Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………..                                  25.05.2017 г.                              град  Казанлък

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Казанлъшкият  районен съд                                  II  граждански състав

На петнадесети май                                       Година две хиляди и седемнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                                Председател: Стела Георгиева

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

Секретар: Мариана Матанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 28 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Ищецът в исковата си молба твърди, че на от г. между З.С.С., с ЕГН:********** и "П.И.Б." АД /банката/ бил сключен Договор за кредит № г., с който договор банката отпуснала на длъжника сумата от 410.00 евро /четиристотин и десет евро/ за погасяване на съществуващи задължения.

Твърди, че съгласно Раздел II, т. 4. от Договора за ползвания кредит, кредитополучателя заплаща на Банката годишна лихва в размер на Базов лихвен процент на Банката за евро /БЛП/, плюс надбавка от 8,51 /осем и .51/ пункта. Към датата на сключване на Договора, Базовият лихвен процент на Б.та за евро е в размер на 7,99% годишно /с последно изменение на 01.05.20101/.

Заявява, че съгласно т. 10 от Договора Кредитополучателят дължи на Б.та наказателна лихва както следва: За плащания дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоара по разплащателната сметка на Кредитополучателя се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.

Крайният срок за погасяване на кредита, съгласно точка 3 от договора, бил 25.02.2015 г.  Длъжникът не погасил задълженията си към Б.та в този срок. Считано от датата на падежа /25.02.2015г./ целият кредит станал изискуем.

Сочи, че предоставеният кредит, ведно с договорната лихва по т. 4 от Договора, следвало да се погасява, съгласно Погасителен план - Приложение 1 към Договор за кредит №  от г. на 36 равни месечни вноски, всяка в размер на 14,54 евро.

Отпуснатият кредит бил изцяло усвоен еднократно от кредитополучателя на г., по банкова сметка *** ***, открита на името на З.С.С. в Б.та.

Така усвоеният кредит бил погасяван частично по главница и лихви по обслужващата кредита банкова сметка /***-горе/, както следва: на дата 25.03.2012 г., сума в размер на 0.09 евро; на дата 27.03.2012г., сума в размер на 14.46 евро; на дата 25.04.2012г., сума в размер на 0.73 евро; на дата 01.05.2012г., сума в размер на 0.03 евро; на дата 07.05.2012г., сума в размер на 2.93 евро; на дата 08.05.2012г., сума в размер на 10.92 евро; на дата 01.06.2012г., сума в размер на 0.03 евро; на дата 26.06.2012г., сума в размер на 15.00 евро; на дата 28.06.2012г., сума в размер на 11.00 евро; на дата 01.07.2012г., сума в размер на 0.02 евро.

По кредита били просрочени 33 (тридесет и три) броя погасителни вноски, съгласно Договора за кредит, които били дължими в размер и падежи, подробно описани в исковата молба.

С оглед гореизложеното на г. „П.И.Б." АД подала в Районен съд – К.Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника З.С.С. с ЕГН **********, въз основа на извлечение от счетоводните книги на Б.та.

По горното заявление на „П.И.Б."АД било образувано частно гражданско дело № 1630/2016 по описа на Районен съд – К., I гр. с. и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и съответния Изпълнителен лист от г., с които З.С.С., ЕГН ********** била осъдена да заплати на „П.И.Б."АД, общо сума в размер на 742.00 евро (седемстотин четиридесет и две евро), от които: 376.50 евро /триста седемдесет и шест евро и петдесет евроцента /- просрочена главница; 92.04 евро /деветдесет и две евро и четири евроцента/ лихва по т.4 от договора; 273.46 евро /двеста седемдесет и три евро и четиридесет и шест евроцента/ лихва по т. 10 от договора; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на Заявление по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на задълженията, както и заедно с 29,02 лева (двадесет и девет лева и две стотинки ) - извършените и дължими в заповедното производство разноски, представляващи внесена държавна такса и 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

След като бил издаден изпълнителен лист, Б.та образувала срещу длъжника изпълнително дело. По образуваното изпълнително дело на длъжника му била връчена покана за доброволно изпълнение, давайки му двуседмичен срок. Длъжникът не погасил задълженията си към Б.та в този срок. В дадения му срок, длъжника подал възражение срещу заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.

На., в „П.И.Б."-АД било получено съобщение от Районен съд – К., с което същия уведомявал „П.И.Б."АД за обстоятелството, че длъжникът З.С.С.,  ЕГН **********  подала писмено възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение.

Заявява, че предвид изложените обстоятелства, за „П.И.Б."АД се породил правен интерес да предяви против З.С.С.,  ЕГН **********, иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на вземането на банката, за което били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от г. на Районен съд – К..

Моли съда да постанови решение, с което да установи, по отношение на ответника, съществуването на изискуемо парично вземане в полза на ищеца „П.И.Банка"АД, произтичащо от Договор за кредит № от г. и удостоверено в извлечение от счетоводните книги на „П.И.Банка"АД, въз основа на което извлечение от счетоводните книги, били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от г.. на Районен съд – К., като изискуемото парично вземане имало за предмет общо сума в размер на: 742.00 евро (седемстотин четиридесет и две евро), от които: 376.50 евро /триста седемдесет и шест евро и петдесет евроцента /- просрочена главница; 92.04 евро /деветдесет и две евро и четири евроцента/ лихва по т.4 от договора; 273.46 евро /двеста седемдесет и три евро и четиридесет и шест евроцента/ лихва по т. 10 от договора; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на Заявление по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на задълженията. На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК моли в полза на ищеца да бъдат присъдени и разноските по настоящото производство, като за пълния им размер, ще представят списък, съгласно чл.80 от ГПК.

 

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника З.С.С..

 

Съдът  като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

 

Правното основание на иска е чл.422 ал.1 от ГПК.

 

По делото не се спори, а това се установява и от представения по делото договор за банков кредит № г., че ищецът е предоставил на З.С.С. банков кредит в размер на 410 евро за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта с № г. В т.2 от договора е посочено, че срокът за усвояване на кредита е до г. Съгласно т.3 от договора   крайният срок за погасяване на задължението е г. Изпълнението на задължението на кредитополучателя е обезпечено с поръчителство – Т. К. Г., съгласно т.12 от договора /лист 4 от делото/.

 

Видно от приложеното частно гражданско дело № 1630/2016 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл.417 от ГПК съдът е издал заповед за  незабавно изпълнение № г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ, за сумата 376,50  евро (триста седемдесет и шест евро и 50 цента/ главница,  92,04 евро - /деветдесет и две евро и 04 цента/-договорна лихва за периода 25.07.2012г. до 25.02.2015г.,  273,46 евро/двеста седемдесет и три евро и 46 цента/- наказателна лихва, за периода 25.06.2012г. до 17.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата 179,02 лв. - разноски по делото.

 

По делото е назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От същото се установява, че отпуснатият от „П.И.Банка“ на З.С.С. кредит е в размер  на 410 евро и че същият е  усвоен от кредитополучателя на г. На тази дата сумата от 410 евро е  постъпила по банковата сметка с титуляр З.С.С.. Посочено е, че усвоената сума по кредита е послужила за погасяване на съществуващи задължения по договор с № г. От заключението на съдебно - счетоводната експертиза се установява, че по счетоводни данни на „П.И.Банка“,  към г., непогасената главница, лихви, такси  икомисионни са в общ размер на 742.00 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ  1 451.23 лева, в това число : просрочена главница 376.50 евро; 92.04 евро просрочена договорна лихва начислена съгласно раздел II, т.4 от договор № г. за периода 25.07.2012г. до 25.02.2015г.; 273.46 евро просрочена наказателна лихва, начислена съгласно раздел II, т.10 от договор № г.  за периода от 25.06.2012г. до 17.08.2016г. включително.

 

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :

 

Предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК има за предмет установяване на вземане на ищеца, за което е била издадена заповед изпълнение. Съгласно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието, от което произтича вземането му. В тежест на ответника е да установи фактите, на които основава своите възражения срещу вземането.

 

От така събраните по делото доказателства съдът намира за установено наличието на неизпълнено задължение на ответника към ищеца по договор № г. в размер на 742 евро, в това число 367.50 евро главница, 92.04 евро договорна лихва за периода 25.07.2012г. до 25.02.2015г. и 273.46 евро наказателна лихва за периода 25.06.2012г. до 17.08.2016г.

 

С оглед на гореизложеното  съдът намира предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК за основателен, като следва да признае  за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца  за сумата от  376.50  евро главница по  договор за кредит № г., с 92.04 евро договорна лихва за периода 25.07.2012г. до 25.02.2015г.,  с 273,46 евро  наказателна лихва, за периода 25.06.2012г. до 17.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2016 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК № г. постановена по ч.гр.дело №1630/2016г. по описа на Районен съд – К.

 

По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :

 

В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

 

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., на  Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства, включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство.

 

Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1 от  ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 179.02 лева, представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 320.98 лева, представляващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

 

Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на З.С.С., ЕГН **********, с адрес *** съществуването на вземането на „П.И.Банка“ АД, със седалище и адрес на управление *** представлявано от изпълнителните директори  В. Х. и Д. К., чрез юрисконсулт М. М., съдебен адрес *** за сумата от 376.50  евро главница по  договор за кредит № г., с 92.04 евро договорна лихва за периода г. до г.,  с 273,46 евро  наказателна лихва, за периода г. до г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от г г. до изплащане на вземането, за което парично задължение е издадена заповед № г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, въз основа на документ по частно гражданско дело №1630/2016г. по описа на Районен съд – К.

 

ОСЪЖДА З.С.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „П.И.Банка“ АД, със седалище и адрес на управление *** представлявано от изпълнителните директори  В. Х. и Д. К., чрез юрисконсулт М. М., съдебен адрес *** сумата от 179.02 лева, представляваща разноски по частно гражданско дело № г. по описа на Районен съд – К.

 

ОСЪЖДА З.С.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „П.И.Банка“ АД, със седалище и адрес на управление *** представлявано от изпълнителните директори  В. Х. и Д. К., чрез юрисконсулт М. М., съдебен адрес ***, сумата от 320.98 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

      

 

                                           

                                                    

                                              

 

                                                     Районен съдия :