Р
Е Ш Е Н И Е
260129/11.3.2021г.
гр.
Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд,
в публичното заседание, на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Людмила Григорова
при секретаря Д. Христова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д.№2289/2020 г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни
искове, с правно основание чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищецът О.Й.Н.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес, чрез адв. С.Е. от ШАК,излага, че на 06.12.2019
г., около 17.45-18.00 часа, в гр. Шумен, движейки се пеш от бул. „С.“ на
пешеходната зона между „Централна кооперативна банка АД и аптека „С.“,
претърпял злополука. При слизане по стълби, намиращи се до паметника на „Г..М.“,
ищецът стъпил върху стъпало, част от което липсвало, в резултат на което залитнал
и усетил, че глезенът на десния му крак се огънал и изхрущял. Изпитал силна
болка, прилошало му, като се подпрял на приятеля си, който бил с него. С помощта
на приятел, който го придружавал, успял да се прибере в дома си, който бил в
близост до мястото на инцидента. Същата вечер взел обезболяващи средства, но на
сутринта установил, че десният му крак е още по-надут и болезнен, като било
невъзможно да стъпи на него. Обадил се на приятел, който да му помогне да се
придвижи до спешното отделение на МБАЛ- Шумен, за да се извърши преглед. В
болницата, след извършване на съответните прегледи, се установило, че е налице
фрактура /счупване/ на 5-метатарзална кост на дясното стъпало. Гипсирали му
крака, като лекарят му съобщил, че 35 дни ще бъде с гипс. Приятел му осигурил
патерици, които да използва, докато се премахне гипса. С оглед травмата, до
началото на месец март 2020 г. ищецът ползвал отпуск, поради временна неработоспособност,
като периодично посещавал ортопед-травмотолози. Ищецът продължил да изпитва
болка при ходене и след махане на гипса. Ходел на физиотерапия, като към датата
на подаване на молбата все още се възстановявал и не можел свободно да извършва
ежедневните си дейности, тъй като при стоене известно време прав, десният му
крак започвал да пулсира, оттича и да го боли. В следствие на тези болки и
страдания ищецът претърпял неимуществени вреди, които счита, че следва да бъдат
възстановени от ответника ОБЩИНА ШУМЕН, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявана от Л.Д.Х. – КМЕТ, тъй като отговорността за
поддържането на процесния пътен участък е на Община Шумен. Ищецът бил претърпял
и имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на суми за всяко едно от
посещенията му при ЛКК към медицински център МБАЛ- Шумен, в общ размер на 90.00
лева. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да
бъде осъден ответникът да му заплати сума в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания за период
повече от 3 месеца, преживени в следствие на счупване на пета метатарзална кост
на дясно стъпало, което счупване е настъпило след събитие, възникнало на
06.12.2019 г., представляващо стъпване на счупено стъпало, находящо се в
пешеходната зона на град Шумен, ведно с дължимата законна лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати сумата от 90.00 лв. /деветдесет лева/,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, от категорията
на претърпяна загуба, представляващи заплатени посещения при ЛКК към медицински
център „МБАЛ - ШУМЕН“ ЕООД на дати 03.01.2020 г., 30.01.2020 г. и на 27.02.2020
г., ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите
си.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, чрез процесуален представител
депозира отговор, в който излага становище за неоснователност на исковете.
Оспорва исковете по основание и размер, излагайки правни и фактически доводи и
възражения.
В хода на делото поддържа становището
си.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а се
установява и от събраните писмени доказателства, че на 06.12.2018 г., ищецът е
претърпял злополука, като му е поставена диагноза „Счупване на метатарзална
кост“. Видно от представените по делото писмени доказателства /частно заверени
преписи от лист и допълнителен лист за преглед на пациент, Амбулаторен лист №2238/13.12.2019
г./, се установи, че на 07.12.2019 г. ищецът е посетил лекар, който му е
поставил горепосочената диагноза, като е поставена гипсова имобилизация,
предписани са покой и медикаменти. От същите документи става ясно, че като причина
за нараняването ищецът е посочил, че е стъпил на „криво“ на стъпала. При
преглед, извършен на 09.12.2019 г., ищецът е съобщил, че има болка в областта
на глезена, оток и затруднено движение. От частно заверен препис от Амбулаторен
лист №2238/13.12.2019 г., се установи на 13.12.2019 г. на ищеца е извършен
контролен преглед, при който е направена смяна на гипсовата имобилизация, като
е определено да ползва отпуск за временна нетрудоспособност още 30 дни. В последствие,
през периода 02.02.2020 г.-27.02.2020 г. на ищеца са извършвани контролни
прегледи, при които е установявано, че има ограничени и болезнени движения в
дясна глезенна става, лек оток и затруднено придвижване. Издавани са и болнични
листи, като през периода от 09.12.2019 г. до 11.03.2020 г. ищецът е ползвал
отпуск, поради временна неработоспособност. От представените по делото заверени
преписи от фискални бонове, става ясно, че през периода на отпуска, поради
временна неработоспособност, ищецът е извършил разходи за преглед от ЛКК и
издаване на епикризи в общ размер на 90.00 лева. От приетото заключение по
извършената СМЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в
обективността и правилността му, се установи, че обичайният механизъм на
получаване на фрактури от типа, който ищецът е претърпял, е индиректен, т.е.
няма директна травма на травмиращия агент върху костта. Причинено е временно
разстройство на здравето, като лицето е било временно неработоспособно за
периода от 09.12.2019 г. до 11.03.2020 г. ВЛ посочва, че не са налице данни за
настъпили трайни увреждания, като към датата на прегледа е налице пълно костно
срастване, т.е. ищецът е без увреждания на костно-мускулната система на дясно
ходило. От събраните гласни доказателства, показанията на свидетеля М.Д. става ясно, че на
06.12.2019 г., около 18.00 часа, вървейки по пътя от ЦКБ по посока аптека
„Санита“ в централната част на гр. Шумен, по стълбите, срещу аптеката, до
Арменския паметник, ищецът стъпил „на криво“ и изохкал. Свидетелят поясни, че
злополуката се е случила при слизане на ищеца по стъпалата, като същият е
стъпил на счупена част от стъпалото. От показанията и на двамата свидетели / М.Д.
и Г.Н./, се установи, че след злополуката, извършената медицинска интервенция и
предписаното лечение, ищецът не е можел да се придвижва свободно, като имал
нужда от помощ при извършване на обичайни ежедневни дейности. Счупването
станало причина за продължително ползване на болнични, което препятствало
възможността на ищеца да получи обещано повишение в работата, като дори имал
притеснения да не загуби работата си. Тези факти допълнително травмирали ищеца.
След злополуката ищецът е променил начина си на живот, тъй като се налагало да
стои в къщи, не можел да излиза навън с приятели. Съдът дава вяра на тези
доказателства, тъй като показанията на двамата свидетели са ясни, конкретни,
взаимно и вътрешно непротиворечиви. На следващо място, показанията и на двамата
свидетели са основание на преки и непосредствени впечатления относно фактите на
настъпване на злополуката, необходимостта от полагане на грижи за ищеца и неговите
изживявания и преживени емоции. От друга страна, тези доказателства
кореспондират и с останалите, събрани по делото доказателства.
Съгласно нормата на чл.19, ал.1, т.2 от
ЗП, общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини, като
ал.2, т.3 от същата норма предвижда, че това управление включва и задължението
за поддържане и ремонт на пътищата. От разпоредбите на чл.29 от ЗП и чл.31 от
същия закон става ясно, че ответникът по силата на закона е носител на
задължението да поддържа пътищата на територията на Община Шумен съобразно
транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната
среда, като извършва и необходимите дейности по ремонт на същите. Съгласно
текста на разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост
общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на
общината със закон. Нормата на §7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА гласи, че с влизане в
сила на закона в собственост на общините преминават общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване. Безспорно и съобразно изискванията на закона /чл.11, ал.1
от ЗОбС/ имотите и вещите - общинска собственост, се управляват в интерес на
населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин. Ответникът не оспори, че пешеходният участък, на който се твърди, че
е настъпила злополуката е собственост на Община Шумен, респ. последната
отговаря за поддръжката му. Разпоредбата на чл.49 от ЗЗД гласи, че този, който
е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. В случая общината отговаря за
вреди от процесния характер по силата на закона. Съобразно наведените в
исковата молба и отговора твърдения, съдът квалифицира главния иск като такъв
по чл.49 от ЗЗД. За да възникне деликтната отговорност по чл.49 от ЗЗД следва
да са налице, в условията на кумулативност, следните предпоставки: възлагане на
работа; вреда, причинена при или по повод изпълнение на възложената работа;
противоправно поведение, което може да бъде действие или бездействие; причинна
връзка между вредата и противоправното поведение на изпълнителя; вина у
изпълнителя. Участници в правоотношението, което възниква при този фактически
състав са най- малко три лица- този, който е възложил някаква работа
/възложител/, лицето, което при или повод изпълнение на работата причинява
вреди /изпълнител/ и пострадалият. Отговорността по чл.49 от ЗЗД има
гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което е възложило
работата, а от виновното и противоправно поведение на изпълнителя на тази
работа. В случая съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на
изпълнителя се предполага до доказване на противното, т.е. действа оборима
презумпция за вина, в случая за виновно бездействие.
В разглеждания казус безспорно се
установи, че на 06.12.2019 г. ищецът е претърпял злополука в централната част
на гр. Шумен. Безспорно се установи, че отговорността по стопанисване и
поддръжка на процесния пешеходен участък е на Община Шумен. С оглед събраните
гласни доказателства, съпоставени с приетата по делото СМЕ, съдът стигна до
извода, че причина за настъпилата злополука е стъпване на ищеца върху счупено
стъпало, в следствие на което е получил установеното по делото нараняване, т.е.
съдът приема за установена причинната връзка между нарушената пътна настилка и
настъпилите вреди /непротиворечащи са в този смисъл показанията на разпитания
свидетел М.Д. и заключението по изслушаната експертиза/. Безспорно, с оглед
получената травма, ищецът е изпитал болки и страдания, т.е. е имал негативни
емоционални и психически изживявания. Изхождайки от изложеното и имайки предвид
травматичните увреждания, които ищецът е получил и емоционалните му
преживявания, съдът заключава, че същият е претърпял неимуществени вреди
изразяващи се в страдания, болки и емоционален стрес. Чл.52 от ЗЗД указва на
съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценка на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид при определяне размер на обезщетението, а именно –
характерът на увреждането, /което в настоящия случай е свързано със
здравословното състояние на ищеца/, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални и физически
страдания, и икономическото състояние в страната към датата на увреждането. На
следващо място, по делото не се установи да е налице съпричиняване на вредите,
а именно не се ангажираха някакви надлежни доказателства, сочещи, че при
настъпването на вредите е осъществено и от ищеца някакво противоправно
поведение. Ето защо и като съобрази конкретното травматично увреждане, необходимия
за лечението период и невъзможността в рамките на един месец ищецът да се
придвижва свободно и да поддържа нормалния си ритъм на живот за период от около
три месеца, съдът определя размера на
неимуществените вреди на сума от 6 000.00 лева. Ето защо така предявеният
иск следва да се уважи до размера на посочената сума, като за остатъка се
отхвърли, поради неоснователност.
По отношение претенцията за обезвреда на
причинените на ищеца имуществени вреди от категорията на претърпяна загуба, с
оглед неоспорените по делото документи за извършените от ищеца разходи по
лечението му, съдът счита, че тази претенция е изцяло основателна и следва да
се уважи в пълен размер.
Касателно акцесорните спрямо тези искове
претенция, с правно основание чл.86 от ЗЗД, за да се произнесе, съобрази
следното: Според общите правила за забава на парични задължения, ищецът има
право на обезщетение за забава, в размер на законната лихва и доколкото се
установи дължимостта на главното вземане, безспорно и предвид нормата на чл.86
от ЗЗД, се дължи и мораторно обезщетение, считано от деня на забавата. Съобразно
нормата на чл.84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане,
длъжникът се смята в забава и без покана. Ето защо, сумата от 6 000.00
лева следва да се присъди, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната
лихва върху нея, считано от датата на увреждането- 06.12.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане, а сумата от 90.00 лева- обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди, следва да се присъди, ведно с обезщетение
за забава, в размер на законната лихва върху нея, считано от датата на
предявяване на иска- 16.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца
следва да се присъдят извършените по делото разноски, съобразно уважената част
от исковете, в размер на 848, 62 лева.
На основание чл.78, ал.3, вр. с ал.8
от ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 118, 93 лева, съразмерно отхвърлената част от исковете.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявана от кмета — Л. Д.Х., да заплати на О.Й.Н., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
чрез адв. С. Е. от ШАК, сумата от 6 000.00
лева /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания за период повече от 3
месеца, преживени в следствие на счупване на пета метатарзална кост на дясно
стъпало, което счупване е настъпило след събитие, възникнало на 06.12.2019 г.,
представляващо стъпване на счупено стъпало, находящо се в пешеходната зона на
град Шумен, ведно с дължимата законна лихва от датата на увреждането-06.12.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати сумата от 90.00 лв. /деветдесет лева/,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, от категорията
на претърпяна загуба, представляващи заплатени посещения при ЛКК към медицински
център „МБАЛ - ШУМЕН“ ЕООД на дати 03.01.2020 г., 30.01.2020 г. и на 27.02.2020
г., настъпили в следствие на горното събитие, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба-16.10.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението, както и да му заплати сумата от 848, 62 лева /осемстотин четиридесет и осем лева и шестдесет и две
стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно
уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ
иска
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в останалата му
част, до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА О.Й.Н., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, чрез адв. С.Е. от ШАК, да заплати на ОБЩИНА ШУМЕН,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от кмета — Л. Д. Х.,
сумата от 118, 93 лева /сто и
осемнадесет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща извършените
по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
уведомяване на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: