Р Е Ш Е Н И Е
№2351/20.12.2023г.
гр. Пловдив, 20.12.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА
-ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и участието на прокурор СВЕТЛОЗАР ЧАРАДЖИЙСКИ, като разгледа КАНД № 2623/2023година по описа на съда, докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 208 и сл. АПК, вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на началника на Пето РУ към ОД на МВР-Пловдив, подадена чрез пълномощник юрисконсулт И.П. против решение № 1489 от 23.08.2023 година, постановено по АНД № 5562/2022година по описа на Районен съд -Пловдив -3 н.с., с което е отменено НП №11 от 14.09.2022г. на началник на 5-то РУ към ОД на МВР Пловдив, за наложено на основание чл.25 ал.1 ЗООРПСМ административно наказание «глоба в размер на 1000.00 лева“ за нарушение по чл.21, т.7 ЗООРПСМ.
С касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението на районния съд. Касаторът твърди, че решаващият първоинстанционен състав е постановил решение при неправилно тълкуване на закона в частност относно приложението на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Редовно призовани, в съдебно заседание не се представляват и не излагат
допълнително становище по основателността на касационната жалба. Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – С.Т.И., редовно призован, не се явява и
не се представлява, не взима становище за основателност на жалбата и по същество на спора.Не претендира
разноски.
Контролиращата страна, чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив, в даденото заключение излага становище за законосъобразност и обоснованост на решението на първоинстанционния съд, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори неблагоприятния за същата съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С оспореното решение Районен съд Пловдив се е произнесъл по законосъобразността на НП №11, издадено на 14.09.2022 година от Началник на Пето РУ към ОД на МВР –Пловдив на основание АУАН №11/14.09.2022г., съставен от актосъставителя Н.К.К.на длъжност началник група „ООР“ към сектор
„ОП“ при Пето РУ на МВР-Пловдив, с който на С.И. е вменено нарушение по чл.21, т.7 ЗООРПСМ, изразило се в това, че 03.09.2022г. около 20.50 ч. на територията на стадион Локомотив в парк Лаута, гр. Пловдив по време на провеждане на спортно
мероприятие- футболна среща от 9 кръг на ПФЛ между отборите на ПФК Локомотив
/Пловдив/ и ПФК Ботев /Пловдив/ носи маска, прикриваща лицето му. В хода на първоинстанционното съдебно производство са снети гласни доказателства, касаещи показанията на актосъставителя Н.К.К.и на свидетелите В.Д.Ц., Красимир Стоянов Антонов и З.С.Ш.. За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че от събраните писмени и гласни доказателства безспорно е установено извършеното нарушение, неговият субект и виновното му поведение, но е приел, че се касае
за маловажен случай на деянието по смисъла на чл. 28 ал.1 от ЗАНН, поради което е предупредил извършителя, че
при повторно административно нарушение от същият вид той ще бъде наказан. В тази връзка подробно е
обосновал различията между разпоредбата на чл.28 ЗАНН и тази на чл.51 от ЗООРПСМ
и е обосновал конкретната приложимост на чл.28 ЗАНН.
Решението на
първоинстанционният съд е правилно.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, първоинстанционният съд е изложил правни изводи, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Безспорно се установява, че от страна на контролните органи спрямо касационният ответника е наложено наказание в размер на 1000лв, за това че лицето е носело маска, като същевременно в частта от стадиона, в която се е намирал нарушителя, са били запалени седалки и димки. Същевременно е установено от
свидетелските показания, че маската не е била постоянно на лицето му, а той е
свалял същата, което е дало възможност да бъде идентифициран и отново я е
слагал, което е осъществил на няколко пъти. Тези факти са изяснени по категоричен и несъмнен начин от събраните в
първоинстанционното производство гласни доказателства. Същевременно разпоредба на чл. 21, т.7 ЗООРПСМ определя, че противообществена проява
(спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява
престъпление по смисъла на НК и е извършена в спортния обект или в спортната
зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на
отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие,
изразяваща се във: носенето на маски и действия за напълно прикриване на лицето
или на части от него, което затруднява разпознаването. В тази връзка законосъобразно районният съд е обсъдил събраните доказателства и направените с жалбата и по същество възражения дали е налице проявление на виновно поведение с поставяне и сваляне на
маската и дали това затруднява разпознаването на лицето. Определено е несъставомерното поведение на ответника, изразило се в слагането на маска по време на футболната среща, което е възможно да е било провокирано от количеството дим в следствие на запалени столове и димки. Според дадените свидетелски показание законосъобразно е възприето, че ответникът често посещава футболни срещи, но никога преди това не е имал установени провинение по време на тях, както и че лицето по никакъв друг начин не е нарушил другите установени правилата по време на спортното мероприятие. Установени са в достатъчна степен смекчаващи вината обстоятелства, които определят законосъобрно деянието като
маловажен случай и които обуславят прилагането на чл.28 от ЗАНН. Проследявайки аргументирано и задълбочено процедурата и съпоставяйки всички приобщени доказателства, районният съд е достигнал до правни изводи, които напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция, които с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2 АПК не следва да бъдат преповтаряни.
Направените в касационната
жалба възражения са неоснователни и необосновани, като същите са несъответни на събраните в производството доказателства. Релевираните от касаторите доводи за неправилно приложение на закона не са подкрепени с доказателства в хода на съдебното производство. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. С оглед на изложеното решението на Районен съд Пловдив следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, с оглед на претенциите за присъждане на направените по делото разноски, такива се дължат на ответника, който не е направил своевременно искане за присъждането им, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
По изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК Административен съд – Пловдив, ХХIII касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1489 от 23.08.2023 г., постановено по АНД № 20225330205562 по описа за 2022 г. на Районен съд –Пловдив-3-ти наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: …………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2……………..