РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 20.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд, пети наказателен състав, в публичното заседание на 14.12 през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Велизар Бойчев
при секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от председателя АНД№1808 по описа за 2020год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
В.Р.К. *** е подал жалба против наказателно постановление №18-001522/30.09.2020г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда"- Русе, с което на основание чл.414, ал.З във вр. чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ на жалбоподателят е наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв.
Жалбоподателят излага съображения, че не е извършил нарушението и иска отмяната на наказателното постановление.
Ответникът по жалбата твърди, че наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
РРП не взема становище по жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Лицето Н.И.М. била управител на етажната собственост на вх.В на бл."Никола" в гр.Русе. Собствениците на имотите във входа били решили да сменят дограмата на прозорците на входа, поради което първо следвало да се премахне старата, която била метална. М. ангажирала въззивника да стори това, за което следвало да му плати 500лв. К. на свой ред поискал от свид.П. и лицето И. Ц. да му помогнат в демонтирането на старата дограма, за което им обещал възнаграждение от 140лв. за всеки с намерение работата да приключи за един ден. Последните двама се съгласили и на 9.08.2020г. К., П. и Ц. започнали демонтаж на метална дограма на междустълбищното пространство. В хода на работата И. Ц. паднал от петия етаж на жилищния блок и починал. За проверка на
случая, наред с представители на другите държавни служби, бил изпратен и свид.Г., който намерил на обекта свид.П. да почиства стъкла от счупените прозорци на старата дограма. Свид.Г. решил, че П. работи по трудово правоотношение с К. и съставил акт за установяване на административно нарушение против жалбоподателя за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка се установява по напълно непротиворечив начин от събраните по делото доказателства и води до следните правни изводи:
Жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението по чл.414, ал.З във вр. чл.62, ал.1 във връзка с чл.61, ал.1 от КТ, тъй като не бил работодател на свид.П. и съответно за него не съществувало задължение да сключи трудов договор с наетия. Безспорно е установено по делото, че свид.П. е изпълнявал работа по демонтаж на метална дограма, като възникналото между него и жалбоподателя правоотношение има характер на гражданско, а не на трудово и по-конкретно на такова по договор за изработка. Дейността, която П. е изпълнявал, е определена по съдържание и обем с еднократно изпълнение за постигане на определен резултат- демонтаж на металната дограма на вход на жилищен блок и почистване на стъклата и отпадъчните метали. Заплащането е за тази дейност не представлява уговорено трудово възнаграждение, работата няма регулярен характер, липсват установено работно време и регламентирани почивки. От събраните доказателства се установява, че отношенията между П. и жалбоподателя са приятелски, без характерната за трудовото правоотношение субординация при упражняване на дисциплинарната власт. П., като подизпълнител на работата, възложена на жалбоподателя от управителя на етажната собственост, сам е преценявал как и кога да работи. Бил е договорен трудов резултат, а не трудова функция, която да е изпълнявана трайно и постоянно, поради което няма непрекъснатост и повтаряемост на функциите за определен период от време. Разпределението на задачите между К., П. и Ц. ставало по тяхно взаимно съгласие, според притежаваните от всеки квалификация и умения, а не в резултат на нареждане от страна на жалбоподателя, като работодател. Поради всичко изложено наказателното постановление се явява неправилно следва да се отмени.
В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №18-
001522/30.09.2020г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда"- Русе, с което на В.Р.К. *** на основание чл.414, ал.З във вр. чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ на жалбоподателят е наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" да заплати на В.Р.К. *** сумата 400 лева за деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
|
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |