№ 20
гр. Горна О. , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., II СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20204120101345 по описа за 2020 година
Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.79 от
ЗЗД ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ ввр. чл.318 от ТЗ и чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация”ООД с ЕИК****(чрез юрисконсулт Т.Д.) твърди в
исковата молба, че в качеството на експлоатационно предприятие, извършва услуги по
водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води за абонатите си на територията на
Област гр.Р., в т.ч. доставя на В. П. П. питейна вода за имот находящ се в гр.Р. бл.“Д.Ч. вх.Б ет.IV,
с абонатен№**** и партида№....., за което ответникът дължи заплащане на изразходената и
отчетена по водомерите му питейна вода и такси канал. Същият не бил платил сумите, съгласно
издадени фактури, за доставена питейна вода и такси канал за периодите, както следва:
фактура№**********/01.11.2019г. за отчетен период: 09.09.2019г.-07.10.2019г.на стойност
2409.82лв.; фактура№**********/01.01.2020г. за отчетен период: 07.11.2019г.-02.12.2019г.на
стойност 17.66лв.; фактура№**********/01.06.2020г. за отчетен период: 07.04.2020г.-
08.05.2020г.на стойност 44.78лв. – всички на обща стойност 2472.26лв., както и лихва за забавено
плащане в размер на 84.25лв. Твърди се, че поканили ответника да издължи процесната сума, но в
определения в поканата срок той не заплатил задълженията си. Дружеството подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за което било образувано
ч.гр.дело№1074/2020г. на ГОРС и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Правото на дружеството да се снабди със заповед за изпълнение за дължимата от ответника сума
по извлечение от сметка произтича от чл.203 от ЗВ. Било депозирано възражение от страна на
длъжника. Понастоящем договорните отношения между „ВиК”ООД гр.Р. и ответника Петков се
основават на ОУ за предоставяне на ВиК-услуги на потребителите от ВиК-оператор „ВиК ООД“
гр.Р., съгласно чл.71 ал.2 от ОУ, като потребителите, които не са съгласни с тях имат право в срок
до 30 дни от влизането им в сила да внесат заявление, с което да предложат различни условия. В
1
указания срок ответникът не бил подал такова заявление, с което на практика приемал
отношенията с ВиК-оператора да се регулират от ОУ одобрени от ДКЕВР на 11.08.2014г.,
публикувани съгласно изискванията на чл.11 ал.7 от ЗРВКУ(в сила от 27.09.2014г.). Съгласно
чл.33 ал.2 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК-
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Първата фактура за процесния период е от
01.12.2019г. и не била платена в 30-дневния срок съгласно ОУ, вследствие на което ответникът
бил в забава и дължал обезщетение в размер на законната лихва съгласно нормата на чл.86 ал.1 от
ЗЗД. Предявени са искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане в полза на
„Водоснабдяване и канализация”ООД по отношение на В. П. П., съгласно
Заповед№1081/05.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.дело№1074/2020г. на ГОРС, за: сумата 2472.26лв., представляваща стойността на неплатена
консумирана вода за периода: 09.09.2019г.-08.05.2020г. за обект с абонатен№****, находящ се в
гр.Р. бл.”Д.Ч.” вх.Б ет.IV, във връзка с издадени: фактура№**********/01.06.2020г. за периода:
07.04.2020г.-08.05.2020г. на стойност 44.78лв.; фактура№**********/01.01.2020г. за периода:
07.11.2019г.-02.12.2019г. на стойност 17.66лв.; фактура№**********/01.11.2019г. за периода:
09.09.2019г.-07.10.2019г. на стойност 2409.82лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.08.2020г. до окончателното и изплащане;
сумата 84.25лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на сумите по фактурите за
периода: 01.12.2019г.-04.08.2020г. Претендира разноските в заповедното и в исковото
производство.
Ответникът В. П. П.(чрез адв.Р.Т. от МАК) оспорва предявените искове. Оспорва изрично
издадените фактури, като счита, че същите са издадени на основание начислени служебно
количества вода, а не за реално потребена такава. На 09.10.2019г. представители на „ВиК”ООД
извършили проверка на адрес: гр.Р. ул.„К.”№3, бл.„Д.Ч.“ вх.Б ет.IV, като бил проверен водомер с
фабричен№006894, пломбиран с пломби на холендрите-0096196. Според Констативен протокол от
09.10.2019г., съставен от служителите на ВиК-оператора: С.Д.в(инспектор-услуги) и Д.Д.
(водопроводчик), водомерът е с показание 1222куб.м. и е изправен. Оспорва констатациите в
констативния протокол от проверката, защото служителите не са извършили каквито и да е
измервания, а само са записали цифровите показания на водомера. От страна на потребителя било
депозирано възражение до управителя на „ВиК ООД“, в което изразил несъгласие с
констатираното в констативния протокол от проверката. Според ищеца служителите му обяснили,
че това са служебно начислени 402 куб.м. вода за периода: 2009г.-2019г.(за 10 години). По искане
на ответника-потребител на 21.11.2019г. служители на ВиК-оператора демонтирали процесния
водомер с Протокол№079293/21.11.2019г., като същият бил изпратен на БИМ ГД“МИУ“ РО Р.
гр.В.Търново. В т.5 от експертиза на БИМ било записано, че „водомерът е представен за
експертиза в запечатана картонена опаковка, кутия с печат и подпис на ВИК-Р., водомерна
станция гр.Р.“. Експертът, извършил експертизата, установил „повреда в броителния механизъм –
извадена ос, има и свободни движещи се ролки. Водомерът не съответствал на метрологичните
характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерването на студена вода“. Нито
в ЗРВКУ, нито в ОУ, както и договорите на ищеца, е била предвидена твърдяната от ищовото
дружество отговорност в размер на процесната сума. Доколкото ищецът се позовал на правило,
прието в ОУ, ищецът счита същото за нищожно, противоречащо на императивни правни норми,
регламентиращи правилата за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи.
Между потребителите и лицензирания ВиК-оператор съществува равнопоставено облигационно
2
отношение, поради което е противозаконно една от страните едностранно да претендира и
задължава другата страна да заплаща сума, без да е извършила еквивалентна престация и без да
има вземане, основаващо се на друг предвиден в закона правопораждащ факт, респ. така
заплатените сума подлежат на връщане като платени без основание. Счита, че от потребителя не
можело да бъде търсена, каквато и да било отговорност по повод правилното измерване на
количеството доставена вода, тъй като потребителят няма задължение да следи за техническата
изправност на СТИ/водомер. Всяко претендиране и получаване на суми, начислени въз основа на
презумирани неизправности на СТИ/водомер било неоснователно и представлявало злоупотреба с
монополно положение. Прави възражение за изтекла погаасителна давност на вземането на
дружеството, тъй като с три годишна давност произтичат периодичните плащания, които може да
се търсят от ищцовото дружество. Оспорва Констативния протокол от 09.10.2019г., изготвен от
служители на дружеството, в който се твърди, че водомерът е изправен, тъй като същият не
представлявал изследване изправността на уреда. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Установи, че се намират в търговски отношения, по силата на които ищецът като
експлоатационно предприятие, извършващо услуги по водоснабдяване, отвеждане и пречистване
на води, е осъществило своите задължения по доставяне на питейна вода и пречистване и
отвеждане на отпадни води спрямо В. П. П.(ответник по делото) като абонат-потребител за
периода 09.09.2019г.-08.05.2020г., по партида№..... с абонатен№**** за обект с адрес: гр.Р.
бл.“Д.Ч. вх.Б ет.IV. Ответникът не спори, че за процесния период е ползвал предоставената от
ищеца услуга. Същият е длъжен да заплаща цената на услугата, съобразно отчетеното количество
потребена питейна вода, според правилата на Наредба№4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползването на водоснабдителните и канализационните
системи и съответно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите в
„Водоснабдяване и канализация”ООД.
На 14.12.2009г. е осъществена периодична проверка на водомера по партида№..... в базата
данни на дружеството е отразено първоначално показание 0куб.м.
На 09.10.2019г. е осъществена проверка по партида №..... от служители на дружеството. Бил
е съставен Констативен протокол(констатиран е водомер№006894, пломба№0096196-
холендър/БДС-09 и показание 1222.00куб.м. Не се спори, че от датата на монтирането на
водомера(14.12.2009г.) до осъществената проверка на 09.10.2019г. по партидата е начислявано
служебно потребление, поради неосигурен достъп за осъществяване на реален отчет от страна на
абоната.
Не се спори, че осъществяването на отчет, съгласно чл.23 ал.6 и чл.24 ал.3, ал.4 от ОУ, за
последните десет отчетни периода на адрес: гр.Р. бл.”Д.Ч.” вх.Б ет.IV е било във времевия
диапазон от 16h40min.-17h30min. От страна на ищеца са представени утвърдените графици за
отчитане на консумацията на вода.
На 11.05.2015г. и на 06.12.2018г. адресът е бил посетен и от инспектор-услуги, като са
били съставени протокол за неосигурен достъп за отчитане на измервателния уред(достъп не бил
3
осигурен от страна на абоната). Дружеството е изпратило писма с обратна разписка съдържащо
протоколите на база чл.24 ал.4 от ОУ, като пратките не са потърсени от получателя-абонат.
В ГД „Мерки и измервателни уреди” Регионален отдел гр.Р. постъпило
заявление№64213/14.11.2019г. от абонат В. П. П. за метрологична експертиза на водомер за
студена вода от 5 до 50m3/h, подадено с фаб.№006894 и партида№..... и адрес на потребление:
гр.Р. бл.”Д.Ч.” вх.Б ет.IV. На 21.11.2019г. в имота на адрес: гр.Р. бл.”Д.Ч.” вх.Б ет.IV служители
на ВиК-дружеството извършили демонтаж на водомер№006894 с цел извършване на метрологична
проверка и монтирали нов водомер. Приложен е Констативен протокол№5/20.01.2020г. на ГД
„Мерки и измервателни уреди” - Регионален отдел - Р. гр.В.Търново за метрологична експертиза
на СТИ-водомер№006894(т.5 на съответния протокол е описана констатираната неизправност и
експертното заключение - при отваряне на водомера се установи повреда в броителния механизъм
- извадена ос, има свободни движещи се ролки). Съгласно констативен протокол от метрологична
експертиза(т.4.2.1, касаеща точността на отчитане на измервателния уред) е отбелязано, че същият
отговаря на параметрите за точност при измерване - констатираната грешка отрицателен знак(-
3%) е в допустимите граници за изправност на измервателния уред. Констатирано било в
заключение, че водомерът не съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на
изискванията за точност при измерването на студена вода.
На 08.01.2020г. служител на ВиК-дружеството извършил месечно отчитане на показанията
на новия водомер. Надлежно отчетената на 08.01.2020г. консумация на вода реално включват
периода: 21.11.2019г.-08.01.2020г., тъй като на 02.12.2019г. начислените 6куб.м. вода са били
отчетени служебно.
От карнетите, представени от ищцовото дружество е видно, че за този имот имало открита
партида на името на ответника за доставка на вода и ВиК-услуги. За целия исков период, видно
отново от карнетите в имота, била начислявана вода като служебен разход.
Съгласно представената справка№0**** за консумация на абонат В. П. П., за периода:
м.ноември.2009г.-м.ноември.2019г. на абоната са начислявани служебни количества вода. В
приложената фактура№**********/01.11.2019г. е отчетено показание 1221.00куб.м, което е
коригирано служебно с -402.00куб.м. или начисленото количество вода е 819.00куб.м.(за период
от 10години). Съгласно чл.32 от „Общите условия за предоставяне на ВиК-услуги на дружеството
са били издадени: фактура№**********/01.11.2019г. за периода: 09.09.2019г.-07.10.2019г. на
стойност 2409.82лв.; фактура№**********/01.01.2020г. за периода: 07.11.2019г.-02.12.2019г. на
стойност 17.66лв.; фактура№**********/01.06.2020г. за периода: 07.04.2020г.-08.05.2020г. на
стойност 44.78лв.
До В. П. П. от страна на дружеството е отправена покана за доброволно
плащане№18274/24.04.2020г. за сумата 2611.40лв., представляваща стойността на неплатена
консумирана вода за периода: 09.09.2019г.-08.01.2020г. за обект с абонатен№****, и адрес: гр.Р.
бл.”Д.Ч.” вх.Б, ет.IV, ведно със лихвите за забава. Предоставен е 7-дневен срок за плащане на
задължението от страна на В. П. П.. Поканата е изпратена с известие за доставяне(неполучена).
С Разпореждане по подадено заявление от ”Водоснабдяване и канализация”ООД против В.
П. П. е било образувано ч.гр.дело№1074/2020г. на ГОРС, като е била издадена
Заповед№161/05.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за: сума в
4
размер на 2472.26лв., стойност на неплатена консумирана вода за периода 09.09.2019 г. до
08.05.2020 г. за обект с абонатен№****, гр.Р. бл.”Д.Ч.”вх.Б ет.IV, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.08.2020г. до окончателното
изплащане на сумата; мораторна лихва в размер на 84.25лв. за забавено плащане на сумите по
фактурите за периода: 01.12.2019г.-04.08.2020г.; сумата 51.13лв., представляваща направените по
делото разноски по ч.гр.дело№1074/2020г. на ГОРС(ДТ). Издадената заповед за изпълнение била
връчена на длъжника В. П. П.. В срока по чл.412 т.8 т ГПК, длъжникът Петков е депозирал
възражение от 07.08.2020г. по чл.414 от ГПК, с което оспорва вземането. С Разпореждане от
10.08.2020г. ГОРС е указал на заявителя ”Водоснабдяване и канализация”ООД, че в едномесечен
срок от връчване на препис от настоящото разпореждане може да предяви против длъжника В. П.
П. иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, като довнесе дължимата
държавна такса.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е направило
съпоставка на начисленото количество вода във фактура№**********/01.11.2019г., за отчетен
период 09.09.2019г.-07.10.2019г. с количеството, което следва да бъде служебно начислено за
периода м.декември.2009г.- 07.10.2019г., съобразно ОУ на дружеството-ищец. Според вещото
лице при 6 часа потребление в денонощието при изтичане на водата със скорост 1m/s е -
консумацията на вода е 7.13куб.м. и за 1месец служебно начисленото потребление следва да е
213.9куб.м. Предвид ограничението наложено от чл.49 от ОУ служебното потребление не можело
да бъде начислено за повече от 6месеца, като служебно начисленото количество вода би следвало
да е 1283.4куб.м.(6*213.9куб.м), като се вземе предвид количеството вода, начислено по общия
водомер(в случая начислено количество по фактура№**********/01.11.2019г. е в размер на
819.00куб.м.). Според вещото лице изчислена цената на потребената вода през периода:
м.12.2009г.-м.05.2020г.(като се вземат предвид трите процесии фактури от 01.11.2019г.,
01.01.2020г., и 01.06.2020г.) е правилно остойностена, съобразно утвърдените от КЕВР за
съответният период цени. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано и му
дава вяра. Същото не е оспорено от страните.
От страна на ответника са ангажирани гласни доказателства. Св.Сашо М.Иванов(старши
експерт в БИМ - сектор В.Търново) заявява, че е извършил проверка на процесния водомер на
20.01.2020г. и е съставил Протокол№5/20.01.2020г. от метрологична експертиза. След снемане на
водомера от стенда, самият водомер подлежи на разглобяване, за да се установи дали има повреда
в броителния механизъм. Свидетелят установил, че има паднала осичка(под въздействието на
някакви удари - водни или въздушни), на която са наредени ролките за отчитане на количеството
вода, като има свободно движеща се ролка, което означава, че при завъртане може „да се повлече”
и съседната ролка/ролки, неучастващи в измерването. В случая водомерът не отговарял на
изискванията за точност. Проверката се осъществява при моментното измерване, а работното
измерване се осъществява от клиентите.
Ищецът е представил действащите Общи условия за предоставяните от дружеството услуги
от „Водоснабдяване и канализация”ООД, одобрени от ДКЕВР и публикувани в държавен и местен
всекидневник, както и доказателства относно приетите от търговеца цени през процесния период.
Според чл.22 от ОУ изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от ВиК-оператора и/или в имотите на потребителите. Съгласно чл.23
ал.1 от ОУ показанията на водомерите на водопроводни отклонения се отчитат с точност до 1
5
куб.м. за период не по-дълъг от: т.1 - 1 месец - за потребители по чл.3 т.2,т.3 и за общи водомери
на сгради-етажна собственост; т.2 - 3 месеца - за потребители по чл.3 т.1 и за потребители по чл.3
т.2 с консумация до 20 куб.м/мес.; т.3 - два пъти годишно - за водомeри на сградни водопроводни
отклонения на имоти с водомерен възел, изискващ зазимяване и за обекти, имащи сезонен характер
на ползване. Според чл.24 ал.1, ал.2 от ОУ потребителят е длъжен да осигурява свободен и
безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на ВиК-оператора за извършване на отчети на
водомера на сградното водопроводно отклонение и на индивидуалните водомери, като достъпът до
помещенията, в които са монтирани водомерите, се осигурява от потребителя за времето,
посочено в съобщението от ВиК-оператора по чл.23 ал.5 от ОУ. Също така, съгласно чл.24 а.4 от
ОУ, при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера,
и/или при неосигуряване на достъп повече от една година по реда на чл.23 ал 6 и на чл.24 ал.3 от
ОУ, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел.
Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена и адреса на свидетеля, който може да бъде
и длъжностно лице на ВиК-оператора. След съставяне на протокола, ВиК-операторът изчислява
изразходваното количество питейна вода по реда на чл.49 от ОУ, като за потребители в сгради в
режим на етажна собственост, и/или повече от един потребител присъединени към едно
водопроводно отклонение, начисленото количество се ограничава до разликата(общо потребление)
съгласно чл.25 ал.2 от ОУ. Според чл.25 ал.10 от ОУ, при сгради – етажна собственост или при
имоти с повече от един потребител след водопроводното отклонение до поставянето на
индивидуални водомери определените по реда на чл.25 ал.8 от ОУ количества вода се завишават
всяко тримесечие с 1.0куб.м за всеки обитател. Сборът от водните количества от показанията на
индивидуалните водомери и водните количества изчислени по реда на чл.25 ал.8 от ОУ не може да
надвишава отчетеното по общия водомер. Съгласно чл.49 от ОУ, при отказ на потребителя,
установен с протокола по чл.24 ал.4 от ОУ, да осигури достъп на длъжностното лице на ВиК-
оператора за отчитане на показанията на водомер, разходът на вода се изчислява по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6
часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1m/s, за периода до предишен
реален отчет, но не по дълъг от 6 месеца.
При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция счита, че предявените
искове са допустими и частично основателни и следва да бъдат уважени със законните последици
от това.
Съгласно §.1 от ЗРВКУ потребители са собствениците или ползвателите на съответните
имоти, за които се предоставят ВиК-услуги, както и собствениците или ползвателите на имоти в
етажната собственост. Потребителите дължат заплащане на потребените в техните имоти ВиК-
услуги, съгласно чл.203 от ЗВ. Ищецът основава своето вземане срещу ответника като
възникнало по силата на договор, съгласно който той в качеството си на ВиК-оператор купува и
предоставя на потребителя и/или отвежда и пречиства отпадъчни води, а ответникът се явява
потребител на такава услуга(същият е абонат-потребител по партида№..... с абонатен№**** за
обект с адрес: гр.Р. бл.“Д.Ч. вх.Б ет.IV за периода: 09.09.2019г.-08.05.2020г.). Между страните по
делото е налице такава облигационно правна връзка. Всяка една от страните упражнява своите
права и изпълнява задълженията си по договора. За процесния период безспорно се установи, че
ответникът е потребил, а ищецът е извършил отчитане на питейната вода и таксуване на
извършените услуги по отвеждане на отпадъчни води.
6
Приложени са 3бр. фактури, касаещи процесния период. Видно от тях, на абоната служебно
са били начислявани куб.вода.Представителят на дружеството е пояснил, че това се наложило, тъй
като ответникът спрял да предоставя дава достъп до имота си. По делото няма спор, че цената на
предоставените от доставчика услуги през процесния период е правилно определена. Ответникът
не заплатил дължимото и въпреки отправената му покана.
Според чл.32 ал.1, ал.4 от Наредба№4/14.09.2004г., ВиК-услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено
чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез
отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя
или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Съгласно чл.35 от
наредбата, показанията на водомерите се отчитат с точност до 1куб.м за период, който се определя
в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца, като когато периодът на отчитане
на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените
съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на водомерите
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът на
длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, вкл. в жилищата на
потребителите, се осигурява съгласно общите условия или договора, като при невъзможност за
отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител
потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на
отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. Съгласно чл.31 от ОУ ВиК-
операторът издава ежемесечни фактури, в които е извършено отчитане следва да бъде
фактурирана цената, като потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от
тях ВиК-услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Възражения срещу определената
дължима сума за използвани ВиК-услуги могат да се правят писмено пред ВиК-оператора в срок
от 7 работни дни, считано от датата на получаване на фактурата - чл.32 ал.2 от ОУ.
Спорен и без положителен отговор остава върпосът, дали процесното СТИ-
водомер(подлежало на проверка в ГД „Мерки и измервателни уреди” - Регионален отдел – Р. е
било изправно. Както се посочи, била е констатирана повреда в броителния механизъм - извадена
ос и свободни движещи се ролки, макар да е отбелязано също, че водомерът отговаря на
параметрите за точност при измерване във връзка с констатираната грешка, то вещото лице в
заключение е констатирало, че „водомерът не съответства на метрологичните характеристики и не
отговаря на изискванията за точност при измерването на студена вода”. Метрологичната
експертиза на БИМ е извършена от оторизиран съгласно ЗИ държавен орган и същата съставлява
доказателство по смисъла на чл.179 от ГПК относно констатираното несъответствие. Настоящият
състав счита, че СТИ-водомер, което не отговаря на изискванията на точно измерване на
консумираната вода, прави водомерът за несъответстващо на изискванията и сочи за липса на
сертифицирано СТИ.
Съдът счита, че дружеството-ищец е спазило изискванията на чл.23 ал.5, ал.6 от ОУ за
предоставяне на ВиК-услуги на потребителите от ВиК-оператор ВиК ООД Р. (ОУ) и ежемесечно е
бил правен график за отчет. Същият е обществено достъпен в Internet-страницата на дружеството.
Дружеството има опция за самоотчитане на водомерите и освен по електронен път са
предоставени и телефони за подаване на показания. Както се посочи, съгласно чл.24 ал.1 от ОУ,
7
потребителят е длъжен да осигури свободен и безопасен достъп на легитимното лице за
извършване на отчети на водомера в посочено в писмено съобщение на ВиК-оператора време, а в
чл.24 ал.3 от ОУ се посочва, че при невъзможност за отчитане на водомера, поради отсъствие на
потребителя/представител, и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, е
длъжен да уточни с ВиК-оператора извършване на отчитане в удобно за него време, в срок не по-
дълъг от една година от последното отчитане. В чл.24 ал.4 на ОУ е предвидено, че когато
потребител не изпълни задълженията си по чл.24 ал.3 от ОУ се счита, че е налице отказ за
осигуряване на достъп, който следва да се удостовери с протокол. При отказ на потребителя да
осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, и/или при неосигуряване на
достъп повече от една година по реда на чл.23 ал.6 и на чл.24 ал.3 от ОУ длъжностното лице
съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Съгласно чл.35 ал.5 от
Наредбата№4/14.09.2004г., длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единния
граждански номер и адреса на свидетеля, който може да бъде и длъжностни лица на оператора.
След съставянето на протокола, операторът изчислява изразходеното количество питейна вода по
реда на чл.49 от ОУ респ. чл.35 ал.6 от наредбата. Действително, по делото са представени
съставени от инспектор-услуги констативни протоколи за неосигурен достъп за отчитане на
измервателния уред от 11.05.2015г. и на 06.12.2018г., когато адресът на абоната е бил посетен и от
инспектор услуги, препис от протоколите, обаче не са достигнали до знанието на абоната. Дори и
да се приеме за спазена в тази си част на процедурата по чл.24 ал.4 от ОУ, то принципно не са
изложени обстоятелства относно начина, по който са начислени количествата потребена вода във
фактура№**********/01.11.2019г. за фиксирания период: 09.09.2019г.-07.10.2019г. на стойност
2409.82лв.(макар, с оглед справката за реализация и изявлението на процесуалния представител да
са начислени 819.00куб.м вода/служебно -402, за периода: м.декември.2009г.-м.октомври.2019г.
вкл.), нито от ангажираните от ищеца доказателства може да се направи категоричен извод, че
цената и отразената за консумация куб.м. вода, по фактура№**********/01.11.2019г. е определена
по правилото на чл.35 ал.6 ввр. ал.5 от Наредба№4/14.09.2004г. и чл.24 ал.4 от ОУ, а именно на
база пропускателната способност на водопроводната инсталация, непосредствено преди водомера
при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1.0m/s, за периода до
предишен реален отчет(в случая м.ноември.2009г.), но не по дълъг от 6 месеца за потреблението в
имота при реален отчет. Наличието на разпоредба в ОУ, според която потребителите се
задължават да заплатят ползваните от тях ВиК-услуги в 30-дневен срок, след издаване на
фактурата, не може да бъде оправдание за несвоевременното изпълнение на ВиК-оператора да
отчете консумираните количества, вкл. като приложи специалните правила за отчитане в случай на
неосигурен достъп до индивидуалния водомер. Още повече това се отнася за случаите със сгради
в режим на етажна собственост, в които е монтиран общ водомер, чиито показания следва да бъдат
отчитани ежемесечно – чл.23 ал.1 т.1 от ОУ. В разпоредбата на чл.24 ал.4 от ОУ е предвидено и
още едно изискване при служебното начисление, извършвано по реда на чл.49 от ОУ, в
хипотезата, когато се касае за потребители в сграда в режим на етажна собственост, а именно
начисленото количество да не надвишава разликата(общото потребление) между количеството
питейна вода, отчетено по общия водомер на сградата и сумата по отчетените количества по
индивидуалните водомери на обектите в същата и за което също няма доказателства да е спазено.
При предвидените в ОУ параметри, въз основа, на които се извършва служебното начисление при
липса на достъп до имота, както и съществуващите в тази връзка гаранции, че така определените
суми не могат да надминават разликата, отчетена между показанията на общия водомер и
отчетените след физическа проверка показания на индивидуалните водомери, неизпълнението на
8
ВиК-оператора да начисли съответни количества за даден обект в продължение на един
неограничено дълъг период от време, чиято продължителност може да надхвърли и няколко
години(в случая десет), следва да се възприема като неприемлива практика спрямо потребителите,
които по правило се ползват от по-висока степен на защита на правата си, особено що се отнася до
правоотношения с такъв тип експлоатационни дружества, ползващи се с местно монополно
положение. Издадените фактури са частни свидетелстващи документи и доколкото изхождат от
едната страна по делото(ищец) и удостоверяват изгодни за него обстоятелства, не се ползват с
обвързваща доказателствена сила, и отразените в него обстоятелства не могат да се
противопоставят на другата страна(ответник по делото). Въобще, ищецът не представи
доказателства каква е методиката на определяне на количествата вода по отношение на
начислената във фактура№**********/01.11.2019г. Доколко във
фактура№**********/01.01.2020г. за периода: 07.11.2019г.-02.12.2019г. на стойност 17.66лв. и
фактура№**********/01.06.2020г. за периода: 07.04.2020г.-08.05.2020г. на стойност 44.78лв. е
служебно начислено съответното количество вода(съответно 6куб.м. и 16куб.м.) и впоследствие
показанията на водомера са изравнени, което обстоятелство не е спорно по делото, което обуславя
дължимост на сумите по фактура№**********/01.01.2020г. и фактура№**********/01.06.2020г.
За пълнота на изложението, съдът следва да се произнесе по направеното от ответника
възражение за погасяването по давност на заявеното вземане. Съгласно разясненията дадени с
Тълкувателно решение№3/18.05.2012г. по тълк.дело№3/2011г., понятието „периодично плащане”
по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията
да са еднакви. В настоящия случай претендираните суми са за предоставени водоснабдителни и
канализационни услуги, които се покриват от понятието „периодично плащане” по смисъла на
чл.111 б.”в” от ЗЗД, поради което и вземанията за цената на същите се погасява с изтичане на 3-
годишна давност. Според чл.114 ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Задължението за заплащане на предоставените услуги по
фактура№**********/01.11.2019г. за периода: 09.09.2019г.-07.10.2019г. на стойност 2409.82лв.;
фактура№**********/01.01.2020г. за периода: 07.11.2019г.-02.12.2019г. на стойност 17.66лв.;
фактура№**********/01.06.2020г. за периода: 07.04.2020г.-08.05.2020г. на стойност 44.78лв. е
станало изискуемо с изтичане на 30-дневния срок от най-рано издадената
фактура№**********/01.11.2019г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
депозирано на 05.08.2020г.(съгласно нормата на чл.422 ал.1 от ГПК, респ. ч.415 от ГПК, искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение) - преди изтичане на давностния срок, поради което и възражението на
ответника се явява неоснователно.
Основателността на претенцията за лихви за забава произтича не само от нейния акцесорен
характер, предполагащ, че при уважаване на главния иск следва да се уважи и акцесорния, но и
предвид на доказаното в настоящия казус наличие на неизпълнение на парично задължение по
главния иск от страна на ответника. Потребителят на услугата по „водоснабдяване, отвеждане и
пречистване на отпадни води”, ако не заплати цената и по аргумент на чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86
от ЗЗД, както и съобразно чл.40 ал.1 от Наредба№4/14.09.2004г. за условията и реда за
9
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи и чл.44 от Общите условия за предоставяне на ВиК-услуги на потребителите от
”Водоснабдяване и канализация”ООД. По незаплатените фактури е била начислена мораторна
лихва на цитираното основание, изчислена от датите на съответните падежи по фактурите/30 дни
след издаване на фактурата/. В този смисъл и съобразно чл.162 от ГПК, съдът намира за
основателна претенцията на ищеца за лихва за забава, считано 30 дни след датата на издадените
фактури за: сумата 1.06лв. – лихва за забава върху сумата 17.66лв. по
фактура№**********/01.01.2020г. за периода: 01.02.2020г.-04.08.2020г.; сумата 0.82лв. - лихва за
забава върху сумата 44.78лв. по фактура№**********/01.06.2020г. за периода: 01.07.2020г.-
04.08.2020г., или общо лихви в размер на 1.88лв., а също и законната лихва върху всяка една от
главниците(17.66лв. и 44.78лв.), считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.08.2020г.
до окончателното и изплащане. Акцесорният иск за лихва за забавено плащане в останалата част
до пълния предявен/заявен размер от 84.25лв. се явява неоснователен.
Предвид изложеното, искът от страна на ”Водоснабдяване и канализация”ООД против В.
П. П., по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по Заповед№1081/05.08.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№1074/2020г. на
ГОРС, се явява основателен за: сумата 17.66лв., представляваща стойността на неплатена
консумирана вода за периода: 07.11.2019г.-02.12.2019г. за обект с абонатен№****, находящ се в
гр.Р. бл.”Д.Ч.” вх.Б ет.IV, във връзка с издадена фактура№**********/01.01.2020г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
05.08.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 44.78лв., представляваща стойността на
неплатена консумирана вода за периода: 07.04.2020г.-08.05.2020г. за обект с абонатен№****,
находящ се в гр.Р. бл.”Д.Ч.” вх.Б ет.IV, във връзка с издадена фактура№**********/01.01.2020г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
05.08.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 1.06лв., представляваща лихва за забава върху
сумата 17.66лв. по фактура№**********/01.01.2020г. за периода: 01.02.2020г.-04.08.2020г.; сумата
0.82лв., представляваща лихва за забава върху сумата 44.78лв. по
фактура№**********/01.06.2020г. за периода: 01.07.2020г.-04.08.2020г. Исковете от страна на
”Водоснабдяване и канализация”ООД против В. П. П., по реда на чл.415 от ГПК относно
установяване на вземане по Заповед№1081/05.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№1074/2020г. на ГОРС, за: сумата 2409.82лв.,
представляваща стойността на неплатена консумирана вода за периода: 09.09.2019г.-07.10.2019г. за
обект с абонатен№****, находящ се в гр.Р. бл.”Д.Ч.” вх.Б ет.IV, във връзка с издадена
фактура№**********/01.11.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 05.08.2020г. до окончателното и изплащане; за мораторна
лихва за забавено плащане на сумите по фактура№**********/01.11.2019г.,
фактура№**********/01.01.2020г. и фактура№**********/01.06.2020г. за периода: 01.12.2019г.-
04.08.2020г. в останалата част от 1.88лв. до пълния предявен/заявен размер 84.25лв. се явяват
неоснователени и следва да бъдат отхвърлени.
Ищецът сезира съда с претенция за разноските, направени от него в рамките на
заповедното производство по ч.гр.дело№1074/2020г. на ГОРС при заявени разноски – 51.13лв.(ДТ
по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК). Разноските са законова последица от уважаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това
10
отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в
случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес.
Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало, произнасянето
предполага изрично заявено в исковата молба искане за разпределяне на отговорността за разноски
в заповедното производство. Съгласно т.12 от Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство и се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство. При този изход в производството в полза на ищеца-заявител следва
да бъдат присъдени разноските в заповедното производство в размер на 1.28лв., съразмерно на
уважените искове. По отношение на разноските, направени от длъжника по заповедното
производство(адвокатско възнаграждение по депозираното възражение), приложение т.12 и т.10в
от Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, като произнасяне се дължи
от заповедния съд, защото при подадено възражение по чл.414 от ГПК съдът, който разглежда иска
по чл.422 от ГПК, респ. чл.415 от ГПК задължително се произнася и за това дали се дължат
присъдените разноски по заповедта за изпълнение, издадена по чл.410 от ГПК.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1, ал.3 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищцовата страна и сумата 9.43лв., представляваща направени в производството по
гр.дело№1345/2020г. на ГОРС разноски(ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК и юрисконсултско
възнаграждение по чл.25 от ЗПП; възнаграждение за вещо лице). Съответно, ищецът следва да
заплати на ответната страна сумата 292.45лв., съразмерно на отхвърлените искове.
Водим от изложеното и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от страна на „Водоснабдяване и
канализация”ООД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.Р. ул.”Добруджа”№6,
представлявано от Управител С. С., против В. П. П. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.С.
бул.“А.“№2 ет.III ап.№313, с настоящ адрес: гр.Г.О. ул.„П....”№44 ет.II и друг известен адрес: гр.Р.
ул.„П.“№27, че по Заповед№1081/05.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, издадена по ч.гр.дело№1074/2020г. на ГОРС, В. П. П. дължи на „Водоснабдяване и
канализация”ООД с ЕИК****: сумата 17.66лв., представляваща стойността на неплатена
консумирана вода за периода: 07.11.2019г.-02.12.2019г. за обект с абонатен№****, находящ се в
гр.Р. бл.”Д.Ч.” вх.Б ет.IV, във връзка с издадена фактура№**********/01.01.2020г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
05.08.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 44.78лв., представляваща стойността на
неплатена консумирана вода за периода: 07.04.2020г.-08.05.2020г. за обект с абонатен№****,
находящ се в гр.Р. бл.”Д.Ч.” вх.Б ет.IV, във връзка с издадена фактура№**********/01.01.2020г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
05.08.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 1.06лв., представляваща лихва за забава върху
сумата 17.66лв. по фактура№**********/01.01.2020г. за периода: 01.02.2020г.-04.08.2020г.; сумата
0.82лв., представляваща лихва за забава върху сумата 44.78лв. по
11
фактура№**********/01.06.2020г. за периода: 01.07.2020г.-04.08.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от страна на „Водоснабдяване и канализация”ООД с
ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.Р. ул.”Добруджа”№6, представлявано от
Управител С. С., против В. П. П. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.С. бул.“А.“№2 ет.III ап.
№313, с настоящ адрес: гр.Г.О. ул.„П....”№44 ет.II и друг известен адрес: гр.Р. ул.„П.“№27, че по
Заповед№1081/05.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.дело№1074/2020г. на ГОРС, В. П. П. дължи на „Водоснабдяване и канализация”ООД с
ЕИК****, сумата 2409.82лв., представляваща стойността на неплатена консумирана вода за
периода: 09.09.2019г.-07.10.2019г. за обект с абонатен№****, находящ се в гр.Р. бл.”Д.Ч.” вх.Б
ет.IV, във връзка с издадена фактура№**********/01.11.2019г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.08.2020г. до окончателното и
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от страна на „Водоснабдяване и канализация”ООД с
ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.Р. ул.”Добруджа”№6, представлявано от
Управител С. С., против В. П. П. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.С. бул.“А.“№2 ет.III ап.
№313, с настоящ адрес: гр.Г.О. ул.„П....”№44 ет.II и друг известен адрес: гр.Р. ул.„П.“№27, за
дължимост по Заповед№1081/05.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.дело№1074/2020г. на ГОРС, от страна на В. П. П. по отношение на
„Водоснабдяване и канализация”ООД с ЕИК**** мораторна лихва за забавено плащане на сумите
по фактура№**********/01.11.2019г., фактура№**********/01.01.2020г. и
фактура№**********/01.06.2020г. за периода: 01.12.2019г.-04.08.2020г. в останалата част от
1.88лв. до пълния предявен/заявен размер 84.25лв.
ОСЪЖДА В. П. П. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.С. бул.“А.“№2 ет.III ап.№313, с
настоящ адрес: гр.Г.О. ул.„П....”№44 ет.II и друг известен адрес: гр.Р. ул.„П.“№27, ДА ЗАПЛАТИ
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”ООД с ЕИК****, със седалище и адрес на
управление: гр.Р. ул.”Добруджа”№6, представлявано от Управител С. С.: сумата 9.43лв./девет лева
и четиридесет и три стотинки/, представляваща направените разноски в производството по
гр.дело№1345/2020г. на ГОРС; сумата 1.28лв./един лев и двадесет и осем стотинки/,
представляваща направените разноски в производството по ч.гр.дело№1074/2020г. на ГОРС.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”ООД с ЕИК****, със седалище и
адрес на управление: гр.Р. ул.”Добруджа”№6, представлявано от Управител С. С., ДА ЗАПЛАТИ
на В. П. П. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.С. бул.“А.“№2 ет.III ап.№313, с настоящ
адрес: гр.Г.О. ул.„П....”№44 ет.II и друг известен адрес: гр.Р. ул.„П.“№27: сумата 292.45лв./двеста
деветдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща направените разноски в
производството по гр.дело№1345/2020г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
12
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
13