МОТИВИ:Тъжителката Ф.М.У. ***, обвинява подсъдимия Н.А.А. *** престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
В тъжбата се излага, че на
03.11.20219 година тъжителката била в дома си в с.Градешница, на улица „И.
Вазов“ №206 и около 22,30 часа си легнала и била заспала, когато се събудила от
викове. Твърди, че свид.М. О , с когото живее на
съпружески начала го нямало в стаята и излязла, за да види какво се случва.
Твърди, че забелязала дъщеря си-свид.Е. Р , с която
живеят в една къща да води под ръка свид.М.Р.М.-брат
на съпруга и. Твърди, че след като двамата влезли в двора, видяла кръв по
лицето на М. и започнала да го мокри с вода. Твърди, че дъщеря и излязла на
улицата и казала, че ще се обади на тел.112. Малко след това тъжителката
забелязала свид.Е. М., другата и дъщеря-Р. Ю, А. Ю и М. О да бягат към дома и, гонени от свидетелите С.
С , М.А., Р.И. и подсъдимия Н.А., като чула тези лица да псуват и се заканват
на бягащите. Твърди, че свид.Е. М., дъщеря и-Р. Ю , А.
Ю и М. О успели да влязат в двора на
дома и, а лицата, които ги гонели останали на улицата пред дома и. Твърди, че е
видяла свид.С. С да удря с юмрук по купето на автомобила им и
тогава излязла от двора си на улицата и го попитала какво иска от семейството и
и защо удря автомобила. Твърди, че тогава до нея се приближил подсъдимият Н.А.,
като и нанесъл един удар с юмрук в областта на гърдите, в резултат, на което тя
паднала до портата си на чакълената настилка. Твърди, че в резултат на падането
си контузила тазобедрената става и левия лакът и била вдигната от свид.М. О и дъщеря
си. Твърди, че е чула, че свид.Е. М. се обадил на
тел.112. Твърди, че подсъдимият и съпътстващите го лица останали пред дома и до
пристигането на спешна помощ и полиция, като се заканвали на нея и семейството
и. Твърди, че свид.М.М. бил
качен на линейка, а тя посетила болницата в гр.Тетевен с друг автомобил.
Твърди, че е боляло седалището и левия лакът. Твърди, че на следващия ден
посетила д-р К , които и издал медицинско свидетелство и амбулаторен лист.
Твърди, че е забелязала, че синината в седалищната и област се била увеличила и
по тази причина на 18.11.2019 година отново посетила д-р К , който отново я
прегледал и издал амбулаторен лист.
Моли
да бъде признат за виновен подсъдимият А. за извършеното от него престъпление
по чл.130 ал.1 от НК и да му бъде наложено съответно наказание, както и да бъде
приет за съвместно разглеждане и предявения срещу подсъдимия граждански иск и
да бъде осъден да и заплати сумата от 1000 лева за причинените и неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането и направените по делото
разноски.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
Подсъдимият Н.А. се явява в съдебно заседание лично и с
адвокат К., дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като твърди, че въпросната
вечер се е намирал в заведение с приятели. Твърди, че на съседната маса е бил свид.М.М. и негов братовчед.
Твърди, че е имало сбиване между М.М. и свид.Р.И., след което М. си тръгнал. Твърди, че малко след
това видял, че към заведението идвали свид.М.М., брат му-свид.Е. М., свид.М. О , а след тях била тъжителката и дъщерите и.
Твърди, че свид.Е. М. носел нещо в ръцете си, което в
последствие разпознал като брадва. Твърди, че е казал на свид.Е.
М., че е тръгнал, но не е разбрал какво е станало. Твърди, че свид.Е. М. замахнал с брадвата и
ударил свид.С. С , който от своя страна хванал брадвата
и тръгнал да гони пристигащите. Твърди, че всички дошли с тъжителката започнали
да бягат и се прибрали в дома на тъжителката, а последната и двете и дъщери
останали на пътя. Твърди, че е хванал свид.С. С и му казал да се върнат в заведението, което и
сторили и след това пристигнали органите на полицията. Твърди, че той и други
от момчетата с него отишли пред дома на тъжителката, когато пристигнали
органите на полицията. Твърди, че не е бутал тъжителката и не е влизал в
конфликт с някой от семейството на същата. Чрез своя адвокат-защитник моли да
бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй като
същото не било доказано по несъмнен начин.
От събраните по делото доказателства-обясненията на подсъдимия,
показанията на разпитаните по делото свидетели-М.Р.О., Е.М.Р., Е. Р.М., К. А. А.,
И.М.И., С.П.С., М.А.А., М.Р.М., Р.М.И., В.Х.С., С.П.М., А.Б.А., И.А.Р., К.Х.К., заключението на
медицинската експертиза, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На дата 03.11.2019 година, около 23,00 часа свид.М.Р.М. пристигнал в дома на тъжителката, като се
срещнал с брат си-свид.Е. М. и с дъщерята на тъжителката-свид.Е. Р , която живее на съпружески начала
със свид.Е. М., като обяснил на двамата свидетели, че
му е нанесен побой в съседно на дома им заведение. Свидетелят Е. М. взел брадва
и заедно с брат си-свид.М.М.
тръгнал към заведението, а след тях тръгнали към същото заведение и свидетелите
Е. Райчева и нейния баща-свид.М.
О , който живее на съпружески начала с тъжителката. Свидетелите Е. и М. М.ови били посрещнати пред заведението от подсъдимия А.,
неговия брат-свид.М.А. и свидетелите С. С и Р.И., като подсъдимият казал на свид.Е. М. да спре, тъй като не знаел какво е станало.
Свидетелят Е. М. нанесъл удар с брадвата и порязал ръката на свид.С , който успял да му вземе брадвата, при което свид.Е. М. се обърнал и започнал да бяга към дома на
тъжителката. Подсъдимият А. и свидетелите М.А., С. С и Р.И. тръгнали до гонят свид.Е.
М. и по пътя срещнали и нанесли побой на свид.М.М.. Свидетелката Е. Р успяла да отърве свид.М.М. и да го заведе в дома си, където вече се били прибрали и
свидетелите Е. М. и М. Огнянов. Подсъдимият А. и свидетелите М.А., С. С и Р.И. дошли пред дома на тъжителката, като свид.С. С ударил с
ръка по купето на паркирания пред дома на тъжителката автомобил на семейството.
Тогава тъжителката излязла от двора си на улицата и направила забележка на
свидетеля С , като го попитала какво иска от семейството и и защо удря автомобила.
Тогава към нея се приближил подсъдимият Н.А., който и нанесъл един удар с юмрук
в областта на гърдите, в резултат, на което тя паднала до портата си на
чакълената настилка и контузила тазобедрената си става и левия лакът и била
вдигната от свид.М. О и дъщеря си. Свидетелят Е. М. се обадил на
тел.112, а малко по-късно на същия телефон се обадила и другата дъщеря на
тъжителката. Малко по-късно на место пристигнали органите на полицията и спешна
помощ, като в линейката бил качен и откаран свид.М.М., а тъжителката посетила болницата в гр.Тетевен малко
след това с друг автомобил. Тъжителката изпитвала болка в седалищната област и
левия лакът, като в спешната помощ я прегледали и поставили
болкоуспокояващи. На следващия ден
посетила д-р К , които и издал медицинско свидетелство и амбулаторен лист, а
поради увеличилата се синина в седалищната област на 18.11.2019 година отново посетила
д-р К , който отново я прегледал и издал амбулаторен лист.
От
заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, която
съдът изцяло възприема и кредитира се установява по несъмнен и безспорен начин,
че на тъжителката е било причинено подкожен хематом в областта на левия лакът с
размери 5 на 5 см, подкожен хематом в областта на лява тазобедрена става и
седалище с размери 20 на 20 см. и 10 на 10 см., обуславяща временно е неопасно
разстройство на здравето. Установява се също, че телесните увреждания се дължат
на удар с или върху твърд предмет и могат да бъдат получени по начина посочен
от тъжителката-блъскане в областта на гърдите и падане назад върху неравна
повърхност. Установява се също, че болката от тази повреда е оказала влияние
върху трудоспособността на тъжителката за около 10-12 дни, а пълният период на
възстановяване от тази травма е за 12-15 дни от произшествието.
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от
показанията на разпитаните по делото свидетели-роднини на тъжителката, а именно
свидетелите М.Р.О., Е.М.Р., Е. Р.М., М.Р.М.,
които са очевидци на деянието на подсъдимия А., а именно, че същият е ударил с
юмрук в областта на гърдите тъжителката и същата е паднала на неравна
повърхност-чакълена настилка, в следствие на което и е било причинено и
описаното по-горе телесно увреждане. Изложената фактическа обстановка се
установява и отчасти от показанията на полицейските служители-В.С. и С.М., от
пристигналия на място екип на спешна помощ- свид.А.А. и от показанията на д-р К.К.-прегледал
в болницата в гр.Тетевен тъжителката. Съдът приема за обективни и кредитира показанията
на посочените свидетели-роднини на тъжителката, тъй като са очевидци на
деянието на подсъдимия, показанията на тези свидетели са правдоподобни и безспорно
се допълват взаимно, както се допълват и от показанията на полицейските
служители и свидетелите А. и К. и са в унисон с изложеното от тъжителката в
тъжбата, както и се подкрепят от приложените по делото медицинско свидетелство,
фиш за преглед на пациент, амбулаторен лист от 04.11.2019 година и от
заключението на съдебно-медицинската експертиза.
По
отношение на показанията на свидетелите С. С , Р.И. и брата на подсъдимия-М.А.,
които също са били на мястото на инцидента, съдът дава вяра частично на техните
показания и то в частта им за случилото се преди пристигането им пред дома на
тъжителката, а в останалата им част не им дава вяра и съответно не ги
кредитира, а именно, че и тримата заедно с подсъдимия не са ходили пред дома на
тъжителката и че същата е падала сама, тъй като е била пияна, тъй като в тази
им част показанията им противоречат на показанията на свидетелите посочени
по-горе от една страна, а от друга предвид обстоятелството, че и тримата
свидетели са участвали в инцидента и премълчават обстоятелства, свързани с него,
като по отношение на премълчаното от тях приема, че всеки един от тях има право
да се възползва от закрилата на чл.121 ал.1 от НПК.
Колкото
до обясненията на подсъдимия, съдът дава вяра частично на същите и то в частта им за
случилото се преди пристигането му пред дома на тъжителката, а в останалата им
част не им дава вяра и съответно не ги кредитира, а именно, че не е ходил пред
дома на тъжителката и че не е бутал същата, съдът не
приема същите за обективни и съответно не ги кредитира, тъй като обясненията му
изцяло противоречат на показанията на свидетелите посочени по-горе, на които
съдът дава вяра, на изложеното от тъжителката в тъжбата, че именно подсъдимият
е ударил в областта на гърдите с юмрук, в следствие, на което същата е паднала до
портата си на чакълената настилка, в следствие, на което и е причинил описаните
по-горе телесни увреждания, на медицинското свидетелство и другите медицински
доказателства и най-вече на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза.
Съдът
приема за безспорно установено, че причинените телесни увреждания на тъжителката
са в следствие действията на подсъдимия, който и е нанесъл удар с юмрук в
областта на гърдите, в следствие, на което същата е паднала на земята на
чакълената настилка и по този начин е причинил на същата посочените по-горе
телесни увреждания. Съдът приема, че единствено действията на подсъдимия са в
причинна връзка с причинените телесни увреждания на тъжителката.
При
така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда фактическа
обстановка е налице престъпление по чл.130 ал.1 от НК осъществено от обективна
и субективна страна от подсъдимия А., като от обективна страна на дата 03.11.2019
година, около 23,30 часа в с.Градешница, Ловешка област чрез нанасяне на удар с
юмрук в областта на гърдите, умишлено е причинил на Ф.М.У. *** телесна повреда,
изразяваща се в подкожен хематом в областта на левия лакът с размери 5 на 5 см,
подкожен хематом в областта на лява тазобедрена става и седалище с размери 20
на 20 см. и 10 на 10 см., обуславяща временно е неопасно разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а от субективна страна е
осъществил деянието умишлено, като е съзнавал неговия общественоопасен
характер, неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване.
По този начин
подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав
на чл.130 ал.1 от НК, поради което съдът го призна за виновен по този текст от
НК, но тъй като за това деяние, законодателят е
предвидил наказание до 2 години лишаване от свобода или пробация,
подсъдимият не е осъждан /реабилитиран е по чл.88а от НК/ и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, както и от деянието му няма причинени имуществени вреди намира, че
са налице основанията на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание, като
прие, че едно наказание глоба в предвидения от закона минимум от 1000 лева,
напълно съответства на извършеното и ще изиграе своята
възпиращо-предупредителна и възпитателна роля, както по отношение на него, така
и по отношение на останалите граждани.
С
оглед всички обстоятелства по делото, състоянието на пострадалата, претърпените
от нея болки, страдания, неудобство, характера и тежестта на причинените и
телесни увреждания, срока на лечение и възстановяване, съдът уважи предявения
срещу подсъдимия граждански иск за неимуществени вреди по справедливост, като
осъди подсъдимия да заплати на тъжителката сумата от 1000 лева за причинените и
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното и издължаване.
С оглед на изложените съображения, съдът постанови своята
присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: