЕТ, като на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е следвало да му бъде наложена имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лв. В обжалваното наказателно постановление е наложена глоба на Н.Т.Ц., за който е посочено, че се явява задължено лице по ЗДДС. Не се поддържа от административнонаказващия орган, че е наложено административно наказание на Н.Ц. като гражданскоправен субект, явяващ се задължено лице по смисъла на ЗДДС. В правната доктрина се приема, че имуществените санкции представляват гражданска санкция, която се различава от глобата, разбирана като административно наказание, налагано на физическо лице, с оглед на възприетия в административнонаказателното право принцип за лична вина. След като в процесния случай нарушението е извършено от Н.Ц. като търговец- ЕТ, явяващ се задължено лице по ЗДДС, е следвало да бъде наложена имуществена санкция, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС, независимо, че ЕТ е неправосубектен.

         На следващо място съдът намира, че са били налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, която административнонаказващият орган неоснователно не е приложил. Съгласно Тълкувателно решение №1/2007 г. на ОСНК на ВКС, при извършване на преценка дали са налице основанията деянието да бъде счетено за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган разполага с особена компетентност за произнасяне по специален, предвиден в закона ред да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици. В настоящото производство съдът изследва както законосъобразността на наказателното постановление, така и неговата правилност и обоснованост, обуславящи се от правилната преценка на конкретната тежест на извършеното нарушение и степента на засягане на установените и защитени обществени отношения. Преценката за маловажност на случая  е по законосъобразност и същата подлежи на съдебен контрол. Макар и формално констатираното деяние да осъществява признаците на формално административно нарушение, с оглед на своята ниска степен на обществена опасност и причините довели до извършването му водят до извод, че деянието следва да се приеме за маловажен случай. В процесния период- м.11.2017г. е извършено заличаване в Търговския регистър на Н.Ц., действащ като ЕТ. Изложените съображения, че поради загуба на вторичното търговско качество през съответния месец не е била подадена предвидената в закона справка- декларация са в състояние да обосноват по- ниска степен на обществена опасност на деянието. С оглед на горното настоящият съдебен състав намира, че административнонаказващият орган неправилно не е взел предвид горепосоченото обстоятелство и не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, съгласно която нарушителят не следва да бъде наказван, а да бъде предупреден, че при повторно такова нарушение ще бъде санкциониран.

         С оглед на гореизложеното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло.

         Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. III oт ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление №343807- F372131/27.06.2018г., на Директор на Дирекция „Обслужване” на ТД на НАП- Бургас, с което на Н.Т.Ц., ЕГН:**********, е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лв., на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС.

         Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд- гр.Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                           Районен съдия:

        Вярно с оригинала: Ил. Георгиева