Определение по дело №840/2024 на Административен съд - Хасково

На именното повикване в 10.22 часа се явиха:

КАСАТОРЪТ Д. И. Г., редовно призован за днешното съдебно заседание, не се явява. Представлява се от адв. С. П., надлежно упълномощен с представено по делото пълномощно.

ОТВЕТНИКЪТ по касационната жалба И. З.. ДИРЕКТОР НА ТД „МИТНИЦА“ - БУРГАС, редовно призован за днешното съдебно заседание, не се представлява.

От пълномощника на същия – гл. юрк. Е. Г., е постъпила молба с вх. №7031/22.10.2024 г., в която сочи, че е в невъзможност да се яви в днешното съдебно заседание, но не възразява да бъде даден ход на делото, при липса на процесуални пречки за това. Заявява, че оспорва касационната жалба и няма доказателствени искания. Излага съображения, по които моли обжалваното решение да се остави в сила. Излага доводи за неоснователност на направеното в касационната жалба искане за отправяне на преюдициално запитване и за спиране на производството по делото. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ХАСКОВО, редовно призовани за днешното съдебно заседание, се явява прокурорът Р.-Ранчева.

АДВ. П. – Моля да бъде даден ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ – Ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д E Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА се касационната жалба с направено в същата искане за спиране на производството по делото до произнасяне на СЕС по съединени дела №372/2023 г. и №С-717/2022 г.

АДВ. П. – Поддържаме искането за спиране на производството.

ПРОКУРОРЪТ – Налице са основания за спиране на производството, въпреки че, в случая се касае за препарати за растителна защита, чието въвеждане на територията на ЕС е забранено.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, намира, че искането на касатора за спиране на производството по настоящото дело е основателно. С потвърденото от Районен съд – Свиленград наказателно постановление на касатора на основание чл.233, ал.3, във вр. с ал.1 от Закона за митниците и на основание същата разпоредба, е наложено наказание глоба в размер на 24 001.20 лв., представляваща 200% от митническата стойност на стоките, предмет на нарушението. На основание чл.233, ал.6, във вр. с чл.233, ал.3 от Закона за митниците от настоящия касатор са отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушението, а на основание чл.233, ал.8 от Закона за митниците от последния е отнето в полза на държавата и превозното средство, послужило за превозването им. Касаторът счита за непропорционално постановеното на основание чл.233, ал.6 от Закона за митниците отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението, наред с налагането на глоба по чл.233, ал.3, във вр. ал.1 от Закона за митниците, като в тази връзка обосновава и искането си за спиране на производството по настоящото дело.

Служебно известно е на съда, че по АНД(К) №213/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, е отправено преюдициално запитване, част от въпросите, по които /по т.3 и по т.4 / настоящият състав счита, че са относими към изложените в касационната жалба основания за отмяна на първоинстанционното решение, а именно:

По т.3: Дали чл.42, параграф 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл.233, ал.6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна административна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на стоките или вещите, предмет на нарушението, чието притежание не е забранено? Дали отнемането на предмета на нарушението е допустимо в случаите, когато отнеманото имущество принадлежи на лице, различно от извършителя на нарушението?

По т.4: Дали чл.42, параграф 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, във вр. с чл.49, параграф 3 от Харта на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл.233, ал.6 от Закона на митниците, предвиждаща като допълнителна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на стоките или вещите, предмет на нарушението , чието притежание не е забранено, наред с налагане на наказание „глоба“, като непропорционална санкционна намеса в правото на собственост, която е несъразмерна с преследваната легитимна цел, в случаите, когато отнеманото имущество, предмет на нарушението, принадлежи на извършителя на нарушението и в случаите, когато принадлежи на трето лице, различно от нарушителя – изобщо, и в частност в случаите, когато нарушителят не е извършил нарушението умишлено, а при форма на вина непредпазливост?

По направеното запитване е образувано дело №С-372/2023 г. на СЕС, съединено с дело №С-717/2022 г. на СЕС, образувано по отправено преюдициално запитване от Районен съд – Свиленград със сходни въпроси, като към настоящия момент производството по съединените дела е висящо. Съдът намира, че отговорите на поставените преюдициални въпроси, предмет на разглеждане по съединени дела №С-372/2023 г. на СЕС и №С-717/2022 г. на СЕС, са от значение за правилното решаване и на настоящото дело, поради което счита, че производството по същото следва да бъде спряно до произнасянето на СЕС по горепосочените съединени дела.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д E Л И:

На основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН СПИРА производство по АНД(К) №840/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково до постановяване на решение от Съда на Европейския съюз по съединени дела №С-372/2023 г. и №С-717/2022 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от днес за явилите се страна и в 7-дневен срок от съобщението за неявилата се страна.

Заседанието приключи в 10:32 часа.

Протоколът се изготви на 30.10.2024 г.