О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е 3315
Гр. Перник, 20.10.2016 г.
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ гр. с. в
закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
Като разгледа гр. д. № 317/2016
г. по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
140, ал. 1, във вр. с чл. 130 от ГПК.
Съобразно формулирания петитум
на исковата молба ищецът е предявил иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК и е заявил искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Исковата молба е подадена от Ж.В.Ж.,
ЕГН ********** *** против Земеделска кооперация за производство и услуги
“Единство - 92”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Перник,
ул. Д.Б., представлявана от Л.С.А.. – председател.
В исковата молба и депозираните към нея
уточнения, ищецът твърди, че по силата на договор за покупко – продажба е
собственик на ½ ид. ч. от недвижим имот, с идентификатор №
55871.511.1556 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник,
общ. Перник, обл. Перник, одобрени със заповед № РД – 18 – 91 от 13.10.2008 г.,
изменена със заповед № 18-319/29.11.2013 г., находящ се в кв. Църква, м. Дома,
трайно предназначение на териотрията: урбаницирана, с начин на трайно ползване
– ливада, целият с площ от 3000 кв. м., номер по предходен план на гр. Перник,
кв. Църква 10556 от помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ, който попада в ПИ с
идентификатор 55871.511.9186, одобрени със заповед № РД – 18 – 91/13.10.2008 г.
на ИД на АГКК, част от УПИ ХІ, кв. 147 по действащия регулационен план на гр.
Перник, кв. Църква.
Сочи, че ответникът се е снабдил с
констативен нотариален акт за собственост с № 46, том І, рег. № 1427, дело №
51/29.06.2012 г. на нотариус Валя Димова, с район на действие ПРС, с който е
признат за собственик върху сграда с идентификатор 55871.511.9186.1, със
застроена площ от 755 кв. м., а именно селскостопански навес без оградни стени
– зърноплощадка, заедно със съответното право на строеж върху дворното място,
попадаща в неговия имот. Твърди, че нотариалният акт е нищожен, поради липса на
предмет, тъй като зърноплощадката , негов предмет е изградена без разрешение за
строеж и ползване и съответно няма статут на “сграда” по смисъла на закона.
Сочи, че основавайки се на констативния
нотариален акт, с който се е снабдил, ответникът осъществява търговска дейност в
собствения на ищеца недвижим имот, ползва противоправно земята и получава
доходи от това, препятства всички административни процедури във връзка с имота.
Искането формулирано към съда е да
признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
½ ид. ч. от описания в исковата молба имот и да отмени констативен
нотариален акт № № 46, том І, рег. № 1427, дело № 51/29.06.2012 г. на нотариус
Валя Димова, с район на действие ПРС.
С оглед изложеното в обстоятелствената
част на исковата молба, съдът счита, така предявените искове за недопустими.
Абсолютна положителна предпоставка за
водене на установителен иск за признаване право на собственост върху недвижим
имот, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК е наличието на правен интерес
у ищеца за това. Той се извежда от наведените в исковата молба обстоятелства и
съществува тогава, когато ответникът оспорва правото на собственост на ищеца. В
конкретния случай въпреки многократните указания на съда за обосноваване
правния интерес на ищеца от водене на установителния иск, същият никъде не е
посочил, че ответникът оспорва неговото право на собственост върху недвижимия
имот. Обосновал го е извършваните от ответника фактически действия в имота и
снабдяването с констативен нотариален акт за собственост на съществуващ в него
селскостопански навес – зърноплощадка. Посоченото, не сочи на наличие на правен
интерес от водене на положителен установителен иск за собственост, тъй като
евентуалното уважаване на такъв, не би вменило в задължение на ответника да
преустанови посочените действия. Адекватна защита на правото на собственост в
този случай би осигурило успешно провеждане на ревандикационен или негаторен
иск. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният положителен установителен
иск е процесуално недопустим и производството по делото следва да бъде
прекратено на основание чл. 130 от ГПК.
Процесуално недопустимо е и искането по
чл. 537, ал. 2 от ГПК. Отмяната на констативен нотариален иск от съда е
допустима само като последица от уважаване на иск, предявен за защита на право,
противопоставимо на удостовереното в него. В настоящия случай ищецът не твърди,
че е собственик на обекта, за който е съставен констативния нотариален акт и не
търси защита на такова свое право. Затова така формулираното искане е
недопустимо.
Предвид изложеното и на основание чл.
130 от ГПК производството по делото следва да бъде прекратено.
Доколкото по делото ответникът е
направил разноски и е поскал присъждането на такива, то на основание чл. 78,
ал. 4 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от ответника
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 от ГПК
производството по гр. д. № 317/2016 по описа на ПРС, поради недопустимост на
предявения иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК и искането по чл.
537, ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК Ж.В.Ж., ЕГН ********** *** да заплати на Земеделска кооперация за
производство и услуги “Единство - 92”, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. Д.Б., представлявана от Л.С.А.. – председател сумата
от 1300лв. /хиляда и триста лева/, представляваща направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Пернишки окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: