Р Е Ш Е Н И Е
№5, гр. Добрич, 06.01.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Добрич, в публично съдебно
заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и втора година, V
едноличен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА изслуша докладваното от
председателя административно дело № 575/2022 г.
Производство
по чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 118, ал. 1 от КСО.
Образувано
е по жалба на М.А.И. *** чрез адв. Г.С. *** против Решение №93/24.08.2022 г. на
директора на Териториално поделение на НОИ Добрич, с което е оставена без
уважение подадената жалба срещу Разпореждане №**********/10.06.2022 г. на
ръководителя на "Пенсионно осигуряване" /"ПО"/ при ТП на
НОИ – Добрич с отказ да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Жалбоподателят
счита, че обжалваният акт бил неправилен и незаконосъобразен, противоречащ на
материалния закон поради незачитане за действителен трудов стаж на периода за
отбиване на редовна военна служба от 2 г., 1 м, 23 дни за времето от 10.10.1972
г. до 02.12.1974 г. В тази връзка излага подробни доводи, с които оборва това
становище на органите по пенсиониране и се позовава на съдебна практика. Моли
да се отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира
разноски по делото съгласно приложен списък.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. Г.С..
Ответникът
– Директор на ТП на НОИ - Добрич, редовно призован, се представлява от ст.
юрисконсулт Анна Минчева, която оспорва жалбата като неоснователна. По същество
излага съображения за законосъобразност на оспорвания административен акт. Иска
жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът,
като изслуша становищата на страните и съобразно събраните в производството
писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО и от лице, което има право на
оспорване поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е основателна поради следните съображения:
Административното
производство е започнало с подадено от жалбоподателя заявление вх. № Ц 2113-24-1394
от 05.11.2020 г., с което се прави искане да му бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ по реда на чл. 68, ал. 3 КСО. Към
заявлението е приложена и трудовата му книжка, удостоверяваща трудовия и
служебния му стаж.
С
Разпореждане №**********/26.02.2021 г. /л.34/, ръководител "ПО" при
ТП на НОИ - Добрич е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на М.А.И..
След
събиране на допълнителни доказателства от страна на административния орган, жалбоподателят
И. е подал заявление вх. № 2113-24-692 от 01.06.2022 г. за отпускане на пенсия
за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/. Ръководителят "ПО" при ТП на
НОИ - Добрич отново е отказал отпускането на лична пенсия на М.А.И. с Разпореждане
№**********/10.06.2022 г. /л.44/.
В
мотивите на разпореждането се сочи, че по отношение на заявителя не са налице
предпоставките за придобиване на право за пенсия на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, защото не отговаря на изискванията за наличие на 15 години действителен
трудов стаж. За да постанови посоченият отказ, органът по пенсиониране е приел,
че М.А.И. има действителен осигурителен стаж от 14 г., 06 м. и 13 дни, като
изрично не е зачел военната служба – 2 г., 1 м. и 23 дни. Изложени са мотиви,
кое е действителен осигурителен стаж, съгл. § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Няма данни кога е връчено разпореждането, но същото е обжалвано пред Директора
на ТП на НОИ – Добрич и жалбата е приета за разглеждане като допустима.
С
Решение №93/17.10.22 г. Директорът на ТП на НОИ – Добрич е отхвърлил подадената
жалба, като приел, че са законосъобразни изводите, че прослужените години
наборна военна служба не представляват действителен осигурителен стаж по
смисъла на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО. Решението е връчено на пълномощник на
жалбоподателя на 28.09.2022 г., като от М.И. е инициирано и настоящото съдебно
производство.
Горната
фактическа обстановка се установява от приобщените писмени доказателства,
касаещи постъпилите материали по административната преписка, послужила за издаване
на цитираните по-горе административни актове.
С
оглед дължимата преценка на съда за съотносимост на административният акт към
момента на издаването му с материално-правните разпоредби и с
административно-производствените правила, съдът съобрази, че обжалваното
решение представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.
1 от АПК. Същото е оспорено от страна с активна процесуална легитимация –
участник в административното производство, чийто права и интереси са пряко
засегнати. Директорът на ТП на НОИ – Добрич е компетентният административен
орган, притежаващ законовото правомощие да издава актове от вида на процесния
по силата на разпоредбата на чл. 117, ал. 1 т. 2 б. „а“ от КСО. Оспореното
решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите
на чл. 59, ал. 1 от АПК. Актът формално е мотивиран, като за фактическо
основание за издаването му са посочени и обсъдени всички налични доказателства.
Спазена е предписаната от закона писмена форма, тъй като решението съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и правни основания,
послужили за мотивирането му и липсват основания за неговата нищожност.
По
отношение на съответствието му с административно-производствените и
материалните правила, съдът съобрази следното:
Страните
по делото спорят по отношение липсата на предпоставките, визирани в нормите на
чл. 68, ал. 3 от КСО за отпускане на лична пенсия за ОСВ на жалбоподателя.
Спорен се явява въпросът относно наличието действителен трудов стаж от 15
години съгласно изискванията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Посочената разпоредба
съдържа изключения от общите правила за пенсиониране, като създава възможност
лицата, които нямат право на пенсия по реда на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, при
навършване на съответната възраст над 65 години и при най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж да получат такава, като от 31.12.2016 г.
възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2
месеца до достигане на 67-годишна възраст. Към датата на заявлението –
01.06.2022 г. необходимата възраст е 66 години и 10 месеца, а жалбоподателят е
имал навършена възраст 68 г., 03 м. и 17 дни и това обстоятелство не е спорно
между страните. Като спорен между страните се очертава въпроса, дали времето от
10.10.1972 г. до 02.12.1974 г. вкл. за отбиване на наборна /редовна/ военна
служба, следва да бъде зачетено като "действителен осигурителен стаж"
по смисъла на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО и следва ли този период от време да
се включи в стажа по чл. 68, ал. 3 от КСО. От приетите без оспорване от
страните по делото писмени доказателства е видно, че в този период
жалбоподателят е бил на наборна военна служба като срочнослужещ /л.42/. В
случаят, решаващият орган незаконосъобразно не е зачел за действителен осигурителен
стаж периода на положената наборна военна служба. Възражението на
жалбоподателя, че зачетеният като осигурителен стаж период на положена наборна
военна служба, следва да се приеме и за действителен такъв, се явява
основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО, за осигурителен стаж
при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба. Тя се допълва от разпоредбата на чл. 44 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж /НПОС/, съгласно която за осигурителен стаж от трета
категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
военна служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство,
независимо кога са положени. Според чл. 81 от Правилника за прилагане на закона
за пенсиите (отм.), която норма е и относимата към периода на полагане военната
служба от оспорващия, изслужената наборна военна служба след навършване на
пълнолетие, се зачита за трудов стаж от III категория. В процесния период 1972
г. - 1974 г. наборната военна служба в България е била действителна и
задължителна за мъжете съгласно чл. 3 от Закона за всеобщата военна служба в
Народна република България /обн. изв. бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. ДВ, бр. 112
от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г./, т.е. същата е представлявала
обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие то да полага
труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и за
придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото
законодателство. Предвид изложеното, положеният от заявителя трудов стаж от
ІІІ-та категория по време на редовната му военна служба е период, през който
той е работил без трудово правоотношение, но който по силата на закона е
признат за действителен осигурителен стаж. След като стажът на редовна военна
служба, положен от жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов такъв
съгласно действащите към този период разпоредби, в който смисъл е и нормата на
чл. 81 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО, същият следва
да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1 т.
12 от ПЗР на КСО. В този смисъл е и трайната съдебна практика и на АдмС-Добрич
и на ВАС. Като е отказал да зачете този стаж за действителен осигурителен
такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона. След
признаването за действителен осигурителен стаж за периода на редовна (наборна)
служба за времето от 10.10.1972 г. до 02.12.1974 г., който е в размер на 02 г.
01 м. 23 дни, действителният осигурителният стаж на М.И. безспорно е повече от
15 години (16 г. 08 м. 06 дни), поради което несъмнено се стига до извода, че е
придобил право на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО към момента на
подаване на заявлението.
Ето
защо, при така изяснените правни положения, оспореното решение на директора на
ТП на НОИ – Добрич, като несъответно с материалноправните разпоредби, следва да
бъде отменено и преписката да бъде върната на компетентния пенсионен орган при
ТП на НОИ – Добрич за ново произнасяне, при съобразяване с дадените в мотивите
на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид
изхода на спора и направените от страните искания за присъждане на разноски по
делото, такива се следват на жалбоподателя. Същите се констатираха в размер на 400.00
(четиристотин) лева съобразно представеният по делото Договор за правна защита
и съдействие от 02.10.2022 г.. Договореното адвокатско възнаграждение е към
минималния размер, което е и в съответствие с чл. 1, вр. чл. 8, ал. 2 т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(редакция ДВ, бр. 68 от 2020 г.).
Водим
от горното и на основание чл. 172 и чл. 173 от АПК, Административен съд Добрич,
V състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.А.И.
***, Решение №93/24.08.2022 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ
Добрич.
ИЗПРАЩА преписката на ръководителя
на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Добрич за ново произнасяне
съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението относно
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ –
Добрич да заплати на М.А.И. ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 400.00
(четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Върховен административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: