№ 632
гр. Варна, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20223110109401 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от С. И. Р., ЕГН **********, с адрес:
**********, срещу „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: *************, представлявано заедно от двама от четиримата
изпълнителни директори П.В.Д., С.Н.А., В.В.И. и М.А.Д., осъдителен иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 2978,08 лв.
(след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер) –
частичен иск от сума в общ размер на 3452,93 лв., представляваща
неизплатена част от застрахователно обезщетение по застрахователна
претенция (щета) под № 0003-5000-22-000811 за причинени щети на
собствения на ищеца лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с рег. № *******
в резултат от реализирано на 03.06.2022 г. пътнотранспортно произшествие
по вина на водача на микробус „Форд Транзит“ с рег. № ********,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.07.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, на 03.06.2022 г., около 08:00 ч.
настъпило пътнотранспортно произшествие при следния механизъм: ищецът,
управлявайки собствения си лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с рег. №
*******, се движел по Републикански път I-9, посока от к.к. Златни пясъци
към гр. Варна, когато на ок. 200 м след кръговото кръстовище на кв. Долна
Трака, движещият се пред него лек автомобил спрял поради излязло животно
на пътното платно, ищецът също спрял, но движещият се зад него микробус
„Форд Транзит“ с рег. № ******** не успял да спре и го блъснал отзад. За
настъпилото ПТП участниците в него попълнили двустранен констативен
1
протокол, в който като виновен за произшествието бил посочен водачът на
микробуса. Последният бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника с период на покритие от 06.12.2021 г. до
05.12.2022 г., обхващащ момента на ПТП. На 03.06.2022 г. ищецът уведомил
ответното дружество за настъпилото събитие, за което била образувана
застрахователна претенция (щета) под № 0003-5000-22-000811, извършен бил
оглед на мотоциклета, изготвен снимков материал и съставен опис на
настъпилите щети, в който били обективирани следните увредени детайли на
превозното средство: задна броня, заден десен светлоотразител, заден капак,
заден ляв носач греда комплект, задна еркан. ламарина и задна маска. За тези
щети в полза на ищеца било изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 807,01 лв., с което ищецът изразява несъгласие. Намира, че
възстановителният ремонт на автомобила възлиза на 4259,94 лв. Затова и
счита, че застрахователят следва да му заплати разликата между тази сума и
доброволно заплатената такава, или сумата от 3452,93 лв.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявения частичен иск за сумата от 100 лв. от сума в общ размер на 3452,93
лв. и претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва
обстоятелството, че всички посочени щети по лекия автомобил са настъпили
в резултат от процесното ПТП. Счита, че изплатеното от него обезщетение в
размер на 807,01 лв. напълно репарира претърпените от ищеца вреди, предвид
констатираните увреждания на автомобила, неговата възраст и наличието на
множество алтернативни части в търговската мрежа, които биха могли да
бъдат вложени при ремонта. Оспорва и размера на иска като прекомерен.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на иска и претендира
разноски по делото.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител адв. К. К., поддържа исковата молба и предприема изменение в
размера на частичния иск, като го увеличава до сумата от 2978,08 лв. Моли за
уважаване на исковата претенция в увеличен размер и за присъждането на
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът, чрез процесуалния му представител адв. Р. Д., поддържа
отговора и също представя списък на разноски по чл. 80 ГПК. Прави и
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни
и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: 1.) че
между ЗК „Лев Инс“ АД и собственика на микробус „Форд Транзит“ с рег. №
******** е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със срок на действие от 06.12.2021 г. до 05.12.2022 г.; 2.) че
на 03.06.2022 г. е настъпило ПТП при описания в исковата молба негов
механизъм; 3.) че застрахователят е уведомен за процесното ПТП и при него е
образувана застрахователна преписка (щета) под № 0003-5000-22-000811,
2
както и 4.) че по преписката е изплатено застрахователно обезщетение в полза
на ищеца в размер на 807,01 лв.
Посочените обстоятелства относно участниците в ПТП и неговия
механизъм се потвърждават и от приобщения двустранен констативен
протокол за ПТП от 03.06.2022 г. (л. 6). В протокола е отразено още, че и
двете превозни средства са претърпели материални щети.
От приложения опис-заключение по щета № 0003-5000-22-000811 от
07.06.2022 г. (л. 7), съставен от експерт при ответното дружество, се
установява, че на 07.06.2022 г. е извършен оглед на лек автомобил „Тойота
Корола Версо“ с рег. № *******, при които са констатирани следните
увредени негови части и детайли, индивидуализирани чрез отразяване на
вида и начина на възстановяването им, а именно: задна броня - за ремонт и
боядисване, заден десен светлоотразител - за подмяна, заден капак - за
подмяна и боядисване, заден ляв носач греда комплект – за ремонт, задна
екран. ламарина - за подмяна и задна маска - за ремонт и боядисване.
Уврежданията в задната част на автомобила са видни и на приложения по
делото снимков материал (л. 44-46).
От приобщеното свидетелство за регистрация част I на МПС (л. 5) се
установява, че от 03.12.2018 г. като собственик на лек автомобил „Тойота
Корола Версо“ с рег. № ******* е регистриран ищецът С. И. Р..
От приетото заключение на допуснатата съдебно-автотехническата
експертиза, изготвено от вещото лице А. В. (л. 48 и сл.), се установява, че
реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие
е пряк контакт между двете превозни средства, движещи се в една и съща
посока, като предното превозно средство спира и е застигнато и ударено от
движещото се зад него второ превозно средство. От експертизата се
потвърждават уврежданията по лек автомобил „Тойота Корола Версо“,
описани в приложения опис-заключение по щета № 0003-5000-22-000811 и
видими на приложения снимков материал. Според заключението
уврежданията са в задна част на автомобила, в зоната на удара и са
вследствие на деформация и изместване на увредени детайли вследствие на
пряк контакт в посока отзад напред, поради което е възможно същите да са
причинени по степен и вид от настъпилото ПТП при установения негов
механизъм. Вещото лице определя oбщата стойност на щетите по лек
автомобил „Тойота Корола Версо“ в размер на сумата от 3785,09 лв.,
изчислена по средни пазарни цени към датата на събитието, включваща
необходимия труд (общо 1200,91 лв. при средна цена на труда от 38,94 лв. с
вкл. ДДС/1 нормочас), материали (общо 306,92 лв.) и оригинални резервни
части от алтернативен доставчик, различен от официалния представител на
марката (общо 2277,26 лв.). При изслушването на вещото лице по реда на чл.
200 ГПК автоекспертът А. В. пояснява, че част от описаните увреждания, а
именно тези на задна маска, задна екран. ламарина и заден ляв носач греда
комплект, не са видими на снимковия материал, но обичайно при такъв тип
удар е възможно и нормално да бъдат увредени, тъй като се намират в задната
част на автомобила и са в непосредствена близост до останалите увредени
детайли, видни на снимковия материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
3
Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени от
ищеца в резултат от ПТП, за което отговорен е водач на МПС, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество.
На основание чл. 498, ал.3 вр. ал. 1 КЗ абсолютна процесуална
предпоставка за предявяването на иска от увреденото лице е преди
сезирането на съда то да е отправило към застрахователя или негов
представител по чл. 503, ал.1 КЗ писмена застрахователна претенция по реда
на чл. 380 КЗ, по която застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ,
откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. Не е спорно по делото, че такава
извънсъдебна процедура е проведена, както и че в хода на същата е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 807,01 лв., което според ищеца не е
достатъчно за репариране на претърпените от него вреди. При така
установените факти и с оглед наличието на останалите процесуални
предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск,
съдът намира производството по делото за допустимо.
Основателността на иска е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно
възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите; 2.) виновно противоправно
поведение на застрахования водач, осъществено в периода на
застрахователно покритие; 3.) настъпили имуществени вреди за ищеца, както
и 4.) пряката причинно-следствена връзка между противоправното поведение
и вредоносните последици. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези
факти. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното
застрахователно обезщетение.
Безспорно по делото е наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен между „З.К.Л.И.“ АД и
собственика на микробус „Форд Транзит“ с рег. № ********. Следователно
ответното дружество е обезпечило деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД на
собственика и водачите на микробуса, причинили имуществени и
неимуществени вреди на трети лица при управлението на моторното превозно
средство в периода на покрит риск – арг. от чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ.
Безспорно е също, че на 03.06.2022 г., по време на действие на
застрахователния договор, е настъпило застрахователно събитие -
пътнотранспортно произшествие при описания в исковата молба негов
механизъм, при който ищецът, управлявайки лек автомобил „Тойота Корола
Версо“ с рег. № *******, се движел по Републикански път I-9, посока от к.к.
Златни пясъци към гр. Варна, като на ок. 200 м след кръговото кръстовище на
кв. Долна Трака спрял, поради излязло животно на пътното платно, и
движещият се зад него микробус „Форд Транзит“ с рег. № ******** го
блъснал отзад. От посочения механизъм на събитието се налага извод за
доказано противоправно поведение на застрахования водач на микробуса,
който се е движел на такова разстояние от движещото се пред него друго
4
превозно средство, че не е могъл да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко, с което е нарушил правилото на чл. 23, ал. 1 от
ЗДвП.
Доказани са също и настъпилите щети по лек автомобил „Тойота
Корола Версо“ с рег. № *******, изразяващи се в увреждане на задна броня,
заден десен светлоотразител, заден капак, заден ляв носач греда комплект,
задна екран. ламарина и задна маска. Същите са установени от самия
застраховател и описани в съставения за целта опис-заключение, като се
потвърждават и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза,
което съдът кредитира напълно, при условията на чл. 202 ГПК, като
компетентно изготвено, правилно и обосновано. Съобразявайки механизма на
ПТП, посоката и силата на удара, годна да предизвика деформация на
детайли, както и местоположението на увредените части от лекия автомобил
в задната негова част, съвпадаща със зоната на удара, вещото лице дава
категорично заключение, че всички щети, описани от представителя на
застрахователя, в т.ч. и невидимите на снимковия материал, са резултат от
процесното събитие. Отделно от това, извършеното от ответника плащане на
застрахователно обезщетение по образуваната щета представлява
извънсъдебно признание за това, че посочените в описа детайли действително
са увредени и то до отразената в документа степен на увреждането,
констатирана от служител на застрахователя при извършения от него
непосредствено след произшествието оглед на автомобила.
От експертното заключение се доказва още, че щетите са настъпили
вследствие на застрахователното събитие, поради което съдът намира, че е
налице пряка причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на застрахования при ответното дружество водач и настъпилите
имуществени вреди за ищеца, като собственик на увреденото МПС.
По отношение субективния елемент от фактическия състав на
деликтната отговорност, а именно вина на делинквента, е налице оборима
презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, според която вината се предполага до
доказване на противното. Обратно доказване за опровергаване на
презумпцията не е проведено от страна на ответника, с оглед което съдът
приема, че вредоносното действие е извършено виновно.
С оглед наличието на всички елементи от правопораждащия
процесното вземане фактически състав, предявеният иск е доказан по
основание.
Правният спор се съсредоточава върху размера на дължимото
обезщетение. За неговото определяне съдът съобрази следното:
Според чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят по договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ е задължен да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. По арг. от чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ
дължимото застрахователно обезщетение е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но не по-голямо от
застрахователната сума (лимита на отговорност). За действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество
5
(чл. 400, ал. 1 КЗ), а за възстановителна застрахователна стойност -
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). В хипотеза на
частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е настоящата,
релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди е
възстановителната застрахователна стойност по чл. 400, ал. 2 КЗ. Посоченият
стойностен еквивалент на претърпяната вреда се определя като пазарната
цена на увреденото имущество към датата на застрахователното събитие. В
този смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана в
решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на ВКС, ТК, II т.о., решение
№ 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от
30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от
09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. Същата е
постановена по приложението на КЗ (отм.), но актуална при действащия КЗ,
предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази й част.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се
установява, че щетите по собствения на ищеца лек автомобил възлизат в общ
размер на сумата от 3785,09 лв., включваща стойността на необходимия
труд, оригинални резервни части от алтернативен доставчик и материали.
Тази сума е получена при средна цена на труд от 38,94 лв. с вкл. ДДС,
изчислена като средна аритметична стойност на цените, предлагани в 30 бр.
сервизи на територията на гр. Варна, вкл. официални представители на
конкретни марки и неофициални такива; притежаващи и непритежаващи
европейски сертификат за качество. Доколкото на пазара са налични всички
тези сервизи, съдът намира, че така определената цена на труда отразява
реалната пазарна негова стойност. Затова и посочената глобална сума за
ремонт съответства на средните пазарни цени към момента на настъпване на
застрахователното събитие и кореспондира с изискването за покриване на
стойността, необходима за възстановяване на вещта във вида, който е имала
към момента на увреждането. Така съобразяването със заключението и
определянето на дължимата сума според него гарантира обезщетяване на
действително претърпените вреди в рамките на застрахователното покритие.
От определеното застрахователно обезщетение в размер на 3785,09 лв.
следва да бъде приспаднато заплатеното такова от 807,01 лв., при което
неизплатената част от обезщетението възлиза на претендираната сума от
2978,08 лв.
Следователно предявеният иск е доказан, освен по основание, и по
размер, респ. следва да бъде изцяло уважен, като бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца посочения дължим остатък от 2978,08 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 18.07.2022 г., до
окончателното изплащане на обезщетението.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК в решението следва да бъде
отразена и посочената от ищеца банковата сметка, по която да се преведат
присъдените в негова полза суми. Титуляр на сметката е процесуалният му
представител адв. Й. А., който е изрично упълномощен с правото по чл. 34,
ал. 3 ГПК за получаване на пари или на други ценности.
6
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, направеното
искане и представения списък по чл. 80 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 989,12 лв., от
които: 119,12 лв. за държавна такса, 150 лв. за депозит за вещо лице и 720 лв.
с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение, доказателства за реалното
заплащане на което са представени по делото – договор за правна защита и
съдействие от 13.02.2023 г., съдържащ разписка за получено плащане в брой.
Представени са и доказателства за регистрацията по ЗДДС на процесуалния
представител на ищеца адв. Й. А..
Съдът намира направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК за неоснователно. Нормативно установеният минимален размер на
възнаграждението по чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., до който
би могло да бъде редуцирано то по посочения ред, възлиза на 597,81 лв. без
ДДС или 717,37 лв. с вкл. ДДС и надвишава претендираното възнаграждение
от 720 лв. с ДДС с минимална разлика от 2,63 лв., която не може да обоснове
положителен извод за прекомерност.
Предвид извода за основателност на предявения иск, разноски на
ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: *************, представлявано заедно от двама от четиримата
изпълнителни директори П.В.Д., С.Н.А., В.В.И. и М.А.Д., да заплати на С.
И. Р. , ЕГН **********, с адрес: **********, сумата от 2978,08 лв. (две
хиляди деветстотин седемдесет и осем лева и осем стотинки) – частичен иск
от сума в общ размер на 3452,93 лв., представляваща неизплатена част от
застрахователно обезщетение по застрахователна претенция (щета) под №
0003-5000-22-000811 за причинени щети на собствения на ищеца лек
автомобил „Тойота Корола Версо“ с рег. № ******* в резултат от
реализирано на 03.06.2022 г. пътнотранспортно произшествие по вина на
водача на микробус „Форд Транзит“ с рег. № ********, застрахован по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 18.07.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: *************, представлявано заедно от двама от четиримата
изпълнителни директори П.В.Д., С.Н.А., В.В.И. и М.А.Д., да заплати на С.
И. Р. , ЕГН **********, с адрес: **********, сумата от 989,12 лв.
(деветстотин осемдесет и девет лева и дванадесет стотинки) за сторените по
делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Присъдените суми в полза на ищеца С. И. Р. може да бъдат
заплатени по посочена в исковата молба банкова сметка с IBAN:
7
BG33RZBB91551007843349 с титуляр адв. Й. К. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните
им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8