Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 249
Добрич, 12.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в
публично съдебно заседание на десети август две хиляди и двадесета година, І
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 766/ 2019
год.
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета,
Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118
от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от П.А.П. срещу Решение № 28/
18.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена като
неоснователна жалбата му против Разпореждане № **********/ 13.09.2019 г. на Ръководителя
на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Добрич, с което е изменена
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 99, ал. 3 от КСО,
но не е зачетен за учителски стаж положеният от лицето труд като треньор по
борба.
Според жалбоподателя Решението е незаконосъобразно, тъй
като през целия процесен период от 01.09.1984 г. до 01.07.1997 г. е бил на
пълно работно време в Спортното училище на длъжностите треньор борба, треньор и лектор. Твърди,
че е бил включен в щатното разписание на учебното заведение, както и че
фигурира в дневниците за учебните години. Настоява, че няма никаква разлика
между преподавател по физическо възпитание и спорт и треньор. Счита, че
неправилно административният орган се е позовал на чл. 19 от Наредбата за пенсиите
и осигурителния стаж (НПОС) и издадения въз основа на този текст списък.
Изразява становище, че в случая следва да намери приложение нормата на чл. 41
от ППЗП (отм.), както и разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, според която
времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава
за осигурителен стаж по КСО. Добавя, че с оглед на това преценка дали стажът,
който е положил през съответния период, е учителски или не, следва да бъде
направена съобразно действащата през същия период правна регламентация. Иска да
бъде отменено оспореното Решение и потвърденото с него Разпореждане и
преписката да бъде върната на административния орган за ново разглеждане. Претендира
съдебно – деловодни разноски.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ - Добрич, в съдебно
заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Ц.,
която оспорва подадената жалба като неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ.
Уточнява, че разпоредбата на чл. 19 от НПОС определя кой стаж е учителски, а
посоченият от жалбоподателя не попада в нейното приложно поле. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени оспорения административен акт, взе
предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема
за установено следното:
Предмет на оспорване е Решение № 28 от 18.11.2019 г.,
издадено от Директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена като
неоснователна жалбата на П.А.П. против Разпореждане № **********/ 13.09.2019 г.
на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Добрич в
частта, в която не е зачетен като учителски целият му стаж като треньор.
От фактическа страна се установи следното:
На П.А.П. е отпусната пенсия в минимален размер от 207.60
лв. с Разпореждане № **********/ 31.05.2019 г. по подадено от същия Заявление
на 02.05.2019 г.(л. 6 - 7)
С Разпореждане № **********/ 13.09.2019 г. е изменена
личната пенсия на жалбоподателя, считано от 05.03.2019 г., в реален размер от
641.32 лв.
При преценката за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст в реален размер административният орган е приел на
основание представените документи, че към датата на подаване на Заявлението
лицето има навършена възраст по чл. 68 КСО от 64 години и два месеца,
действителен осигурителен стаж – 41 години 6 месеца и 28 дни, от които
учителски осигурителен стаж от 21 години 5 месеца и 4 дена.
Разпореждането е обжалвано по административен ред (л.
77), като с жалбата си П.П. настоява, че очевидно не е зачетен целият му положен
учителски стаж, което е пречка да ползва добавка от Учителския пенсионен фонд.
Прави възражение, че стажът в Спортното училище следва да му бъде признат за
учителски с оглед разпоредбата на § 9 от ПЗР на КСО. В жалбата по
административен ред оспорва и определения размер на пенсията, тъй като е взет
предвид осигурителният му доход само след 01.01.2000 г. Иска преразглеждане на
Разпореждането и определяне на по – висок размер пенсия. Според съществото на
жалбата се налага изводът, че претендира по – висок размер, вкл. чрез добавка
по смисъла на чл. 69в, ал. 3 КСО.
Ответникът е разгледал жалбата и в резултат е издал
оспореното Решение, като се е произнесъл, както относно определения учителски
стаж и липсата на предпоставки за отпускане на добавка от Учителския пенсионен
фонд, така и за метода, по който е определен размерът на пенсията.
По делото е приета като доказателство Служебна бележка,
изх. № АС09 – 127/ 10.02.2020 г. (л. 108), неоспорена от ответника, съгласно
която г-н П. работи от основаването на Спортно училище „Г. Ст. Раковски“ в град
Добрич през 1984 г. и до момента на издаването на документа като треньор по
борба на учениците. Същевременно от писмо вх. № 564/ 24.02.2020 г., изпратено
от Директора на Спортното училище, във връзка с подадена молба от процесуалния
представител на жалбоподателя на основание чл. 192 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, се установява, че годишните дневници за оценяване на учениците,
протоколите от провежданите педагогически съвети, Книгата за спортна подготовка
по спорт „борба“ на учениците и Книгата за преподаден учебен материал за
периода 1984 – 1997 г. са унищожени поради изтекъл срок на съхранение в архив.(л.
113)
Като доказателство са приети Трудови договори и
допълнителни споразумения на жалбоподателя със Спортно училище „Г. Стойков
Раковски“ (л. 90 – 99), от 01.03.1993 г., 01.09.1993 г., 01.09.1994 г.,
01.09.1995 г., 01.10.1995 г., 01.09.1996 г., 01.10.1997 г., в които е посочено
полувисше образование, специалност „учител по физическо възпитание“, ИДНУ, като
за длъжността до 01.10.1997 г. е посочена длъжност „треньор борба“, а от
01.10.1997 г. – „учител – борба“.
По делото е назначена съдебна експертиза, при която
вещото лице Д.Д. е установило, че за процесния период жалбоподателят не
фигурира във ведомостите за заплати на учителския персонал в Община град
Добрич, Дирекция „Хуманитарни дейности“ – Образование. Същевременно г-н П.
фигурира във ведомостите за заплати, намиращи се в архива на **“, като за
периода 01.01.1985 г. – 31.12.1992 г. името му е в група „Преподаватели в
спортното училище“.(л. 121) Вещото лице сочи, че, докато са се водили към **“,
преподавателите са получавали заплати от ОС на БСФС, а след закриването на **“
заплатите са превеждани от Министерство на просветата. **“ и „Спортни
имоти“ са закрити през 1993 г. То допълва, че при преглед на документите,
намиращи се в Държавен архив – Добрич, архивна единица „Спортно училище „**“ –
Толбухин“, са открити протоколи от дейността на училището и „Информация за
резултатите от учебно – възпитателната работа и тренировъчната дейност по
години“, като името на г-н П. е записано в изготвените доклади за учебните 1984/1985
г.; 1985/1986 г.; 1986/1987 г. – преподавател на юноши младша възраст – П.П..(л.
132) В Допълнително заключение вещото лице отново уточнява, че за периода от
01.01.1985 г. до 31.12.1992 г. г-н П. фигурира във ведомостите за заплати на **“
в група „Преподаватели в спортното училище“, като в самите ведомости са
отразени основната заплата, възнаграждение за прослужени години, брой
отработени дни и начислена допълнителна
сума за „майстор на спорта“.(л. 144 – 145; 147 – 156)
Заключението на вещото лице в неговата цялост е приобщено
към доказателствения материал по делото, като неоспорено от страните,
обективно, подкрепено с документи и безпристрастно дадено.
По делото е разпитан като св. ***, който споделя своите
спомени от работата си в Спортното училище и заявява, че е работил в същото от
основаването му до 1997 – 1998 г. като треньор по лека атлетика. Сочи, че е
работил в училището заедно с жалбоподателя още от 1984 г., когато е открито
Спортното училище. Спомня си, че са работили на пълен работен ден, попълвали са
дневниците и са участвали в заседанията на учителския съвет. Поставяли са
срочни и текущи оценки на учениците. Съдът кредитира дадените гласни
доказателства, които са еднопосочни със събраните писмени.
При така установената фактическа обстановка, на база
събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът направи следните правни изводи:
Оспореното Решение представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. То е обжалвано от лице
с активна процесуална легитимация - участник в административното производство,
чиито права и интереси са пряко засегнати от Решението. Жалбата е подадена в
срок до компетентния да я разгледа съд, поради което е процесуално допустима. С
жалбата се обжалва Решението в частта на незачетения трудов стаж в Спортното
училище като учителски за целия период на полагането му.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съображенията за това са следните:
Директорът на ТП на НОИ - Добрич е компетентният
административен орган, притежаващ законовото правомощие да издава актове от
вида на процесния по силата на чл. 117, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2, б.а от
КСО.
Оспореното Решение е издадено в предвидената от закона
писмена форма и съдържа реквизитите на чл. 59, ал. 1 от АПК, като е формално
мотивирано. Предмет на жалбата до съда е зачитането като учителски на стажа за
периода от 01.09.1984 г. до 01.07.1997 г., а оттам и претендирането за
наличието на предпоставки за добавка от Учителския пенсионен фонд за
жалбоподателя. Спор за определения
размер на пенсията не е повдигнат, още повече, че с оглед упражнено право от
жалбоподателя за дохода, от който да бъде изчислена пенсията му, е издадено
Разпореждане № ********** от 23.10.2019 г., с което е определен размер на
пенсия от 664. 55 лв. (л. 72 – 73), като Разпореждането е влязло в сила.
Имайки предвид предмета на подадената до съда жалба,
следва да се отчете, че като фактическо основание за издаването на Решението е
посочено наличие на изключващ критерий по смисъла на чл. 19, ал. 2 от НПОС, а
именно, че посоченият осигурителен стаж като "треньор по борба", за
да се счете за учителски, следва да е положен от лицето в учебни и възпитателни
заведения по ал. 1 по списък, утвърден от Министъра на образованието и
науката, съгласуван с управителя на НОИ, както и да отговаря на изискванията за
заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование,
професионална квалификация и правоспособност и да е изпълнена пълната норма за
задължителна преподавателска работа. С оглед на това е потвърдено и процесното
Разпореждане, с което не е зачетен като учителски стажът на жалбоподателя за
периода от 01.09.1984 г. до 01.07.1997 г. Административният орган, отговаряйки
на жалбата по административен ред, сочи, че е зачетен учителски стаж на
основание чл. 19, ал. 1 НПОС за периодите, както следва: от 01.10.1997 г. до
31.12.2018 г. – 21 години 3 месеца и 0 дни и от 01.01.2019 г. до 04.03.2019 г.
– 0 години 2 месеца и 4 дни или общо учителски стаж от 21 години 5 месеца и
4 дни, но за да бъде отпусната добавка от учителския пенсионен фонд на
основание чл. 69в, ал. 3 от КСО, е необходимо г-н П. да има най – малко 30
години и 8 месеца учителски стаж. Добавено е в Решението, че в ЦУ на НОИ с вх.
№ РД – 09 – 738/ 23.04.2018 г. е постъпило писмо от Министъра на образованието и
науката, с което е уведомен НОИ, че длъжността „треньор по вид спорт“ ще се
счита за учителски стаж от момента на подписване на Списъка, като това ще бъде
обвързано с внасянето на осигурителни вноски в Учителския пенсионен фонд.
Списъкът е подписан на 23.04.2018 г. Едва в съдебно заседание процесуалният
представител на ответника излага мотиви и за липса на предпоставки за зачитане
на процесния стаж за учителски и по смисъла на чл. 41 от ППЗП. Такива мотиви
обаче в оспореното Решение липсват. Процесуалният представител на ответника
добавя също, че оспореното Решение е законосъобразно, тъй като едва след 23.04.2018
г. може треньор по борба да претендира учителски стаж.
Спорът е от правен характер, като противоположните
становища на страните се свеждат до въпроса дали за жалбоподателя са налице
предпоставките за отпускане по чл. 69в, ал. 3 КСО на добавка от Учителски
пенсионен фонд и се състои в това дали стажът, положен от жалбоподателя за
процесния период 01.09.1984 г. - 01.07.1997 г. на длъжност "треньор по
борба" следва да бъде зачетен за
"учителски стаж".
Становището на административния орган, че в случая е
приложима нормата на чл. 19, ал. 2 от НПОС, е неправилно. Касае се за неправилно
тълкуване и прилагане на материалния закон. В случая са приложими на основание
разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО нормите на Закона за народната
просвета (обн. ДВ, бр. 218 от 1948 г., отменен със Закона за народната просвета
от 1991 г., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.) и Указ № 330 за народната просвета (обн.
- Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86/91 г.) Съгласно § 9 от ПЗР на КСО за
осигурителен стаж по КСО се признава времето до 31 декември 1999 г., което се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране съгласно действащите
дотогава разпоредби. Изявена е изрична законодателна воля по отношение на
положения трудов стаж до 31.12.1999 г. да се прилагат действащите дотогава разпоредби,
а не тези, действащи към момента на постановяване на оспореното разпореждане. В
този смисъл трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират
съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на
съществуването на трудовото или осигурителното правоотношение. Така, към
момента на полагане на спорния трудов стаж от 01.09.1984 г. до 01.07.1997 г. са
действали Закон за народната просвета (ЗНП) и Указ № 330 за народната просвета.
Съгласно чл. 1 от Указа обучението във всички видове учебни заведения се води по
единни учебни планове и програми, като съобразно чл. 11 от същия Указ 11. за
подготовка на учители и дружинни ръководители на Димитровската пионерска
организация "Септемврийче" се откриват педагогически учебни заведения
- педагогически училища и учителски институти. В случая, видно от Свидетелство
за полувисше образование и учителска правоспособност (л. 165), както и от отразеното
в трудовите договори, жалбоподателят е завършил Институт за детски и начални
учители, който според чл. 11, ал. 3 от Указа е полувисше учебно заведение с
двегодишен курс на обучение.
Разпоредбите на чл. 19 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, която е в сила от 02.08.2003 г., на които се е позовал
административният орган, са неприложими по отношение на спорния осигурителен
стаж, положен от жалбоподателя. Те са материалноправни и нямат придадено
обратно действие по отношение на трудовите и осигурителните правоотношения на
жалбоподателя, възникнали и осъществени през процесния период от 01.09.1984 г.
до 01.07.1997 г. В тази насока следва да се посочи, че не е допустимо положеният
труд през минали периоди да бъде подведен под разпоредби, в случая тези на НПОС,
които са приети и влезли в сила в много по - късни периоди спрямо процесния.
От събраните гласни доказателства, както и от неоспорените
от ответната страна писмени доказателства по делото – Информация за резултатите
от учебно – възпитателната и тренировъчна дейност през 1984 – 1987 г.;
ведомости за заплати от 01.01.1985 г. до 31.12.1992 г. – Група „Преподаватели в
Спортно училище“; трудови договори от 01.03.1993 г. и следващите години до
01.10.1997 г., считано от която датата ответникът е приел за учителски стажа на
жалбоподателя, се установява по безспорен и категоричен начин, че през спорния
период от 01.09.1984 г. до 01.07.1997 г. жалбоподателят е заемал длъжност
"треньор по борба", но трудът реално е бил положен в Спортно училище
„Г. Ст. Раковски“, независимо че длъжността до 1993 г. е била на щат към БФС. Нещо
повече, след 1993 г. заплатата на жалбоподателя е била изплащана от
Министерство на просветата. Същевременно реалното изпълнение на посочените
служебни задължения е било под непосредственото ръководство на директора на
съответното училище, при пълното законоустановено работно време от 8 часа, като
г-н П. е участвал в мероприятия, свързани с учебно-възпитателния процес на учениците.
Изисквано е от него да взема съвместни навременни мерки заедно с другите
учители за подобряване успеха и дисциплината на възпитаниците. Това определя
положения от него труд като практическо осъществяване на учителски функции,
свързани с възпитание на децата, при което положение положеният стаж от П.П. за
този период следва да бъде зачетен като учителски. Беше установено по един
категоричен и несъмнен начин какво занятие е имал жалбоподателят, каква работа
е извършвал и в качеството на какъв за времето, което иска да му бъде признато
за учителски стаж, както и каква е неговата продължителност. В случай, че
положеният през спорния период трудов стаж бъде зачетен за учителски, то са
налице предпоставките на чл. 69в, ал. 3 от КСО.
Позоваването от административния орган на
обстоятелството, че жалбоподателят през процесния период е била назначен на
работа от БФС, а не от съответното училище, не държи сметка за установената
практика през този период от време, съответно за спецификата на работа на
конкретния вид преподавател и се явява ирелевантно като възражение в настоящия
процес. Възражението, че едва от 23.04.2018 г. положеният стаж с оглед обновяването
на Списъка към чл. 19 от НПОС може да се зачита за учителски, също е неотносимо
към спора, тъй като спорният стаж е положен при действието на други норми.
Освен това за периода пък от 01.03.1993 г., който също не е зачетен за
учителски стаж, жалбоподателят е на трудов договор със Спортното училище.
Съгласно чл. 41 от Правилника за приложение на Закона за пенсиите (отм.), в
относимата към периода редакция, единственото изискване да се счете за
учителски трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите е трудовият стаж да е
положен на длъжност учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения. В
случая стажът е положен именно в учебно заведение, като обстоятелството, че
длъжността е записана като „треньор по борба“ не променя факта, че се касае за
лице, учител по физическо възпитание, но в определен вид спорт „борба“.
Нормата, на която се позовава процесуалният представител на ответника в съдебно
заседание, е нова и е в сила от 1998 г., т.е. след процесния период, поради
което е неотносима към спора. За пълнота следва да се отбележи, че едва с
въвеждането на тази норма през 1998 г. в чл. 41, ал. 2 от ППЗП са разписани
допълнителни изисквания за зачитането на учителски стаж, а именно - учителски
трудов стаж е и трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден
от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на
Националния осигурителен институт, ако отговарят на изискванията за заемане на
длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование,
професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за
задължителна преподавателска работа.
Като не е съобразил изложените по – горе доказателства и
приложимия закон, административният орган е постановил решението си в
противоречие с материалноправните разпоредби, което е основание за отмяната му
по чл. 146, т. 4 от АПК, както и на потвърденото с него разпореждане на
Ръководителя на Отдел "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Добрич. Тъй
като естеството на акта не позволява разрешаване на административноправния
въпрос по същество от съда, то с оглед правилото на чл. 173, ал. 2 от АПК след
отмяната на административните актове на органите на ТП на НОИ, делото следва да
бъде върнато като преписка на пенсионния орган по чл. 98, ал. 1, т. 1 от
Кодекса за социално осигуряване, който да преразгледа преписка по Заявление от
02.05.2019 г, подадено от жалбоподателя, при съобразяване с указанията по
приложение на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
При посочения изход на спора и с оглед изрично стореното
от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде
осъден на основание чл. 143, ал. 1 от АПК да заплати на жалбоподателя сторените
по делото разноски в размер на 300.00 лв. (триста лева) за възнаграждение за
вещо лице. По делото няма доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед горното, Административен съд – Добрич, І състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 28/ 18.11.2019 г. на Директора на ТП на
НОИ - Добрич, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на П.А.П. против
Разпореждане № **********/ 13.09.2019 г. на Ръководителя на "Пенсионно
осигуряване" при ТП на НОИ - Добрич, с което е изменена личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 99, ал. 3 от КСО, но не е зачетен за
учителски стаж положеният от лицето труд като треньор по борба през периода 01.09.1984
г. до 01.07.1997.
ИЗПРАЩА преписката на Ръководител "Пенсионно
осигуряване" при Териториално поделение на Национален осигурителен
институт - Добрич за ново произнасяне по подаденото от П.А.П. Заявление за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113 - 24 - 476/ 02.05.2019
г. на ТП на НОИ - Добрич при спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално Поделение на НОИ - Добрич да заплати
на П.А.П., ЕГН ********** сумата от 300.00 лв. (триста лева), представляваща
сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от
съобщаването на страните за постановяването му.
СЪДИЯ: