Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О.,
8 с-в в открито заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди и двадесет
и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ц. Добрева- Кочовски,
като изслуша докладваното от
съдията гр. д. № 3208 по описа за 2016г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искови претенции с правно
основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът К.С.К. поддържа твърдение, че претърпял значителни
имуществени вреди, поради повреждане
и частично унищожаване на притежавано от него недвижимо имущество - изградена по границата на парцел ХVІІ-111 от кв. 6
на кв. „Градоман“, гр. Банкя, ул. „*****масивна подпорна и оградна стена, двуетажна еднофамилна жилищна
сграда с РЗП от 353 кв.м., изградена в поземлен имот № 111, в квартал 6, по
плана на кв. „Градоман“, сградна инфраструктура, басейн и трайни насаждения,
намиращи се в имота на административен адрес- гр. Банкя, ул. „*****. Ищецът
твърди, че уврежданията на имуществото, били причинени в резултат от
извършените от служители на ответника „Д.к.“ ЕООД строително- монтажни работи в
периода от месец декември 2014г. до средата на месец
януари на 2015г. и изразяващи се в прокопаване на дълбок изкоп с тежки машини,
създаващи силни земни вибрации Именно последиците от вибрациите и изкопните
работи предизвикали конкретно описани в исковата молба конструктивни повреди
върху имуществото на ищеца - корпуса на оградата, корпуса на сградата (фасада и
вътрешни помещения) и обслужващата сградна инфраструктура, вкл. басеин и декоративна
растителност на значителна стойност. За опасността от причиняване на вреди,
както и за настъпилите вреди били уведомени многократно служители на ответника,
а на 19.01.2015г. била уведомена писмено и администрацията на Район „Банкя“ при
Столична община, по повод на която била предприета административна проверка. По
инициатива на ищеца било образувано производство по обезпечаване на
доказателства - гр.д. № 15614/2015г. по описа на 32 с-в при СРС, с насрещна
страна „М.Б.“ ДЗЗД, чиито пряк изпълнител при строително- монтажните работи
било дружеството ответник „Д.к.“ ЕООД. При изложените фактически твърдения
ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер
на сумата от 55 000 лева за причинените в резултат от извършените СМР
имуществени вреди, като част от претенция на обща стойност от 73 000 лева,
заедно с мораторна лихва върху сумата на присъденото обезщетение, за периода,
считано от настъпването на деликта на 19.01.2015г. до деня на окончателното
плащане на присъденото обезщетение, а при условията на евентуалност, ако
претенцията не бъде уважена– да бъде осъден ответникът за заплати законната
лихва върху присъденото обезщетение, изчислена за период от предявяване на иска
до окончателното плащане. С оглед изхода на делото, ищецът претендира за
осъждане на ответника, да му заплати и направените съдебни разноски.
Предявеният иск е
оспорен от ответното дружество „Д.к.“ ЕООД. Ответникът заявява, че не оспорва
фактическите твърдения
на ищеца, че негови служители са извършвали СМР в
непосредствена близост до процесния недвижим имот, нито оспорва твърденията, че
са настъпили описаните пукнатини и увреждания по процесната ограда, жилищна
сграда, басейн и обслужваща ифраструктура са настъпили пукнатини и увреждания,
но при това поддържа тезата, че за тези вреди не може да бъде ангажирана
неговата деликтна отговорност. В подкрепа на заявената теза, ответникът сочи,
че на първо място- процесните СМР са били извършвани в рамките на правомерна и
нормативно регламентирана дейност, по изпълнение на проекта на Столична община,
Район „Банкя“ за изграждане на инженерна инфраструктура на ВиК мрежа на гр.
Банкя, кв. „Градоман“, кв. „Михайлово“, кв. „Вердикал“ и с.Иваняне. Тази
дейност ответникът осъществявал по възлагане от един от съдружниците в ДЗЗД „М.Б.“
– дружеството „Сад компани женерал де траво д
идролик- Франция“.
Увреждането на оградата било причинено поради факта, че тази
подпорна и оградна стена била изградена в пълно несъответствие с устройствените
и технически и конструктивни норми- от една страна оградата била ситуирана по
средата на уличната регулация, попадайки в рамките на трасето на ВиК мрежата и
извън границите на имота (нарушение на чл.48 и чл.75 от ЗУТ), а от друга страна – тя фактически не
била изпълнена съгласно предписанията на конструктивното становище за
узаконяването й, особено като се отчита съчетаната нейна функция – оградна и подпорна, при наличие височина от
4, 40 метра и при ширина в основата -едва 25 см. По повод на подадената от
ищеца жалба на 19.01.2015г., осъществяващото строителен надзор на обекта ДЗЗД
„Консорциом Ен Ар Банкя“, предписало на изпълнителя на СМР „Д.к.“ ЕООД - да премахне повредената ограда, в един участък
с дължина около 20 линейни метра и да изгради на нейно място нова ограда,
съответна на актуализираните изисквания на ЗУТ и нормативните актове по
прилагането му. Предписанието било изпълнено стриктно и надлежно, а за възникналия спор било уведомено и
дружеството „ДЗИ –О.З.“ ЕАД, в качеството на застраховател на професионалната отговорност
на ответника. Представители на застрахователя също извършили оглед на имота на
ищеца, установявайки, че част от релевираните конструктивни повреди /пукнатини/
са възникнали още преди началото на процесните СМР. След тези констатации,
представителите на застрахователя не изразили становище по възникването на
деликтната отговорност (не изплатили застрахователно обезщетение, макар да не
са отказали изрично изплащането на такова). При изложените фактически
твърдения, ищецът моли за отхвърляне на иска, поради липсата на неправомерно
поведение от страна на неговите служители при извършване на СМР, както и поради
липсата на пряка причинна връзка между част от уврежданията и самото извършване
на СМР.
Третото лице-
подпомагащо ответника – „ДЗИ –О.З.“ ЕАД оспорва основателността на предявения
иск. Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът е осъществил незаконосъобразно
или противоправно поведение при извършване на процесните СМР. Поддържа
становище, че посочения от ищеца вредоносен резултат се дължи основно на
естеството и качеството на самата ограда на имота му /материал и начин на
изпълнение при строителството/, както и на местонахождението й извън
строителните граници на имота. В причинна връзка с увреждането на оградата били
и останалите щети, за чието настъпване ответникът не носел деликтна
отговорност.
Третото лице- подпомагащо ответника – „Е.“ ЕООД не
изразява становище по същество за предявените претенции. Оспорва собствената си
надлежна материална легитимация и процесуална легитимация, поддържайки тезата,
че дейността му няма пряко отношение към спора и привличането му в качеството
на трето лице- помагач е недопустимо и лишено от правен интерес.
Третото лице- подпомагащо ответника – „А.“ ЕООД - оспорва
иска, като оспорва тезата, че при извършване на процесните СМР ответникът е
осъществил незаконосъобразно или противоправно поведение. Поддържа становище,
че посочения от ищеца негативен резултат се дължи основно на естеството и
качеството на самата ограда на имота му /материал и начин на изпълнение при
строителство/, както и на нарушение на техническите норми, доколкото местонахождението
на оградата било извън строителните граници на имота. Оспорва собствената си
надлежна материална легитимация, поддържайки тезата, че дейността му няма пряко
отношение към спора и привличането му в качеството на трето лице- помагач е
лишено от правен интерес.
Третото лице- подпомагащо ответника – „САД К.Ж.Д.Т.Д И.– Клон България“ КЧТ с ЕИК *****оспорва
предявените искове, поддържайки по същество фактите, които са изложени в
становището на ответника.
Третото лице- подпомагащо ответника – „Х.“ ЕООД - оспорва
преди всичко собствената си надлежна процесуална и материална легитимация,
поддържайки тезата, че дейността му няма пряко отношение към спора и
привличането му в качеството на трето лице- помагач е лишено от правен интерес.
По същество, това дружество поддържа становище за неоснователност на
претенциите на ищеца, поради факта, че настъпването на релевираните от ищеца
вреди се дължи основно на свойствата на самата ограда, както и на разпоожението
й извън строителните граници на имота.
Третото лице- подпомагащо ответника – Столична община -
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва твърдението на ищеца, че
ответникът е осъществил незаконосъобразно или противоправно поведение при
извършване на процесните СМР. Оспорва твърдението за пряка причинно- следствена
връзка между извършените СМР по водопреносната мрежа респ. въздействието на
вибрационните вълни от една странаи
релевирания в исковата молба вредоносен резултат от друга страна. Поддържа
становище, че посочения от ищеца вредоносен резултат се дължи на качеството на
самата ограда – материала и качеството на изпълнение при строителството, на
факта, че оградата е разположена извън границите на имота и попадайки в трасето
на водопровода. При условията на евентуалност, ако съдът намери, че действията
на привлеченото като ответник лице е причина за настъпването на вредите - релевира
доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Третото лице- подпомагащо ответника – „М.“ ЕООД - оспорва
преди всичко собствената си надлежна материална и процесуална легитимация,
поддържайки тезата, че дейността му няма пряко отношение към спора и
привличането му в качеството на трето лице- помагач е лишено от правен интерес.
По същество, дружеството поддържа становище за неоснователност на претенциите на
ищеца. Сочи, че уврежданията по процесната ограда, сграда и инфреструктура са в
резултат на собственото неправомерно поведение на ищеца, който е реализирал
оградата в нарушение на строителните правила, както и на разпоожението на
оградата - извън строителните граници на имота, което обстоятелство било
значимо, но не било отразено в проектната документация. При това положение, изпълнителят
на проекта нито бил длъжен, нито пък могъл да предвиди тези специфики при
реализиране на възложените му СМР. Претендирайки обезщетение за вреди, ищецът
се домогвал да извлича полза от собствената си недобросъвестност, като се
отчитат конструктивните недостатъци на съоръженията.
Третото лице- подпомагащо ответника – „А.“ ЕООД оспорва предявената
претенция, като в процесуалната си позиция поддържа по същество становището на
ответника, относно неоснователност на иска.
Третото лице- подпомагащо ответника – „Е.А.К.“ ЕООД оспорва предявената
претенция, като поддържа становището на ответника, когото подпомага, в аргументите
за неоснователнос на искат.
Съдът,
като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съдържанието
на приетия като доказателство Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим
имот № 121, том І, рег. № 4391, дело № 98 от 2012г. по описа на нотариус Д.Ж.,
с район на действие СРС установява обективирания в него договор за покупко-
продажба на недвижим имот, сключен на 02.08.2012г., по силата на който ищецът К.С.К.
придобива собствеността върху недвижим имот, с местонахождение на адрес: гр.
София, кв. Банкя, ул. „*****, представляващ
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с № 111 в квартал 6, по плана на кв. „Градоман“, лецият с
площ от 500 кв.м., при съседи по скица: от две страни улица, ПИ с пл. № 329 и
ПИ с пл. № 322, който по скица е обединен със съседен имот и има двата имота
имат обща площ от1564 кв.м.поради което се продават 500/1564 идеални части от
поземлен имот с идентификатор: 02659.2190.724 с трайно предназначение на
територията- урбанизирана, ниско застрояване и заедно с построената в споменатото
дворно място ДВУЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с гаражи в сутерена и кабинет
в подпокривното пространство с РЗП от 353 кв.м. състояща се от двойна гаражна
клетка, изба, котелно вътрешна стълба – в сутерена, входно антре, склад,
столова с кухненски бокс, дневни помещения с тераса, санитарен възел и перално
помещение, вътрешна стълба – на първи етаж, антре, дрешник, вътрешна стълба,
спалня с тераса, две спални с общ балкон, стая за гости, баня- тоалетна,
тоалетна и други сервизни помещения, външно стълбище за етажа и вътрешна стълба
за подпокривното пространство и подпокривно пространство състоящо се от кабинет.
Приетата като доказателство Скица на поземлен имот №
28288/04.05.2012г. изд. от СГКК- София /на стр. 19-20 от том І на делото/установява
данни за разположението на описаните по- горе обекти – сграда и стена в процесния поземлен имот с идентификатор:
02659.2190.724.
Приетият като доказателство /на стр. 150-151 от том І на
делото/ Акт за узаконяване №23 от 12.05.1999г. на СО- Район „Банкя“ установява
административното разрешение за експлоатация на изградена в парцел ХVІІ-111 от
кв. 6 на кв. „Градоман“, гр. Банкя, ул. „*****масивна подпорна и оградна стена
с дължина от 54 метра /линейни/ на уличната регулационна линия с парцер ХVІІІ-322,
следваща наклона на терена с височина от 2, 40 м. до 5 метра. В приложение на
поменатия акт, като доказателства са приети Конструктивна експертиза,
обяснителна записка за процесната стена,
съдържащи данни за техническите и технологични характеристики на съоръжението.
Съдържанието на документа е обект на експертен анализ от допуснатите в хода на
настоящия процес специализирани оценителна и технически експертизи.
