РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Павликени, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евелина П. Карагенова
при участието на секретаря Боряна Д. Николова
като разгледа докладваното от Евелина П. Карагенова Гражданско дело №
20224140100100 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „Енерго-Про Продажби”АД гр.В. чрез юрисконсулт В.М.
по предявени обективно съединени искове по чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК срещу А. Е. Н.
от с.М. община П. по издадена заповед по чл.410 от ГПК по ЧГрД№***/2021 г на РС П. В
исковата молба се твърди, че въз основа на заявление от „Енерго-Про Продажби”АД гр.В.
чрез юрисконсулт В.М. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника по ЧГрД№***/2021г на РС П. за сумите 199.50лв. Главница за ползвана
незаплатена ел енергия за периода 29.05.2021г-20.08.2021г по 3бр фактури , 6.91лв.
мораторна лихва от 23.07.2021г-03.12.2021г, ведно със законната лихва върху главницата от
23.12.2021г до окончателното изплащане и 75лв. направени разноски. Постъпило е
възражение от длъжника, че не дължи сумите поради това, че не е собственик на имота и в
законовия срок е постъпила ИМ с предявени обективно съединени установителни искове. В
нея се твърди, че ответникът е клиент на „Енерго-Про Продажби” АД с кл номер *** и аб
№*** на адрес с.М., община П. ул. *** като облигационните отношения се регламентират
от ОУПЕЕЕ на ищцовото дружество, приети на основание чл.98а от ЗА, одобрени от
ДКЕВР/ понастоящем КЕВР/. Твърди,че към подаване на заявлението ответникът не е
заплатил задължения по консумирана ел. енергия по фактури
№№ФП**********/09.07.2021г с падеж 23.07.2021г за период 23.07.2021г-25.06.2021г на
стойност 144.65лв. И начислена мораторна лихва към 03.12.2021г в размер на 5.34лв.,
***/30.07.2021г с падеж 20.08.2021г за период 25.06.2021г-20.07.2021г на стойност 50.70лв
с начислена мораторна лихва 1.48лв. към 03.12.2021г и ***/30.08.2021г с падеж 20.09.2021г
за период 21.07.2021г-20.08.2021г на стойност 4.15лв. с начислена мораторна лихва в
размер на 9ст към 03.12.2021г.Твърди,че ответникът е задължен да заплати дължимите суми
1
на основание чл.16 т.2, чл.26, чл.38 от ОУДПЕ, приложими към момента. Неполучаването
на фактура от ответника не го освобождава от задължението за заплащане на дължимата
сума в срок като след това –след падежа- длъжникът изпада в забава, без да е необходимо
изпращане на изрична покана съгласно чл.28 ал.5 от ОУПЕЕ. Претендира за направени
разноски.
В едномесечния срок не е постъпил писмен отговор от ответника. Същият е подал
възражение по заповедното производство, че не дължи сумите по заповедта, тъй като
имотът е продаден на друго лице. В съдебно заседание назначеният особен представител на
ответницата адв.Л.Ч. от ВТАК изразява становище, че исковете са неоснователни и
недоказани.
Като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства,
съдът намира за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл.422 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД,вр чл.98 от
ЗЕ.
По делото безспорно се установява,че ответникът е бил клиент на ищеца във връзка с
продажба на ел. енергия за обект кл номер *** и аб №*** на адрес с.М., община П. ул.
***.Въз основа на заявление от ответницата №***/21.07.2017г ищецът е започнато
извършване на продажба на ел. Енергия от Енерго Про Продажби АД при ОУ. Образувана е
партида при ищеца на името на ответницата за процесния имот, подавана е ел. енергия в
обекта, ответницата е имала качеството на потребител за битови нужди и са издавани
фактури за ползвана ел енергия от подаването на заявлението. Видно от представена от
ищеца справка за потреблението към 09.01.2022г за този абонатен номер от 29.05.2021г до
20.08.2021г по електромера в имота е имало подавана ел. Енергия и отчитана активна
енергия дневна и нощна тарифа. Видно от представени писмени доказателства са издавани
фактури за този абонатен номер от дата 03.07.2020г до 14.09.2021г като последната дата на
плащане е 09.07.2021г Неплатени са следните фактури№ ФП**********/09.07.2021г за
процесния обект за ползваната в обекта ел енергия от 29.05.2021г-25.06.2021г дневна и
нощна ел енергия на стойност 144.65лв. с падеж 23.07.2021г, ***/30.07.2021г за период
26.06.2021-20.07.2021г дневна и нощна ел енергия на стойност 50.70лв. с падеж 20.08.2021г
и ***/30.08.2021г за период 21.07.2021г-20.08.2021г дневна и нощна ел енергия на
стойност 4.15лв. с падеж 20.09.2021г. Налице е неплащане на ползвано в обекта доставено
количество ел. енергия, водещо се на партида на името на ответницата.
С оглед решение на №***/20.01.2017г на ВАС, с което е отменено решение
№***/21.07.2014г на ДКЕВР, с което са одобрени ОУДПЕЕ на “Енерго-Про Продажби” АД,
приети с решение на УС на дружеството от 16.09.2013г и влезли в сила на 07.09.2014г, то
остава действието на ОУ на ДПЕЕ на “Енерго-Про Продажби” АД, приети на основание
чл.98а от ЗЕ с протокол №12/28.06.2007г и одобрени с решение №ОУ-060/07.11.2007г на
ДКЕВР -публикация в-к „Черноморие” бр.7/30.11.2007г, публикация в-к „Дневник” от
30.11.2007г. Съгласно чл.4 ал.1 от тези ОУ потребител на ел енергия за битови нужди е
физическо лице: собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на “Енерго-Про Мрежи” АД, което ползва ел енергия за
домакинството си и е снабдявано и изкупува ел енергия от “Енерго- Про Продажби” АД.
За правния спор е важно ищецът да установи дължимостта от ответника на
претендираните суми по представените в исковата молба фактури, което следва от наличие
на валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка
по смисъла на чл.286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условита на чл.298 от ТЗ на
договор за продажба на ел енергия. По силата на същия, ищецът като краен снабдител
следва да се задължи да продава на ответника като потребител ел енергия за конкретен обект
на потребление като основанието за плащане на ел енергия е нейното ползване, поради
което потребителят дължи плащане на цената на реално доставената му и получена от него
2
ел енергия за конкретен обект на потребление по открита на негово име партида, отчетена
по надлежния ред със СТИ за същия обект на потребление.
Видно от представите писмени доказателства-НА №*** т трети,рег №***,нд №***/1999г
и справки от имотния регистър, на 03.08.1999г ответницата купува имот дворно място от
1100квм, съставляващо парцел *** пл №*** в кв *** по регулационния план на с. М.,
община П. заедно с построената в него жилищна сграда, второстепенни и стопански
постройки, подобрения и трайни насаждения/ с административен адрес съгласно
удостоверение от Община П. с.М., ул. ***/ в полза на малолетната си дъщеря Л.Я.Д. и е
учредено за ответницата право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху процесния
имот. На 13.12.2019г Л. Д. продава процесния имот на Й. С. Г., на 15.01.2020г ответницата
прави отказ от право на ползване върху този имот.
За правния спор е от значение, че считано от 15.01.2020г ответницата е изгубила право на
ползване върху процесния имот / тя собственик върху имота никога не е била/ и
съответно качеството си на страна по договора за продажба на ел енергия-. В случая
облигационното отношение между страните е възникнало по силата на ЗЕ, който закон
обвързва облигационното правоотношение с титулярството на правото на собственост,
респективно с ограниченото вещно право на ползване, когато за електроснабдявания имот
няма сключен договор между крайния снабдител и ползвателя на договорно основание за
доставка на ел.енергия в същия имот, а е съгласно чл.97 ал.1 т 4 от ЗЕ във връзка с
легалната дефиниция на понятието “потребител на ел енергия или природен газ за битови
нужди” в параграф 1 т.42 от ДР/отм/ на ЗЕ, а след отмяната във вр. с легалната дефиниция
на понятието “битов клиент” в параграф 1 т.2а от ДР на ЗЕ. В случая ищецът не доказва
наличие на сключен и действащ с ответницата договор за продажба на ел енергия за
процесния обект- ответницата за претендирания в исковата молба период 29.05.2021г до
20.08.2021г не е имала качеството “потребител” по смисъла на чл.4 ал.1 от ОУ, не е
ползвала ел енергия за своето домакинство, поради което не дължи плащане на ел енергия
за процесния обект. Обстоятелството, че ответницата не е изпълнила задължението си,
визирано по чл.17 т.3 от ОУ като не е уведомила ищцовото дружество за настъпилата
промяна в правото на собственост, респ в правото на ползване на имота, не обосновава
възникване на задължение за същата да плаща доставена до обекта ел енергия Исковата
претенция е за цена на доставена ел електроенергия от ищеца в процесния имот за период,
следващ датата на изгубеното от ответницата право на ползване, предвид на което съдът
намира, че вземането по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК не
съществува, а искът по ч.422 от ГПК, предявен срещу ответницата се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенциите за мораторна лихва върху главницата и законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, същите се явяват акцесорни по
отношение на иска за главното вземане. Предвид обстоятелството, че съдът намира
претенцията за установяване на вземане на парична сума, представляваща потребена ел
енергия, за неоснователна, искът за сумата 6.91лв., представляваща мораторна лихва ,
представляваща сбора от мораторна лихва за всяка фактура от падежа й до 03.12.2021г,
както и претенцията за законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане също следва да бъдат отхвърлени.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по
исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от цитираното ТР това
следва да стане с осъдителен диспозитив. В случая ответницата не претендира за направени
разноски. Същата не е направила такива нито в заповедното производство, нито по
настоящото такова, представлявана е от особен представител с възнаграждение, заплатено
от ищеца.Съдът намира, че не следва да се произнася за разноски на основание чл.78 ал.3 от
ГПК. Отговорността за разноски по заповедното и настоящото производство се определя от
3
изхода по исковото производство. Следва да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за
осъждане на ответницата за направени разноски по заповедното и настоящото производство.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ обективно съединените искове по чл.422 от ГПК на “Енерго- Про
Продажби” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.В. бул. ***,
представлявано от П.С., Я.Д. и Д.Д., с процесуален представител по делото юрисконсулт В.
М. срещу А. Е. Н. с ЕГН ********** с настоящ адрес с. М., ул. *** за приемане за
установено между страните, че ответницата А. Е. Н. с ЕГН ********** дължи на ищеца
сумите 199.5лв.главница за ползвана, но незаплатена ел енергия за периода 29.05.2021г-
20.08.2021г по 3бр.фактури за период, издадени в период 09.07.2021г-30.08.2021г. за обект
на потребление аб № ********** с адрес с. М., община П., ул. ***6,91лв. мораторна лихва
от падежа на всяка фактура -03.12.2021г и законна лихва върху главницата от 22.12.2021г
до окончателното изплащане, както и за направени разноски, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
4