Р
Е Ш Е
Н И Е
№1386
гр. Пловдив, 22.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и
първи юни две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ САКУТОВА
при участието
на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2783/2019 г. по описа на
РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Транс Спорт 1“
ООД, против наказателно постановление № 407845-F399896 от 13.02.2019 г. , издадено от *** на Дирекция „Контрол“ в ТД на
НАП-Пловдив, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция
в размер на 50 лв. за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т. 3 и чл.86, ал.2 във
вр. чл. 82, ал.2 т.3 във вр. чл.21, ал.2 вр. чл.22, ал.3, вр. чл.25, ал.1 и
ал.2 от ЗДДС на основание чл.180А, ал.1 от ЗДДС.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище, в което са
изложени подробни оплаквания, съобразно които се счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, се
представлява от юриск. С. П., с представено по делото пълномощно, която оспорва
жалбата и моли наказателното постановление като правилно и законосъобразно да
бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което
има право на обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Съставен е Акт за установяване на административно
нарушение за това, че като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на
получател по облагаеми доставки на транспортна услуга в рамките на
общността - превоз на МПС с ферибот, за
които данъкът е изискуем от получателя съгласно чл.82, ал.2 т. 3 от ЗДДС вр.
чл.21, ал.2, вр.чл.22, ал.3 от ЗДДС, извършени за периода 01.10.2017 г.
-31.10.2017 г.с доставчик ANEU SUPERFAST с ИН по ДДС ЕL *********, Гърция, „Транс спорт 1“ООД не е начислило следващия се по услугите ДДС, в
законоустановения срок – от 01.11.2017 г. до 14.11.2017 г., вкл. за данъчен
период м.10.2017 г. В съставения АУАН е посочено, че данъчното събитие по
доставките е настъпило на датата на извършване на съответната услуга, която
съвпада с датата на издаване на документа за осъществения превоз от
чуждестранния доставчик. На същата дата ДДС е станал изискуем по смисъла на
чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС и за „Транс спорт 1“ ООД е възникнало задължение да го
начисли по реда на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС чрез издаване на протокол по
чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС в 15-дневен срок от изискуемостта на ДДС, и
включването на така издадения протокол в дневника за продажбите и в справка
декларация, подадени в ТД на НАП –Пловдив с вх.№ 16003445827 /08.11.2017 г. за
данъчен период м.10 2017 г., а именно :
1.
По
документ за превоз №692167/01.10.2017 г. на стойност 478,90 евро /936,65 лв./ „Транс
спорт 1“ООД не е начислило ДДС в размер на 187,
33 лв., в законоустановения срок от 01.11.2017 г. до 14.11.2017 г.,
включително за м.10.2017 г. Данъчното събитие на услугата е настъпило на 01.10.2017 г. и ДДС е станал изискуем на
същата дата. В 15-дневен срок от изискуемостта на ДДС, дружеството е следвало
да издаде протокол по чл.117, ал.1 т.1 от ЗДДС , който да отрази в дневник за
продажби и СД по ЗДДС, подадени в ТД на НАП за данъчен период м.10.2017 г. Във
връзка с установеното е посочено също, че дружеството жалбоподател е съставило
протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС с
№404, но същият не е включен в дневниците за продажби и в справките-декларации,
подавани в ТД на НАП Пловдив за данъчни периоди –до м.06.2018 г.Полученият
документ от чуждестранния доставчик е отразен в дневника за покупки и в справката-декларация
за данъчен период м.10.2017 г. като покупка без право на данъчен кредит.
2.
По
документ за превоз №707980/05.10.2017г. на сотйност 500 евро / 977,92 лв./
дружеството не е начислило ДДС в размер на 195, 58 лв., в законоустановения
срок от 01.11.2017 г. до 14.11.2017 г., включително за м.10.2017 г. Данъчното
събитие на услугата е настъпило на 05.10.2017 г. и ДДС е станал изискуем на
същата дата. В 15-дневен срок от изискуемостта на ДДС, дружеството е следвало
да издаде протокол по чл.117, ал.1 т.1 от ЗДДС, който да отрази в дневник за
продажби и СД по ЗДДС, подадени в ТД на НАП за данъчен период м.10.2017 г. Във
връзка с установеното е посочено също, че дружеството жалбоподател е съставило
протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС с
№ 405, но същият не е включен в дневниците за продажби и в
справките-декларации, подавани в ТД на НАП Пловдив за данъчни периоди –до
м.06.2018 г. Полученият документ от чуждестранния доставчик е отразен в дневника за покупки и в
справката-декларация за данъчен период м.10.2017 г. като покупка без право на
данъчен кредит.
3.
По
документ за превоз №723441/16.10.2017 г.
на стойност 385 евро / 752, 99 лв./ дружеството не е начислило ДДС в размер на 150,
60 лв., в законоустановения срок от 01.11.2017 г. до 14.11.2017 г., включително
за м.10.2017 г. Данъчното събитие на услугата е настъпило на 16.10.2017 г. и
ДДС е станал изискуем на същата дата. В 15-дневен срок от изискуемостта на ДДС,
дружеството е следвало да издаде протокол по чл.117, ал.1 т.1 от ЗДДС, който да отрази в дневник за продажби и СД по
ЗДДС, подадени в ТД на НАП за данъчен период м.10.2017 г. Във връзка с
установеното е посочено също, че дружеството жалбоподател е съставило протокол
по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС с № 407, но
същият не е включен в дневниците за продажби и в справките-декларации, подавани
в ТД на НАП Пловдив за данъчни периоди –до м.06.2018 г. Полученият документ от
чуждестранния доставчик е отразен в
дневника за покупки и в справката-декларация за данъчен период м.10.2017 г.
като покупка без право на данъчен кредит.
Така описаната фактическа обстановка съдът
установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства -
показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Х.С.М., копие
от документ за превоз № 692167/01.10.2017 г., №707980/05.10.2017 г., №723441/16.10.2017
г.; копие от протокол 404 за самоначисление на ДДС по документ за превоз № 692167/01.10.2017;
копие от протокол 405 за самоначисление на ДДС по документ за превоз №707980/05.10.2017
г. ; копие от протокол 407 за самоначисление на ДДС по документ за превоз №723441/16.10.2017
г.; справка декларация от 08.11.2017 г.
за данъчен период 10/2017 г.; заповед №ЗЦУ –ОПР -17/17.05.2018 г.
По делото не е спорно, че дружеството е
регистрирано по ЗДДС от 28.05.2008 г., в тази връзка е и представена и приета
като писмено доказателство по делото справка от въззивваемата страна на името
на дружеството .
По делото не е спорно също, че дружеството е
получател на облагаеми доставки на транспортна услуга в рамките на общността
–превоз на МПС с ферибот.
По делото не се спори и че по документ за превоз №
692167 /01.10.2017 г. на дружеството е получило облагаема доставка стойност 478,90
евро / 936,65 лв./, по документ за превоз №707980/05.10.2017 г. дружеството е
получило облагаема доставка на стойност 500 евро / 977,92 лв./, по
документ за превоз №723441/16.10.2017 г. е получило облагаема доставка на
стойност 385 евро/ 752,99 лева/.
Видно от подадената справка декларация с вх.№
16003445827/08.11.2017 г., изискуемият ДДС не е включен в справките декларации, подавани в ТД на
НАП за данъчен период м.10.2017 г.
Съответно полученият документ от чуждестранния доставчик е отразен в дневника
на чуждестранния доставчик като покупка без данъчен кредит, не е съставен Протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС в 15-дневен срок от изискуемостта на ДДС.
Дружеството е начислило ДДС със закъснение, при съставяне на коригиращите протоколите по чл.117 ал.1 т.1
ЗДДС, с които отразило в дневника за продажби и в СД по ЗДДС, подадени
в ТД на НАП Пловдив , като протоколите за извършените корекции № 404 за самоначисление на ДДС по документ за превоз
№692167/01.10.2017; № 405 за самоначисление на ДДС по
документ за превоз №707980/05.10.2017 г.; №
407 за самоначисление на ДДС по документ за превоз №723441/16.10.2017, са
подадени в ТД на НАП с вх.№ 160037808430/23.08.2018 г., вследствие на изпратена
покана от органа по приходите. В тази връзка е приложената и приета по делото
като писмено доказателство справка-декларация с
вх.№ 160037808430/23.08.2018 г.
Позовавайки се на тези
данни, административнонаказващият орган е приел, че ДДС е станал изискуем на датата на извършване на
съответната услуга и в 15-дневен срок 01.11.2017 г. до 14.11.2017 г. е следвало да издаде Протокол по чл.117 ал.1 т.1
ЗДДС,
който да включи в СД по ЗДДС и в
Дневника за данъчен период м.10.2017г.
При тези факти следва да се
приеме, че нарушенията по чл.86, ал.1 т.2 и т.3 и ал.2 от ЗДДС във връзка с
чл.82, ал.2 , т.3, във вр. чл.21, ал.2, във вр. чл.22, ал.3 във връзка с чл.25
, ал.1 и ал.2 от ЗДДС са осъществени от
дружеството.
При проверка относно
процесуалните изисквания, предвидени за съставяне на АУАН и НП, съдът констатира
следното :
АУАН и НП са съставени от
компетентни лица, като доказателство за това е представената и приета по делото
като писмено доказателство Заповед № ЗЦУ –ОПР-17/17.05.2018 г.
Спазени са сроковете,
предвидени в чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление. Нарушението е открито на 14.05.2018 г. с представяне на документи с вх.№ РД -201361/14.05.2018
г. във връзка с извършване на проверка по установяване на факти и
обстоятелства, възложена с резолюция № П-16001618065420-0РП-001/13.04.2018 г.
АУАН е съставен на 14.08.2018 г., а
наказателното постановление на 13.02.2019 г. Неоснователни са оплакванията в
жалбата, че предвидения в чл.34 от ЗАНН срок за съставяне на АУАН не е спазен. Данни
за нарушението са получени в хода на проверката и такива не е имало към датата
на подаване на справката-декларация за процесния период. Дори фактурите и техните
стойности да са могли да бъдат проверени от актосъставителя и по
служебен път, чрез използване на системата VAT, където се отразяват както
фактурите, така и техните стойности, за
установяване на нарушението са били необходими и други данни, които не са
същестували като информацияв системата. В тази връзка съдът взе
предвид и показанията на актосъставителя, който посочи, че нарушението е било
констатирано след изискване на множество документи, включително и такива,
отнасящи се до доставчиците на извършваните облагаеми доставки, за да се
провери дали ДДС правилно са декларирани от тяхна страна, след което се
установило, че ДДС се дължи от дружеството-жалбоподател, т.е. от получателя на
доставката.
Правилна е дадената правна
квалификация. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е
длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен
документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на
данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията
по чл.125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите
за съответния данъчен период. Видно от съдържанието на съставения АУАН
нарушенията са били квалифицирани като такива по чл.86, ал.1 , т.1, т.2 и от.3
от ЗДДС, впоследствие административнонаказващият орган е приел, че посочената
правна квалификация не съответства на словесното описание на всяко от
нарушенията, поради което е квалифицирал нарушенията единствено по чл.86, ал.1
т.2 и т.3 от ЗАНН. В тази връзка оплакванията за механично изписване на всяка
от посочените точки от разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗДДС е неоснователно, тъй като администартивнонаказавщият
орган е положил усилия по индивидуализация на нарушенията не само при
словесното им описание, но и при посочване на конкретните съответстващи на
нарушенията текстове от ЗДДС. Неясно е обаче това защо след като административнонаказващият
орган приема за нарушени разпоредбите само на чл.86, ал.1 , т.2 и от.3 от ЗДДС ,
след описанието на всяко от нарушенията посочва за нарушена разпоредбата на чл.86,
ал.1 , т.1, т.2 и от.3 от ЗДДС. Налице е противоречие в обстоятелствената част
на наказателното постановление, което води до известна неяснота на описаното
нарушение.
Не се споделят оплакванията, изложени в
жалбата, че не ставало ясно от кой момент се дължал ДДС от нарушителя и за коя от проявните форми на
нормата на чл.186, ал.2 от ЗДДС се отнася нарушението. В АУАН и НП ясно е
посочено, че ДДС е следвало да се начисли от 01.11.2017 г. до 14.11.2017 г.,
както и че данъчното събитие съвпада с датата на издаване на документа за
осъществяване на превоз, т.е. съгласно чл.86, ал.2 от ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за
данъчния период, през който е издаден данъчният документ.
Правилно е приложена
и съответстващата на нарушенията санкционна разпоредба на чл.180А от ЗДДС.
Нормата на чл.180 от ЗДДС предвижда административнонаказателна отговорност за
неначисляване в срок на ДДС от регистрирани по ЗДДС данъчно
задължени лица, които са получатели по доставката или вносители. Докато нормата
на чл.180а от ЗДДС, като по-благоприятна, обявява за наказуемо същото
деяние, но по отношение само на определена категория данъчно задължени лица -
получатели по доставката или вносители, но които имат за начисления данък право
на пълен данъчен кредит. В случая е явно, че жалбоподателят попада в категорията на визираните по чл.180а, ал.1 от ЗДДС лица,
тъй като му е признато
право на пълен данъчен кредит за ДДС.
Налице е и друго нарушение
на процесуалните правила, което е съществено и налага отмяна на наказателното
постановление. Това, което според съда е нарушено е правилото на чл.18 от ЗАНН.
Нарушението на основание чл.180а
от ЗДДС се
състои в неизпълнението на задължението за начисляване на данъка в съответните
срокове, а данък се начислява за всяка доставка, чрез изпълнението на три
последователни действия - вписване на размера му в данъчния документ на
съответния ред, посочване на документа в дневника за покупки или продажби,
включване на размера в резултата за съответния данъчен период. Следователно,
неначисляване на ДДС е налице винаги, когато в съответните срокове не са
изпълнени някои или всички действия по начисляване на данъка за конкретната
доставка. Дори
неизпълнението за начисляване на ДДС да представлява сложен фактически състав,
поредица от действия, за неизпълнение на всички или за някое от тях , е налице
едно нарушение. Но за всяка отделна доставка се дължи отделен ДДС, поради което
и независимо че се подава една справка-декларация, има няколко нарушения,
когато ДДС е бил дължим за всяка доставка. Оттук и изводът, че при налагане
на имуществена санкция за няколко доставки, които дори не са били
групирани от доставчика, административнонаказващият е допуснал нарушение на
чл.18 от ЗАНН,
която
разпоредба не позволява кумулиране на административни наказания и
санкции. ДДС се начислява за всяка доставка, а не за данъчния период, през
който е извършена доставката.
По тези съображения съдът
намира, че наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде
отменено, макар и не по съображенията , изложени в жалбата .
Ето защо съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 407845-F399896
от 13.02.2019 г. , издадено от *** на Дирекция „Контрол“ в ТД на
НАП-Пловдив, с което на „Транс Спорт 1“ ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес
на управелние : ****, представлявано от И.К.Х., е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т. 3 и чл.86,
ал.2 във вр. чл. 82, ал.2 т.3 във вр. чл.21, ал.2 вр. чл.22, ал.3, вр. чл.25,
ал.1 и ал.2 от ЗДДС на основание чл.180А, ал.1 от ЗДДС.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд -
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на
страните .
Районен съдия :....................................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.