Приетият като доказателство /на стр. 25-26 от том І на делото/
Констативен протокол от 21.01.2015г. издаден от Столична община- Район „Банкя“
установява фактическото положение на процесния имот и инфраструктура, което е
констатирано при огледа към момента на изготване на документа. Съдържанието на
документа е подписано от главните страни в процеса, а констатациите са обект на експертен анализ от
допуснатите в хода на настоящия процес специализирани оценителна и технически
експертизи.
Съдържанието на приети като доказателства и приложени към
съдържанието на том І от настоящото дело преписка по ч.гр.д. № 15614/2015г. по
описа на 32 с-в при СРС установява в хипотезата на чл. 208, ал. 6 от ГПК констатираното
в обезпечителното производство фактическо състояние на процесния имот - към
момента на изготване на експертното заключение. Заключение на приетата в това
производство техническа експертиза, изготвена от вещо лице В.Г.и Протокол от открито
съдебно заседание на 05.06.2015г. по ч.гр.д. № 15614/2015г. по описа на 32 с-в
при СРС имат предвидените в чл. 207 и чл 208 от ГПК правни последици относно
част от доказателствените факти, които са обект на съдебното дирене в настоящия
процес. Тези факти са обект на проверка и експертен анализ от допуснатите в
хода на настоящия процес специализирани технически експертизи.
Като доказателство по делото са приети /на стр. 40-48 от том
І на делото/писмено уведомление за щети, констативен протокол, опис заключение
по щета, които са изготвени в рамките на представената от името на ищеца
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени вреди,
която е била предявена пред привлеченото
в качеството на трето лице- подпомагаща страна „ДЗИ- О.З.“ ЕАД. Книжата
установяват факта, че „ДЗИ- О.З.“ ЕАД има качеството на застраховател на
отговорност на ответното дружество.
Като доказателство по делото са приети /на стр. 124-146
от том І на делото/писмено уведомление с изх. № 9400-20/28.01.2015г. на
Столична община, адресирано до „М.Б.“ ДЗЗД и до „К.Е.А.- Банкя“за постъпилата
жалба по повод увреждане на процесното съоръжение подпорна и оградна стена,
сграда и инфраструктура, което определя фактическото положение като „аварийна
ситуация“ и указва на адресатите да бъдат предприети мерки /цит./.“. с цел
възстановяване на съоръжението и недопускане на материални щети..“ Част от
същата преписка е писмо на „М.Б.“ ДЗЗД с приложена техническа документация, вкл.
преписи от скици, от заповедна книга и от количествено- стойностна сметка.
Документите са обект на експертен анализ от допуснатите в хода на настоящия
процес специализирани оценителна и технически експертизи.
Като доказателство по делото са приети /на стр. 422-426
от том ІІ на делото/ Протокол за определяне на строителна линия и ниво от
30.09.1993г., Заповед № КД-14-22-755/13.08.2012г на АГКК, скица- проект на
поземлен имот с кад идент. 02659.2190.1004 и на имот с кад идент.
02659.2190.1004. Документите са обект на експертен анализ от допуснатите в хода
на настоящия процес специализирани оценителна и технически експертизи.
От изслушаните от настоящия съд показания на свидетеля К.С.Д.се
установяват следните правно релевантни факти: Свидетелят
твърди, че е възприел лично извършването на строителни работи на ул. „******в
кв. „Градоман“ в кв.“Банкя“, тъй като бил ползвател на къщата, разположена
на този парцел, който бил ограден с подпорна стена и ограда. Свидетелят ползвал имота още от 1994г. Според впечатленията на свидетеля, строителните
работи започнали в последните два месеца
на 2014г., а свидетелят се познавал със строителните работници пред къщата и дори общувал с тях.
Изкопът, който бил направен на улицата,
имал дълбочина от 8-9 метра. Още в началото на извършване на изкопните
работи, при достигане на дълбочина около 3
метра – изкопът, който бил отдалечен на 2-3 метра от основата на стената поддал. Мястото на пропадането на почвата било разположено
между асфалта и основата на оградата. За изкопите работниците на ответника използвали
багер, който имал и специализиран инструмент - пневматичен чук за отстраняване на асфалта.
Приблизително два дни работниците на ответника използвали
това устройство и разбивали, като свидетелят забелязал, че на работната
площадка се използва повече от една такава машина
– имало както колесни, така и верижни багери, които на външен вид били нови машини, но свидетелят не може да ги
идентифицира по- точно. След като изкопът стигнал
на дълбочина 3-4 метра, в насипа се свлякла
земна маса, която преди това представлявала
участък от асфалт, разположен между ръба на изкопа и основата на стената.
Възприемайки този факт, веднага свидетелят
сигнализирал техническия ръководител на обекта, който бил от фирмата на ответника и бил известен на свидетеля с името П., но след това не били
предприети мерки за укрепване на изкопа. Едва по- късно в изкопа били поставени
метални платна с жълт и оранжев цвят, които били укрепени към стената на изкопа
с метални пръти. В този момент на корпуса на оградата
се появила вертикална цепнатина- от върха на оградата до основите на
съоръжението. Пукнатината бела първоначално много малка, но около Коледните
празници на 2014г., когато работата спряла временно, тази пукнатина започнала да се увеличава и достигнала
ширина около 5 мм. На 17.01
2015г. което било съботен ден, около 9 ч. сутринта, свидетелят усетил явление,
подобно на земетръс и повторно такова събитие
малко по- късно.
Когато излязъл на балкона на къщата - свидетелят възприел зрително как голяма верижна машина, разположена на строителната площадка извършва специфични дейности и естеството на нейните
действия - насочени към изваждане на металните платна
от изкопа. Според впечатленията на свидетеля, за
машината било завързано въже, на което било привързано едното от платната, а самата машина теглела
със сила въжето, правейки очевидни
опити
да изтегли платното, което вече се
било огънало под натиска на земната маса. Свидетелят извикал на работниците да спрат незабавно – тъй като бил убеден, че действията им са опасни за околните
сгради. Той чувствал, че цялата
къща била подложена на трусове, но въпреки протестите му,
работниците
продължили дейността си. При
остри протести на свидетеля и конфликт, продължил около
10 минути, работата продължила, а през което
време оградата започнала да се разцепва и действията
на машината спрели.
По- късно същият ден - на обекта дошъл техническия ръководител и друго
длъжностно лице от фирма „Д.К.“, а свидетелят им показал
резултата от действията на техните служители. Според
впечатленията на свидетеля, в този момент стената
вече била разцепена на още 5-6 места, а всички
пукнатини били разположени вертикално. Според
свидетеля, в долния си край -
оградата вече била леко изместена напред.
Според впечатленията на свидетеля, металните
платна останали първоначално вътре в изкопа, но след като той подал оплакване, на място идвали различни длъжностни
лица от „Д.К.“, представители на застрахователя и представители на френската
фирма, която ръководела всичко.
Свидетелят заявява, че след описаните събития, в баните на
втория етаж от къщата се появили цепнатини по плочките, както и голяма пукнатина, която била
дълга около 2 метра и била
разположена диагонално върху плочките на едната стена, а огледално разположена
се наблюдавала вече и друга пукнатина, където е
спалнята.
Според впечатленията на свидетеля, плочките и
наредените камъни около басейна в двора били разцепени и силно разместени. На
няколко места в басейна се появили пукнатини на стените и по плочките Появила
се и цепнатина на пода на гаража, както и цепнатини на на мраморни елементи на
облицовката на къщата.
Свидетелят заявява, че след описаните
събития,
той узнал от разказ на собственика на съседен имот,
че предишните дни - работниците на
ответника предприемали опити в същата насока - да изтеглят със сила платната от
изкопа, чрез дърпане с машини,
които
опити били по- продължителни
и също така безуспешни.
Свидетелят заявява, че не може да посочи буквално в кой момент са се появили отделните
пукнатини в инфраструктурата на сградата, които той самият описва, но е категоричен, че всички те са се появили след 17.01.2015г., поради което възприема за начална дата на увреждането 19.01.2015г., а при
това посочва, че с течение на времето, деформациите и пукнатините
нараствали, а денивелацията на предишното ниво на басейна в дворното място спаднала
с около 30 см.
След първоначалния сигнал, подаден от него на 17.01.2025г. обектът
бил посетен от 3-4 различни инженери, по различно време. Всички те уверявали ищеца, че стената може да
бъде безопасно демонтирана и после построена отново - за
сметка на ответника. После работници на фирма „Д.К.“
започнали да демонтират стената, след като я разрязвали
с големи режещи машини. След демонтажа, работниците извозвали
отрязаните бетонни фрагменти с техни камиони.
Те свалили нивото на стената до около 1 метър до земята и след това стената
останала в досегашното състояние. Според впечатленията
на свидетеля, изкопът
на улицата бил запълнен със земна маса едва през
февруари 2015г.
Според показанията на свидетеля, процесната оградна и подпорна стена била
изградена лично от него още през
1994г. Тя била надлежно
узаконена от общината и преди да бъдат предприети процесните СМР от страна на ответника
се намирала в отлична експлоатационна годност, според своето типично
предназначение. В двора на къщата,
който бил ограден от стената, имало разположени басейн с пътечки, отводнителни тръби, насаждения,
които били повредени от разместването на почвата и
отстраняване на фрагменти от оградата – там се намирали
4
бр. храсти, 7 до 10 броя чешмирови храсти, иглолистни дървета, които били
оформени в леха, дълга около 20-25 метра и около 1 метър.
След демонтирането на фрагментите от разрязаната стена, работниците на
ответника изхвърлили всички тези декоративни
елементи и част от тревната площ, разположена
до оградата, която била свлечена. Басейнът
се разцепил заедно с облицовката от камъните.
По външните изолационни плоскости на къщата се появили тънки цепнатини,
като паяжина. В момента ситуацията с пукнатините се влошавала, а басейнът не
можел да се използва.
Преди настъпването на повредите, дворът на къщата започвал
от основата на оградата, а разрушенията на инфраструктурата в двора били
разположени на 4-5 м. дълбочина навътре в двора, от началото на оградата. Свидетелят заявява, че по къщата и басейна
нямало никакви пукнатини и дефекти, а преди началото на
предприетите от ответника изкопни работи всички
съоръжения на инфраструктурата били
функциониращи в отлично състояние. Къщата имала изградена канализация, а
отпадните води били заустени на около 100 метра от дворното място с циментови
тръби, които имали ширина около 20 см. Дъждовните води
се оттичали на асфалта на улицата. В горната част на оградата била разположена дренажна линия с около 2 метра насипани камъни и ПВЦ тръба, която директно отивала на
уличния асфалт.
В открито съдебно заседание, което е проведено на
13.06.2019г. управителят
на ответното дружество Ж.Д.А., направи следните изявления по реда на чл. 176 от ГПК: В процеса на работа, дружеството
следвало да реализира канализационна мрежа, която е част от един одобрен проект
с линейно трасе, тръби и шахти. Техниката която е използвана при процесния изкоп били два багера с модели CAT 330
C и CAT 330D. При това, за всеки конкретен участък, представители на
дружеството били длъжни предварително да огледат самата площадка и на база
на добрите строителни практики и своите констатации – те били
длъжни да уведомят останалите участници в процеса за наличието на опасности и
да обезопасят терена. В тази връзка, представители на ответното дружество
направили нужните снимки и още преди встъпването в самата площадка и след като
приели, че процесната оградна и подпорна стена има някаква доза риск -
уведомили главния изпълнител. След кратко време дружеството узнало, че самият
живущ или собственик на имота е подал жалба в общината. Два три дни след
събитието била свикана комисия от хора на общината, строителния надзор и главния
изпълнител, а комисията издала аварийни разпореждания да се засипе изкопа,
който е заедно с едно укрепване тежък тип, съгласно проекта максимално, колкото
е възможно около самата ограда, за да се
предотврати аварийния ефект. След това било получено становище на строителния
надзор, който разпоредил да бъде отстранен конкретен участък от оградата,
защото е опасен и чак тогава предприемаме довършването и продължаването на
процеса. Отстраняването на оградата било след разпореждане на строителния
надзор и предпоставка за продължаване на строителните работи по проекта. Между
ищеца и ответника били водени преговори за уреждане на спора, а от присъствалия
на преговорите представител на ответника - адв. О.Ш., управителят узнал, че застрахователя на
ответника му предложил изплащане на
застрахователно обезщетение от около 40 000 лева, но собственикът на
сградата отказал да бъде постигнато споразумение в такава
насока.
Заключението на изслушаната комплексна съдебно- техническа експертиза, която е изготвена от вещи лица инж. А. В.
/промишлено и гражданско строителство- конструкции/ и инж. Р. П. /геодезия/
съдържа следните изводи относно правно- значимите факти:
·
Разположението на оградата не съответства на уличната
регулационна линия, защото разположението на оградата „навлиза“ в границите на
тротоара в рамките на предвидената в регулацията улица. В открито съдебно
заседание при изслушване на заключението, вещото лице инж. П. заявява, че не
разполага с данни дали предвидената улична регулация в действителност е била
приложена на терена.
·
Ако се допусне, че в периода от изграждането на стената
до момента на огледа в нея не са извършвани промени, с изключение премахването
на авариралата част – може да се установят конструктивни различия между авариралата
ограда и описанието на конструкцията й в акта за укаконяване. В открито съдебно заседание при изслушване на заключението, вещото лице
инж. В. заявява, че при оглед на място не е констатирала наличие на армировка
4Х10. На съборената част от оградата, вещото лице е възприело армировка 2Х10.
Според становището на същото вещо лице, в горната част на оградата бил
разположен конструктивен елемент с дебелина 10Х30, който не съответствал на
описанието за подпорна стена. Зидарията също не съответствала на описанието,
тъй като се наблюдавали т.нар. „пиластри“ вместо гладка зидария с делебина
25Х25. Според становището на вещото лице, дълбочината на фундиране на оградата
било по- плитко от описаното. Според становището на вещото лице, дълбочината на
основата на зида по принцип повлиява върху функционалната устойчивост на
подпорната стена- ограда.
Заключението на изслушаната комплексна съдебно- техническа/ оценителна експертиза, която е изготвена от вещо лице инж. П.З.
съдържа следните изводи относно правно- значимите факти:
·
Налице са описани от вещото
лице конкретни конструктивни промени в подпорната стена с масивна ограда, в
дворното място с разположени в него настилки и растителност, в открития басейн
и в разположената в имота жилищна сграда. Промените са неблагоприятни и са
причинени в резултат на изкопните работи по изграждане на канализационна мрежа.
Според становището на вещото лице, причините са настъпването на вредите са
комплексни – плитко фундиране, разположението на оградата до изкопа,
дълбочината на изкопа и начина, по който той е изпълнен, получените вибрации от
строителната механизация.
·
Според оценка на вещото лице,
общата възстановителна стойност на щетите, в състоянието преди настъпването им,
възлиза на 46 340, 13 лева.
Заключението на изслушаната повторна комплексна
съдебно- техническа/ оценителна експертиза, която е изготвена от
вещо лице инж. Я.Т., съдържа следните изводи относно правно- значимите факти:
·
Налице са описани от вещото
лице конкретни конструктивни промени в подпорната стена с масивна ограда, в
дворното място с разположени в него настилки и растителност, в открития басейн
и в разположената в имота жилищна сграда. Промените са неблагоприятни и са причинени
в резултат на изкопните работи по изграждане на канализационна мрежа. Според
становището на вещото лице, уврежданията представляват по освоето естество
увреждания по конструктивните елементи, които са причинени от получените
вибрации от строителната механизация, които са довели до свличане на земна маса.
·
Според оценка на вещото лице,
общата възстановителна стойност на щетите, в състоянието преди настъпването им,
възлиза на 42 279, 21 лева.
Заключението на изслушаната
комплексна съдебно- техническа експертиза, която е изготвена от вещи лица
инж. А В. /промишлено и гражданско строителство- конструкции/ и инж. В. М. /геология/
и инж. И. К. /подемно- транспортни и строителни машини/ съдържа следните изводи
относно правно- значимите факти:
·
Прегледът на намиращите се в
НАГ при Столична община книжа установява факта, че в изготвения проект на
обект: „Изграждане на инженерна
инфраструктура на ВиК мрежата на кв. Градоман- за главни канализационни
колектори и подмяна на съществуващи водопроводи, попадащи в трасената им “
не е отразено съществуването на подпорна и оградна стена в парцел № ХVІІ-111 от
кв. 6 на кв. „Градоман“- Банкя.
·
Проводите за отпадни води на
улична канализация се разполагат по правило по оста на улицата, а не от двете
страни до оградите или под тротоара.
·
За да не са налице увреждащи
вибрации от къртачни дейности, би следвало процесната стена да не навлиза в
рамките на уличната регулация и самата й конструкция да е изградена съгласно
изискванията на строителните правила и нормативи.
·
За обект: „Изграждане на инженерна инфраструктура на
ВиК мрежата на кв. Градоман- за главни канализационни колектори и подмяна на
съществуващи водопроводи, попадащи в трасената им “ е дадено разрешение за
строеж, но в първата част, касаеща
откриването на строителната площадка не се установява отразяване за наличие на
процесната подпорна и оградна стена.
·
Отразяването на
обстоятелството, за наличието на строеж с конструктивни недостатъци, който
навлиза в уличната регулация би следвало да бъде възприемано като важен сигнал
за преимуществено предприемане на специфични мерки – за укрепване още преди
започване на изкопните работи. Мерките би следвало да се съобразят от една
страна с проекта, а от друга страна със спецификите на обекта, който попада в
рамките на строителната площадка на обекта, чиито проект подлежи на реализация.
По делото не се установява протокол за състоянието на строителната площадка,
какъвто би следвало да е бил изготвен, а в неговото съдържание би следвало да
се посочва наличието на процесната подпорна и оградна стена.
·
За големината на натоварването
на процесната оградна и подпорна стена имат значение различни фактори,
включително начина на използване на машините багера -
CAT 330 C и CAT 330D, а именно: силата на копаене и
разбиване /между 179 Кn и 126 Кn/, както и техниката, при която са били изваждани подпорните платна от
изкопа /отпускането на стоманеното въже, използвания силов елемент от стрелата
на машината, положението на стрелата спрямо верижната машина, запъването на
платната с метални пръти/. Преценката е до голяма степен неопределена, ако не
бъде използван експеримент на конкретното място и при същите условия, тъй като
теренът вече е с променени характеристики /насипът е закрит, пътят е
асфалтиран/. Във всеки случай, според становището на експертизата, субективното
усещане на прилаганата техника при използването й за описаните дейности би
могло да се отъждестви с усещане за земетръс, каквито са данните от показанията
на разпитания свидетел. В този смисъл, показанията на свидетеля вероятно са
достоверни.
·
В следствие на
вибрациите от изваждане на тежко укрепване на съществуващия земен изкоп било осъществено триене на почвения слой
при вибрационното натоварване – а в резултат от това, земната маса зад
подпорната и оградна стена се подхлъзнала, в посока към изкопа. В резултат
от движението при т.нар. „подхлъзване“ процесната подпорна и оградна стена била
подложена на значителен натиск и била деформирана, в резултат на което в
корпуса й се появяват пукнатини.
·
Липсата на възможност и
на усилия за прилагане на изрично предвидените в чл. 195 от ЗУТ административни
и технически мерки за конкретната оградна и подпорна стена, според вещите лица
са способствали за настъпването на деформации и увреждания - както по самата
подпорна и оградна стена, така и по останалите обекти от инфраструктурата на
имота.
·
Спред становището на
вещите лица, данните от съдържанието на приетите като доказателства Констативен протокол от 21.01.2015г. и Констативен протокол от 24.09.2015г. следва да се приемат за достоверни и
съдържат сведения за видими увреждания на басейна, къщата, настилките и
подпорната стена.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предмет на
спора е претенция за обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди да са
настъпили в резултат от непозволено увреждане, осъществено от привлеченото като
ответник дружество „Д.К. 1“ ЕООД в хипотезата на гаранционно- обезпечителната
отговорност, която е уредена от чл. 49 ЗЗД. Твърди се, че вредите били причинени
в резултат от реализирането на неправомерни технически действия, които били извършени
при изкопни работи в гр. Банкя, на ул. „Цар Симеон“ срещу ***, реализирани
от работници на привлеченото като ответник дружество, в рамките на обект: „Изграждане
на инженерна инфраструктура на ВиК мрежата на кв. Градоман- за главни
канализационни колектори и подмяна на съществуващи водопроводи, попадащи в
трасената им “, възложен от Столична община.
Предпоставките
за ангажиране на деликтната отговорност - при основния състав на непозволеното
увреждане, са уредени в чл. 45 от ЗЗД и включват: осъществяване на конкретно поведение,
което да противоречи на конкретно нормативно задължение или на общата забрана
да се вреди другиму; настъпване на конкретния твърдян от ищеца вредоносен
резултат и наличие на пряка причинно- следствена връзка помежду им. Фактическият
състав, който е очертан от ищеца като източник на процесния деликт фокусират
вниманието именно върху наличието или липсата на пряка причинно- следствена
връзка, между правомерността на
действията на ответника и неговите строителните работници, върху механизма на настъпването
на вредата и върху наличието на пряка причинно- следствена връзка между тези
елементи. Допълнителната предпоставка за основателност на претенциите, които са
предявени в настоящия процес - при условията на чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД тоест фактът, че изкопните работи са
осъществени от работници на ответника и по негово възлагане в конкретния случай
не е спорен. Доказването на посочени по- горе предпоставки за основателност на
иска е в тежест на ищеца, който е длъжен да установи тяхното наличие, както и
конкретния характер и обем на вредоносните последици, които е бил принуден да
понесе в резултат на непозволеното увреждане.
След анализ на споменатите по- горе предпоставки с наведените доводи, съдът
приема, че предявения иск е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМ.
Съдът приема, че е компетентен да се произнесе по спора между ищеца и
ответника, отчитайки правния им интерес и фактическите твърдения, на които се
основават претенците на ищеца, включително и направените по исикване на съда
допълнителни фактически уточнения по реда на чл. 145, ал.2 от ГПК, които са
отразени в допълнения проект за доклад /30.11.2016г./.
Тук следва да се отбележи, че настоящият съд е длъжен да възприеме като
неоснователни възраженията на част от правните субекти, които бяха
конституирани в качеството на трети лица- помагачи на страната на ответника - срещу
допустимостта на участието им в настоящия процес, доколкото конституирането на
тези трети лица бе осъществено по правните последици на Определение №
3538/31,10,2017г. по т.д. № 3555/2017г. по описа на 9 с-в ТО на СГС.
Преценката по отношение на ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА е предпоставена от
изводите на съда по определени факти и изводи с преюдициално значение, които ще
бъдат разгледани последователно по- долу.
По отношение надлежната активна материална легитимация на
ищеца;
Самото
съдържание на исковата молба и направените уточнения сочат, че ищецът
претендира обезщетение за вреди в качеството
на собственик на недвижим имот, чиято
цялост и функционалност е била засегната в разултат от последиците на
извършени фактически действия – изкопни работи в непосредствена близост. Настъпването
на вредоносния резултат, като елемент от фактическия състав на деликта, следва да се обсъжда на плоскостта на
вещното притежание на имота, чрез
приемане на възстановителната стойност на вредите.
Понеже от
процесуалните позиции на страните в спора се вижда, че описания в исковата
молба увреждащ резултат- увредена подпорна и оградна стена, пукнатини и
свличания, по принцип не се оспорва от страните, а чрез приетия като
доказателство нотариален акт за покупко- продажба, ищецът се легитимира като
собственик на процесния имот - съдът приема за установена надлежната
материална легитимация на ищеца.
По надлежната пасивна материална легитимация на ответника;
Съдът приема за
установена надлежната материална легитимация на ответника, доколкото последният
също не спори по твърденията на ищеца, че именно негови работници са извършили процесните
изкопни работи на улицата, имаща административен адрес-
гр. Банкя, ул. „***** в периода от
месец декември 2014г. до средата
на месец януари на 2015г. Дадените пред съда изявления на управителя на „Д.к.“
ЕООД по реда на чл. 176 от ГПК, категорично потвърждават този извод и
способстват за изясняване на някои отделни факти, които имат отношение към
съществото на спора- времето и мястото на извършените СМР, вида на използваната
строителна техника и наличната техническа документация.
По оценка на
правомерността на извършените СМР /изкопни работи/ и спора, относно механизма
на причиняване на вредите и техния източник;
Въз основа събраните в хода на делото писмени доказателства /строителни
книжа и протоколи/ както и въз основа заключението на изслушаните съдебно-
техническите експертизи, настоящия състав на съда достигна до извода, че осъществените
изкопни работи са осъществени в нарушение на предписанията на ЗУТ и
подзаконовите актове по прилагато му.
По същество,
както изслушаните експертни заключения на съдебно- технически експертизи, така
и изявленията, които бяха направени пред съда лично от управителя на ответното
дружество - способстват за изясняване на механизма на причиняване на
имуществените увреждания.
След анализ на
всички събрани гласни и писмени доказателства, но кредитирайки основно изводите
на специализираната тричленна комплексна съдебно- техническа експертиза, която е изготвена от вещи лица инж. В. /промишлено и гражданско
строителство- конструкции/, инж. М. /геология/ и инж. К. /подемно- транспортни
и строителни машини/ - настоящият състав
на съда приема крайното заключение, че всички описани в исковата молба вреди са
възникнали след началото на изкопните работи и са били причинени от силните
вибрации, породени от изкопните работи и най- вече от изваждане на съоръженията
за тежко укрепване на съществуващия земен изкоп.
Техническите причини за предизвикване на този вредоносен резултат са
комплексни и се свеждат до конкретните действия на
ангажираните в хода на СМР работници и служители на ответното дружество „Д.К.
-1“ ЕООД. Вредоносният резултат е закономерна последица от поредица пропуски, започнали
още при възлагане на задачата и предоставянето на непълна техническа документация
от страна на Столична община, последвани от пропуски при откриване на
строителната площадка, липса на адекватна реакция от страна на проектанта /ако
се приеме тезата на ответника, че е уведомил проектанта за конструктивните
специфики на конкретната оградна и подпорна стена, за нейното местоположение на
терена. Пропуските продължават и при избора на използваната тежка техника за
оформяне на изкоп машини - CAT 330 C и CAT 330D, които са източник на повишени вибрации, избраната техника - силата на
копаене и силата на разбиване /между 179 Кn и 126 Кn/ в близост до
процесната оградна и подпорна стена, без да бъде подложено на съмнение нейната
устойчивост, както и конкретно приложената техника на изваждани подпорните
платна за тежко укрепване от изкопа /използване на стоманеното въже за
отстраняване на платната/.
Съдът напълно кредитира като обосновано и логически обяснимо становището на
вещите лица от всички изслушани технически експертизи, които заявяват, че вибрациите
и избраната техника на изкопа са непосредствената причина за триене на почвения
слой, в пряк резултат от вибрационното натоварване – а в причинна връзка с него
- земната маса зад подпорната и оградна стена се подхлъзнала, в посока към
изкопа, в резултат на което процесната подпорна и оградна стена била
деформирана и в нея се появяват пукнатини т.е. тя изгубва своята устойчивост и
фукционално предназначение на опора за изградената в дворното място
инфраструктура.
При това, макар
да отчита установените факти за техническите специфики и вероятни недостатъци
на конкретната оградна и подпорна стена, която е дала началото на процеса по
свличане на земните маси и напукване на инфруструктурата – настоящият състав на съда категорично не
приема тезата, че тези характеристики следва да се включат като елемент от
пряката причинно- следствена връзка между действията на ответника и
настъпването на вредите – логическа връзка, известна в правната докртрина
като conditio sinе qua non и да
мотивират теза за съпричиняване на вредоносния разултат. Релевираните в тази
насока доводи на ответника и третите лица- помагачи са напълно неоснователни.
Това е така,
доколкото на първо място, следва да се отчита, че при началото на предприетите
от ответника изкопни работи, процесната оградна и подпорна стена е имала статут
на законно техническо съоръжение. В хода на делото бяха представени
доказателства, че оградата е била изрично узаконена от участващата в качеството
на трето лице- помагач на страната на ответника Столична община. Всички
посочени от вещите лица конструктивни характеристики на стената - дебелина в
основата, дълбочина на фундиране, армировка, са допринесли за съществуване и
безпроблемно функциониране на процесната стена по предназначение в един
продължителен период от време. Очевидно е, че в този период от време не е
настъпила аварийна ситуация.
Дори да бъде
възприета тезата, че съоръжението е страдало от конструктивни недостатъци –
възпреки разрешението за узаконяване, тези недостатъци са могли да бъдат
констатирани още при издаване на акта за узаконяване на съоръжението, понеже
функционалната компетентност на техническите служби на Столична община
предполагат проявяване на необходимата компетентност и активност за извършване
на преценка и правомощия за изследване на споменатите технически специфики.
На второ място,
следва да се вземе предвид факта, че процесната оградна и подпорна стена е била
ясно видима като инженерно- техническо съоръжение с конкретни характеристики и
местоположение на границата на имота. За възложителя на проекта – Столична
община, за проектанта, за изпълнителя, включително и за работниците, които са
извършвали изкопните работи на терена. Нито
едно от тези лица не е сигнализирало за съществуването на процесната стена в
зоната на изкопните работи по трасето на водопровода, не е сигнализирало за
пукнатина на стената, дори непосредствено преди започване на изкопните работи,
поради която самото твърдение, че наличието на такава пукнатина през 2012г. била
„забелязана“ на снимка от интернет приложението „google maps“ едва през 2017г. след предявяването
на иска е абсурдно и непредизвикващо доверие. Тук е уместно да се отбележи общоизвестния
факт, че приложението „google
maps“ не позволява визуална представа за обектите в
определена местност, а само графично – картографско или спътниково изображение
/с мащабен вертикален изглед/. Снимковият материал от другото приложение „google street view“ обаче, няма
стойност на доказателствено средство и не би могло да бъде използвано от вещите
лица като аналитичен материал.
На трето място,
съдът счита, че ако характеристиките на процесната оградна и подпорна стена в
действителност са повлияли негативно върху нейната годност да понесе силните
вибрации от строителната техника, то както възложителя Столична община, така и
проектантът, респ. изпълнителят, респ. строителният надзор са разполагали с
нормативно регламентиран механизъм за предотвратяване на вредите – значително
преди тези вреди да се реализират на практика.
Ако по- горе длъжностни
лица, извън ищеца, които притежават необходимата техническа и технологична професионална
квалификация, а при това са обвързани и с професионални и длъжностни задължения
- биха изпълнили своите задължения – то биха били налице необходимите технически
предписания за предварително укрепване на процесната оградна и подпорна стена, а
настъпването на процесните вреди би било предотвратено. Действията/ бездействията
на длъжностните лица на Столична община, които са узаконили съоръжението- оградна
и подпорна стена на процесния имот, както и последващите действия и
бездействия на длъжностните лица, които са били професионално ангажирани
с изготвяне на съобразен с конкретните
условия и обекти по трасето проект за
подмяна на водопроводни съоръжения; които са били длъжни да осъществяват непрекъснат строителен надзор в процеса на
изкопните работи, които са ръководили и реализирали прякото изпълнение на изкопните работи по проекта „Изграждане на
инженерна инфраструктура на ВиК мрежата на кв. Градоман- за главни
канализационни колектори и подмяна на съществуващи водопроводи, попадащи в
трасената им “, не могат да се
отъждествят с със съпричиняване на вредоносния разултат от страна на
увреденото лице, което притежава имот, ограден с формално узаконено от Столична
община съоръжение.
Дори да се приеме, че именно някакви специфични конструктивни недостатъци на
процесната оградна и подпорна стена са способствали за вредоносния разултат –
то следва да
се отчита, че за разлика от самия ответник и от третите лица – които са
привлечени да го подпомагат в процеса – ищецът, собственик на имота, няма нормативно установени задължения: нито
да контролира технически качеството или безопасността на инфраструктурното
съоръжение, което е построил, както няма правомощия да обследва годността на процесната
подпорна и оградна стена за издържливост на вибрации при извършване на СМР.
Фактическото неприлагане на норлативно установени в ЗУТ и подзаконовите актове по
прилагането му правила не може да се вмени в отговорност на ответника, комуто е издадено разрешение за
узаконяване на стената. Нормативните нарушения, в резултат на които са
настъпили вредите следва да се търсят във вътрешните отношения между прекия
причинител на вредите „Д.к.“ ЕООД и привлечените в
качеството на трети лица- помагачи правни субекти, между които и възложителят на
СМР Столична община.
По отношение вида и размера на
вредите;
Процесуалните позиции на страните сочат, че не се оспорва настъпването на
вредоносния разултат, но спорът се концентрира върху обема на вредите и тяхната
оценка. Заключението на всяка една от двете изслушани в хода на съдебното
дирене две съдебно- оценителни експертизи, мотивира извода, че вредите обхващат
както процесната оградна и подпорна стена, така и построената в имота жилищна
сграда и обекти на околната инфраструктура.
Всяка една от двете съдебно оценителни експертизи потвърждава релевираните
в исковата молба твърдения за наличие на пряка причинно- следствена връзка,
между напукването на подпорната и оградна стена на имота и свличането на земни
пластове, които са довели до покнатини в описаните от експертите
инфраструктурни елементи. В този смисъл, за да установи естеството на вредите и
техния обем, настоящият състав на съда приема и кредитира изводите на всяка от двете
съдебно- оценителни експертизи, поради идентичните им констатации. Различишята
между експертните становища на вещите лица инж. З. и инж. Т. не са значителни и
се изразяват в стойностната оценка на щетите. Тази различия в оценката се
дължат на предвидените от вещите лица различни фактически способи за
възстановяване на оградната и подпорна стена.
При сравнения на обосноваността на двете заключения, съдът кредитира в по-
голяма степен изводите на вещото лице инж. З., като отчита факта, че неговата
инженерна специалност /хидроенергийно строителство т.е. строителство на силови
подпорни стени/ и по- продължителния му професионален опит позволява по точна
преценка на изводите.
По изложените съображения, настоящият състав на съда приема, че възстановителната стойност на щетите
възлиза на посочената от вещо лице инж. З. сума от общо 46 340, 13 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в
посочения по- горе размер, а за разликата, в частта - над дължимата сума на
обезщетението и до пълния предявен размер на иска за 55 000 лева -
претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
На основание чл. 86 от ЗЗД, вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД и като се отчита
фактът, че дължимото парично обезщетение за причинени вреди произтича от
деликт, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и мораторна лихва
върху сумата на присъденото обезщетение от 46 340, 13 лева, изчислена за
периода, считано от настъпването на деликта на 19.01.2015г. до деня на
окончателното плащане на присъденото обезщетение.
По отношение на разноските в процеса;
При изложения в
мотивите изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство,
съразмерно с уважената част от иска.
Релевираните от
страна на ответника възражения по чл. 78, ал.5 от ГПК не следва да бъдат
уважени, тъй като са неоснователни, като се отчита цената на иска, обема на
извършените процесуални действия, продължителността на процеса на съдебното
дирене с участието на множество субекти, привлечени за подпомагане на
насрещната страна в процеса.
Тъй като общият
размер на разноските, за които има доказателства да са направени от ищеца,
съобразно представения от процесуалния му представител списък на разноските
възлиза на 10 092 лева - ответникът
следва да бъде осъден да заплати сумата 8478
лева, съразмерно с уважената част от иска.
При изложения в мотивите изход на
спора, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК - ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените от него съдебни
разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Тъй като общият
размер на разноските, за които има доказателства да са направени от ищеца,
съобразно представения от процесуалния му представител списък на разноските възлиза
на 3620 лева - ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата 580 лева, съразмерно с отхвърлената част
от иска.
По аргумент от
чл. 78, ал.10 от ГПК - привлечените за участие в процеса на страната на
ответника трети лица не дължат съдебни разноски и също не са легитимирани да
претендират присъждане на съдебни разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Д.К. 1“ ЕООД с ЕИК *****със седалище:***,
офис 1, да заплати на К.С.К. с ЕГН ********** и адрес-***, на основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД общо сумата от 46 340, 13 лева /четиридесет и шест хиляди триста и четиридесет лева и 13 ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
произтичащи от конструктивни повреди върху изградена по границата на парцел ХVІІ-111 от кв. 6
на кв. „Градоман“, гр. Банкя, ул. „*****масивна подпорна и оградна стена, двуетажна еднофамилна жилищна сграда с РЗП от 353 кв.м., изградена в
поземлен имот № 111, в квартал 6, по плана на кв. „Градоман“, сградна инфраструктура,
басейн и трайни насаждения, намиращи се в имота на административен адрес- гр.
Банкя, ул. „Цар Симеон“ ***., както и на
основание чл. 86, вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД – да заплати мораторната лихва
върху сумата на присъденото обезщетение, изчислена за периода от настъпването
на увреждането на 19.01.2015г. до деня на окончателното плащане на присъденото
обезщетение, като отхвърля претенцията
за обезщетение за вреди, в частта - над присъдената сума от 46 340, 13 лева до пълния предявен
размер за 55 000 лева, като част от претенция за 73 000 лева.
ОСЪЖДА „Д.К. 1“ ЕООД с ЕИК *****да заплати на К.С.К.
с ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК- сумата
от 8478 лева (осем хиляди четиристотин седемдесет и осем лева) за направени
съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА К.С.К. с ЕГН ********** да заплати на „Д.К. 1“ ЕООД с ЕИК *****- на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК- сумата от 580 лева (петстотин и осемдесет
лева) за направени съдебни разноски пред Софийски
градски съд.
Решението е постановено при
участието на „ДЗИ –О.З.“ ЕАД, със седалище и адрес-***, „Е.“ ЕООД, със
седалище и адрес-***, „А.“ ЕООД, със седалище и адрес-***, „САД К.Ж.Д.Т.Д И.–
Клон България“ КЧТ със седалище и адрес ***, „Х.“ ЕООД, със седалище и адрес-***
община, със седалище и адрес-***, „М.“ ЕООД, със седалище и адрес-***, „А.“ ЕООД със седалище и адрес *** и „Е.А.К.“
ЕООД със седалище и адрес-*** /над реката/ № 3, в качество на трети лица- помагачи, както следва:на страната на
ответника.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, която
може да бъде подадена пред Апелативен съд София, до изтичане на двуседмичен срок
от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: