Р Е Ш
Е Н И Е
№ 242
от 12.11.2020 г.,
гр. Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор Марияна
Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно
административнонаказателно дело № 224 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от
сектор „Пътна полиция” (ПП) при Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил срещу Решение № 259/31.07.2020 г., постановено по
административнонаказателно дело (АНД) № 396/2020 г. по описа на
Районен съд – Кюстендил, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 20-1139-000169/14.02.2020 г., издадено от началника на сектор
ПП. С посоченото наказателно постановление на М.Д.К., с ЕГН ********** и адрес:
***, на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за
застраховането (КЗ) е наложена глоба в размер на 2000,00 лева за нарушение по
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. В жалбата е наведено касационното основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на
решението и потвърждаване на наказателното постановление.
Сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил не изпраща процесуален представител в
съдебното заседание по делото.
М.К.,
чрез процесуалния си представител по пълномощие – адвокат К. С.,
от Адвокатска колегия – Кюстендил, оспорва
касационната жалба като неоснователна. Претендира направените разноски по
делото.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 20-1139-000169/14.02.2020 г., издадено от
началника на сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил. Районният съд е установил от
фактическата страна на спора, че на 06.02.2020 г. в 11:00 часа в община Кюстендил,
по път първи клас № 6, в посока от ГКПП Гюешево към ВП II-62, при
бензиностанция „Югойл”, М.К. е управлявал товарен автомобил марка и модел „Н.5”,
с рег. № КН****ВТ, собственост на „К.-Т.” ЕООД, с ЕИК *********, без
за същия да има сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите. Срещу К. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 143025/06.02.2020 г. Въз основа на съставения акт е издадено процесното НП, в което са
възпроизведени фактическите констатации по акта. В производството
пред районния съд са разпитани актосъставителят и свидетелят по акта, които
потвърждават изложените фактически обстоятелства, относими към процесното
деяние.
Районният
съд е приел от правна страна, че при издаване на наказателното постановление са смесени двете хипотези на
чл. 638, ал. 1 и 3 от КЗ и органът не е разграничил изпълнителното деяние и
отговорността на извършителя – от една страна, е описано нарушение, което се
твърди, че е извършено от юридическо лице и за което е предвидено налагане на
имуществена санкция, а от друга страна, е ангажирана
административнонаказателната отговорност на физическо лице и е наложено
административно наказание глоба в размера, предвиден за имуществената санкция.
Отменил е наказателното постановление като
незаконосъобразно, доколкото нарушителят е поставен в невъзможност да
разбере конкретното нарушение, което се твърди, че е извършил и да организира
защитата си.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното
в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.
Възприетите
от наказващия орган факти и правна квалификация на деянието като конкретен състав
на административно нарушение, от една страна, обуславят като субект на
нарушението юридическото лице, собственик на превозното средство – „К.-Т.”
ЕООД. От друга страна, констатираното и
твърдяно от наказващия орган управление на процесното моторно превозно средство
(МПС) предпоставя реализирането на наказателна отговорност по чл. 638, ал. 3 от КЗ – за управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В ал. 1 на чл. 638 от КЗ е
предвидена санкция за лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
като видът и размерът ѝ са диференцирани в зависимост от
това дали същото е физическо или юридическо лице. Според чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ
договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице,
което
притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение. Следователно в чл. 638, ал. 1 от КЗ е
предвидена санкция за собственик на МПС, регистрирано в Република България,
което не е спряно от движение. В ал. 3 на чл. 638 от КЗ е
предвидена санкция за лице, което не е собственик и управлява МПС,
във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Предвид изложеното
процесното наказателно
постановление е незаконосъобразно и правилно е
отменено от районния съд. На
основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
На
основание чл. 143, ал. 3 от АПК във
вр. c чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ОД
на МВР – Кюстендил (юридическото лице, в чиято структура е касаторът) следва да
бъде осъдена да заплати на М.К. направените от него в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 259/31.07.2020 г.,
постановено по АНД №396/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи – Кюстендил да заплати на М.Д.К., с ЕГН ********** и адрес: ***,
сумата в размер на 300,00 (триста) лева– разноски по делото.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.