№ 19636
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г. СТ. Т.
при участието на секретаря Г. Н. Б.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Т. Гражданско дело № 20231110157741
по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединение осъдителни искове с правно
основание чл. 74 ЗЗД вр. с чл. 411, вр. 479 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на ищеца „ЗАД Армеец“ АД следните
суми: 10 691,87 евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение
във връзка с ПТП, настъпило на 03.06.2019 г. на територията на Федерална
република Германия, ведно със законна лихва считано от дата на подаване на
исковата молба 20.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата
от 1 565,57 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 04.07.2022 г.
до 19.10.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 03.06.2019 г. около 14:20 ч. в гр.
Бременхавен, кръстовището на ул. „Ш.“ и „Б.“, Федерална република
Германия, е настъпило ПТП, документирано с протокол съставен от
полицейските органи № 110282/2019 г. Сочи се, че ПТП е настъпило по вина
на И. М.. Излага, че при маневра завой на дясно тегленото ремарке удря
стоящото на червен светофар в съседната лента за ляв завой МПС НВ Z ****.
Сочи, че съставното ППС Камион Ивеко с ДР № ********теглещо МПС/ и
прикачено към него ремарке с № ********, реализирало ПТП с л.а.
Фолксваген Голф с № НВ Z ****, в престой на светофар. Излага, че съгласно
документите са констатирани повреди по л.а. Фолксваген Голф с № НВ Z ****
в предната дясна част на автомобила. Твърди, че ремаркето с ДР № ********
е застраховано при него по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Твърди, че във връзка с подадено уведомление за щета при
дружеството е образувана ликвидационна преписка № 10019100103179, както
и извършени огледи. Сочи, че на собственика на увреденото МПС чрез
посредник за уреждане на претенции във Федерална република Германия, с 3
1
банкови превода от 14.04.2020 г., 08.06.2020 г. и 17.03.2021 г., е изплатено
застрахователно обезщетение в общ размер на 10 691,87 евро или 20 911,48 лв.
Поддържа, че във Федерална република Германия, увредените лица имат
право да предявят претенцията си както пред застрахователя по Гражданска
отговорност на ремаркето, така и пред застрахователя по Гражданска
отговорност на влекача, като изборът бил на третото увредено лице. В случая
претенцията била предявена срещу ищеца, който заплатил претенцията
изцяло. Развива съображения в насока, че приложимото право е българското.
Сочи, че като застраховател на Гражданска отговорност на ремаркето, има
право да претендира от застрахователя на влекача /причинител на вредата/,
цялото платено обезщетение. Твърди, че ответникът е застраховател по
Гражданска отговорност на влекача. Излага, че е поканил ответника да му
заплати претенцията с покана с изх. № Л-3503 от 02.06.2022 г., поучена от
същия на 03.06.2022 г., но плащане не постъпило. Аргументира, че ответникът
е в забава считано от 03.07.2022 г., поради което претендира и обезщетение за
забава. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът развива
съображения в насока, че приложимото право е немското, доколкото ПТП
настъпило в Германия. Оспорва претенцията по размер и сочи, че размерът на
същата не съответства на действителния размер на претърпените вреди към
дата на ПТП. Излага, че ищецът не е взел предвид, че увреденият автомобил е
бил над 3 години и респ. не било необходимо ремонтирането да се извърши в
оторизиран сервиз. Развива подробни съображения в насока, че ищецът при
определяне размера на обезщетението не е спазил разпоредбите на КЗ. Твърди
също така, че услугата „заместващ автомобил“ няма обезщетителен характер,
а е допълнителна услуга и подробно аргументира, че стойността на тази
услуга не се дължи. Евентуално прави искане разходите да се разделят по
равно между страните и цитира практика в този смисъл. Оспорва и
акцесорната претенция. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
По делото страните не спорят 1/ че на 03.06.2019 г. около 14:20 ч. в гр.
Бременхавен, на кръстовището на ул. „Ш.“ и „Б.“, Федерална република
Германия, съставното ППС Камион Ивеко с ДР № ********теглещо МПС/ и
прикачено към него ремарке с № ********, управлявано от И. М., е
реализирало ПТП с л.а. Фолксваген Голф с № НВ Z **** в престой на
светофар; 2/ че ищецът е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ на ремарке с ДР № ********; 3/ че
ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ на Камион Ивеко с ДР № ********теглещо МПС/; 4/ че
ищецът е изплатил в полза на собственика на увреденото МПС /л.а.
Фолксваген Голф с № НВ Z ****/ сумата от 10 691,87 евро.
В първоинстанционното производство е изслушана и приета САТЕ, от която
се установява механизма на процесното ПТП.
Вещото лице посочва, че на 03.06.2019 г. около 14,20 ч. във Ф.Р. Германия, гр.
2
Бремерхафен, по ул. “Шлойзешцрасе” се движи т.а. “ИВЕКО” с peг. №
********, с прикачено към него ремарке “ВИОЛА” с peг. № ********,
управляван от И. М.. Товарният автомобил се движи към Т-образното
кръстовище с ул. “Бакхаузснщрасе”, което е регулирано от трисекционна
светофарна уредба с допълнителна секция за завой на дясно. Пътното платно
па ул. “Шлойзенщрасе” е съставено от три пътни ленти, както следва: 1/
крайна лява пътна лента, предназначена за движение от кръстовището към ул.
“Шлойзешцрасе” в посока противоположна на товарния автомобил с ширина
4,20 м.; 2/ средна пътна лента предназначена за движение само на ляво с
ширина 3,00 м., върху която е спрял л.а. “ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ”
непосредствено до стоп- линията; 3/ дясна пътна лента предназначена за завой
на дясно с ширина 3,00 м.; Приближавайки на около 30 м. преди стоп-
линията, водачът на т.а. възприема светещ забранителен сигнал на основната
секция, но възприема и разрешителния сигнал на допълнителната единична
секция на светофара и продължава движение. С бавна скорост (5-И 0 км/ч.)
товарният автомобил започнва да преминава от дясно покрай спрелия в средна
пътна лента л.а. “ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ”, като водачът на т.а. след
подминаване на стоп-линията започва плавно да завива на дясно и към
момента, в който предните колела на влекача са на едно ниво с десния бордюр
на ул. “Бакхаузенщрасе” завърта волана напълно в дясно, за да може да
осъществи дъга на завоя без да навлиза в пътните ленти за насрещно-
движещите се. При ширина на средна пътна лента 3,00 м. и ширина на л.а.
“ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ” около 1,75 м., дясната му странична част се намира
на около 0,63 м.[(3,00-1,75:2] в ляво от геометричната среда на дясна и средна
пътни ленти. Товарният автомобил и ремаркето са с обща ширина около 2,50
м. и обща дължина около 17,00 м., при заден надвес на ремаркето около 2,70
м. Непосредствено преди да предприеме завой на дясно товарният автомобил
се движи на около 0,25 м. [(3,00-2,50):2] в ляво от десен бордюр и на 0,25 м. в
дясно от геометричната среда между дясна и средна пътни ленти и на около
0,88 м.[0,63+0,25] в ляво от дясната странична част на л.а. «ФОЛКСВАГЕН
ГОЛФ». В момента, в който задните гуми на влекача започват да извършват
задой на дясно, задната част на влекача се отклонява на ляво, като по този
начин траекторията на ремаркето се измества в ляво с около 0,25 м. След като
ремаркето от своя страна също започва да извършва десен завой, задната му
лява част започва да се изнася едновременно на ляво и да се движи напред.
При това едновременно движение в ляво и напред, заден ляв ъгъл на
ремаркето се отклонява на около 0,90-0,95 м в следствие на което настъпва
контакт/триене с охлузване по дясната странична част на л.а. “ФОЛКСВАГЕН
ГОЛФ”. Контактът спрямо купето на лекия автомобил е в зоната от предна
дясна врата, преден десен калник и предната броня, отзад напред, като лекият
автомобил се намира в състояние на покой. Експертът изяснява, че
причинените поражения и щети по л.а. “ФОЛКСВАГЕН 'ГОЛФ” с рег. №.НВ
Z ****, настъпили на 03.06.2019 г., са в причинно-следствена връзка с
механизма на ПТП.
Вещото лице по приетата САТЕ ), определя обща действителна/пазарна/
стойност на ремонта на л.а. “ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ” към датата
3
на ПТП (03.06.2016 г.) с ДДС 6173,66 евро без отчитане на корекционен
коефициент на амортизация.
От САТЕ се установява още размерът на ликвидационните разноски - 627,20
евро, както и размерът на посредническата такса – 1013,13 евро.
От САТЕ се установява, че по данни от “Шваке” паричната стойност на
дневния наем на заместващ автомобил от клас “6” е 72,65 евро на ден (бруто),
а по данни “Фраункофер” паричната стойност на дневния наем на заместващ
автомобил от клас “6” с 34,15 евро на ден (бруто). Вещото лице посочва, че в
конкретната ситуация общата сумарна продължителност на ремонта би била
около 148,15 ч., което при 8,5 ч. продължителност на един работен ден
означава, че за ремонта теоретично са били необходими около 16,6 работни
дни.
При продължителност на ремонта от 16,6 работни дни следва, че при ставки за
наем между 34,15 евро и 72,56 евро на ден, то стойността на наема на
заместващ автомобил е в границите от 566,89 евро до 1204,50 евро.
От представените писмени доказателства е видно, че от ищеца действително
са заплатени следните суми: с превод от 14.04.2020 г. са заплатени 9484,41
евро, представляващи сбор от 729,23 евро – разходи за адвокат, 25,00 евро –
други разходи, 550,00 евро – обезщетение за обезценка на увреденото МПС,
874,89 евро – разходи за техническа експертиза, 6263,66 евро – разноски за
ремонт на увреденото МПС 1013,13 евро – посредническа такса, 28,50 евро –
разходи за експертна оценка; с превод от 08.06.2020 г. са заплатени още 627,20
евро, представляващи сбор от 534,02 евро – разход за наем на автомобил, и
93,18 евро – адвокатски разноски; с превод от 17.03.2021 г. ищецът е заплатил
сумата от 580,26 евро, представляваща сбор от 436,61 евро – разходи за наем
на заместващ автомобил, 14,28 евро – адвокатски възнаграждения и 129,37
евро – посредническа такса. По-късно сумата от 14,28 евро – адвокатски
възнаграждения, е възстановена на ищеца.
Основният спорен въпрос по делото е свързан с приложимото материално
право спрямо отговорността на двете застрахователни дружества по
сключените договори за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на товарния автомобил и ремаркето за вредите, настъпили в друга държава-
членка на ЕС при управление на товарния автомобил, теглещ ремарке.
Релевантно за определяне на приложимото материално право относно
разпределянето на отговорността между застрахователите е тълкуването,
направено в Решение на Съда на ЕС по съединени дела С-359/14 и С-475/14,
ЕRGO Insurance и Gjensidige Baltic. В него Съдът на ЕС изтъква, че между
застрахователите и съответно между държателите или водачите на теглещото
превозно средство и държателите на ремаркето, съществуват договорни
задължения, по смисъла на Регламент „Рим I“. И обратно, между двамата
застрахователи не съществува договорно отношение. В решението е прието, че
по отношение на правото на държавата, където е настъпила пряката вреда — в
случая немското право, следва да се определят длъжниците по задължението
за обезщетяване на пострадалото лице, както и евентуално съответното
участие на държателя на ремаркето и на държателя или водача на теглещото
4
превозно средство при причиняването на вредата на пострадалото лице.
Въпреки това се посочва, че задължението на застрахователя да обезщети
причинената на пострадало лице вреда произтича не от тази вреда, а от
договора, който го обвързва с отговорното застраховано лице. Това
обезщетение следователно произтича от едно договорно задължение, поради
което приложимото към това задължение право трябва да бъде определено в
съответствие с разпоредбите на Регламент „Рим I“.
Необходимо е следователно да се изследва дали по отношение на
приложимото право, съответно, на договора за застраховане на теглещи
превозни средства и на този за прикачените към тях ремаркета,
застрахователите на тези два вида превозни средства действително са длъжни
по силата на договорите да обезщетят пострадалите при причинени от тях
произшествия лица. СЕС достига до извод, съгласно който тъй като
задължението на застрахователя да покрие гражданската отговорност на
застрахования по отношение на пострадалото лице произтича от договора за
застраховка, сключен със застрахования, условията при които застрахователят
може да упражни правата на пострадалото при пътнотранспортното
произшествие лице срещу отговорните за произшествието лица, се определят
от националното право, уреждащо посочения договор за застраховка,
определено в приложение на член 7 от Регламент „Рим I“. В цитираното
Решение на СЕС изрично се посочва, че следва да се приеме, че съгласно
приложимото право по силата на разпоредбите на Регламент „Рим II“ лицето,
пострадало при пътнотранспортно произшествие, причинено от теглещо
превозно средство, снабдено с ремарке, има право да претендира обезщетение
както по отношение на държателя на ремаркето, така и по отношение на
застрахователя на последното съгласно разпоредбите на Регламент „Рим II”,
докато по отношение на застрахователя на теглещото превозно средство се
посочва, че, след изплащането на обезщетението на пострадалото лице, има
право на иск срещу застрахователя на ремаркето, доколкото приложимото
право спрямо договора за застраховка, съгласно член 7 от Регламент „Рим I“,
предвижда възможност за суброгация на застрахователя в правата на
пострадалото лице. Доколкото от даденото задължително тълкуване следва, че
чл. 7 от Регламент "Рим І" се прилага в случаите, в които правилата на
деликтната отговорност, приложими спрямо произшествието по силата на чл.
4 и следващите от Регламент "Рим ІІ", предвиждат разделяне на задължението
за поправяне на вредата, а разглежданият казус е именно такъв - приложимото
материално право в отношенията между пострадалия и застрахователя е това
на Федерална Република Германия, което предвижда разделяне на
отговорността между застрахователя на влекача и застрахователя на ремаркето
от което следва, че приложимото материално право в отношенията между
застрахователите на влекача и на тегленото от него ремарке ще се определи по
правилата на чл. 7 от Регламент "Рим І". Съобразно последните на първо място
следва да отчете фактът, че страните по делото не твърдят, а и не се
установява от доказателствата, да са избрали приложимо право, поради което
следва, че договорът за застраховка се урежда от правото на държавата, в
която е обичайното местопребиваване на застрахователя /чл.7, § 2 от
5
Регламент „Рим I“/. Безспорно по настоящото дело се явява обстоятелството,
че обичайното местопребиваване на ищеца и ответника, страни по
застрахователните договори, е Република България, откъдето следва и
необходимостта по отношение на разпределянето на отговорността в
отношенията между застрахователите на влекача и ремаркето да бъде
съобразено българското материално право (в този смисъл и Решение № 292 от
4.05.2022 г. на САС по в. т. д. № 61/2022 г.). Отделно от това следва да се
посочи, че и двете застраховки са задължителни по смисъла на чл. 7, § 4 от
Регламент "Рим І", като именно Кодекса за Застраховането на Република
България регламентира в чл. 483 КЗ задължението за сключване на
застраховките и в чл. 479 КЗ обемът на застрахователното покритие по тях, в
т. ч. покритите рискове при застраховки "гражданска отговорност" от
притежаване и използване на ремарке. Така Решение № 685 от 30.03.2022 г. по
в. гр. д. № 10877/2021 г. по описа на СГС, III-B въззивен състав. В този смисъл
и Решение № 292 от 04.05.2022 година по т. д. № 202210001000061 от 2022 г.
по описа на Софийски апелативен съд - ТО, V състав, Решение № 261552 от
29.11.2021 г. по т. д. № 873/2020 г. по описа на Софийски градски съд-ТО VI-
15 състав.
Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 7, § 4, б. "а" от "Рим I", когато
правото на държавата-членка, в която е разположен рискът, и правото на
държавата-членка, налагаща задължението за сключване на застраховка, си
противоречат взаимно, предимство има последното право. В случая и
ремаркето, и влекачът са регистрирани в Република България, а съгласно член
13, точка 13, буква б) от Директива 2009/138 "държава членка, в която е
разположен рискът" означава "държавата членка по регистрация, когато
застраховката се отнася до превозни средства от всякакъв вид". / т. 12 от
решение на съда от 15.04.2021 г. по дело С786/2019 г. на СЕС/.
Следователно, по отношението на правото на регрес е приложимо
българското право, съгласно чл. 7 от Регламент (ЕО) № 593/2008г, а по
отношение на деликтната отговорност е приложимо немското право, съгласно
чл. 4 от Регламент (ЕО) № 864/2007г.
Съгласно чл. 479, ал. 1 КЗ, вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с
моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно
превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по
време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната
застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с
притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство.
Следователно отговорността на ответника по процесния договор за
застраховка "гражданска отговорност" включва задължение за обезщетяване
на вреди, нанесени при движение на ремаркето от теглещо превозно средство,
поради което и исковата претенция се явява основателна.
Настоящият състав намира, че по отношение на диликтната отговорност е
приложимо немското право, тъй като процесното ПТП е настъпило на
територията на ФР Германия - чл. 4 от Регламент (ЕО) № 864/2007г.
Следователно по правилата на деликтната отговорност по немското право
6
следва да се определят подлежащите на обезщетяване вреди, понесени от
собственика на увреденото при ПТП МПС.
Както е посочено в определението за насрочване на делото в открито съдебно
заседание, на съда е служебно известно материалното право, регулиращо
отношенията между пострадалия и застрахователя на делинквента.
За обхвата на отговорността приложение намират пар. 249 и сл. от Германския
граждански закон /ГГЗ/.
Съгласно пар. 249 ГГЗ лицето, което отговаря за вреди, трябва да възстанови
положението, което би съществувало, ако не беше настъпило обстоятелството,
задължаващо го да плати обезщетение /ал. 1/. Когато се дължи обезщетение за
вреди, причинени на лице, или за вреди, причинени на вещ, задълженото лице
може да поиска вместо възстановяване необходимата парична сума. Когато е
увредена вещ, изискуемата парична сума по изречение 1 включва данък върху
добавената стойност само ако и доколкото той е действително понесен /ал. 2/.
В практиката на немските съдилища по прилагането на цитираната норма /
BGH Urteil v. 16.07.2024 - VI ZR 205/23, BGH Urteil v. 24.10.2017 - VI ZR
61/17 и др./ константно се приема, че отговорността на застрахователя
обхваща разноски за ремонт на увреденото МПС; обезщетение за обезценка на
увреденото МПС; и разход за наем на заместващ автомобил.
За пълнота следва да се посочи, че актуалната съдебна практика на
българските съдилища признава, че невъзможността на собственика на
увредения автомобил да го ползва през периода на престоя в сервиз за ремонт
е в резултат от процесното ПТП, причинено по вина на водача по автомобила,
чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника. Ако
автомобилът не беше увреден в резултат на деликта, нямаше да възникне
необходимостта от ремонта му и от ползването на заместващ автомобил,
съответно - от заплащане на наем за същия /Решение № 5242 от 19.09.2024 г.
на СГС по в. гр. д. № 11216/2022 г., Решение № 4169 от 10.07.2024 г. на СГС
по в. гр. д. № 8066/2023 г. и др./
От представените по делото писмени доказателства се установява, че от
ищеца е заплатена сумата от 6263,66 евро – разноски за ремонт на увреденото
МПС.
От заключението по САТЕ се установява обаче, че действителната стойност на
ремонта на увредения лек автомобил „Фолксваген Голф“ към датата на ПТП е
6173,66 евро.
От писмените доказателства се установява, че от ищеца е заплатена сумата от
970,63 евро – обезщетение за наем на заместващ автомобил, като тази сума е в
границите на средния наем, платим за заместващ автомобил за периода на
ремонт на увреденото МПС, установени от вещото лице по САТЕ.
Заплащането на обезщетение за обезценка на увреденото МПС също се
установява от писмените доказателства по делото, от които е видно, че сумата
от 550 евро е заплатена от ищеца.
Съгласно пар. 85 от немския кодекс на застраховането застрахователят е
длъжен да възстанови на застрахования разходите, възникнали при
7
установяването и определянето на подлежащата на обезщетяване щета,
доколкото те са били необходими с оглед на обстоятелствата. Тези разходи се
възстановяват и доколкото те надвишават застрахователната сума, взета
заедно с другите обезщетения.
От събраните писмени доказателства се установява, че ищецът е възстановил
застрахования разходите, възникнали при установяването и определянето на
подлежащата на обезщетяване щета, в размер на общо 2893,30 евро, която
сума представлява сбор от 28,50 евро – разходи за експертна оценка; 1142,50
евро – посредническа такса; 874,89 евро – разходи за техническа експертиза;
822,41 евро – разходи за адвокат; 25,00 евро – други разходи.
При така установената фактическа и правна обстановка настоящият състав
намира, че искът е основателен до размера от 10587,59 евро, като за разликата
над тази сума до претедирания размер от 10691,87 евро претенцията следва да
се отхвърли.
По иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД
Предмет на доказване от ищеца по обусловената претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
За поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Отправената от
ищеца регресна покана е връчена на ответника на 03.06.2022 г. С поканата е
предоставен 30-дневен срок за плащане, като на 04.06.2022 г. ответникът е
изпаднал в забава. От този момент се дължи обезщетение за забава в размер на
мораторната лихва върху дължимата главница от 10587,59 евро.
С помощта на онлайн лихвен калкулатор на НАП съдът изчисли, че за периода
от 04.06.2022 г. до 19.10.2023 г. обезщетението за забава е в размер на 1656,63
евро, като ищецът претедира по-нисък размер, а именно 1565,57 евро, поради
което тази претенция следва да се уважи изцяло.
По разноските
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни в процеса.
От ищеца се претендират 958,96 лева – за държавна такса, 300 лева – разноски
за САТЕ, както и юрсконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лева, т.е. претедират се общо 1359,96 лева, от които на ищеца с
оглед изхода от спора се дължат 1346,36 лева.
От ответника се претендират 300 лева за САТЕ и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, от която сума следва да се присъдят 4 лева, пропорционално
на отхвърлената час от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „С. ш.“, № 67А да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК **********, със
8
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „С. К.“ № 2 на основание чл.
74 ЗЗД вр. с чл. 411, вр. 479 КЗ и сумата от 10587,59 евро, представляваща
регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение за настъпило
на 03.06.2019 г. ПТП във Федерална Република Германия с участието на
камион „Ивеко“ с ДР № ********, застрахован при ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“, и ремарке с ремарке с ДР № ********,
застраховано при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (20.10.2023
г.) до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 1565,57 евро, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода 04.07.2022 г. – 19.10.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над 10587,59 евро до претявения размер от 10691,87
евро като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „С. ш.“, № 67А да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „С. К.“ № 2 на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 1346,36 лв., представляващи разноски в
производството пред СРС.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „С. К.“ № 2 да
заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „С. ш.“, № 67А на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 4,00 лв., представляващи разноски в
производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9