Р Е Ш Е Н И Е
№ ……..
гр. ***, 23.01.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд, като
разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 928 по описа за 2013 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД
ИЩЕЦЪТ – П.А.Я.
***, чрез процесуалните представители адв.
В.Н. и адв. М. Н. от ВТАК, предявява против ответниците отменителен иск с
правна квалификация чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване на относително
недействителен спрямо него на Договор за покупко-продажба на недвижим имот по Нотариално
дело № 186/28.02.2013 г. на *** на действие ВТРС, по силата на който ответниците
Е.Г.Д. и Е.В.Д. са извършили възмездно действие на разпореждане със собствен
недвижим имот - ПИ № 198031, находящ се в землището в гр. ***, Община ***,
подробно описан в нотариалния акт, съпружеска имуществена общност, в полза на третия
ответник - "***" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от дъщеря им Й. Е. Д. -
едноличен собственик на капитала и управител на търговското дружество, с което
е причинил увреждане на ищеца, който се легитимира като кредитор на ответника Е.Д.
на основание Запис на заповед от 01.11.2010 г. за сумата от 154 877,00 лева, с
падеж 03.03.2013 г. и Записи на заповед от 01.12.2010 г. за сумите от 27 614,00
щатски долара и съответно 36 637,00 евро, с падеж 03.03.2013 г., като въпреки
настъпването на падежа по тях ответникът Д. не е погасил задълженията си. Претендира
направените по делото разноски.
ОТВЕТНИЦИТЕ - Е.В.Д., Е.Г.Д. и "***"
ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Й. Е. Д., чрез пълномощника адв. Р.Р. от Г.
АК, а в съдебно заседание чрез адв. Д.Д. от ГАК, намират исковата претенция за
недопустима и неоснователна поради това, че ответниците Е.Д. и Й. Д., в
качеството на едноличен собственик на капитала и управител на търговското
дружество - приобретател, не са знаели, че другият ответник - Е.Д. се е
задължил към ищеца и че последният е бил негов кредитор към момента на
прехвърляне на имота, като за това обстоятелство са разбрали на по-късен етап. Считат,
че исковата претенция е недопустима, а по същество неоснователна за ½ идеална
част от недвижимия имот, предмет на процесната сделка, по изложени съображения
в отговора на исковата молба. Претендират направените по делото разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид
становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на
делото от фактическа и правна страна, преценявайки ги в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
С Нотариален акт № 261,
том 2, per. № 2280, нот. дело № 186 от 28.02.2013 г. на *** на действие ВТРС, ответниците Е.Г.Д.
и Е.В.Д. са продали на "***" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Й. Е. Д.,
тяхна дъщеря, собствения недвижим имот, съпружеска имуществена общност, находящ
се в землището на гр. ***: ПИ № 198031 по картата на възстановената
собственост на землището на града, представляващ НИВА с площ 7,028 дка, девета
категория, в местността "Пар. махала/Вратник", заедно с правата по
всички строителни книжа, издадени до този момент за изграждането на обект
"Бензиностанция с три колонки за гориво и една колонка за зареждане на
електроавтомобили" в описания по-горе имот, както и с правата по всички
книжа, издадени до този момент във връзка с промяна на предназначението на
имота от земеделска земя за неземеделски нужди - за търговски и обслужващи
обекти - бензиностанция и търговски комплекс, за сумата от 500,00 лева.
Съгласно Удостоверение, изх. №
5817/07.06.2013 г. на ***, ВТОС, под № ***, въз основа на изпълнителен лист,
издаден по Гр. дело № 14165/2013 г. по описа на Софийски РС, е образувано
изпълнително дело със страни: взискател - П.А.Я. и длъжник Е.В.Д..
По делото е прието като
доказателство влязлото в сила на 10.11.2016 г. решение по Гр. дело № 12805/2013
по описа на Софийски градски съд, с което е прието за установено на основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването на паричното вземане на П.А.Я. срещу
ответника Е.В.Д. за сумите: 154 877,00 лева - задължение по запис на заповед от
01.11.2010 г. и падеж 03.03.2013 г., ведно със законната лихва, считано от
01.04.2013 г. /дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по Ч. гр. дело № 14165/2013 г. на СРС, I
ГО, 39 състав/ до
окончателното изплащане на вземането; 27 614,00 щатски долара - задължение по
запис на заповед от 01.12.2010 г. и падеж 03.03.2013 г., ведно със законната
лихва, считано от 01.04.2013 г. /дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по Ч. гр. дело № 14165/2013 г. на СРС, I
ГО, 39 състав/ до
окончателното изплащане на задължението и 36 637,00 евро - задължение по запис
на заповед от 01.12.2010 г. и падеж 03.03.2013 г., ведно със законната лихва,
считано от 01.04.2013 г. /дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по Ч. гр. дело № 14165/2013 г. на СРС, I
ГО, 39 състав/ до
окончателното изплащане на вземането, издадени в гр. София от Е.В.Д. ***.
Във връзка с признаване от Е.В.Д. на
поетите от него задължения по горецитираните записи на заповед от 01.11.2010 г.
за сумата от 154 877,00 лева, от 01.12.2010 г. за сумата от 27 614,00 щатски
долара и от 01.12.2010 г. за сумата от 36 637,00 евро, трите с падеж:
03.03.2013 г., в полза на П.А.Я., по делото е представена и приета като
доказателство и подписана между ищеца и ответника Д. нотариално заверена
спогодба от 04.02.2013 г. /рег. № 576/04.02.2013 г. на нотариус ****/.
За установяване незнанието на
ответниците Е. и Й. Димитрови за отношенията между ищеца и ответника Е.Д.,
свързани със задълженията на процесните запис на заповеди, по делото са събрани
гласни доказателства от свидетелката Н.Д..
Представени и приложени като
доказателства са и Нотариални актове за дарение от ответниците Е. и Е. Д. на
своята дъщеря Й. Д. на недвижими имоти в гр. *** и гр. *** - нот. дело № 187/28.02.2013
г. на *** на действие ВТРС и нот. дело
№ 49/27.02.2013 г. на нотариус ***, район на действие Габровски РС.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният Павлов иск е
допустим, а разгледан по същество е частично основателен, по следните
съображения: Всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите
за удовлетворение на кредитора. Съгласно задължителната съдебна практика,
постановена от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК -
Решение № 407/29.12.2014 г. по Гр. дело
№ 2301/2014 г., ІV г. о., ВКС; Решение № 639/06.10.2010 г. по Гр. дело
№ 754/2009 г., ІV г. о., ВКС, искът по чл. 135 от ЗЗД е
основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или
извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение
на кредитора. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната
сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане - Решение № 264/18.12.2013 г. по Гр. дело
№ 915/2012 г., ІV г. о., ВКС. Когато разпореждането с длъжниково
имущество е безвъзмездно е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е
знаел за съществуването на задължението му към него, а когато увреждащата
сделка е възмездна, какъвто е настоящия случай, кредиторът трябва да докаже, че
за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т. е. че
третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото
вземане, освен в случаите, когато знанието на третото лице се презумира съгласно
чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.
Безспорно
е по делото, че ищецът има качеството кредитор по отношение на ответника Е.Д.
за парични вземания по Записи на заповед от 01.11.2010 г. за сумата от 154
877,00 лева, от 01.12.2010 г. за сумата от 27 614,00 щатски долара и от
01.12.2010 г. за сумата от 36 637,00 евро, възникнали преди извършване на
атакуваното разпореждане с недвижимия имот /на 28.02.2013 г./. С извършеното
отчуждаване на имот от патримониума на длъжника Д., имуществото, служещо за
обезпечение на кредитора е намалено, поради което разпоредителното действие е
увреждащо кредитора. Процесният случай попада в хипотезата на наличие на
възмездна сделка, при която недействителността на извършеното действие следва
да се обуславя както от знанието на длъжника за увреждащия характер, така и от
едновременното знание на третото лице, с което длъжникът е договарял. В тази
насока, съдът взе предвид и разпоредбата на чл. 135, ал. 2
от ЗЗД, с която е въведена оборима презумпция за знание за
увреждането, когато третото лице, в чиято полза е извършено действието, е
съпруг, брат или сестра, низходящ или възходящ на длъжника. Съгласно
задължителната за съдилищата практика на ВКС, обективирана в различни решения,
същата принципно се прилага и по отношение на юридически лица, чиито
собственици и управители са от кръга лица, визиран в тази разпоредба - в случая
едноличен собственик на капитала и управител на търговското дружество е Й. Е. Д.,
дъщеря на продавача - длъжник, като родствените връзки на представляващия купувача
и продавача - длъжник предполагат наличие на знание у тях за увреждането на
кредитора. Видно от данните по делото, тримата /родителите - продавачи и
тяхната дъщеря - Й. Д., собственик и управител на дружеството - купувач/ живеят
на един и същи адрес в гр. София, в едно общо домакинство. Следва да бъде
отбелязано и обстоятелството, че непосредствено след сключване на атакуваната
сделка и един ден преди това, прехвърлителите извършват и други отчуждителни
сделки по отношение на други собствени недвижими имоти, прехвърляйки ги на
своята дъщеря. В доказателствена тежест на ответниците е да проведат обратно
доказване на презумпцията и в този смисъл са ангажирани единствено гласни доказателства
на свидетелката Н.Д., която заяви, че съпругата на длъжника и дъщеря им са
отишли при нея след сделката разстроени, за да я попитат "... дали е
знаела, че Е. дължи на някого пари. Бяха разбрали, че бащата дължи някакви пари
на някого, питаха ме дали аз съм знаела..." Показанията на св. Д. обаче,
не кореспондират с останалите данни и събрани доказателства по делото и съдът
намира за житейски нелогични предвид невъзможността от нейна страна да обясни
защо се е ангажирала да помага на хора, които не познава толкова добре и то
безвъзмездно, оказвайки им съдействие при извършване на сделките по
прехвърлянето на имотите - нещо, което самата тя заяви, че не е правила друг
път дори за свои познати, тъй като по този начин осигурява своите доходи.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД не е оборена и в случая е било налице знание за увреждане както у длъжника,
така и от третото лице - приобретател, представляващо юридическото лице, той едноличен
собственик на капитала и негов управител.
От гореизложеното се налага извода, че са налице всички
предпоставки на чл. 135 от ЗЗД за уважаване на иска и обявяване на процесния
договор за относително недействителен, но САМО по отношение на ищеца и
ответника Е.Д., съобразявайки ТР №
5/29.12.2014 г. по тълк. дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според
което за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван
в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително
недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД
за 1/2 идеална част от имота. В този смисъл, следва да бъде обявена
относителната недействителност на разпоредителната сделка, обективирана в Нотариален
акт № 261, том 2, per. № 2280, нот. дело № 186/2013 г. на *** на действие ВТРС, извършена на
28.02.2013 г., за 1/2 идеална част от прехвърления имот в гр. ***, Община ***,
притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, като за 1/2 идеална част
от имота, с който се е разпоредила съпругата - недлъжник Е.Д. искът по чл. 135
от ЗЗД следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
При този изход на
делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците Е.Д. и "***"
ЕООД, ЕИК *** следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 125,00
лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса от 50,00
лева и 200,00 лева - платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената
част от иска, а на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - П.Я. следва да бъде осъден
да заплати на Е.Д. сумата от 150,00 лева, представляваща направените по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение от 300,00 лева, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горните съображения,
съдът
Р Е Ш И:
На основание чл. 135 от ЗЗД ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по
отношение на П.А.Я., ЕГН **********,***, Договор от 28.02.2013 г. за покупко-продажба
на недвижим имот, находящ се в землището на гр. ***, Община ***, а именно:
Поземлен имот № *** по картата на възстановената собственост на землището на
града, представляващ НИВА с площ 7,028 дка, девета категория, в местността
"***", при граници: *****, заедно с правата по всички строителни
книжа, издадени до този момент за изграждането на обект "Бензиностанция с
три колонки за гориво и една колонка за зареждане на електроавтомобили" в
описания по-горе имот, както и с правата по всички книжа, издадени до този
момент във връзка с промяна на предназначението на имота от земеделска земя за
неземеделски нужди - за търговски и обслужващи обекти - бензиностанция и
търговски комплекс, сключен с Нотариален акт № 261, том 2, per. № 2280,
нот. дело № 186/2013 г. на *** на действие ВТРС, между Е.Г.Д., ЕГН ********** и Е.В.Д.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, като продавачи и "***" ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ****, представляван от управителя и
едноличен собственик на капитала Й. Е. Д., ЕГН **********, като купувач, ЗА 1/2 /ЕДНА ВТОРА/ ИДЕАЛНА ЧАСТ ОТ ИМОТА, като
отхвърля като неоснователен иска по чл. 135 от ЗЗД за разликата над 1/2 идеална
част от имота, предмет на разпоредителната сделка.
На основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ОСЪЖДА Е.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** и "***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представляван от управителя и едноличен собственик на
капитала Й. Е. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на П.А.Я., ЕГН **********, с
постоянен адрес:*** сумата от 125,00 /сто двадесет и пет/ лева, представляваща
направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК ОСЪЖДА П.А.Я., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Е.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 150,00 /сто и петдесет/ лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок, считано
от връчване на негов препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: