Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № ../..2009 г. по г.д. № ../2009 г. на ПРС са отхвърлени предявените от Т. И. Р. в качеството му на ЕИТ „Т. Р.”- гр.П. против С. С. С.-земеделски производител от гр.П. искове, с които се претендира присъждане на сумата 12 356.95 лв.- стойност на закупени препарати по фактура, лихви за забава за периода 5.12.2007 г.-1.7.2009 г., както и законната лихва върху главницата до окончателното заплащане и разноски, като неоснователен и недоказан. Недоволен от решението е останал Т. И. Р. в качеството му на ЕИТ „Т. Р.”- гр.П., който чрез пълномощника си обжалва това решение и твърди ,че същото е незаконосъобразно и противоречи на събраните по делото доказателства. Твърди се ,че фактурата по която са продадени на ответника химичните торове и препарати, съдържа всички реквизити, които са предоставени от ответника. Твърди се ,че тя е осчетоводена в счетоводството на ответника, вписана е в съответните дневници, че е ползван данъчен кредит в размер на 2 059.49 лв., както е установено,че не е платена сумата по фактурата. Твърди се ,че не са правилни изводите на съда, че по делото липсват товарителници, складови разписки, експедиционни бележки и кантарни бележки, тъй като такива документи не се издават при стока, закупена от магазин. Моли да се отмени обжалваното решение като се уважат исковете за заплащане на стойността на закупените препарати с фактура ../..2007 г. в размер на 12 356.95 лв., заедно с лихва за периода 5.12.2007 г. до завеждане на делото в размер на 2 865.01 лв., или общо сумата 15 221 лв., както и законовата лихва върху главницата от образуване на делото до окончателното плащане и извършените разноски по делото. Не е постъпил отговор по въззивната жалба от другата страна в законния срок, но в съдебно заседание пълномощникът взема становище ,че решението е съобразено с доказателствата по делото. Твърди се ,че пред въззивната инстанция се навеждат съображения, че ищецът има магазин за препарати за растителна защита. Твърди се ,че се поддържат съображенията, изложени в писмената защита представена пред районния съд. Великотърновският окръжен съд след като се запозна с оплакванията в жалбата ,становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: ПРС съд се е произнесъл с обжалваното решение по исковата молба на Т. И.Р. в качеството му на „Т. Р.”- гр.П. против С. С. С.-земеделски производител от гр.П. за заплащане на сумата 15 221 лв., от която сума 12 356.95 лв. дължима по фактура № ../...2007 г. за закупени различни видове препарати за агротехническа защита, както и 2 865.01 лв. лихва за забава за периода от 5.12.2007 г. до 29.6.2009 г./съгласно справката на л.6 от делото/. Твърди се , че въпреки проведените многократни разговори дължимата сума по фактурата не е платена. Моли да бъде осъден ответника да заплати посочените главница, лихва, както и се претендират законна лихва върху главницата и разноските по делото. Ответникът по иска пред районния съд е оспорил исковете като неоснователни и недоказани. Твърдяло се е,че ответникът не е договарял процесната сделка, че не е подписвал фактурата, че не е получавал доставката и не дължи плащане на цената на стоката. За да постанови решението си ПРС е приел, че по делото е безспорно установено,че е издадена от ищеца процесната фактура, която е подписаната от св.Г. в полето за „получател” и до името на ответника, както и че Г. е съобщил данните, необходими за издаването й. Съдията е приел, че е безспорно установено, че на посочената във фактурата дата св.Г. не е получил описаните в нея стоки, като по делото не са представени експедиционни бележки,товарителници,пътни листи и др., които да установяват предаване на стоката от ищеца на ответника. В тази връзка е прието,че не е установено предаването на стоката и не се дължи плащането й. Прието е също ,че осчетоводяването на фактурата и ползването на данъчен кредит не установява предаването на стоката. Въззивният съд не споделя това становище на районния съдия. Видно от л.26 по делото и във връзка с изложеното в отговора на ответника, ищецът е пояснил първоначалната искова молба, каквато възможност предвижда чл. 372 ГПК /макар съдията да е пропуснал да даде тази възможност на страната/. Ищецът е пояснил ,че през 2007 г. ответникът заедно със свидетеля Г. Г. са посетили магазина на ищеца, като С. представил Г. като свой съдружник. Твърди се, че те направили заявка за известно количество материали, които поради големия обем не успели за закупят веднага. Твърди се ,че след това няколко пъти са се чули по телефона и св.Г. се явил в магазина, получил е стоката за сметка на С., продиктувал е данните на последния за изготвяне на фактурата на името на ответника. Твърди се ,че св.Г. е предал фактурата на С.. ВТОС приема ,че така направеното уточнение от ищеца отговаря на действителните отношения между страните, като се имат предвид свидетелските показания на св.Г. Последният установява,че познава от дълго време както ищеца така и ответника и то във връзка със дейността му като земеделски производител. Свидетелят обяснява начина на контактуване между тях тримата, което предполага доверие в отношенията им, или както казва самият Г. „взаимоотношенията ни бяха доста почтени…” От показанията на свидетеля се установява, че той многократно е получавал препарати от ищеца/като тези описани във фактурата/, които са били предназначени за ответника, като ги е „смъквал долу на ранчото” на С., като последния се разпореждал с ползването на същите. По дело всъщност е безспорно установено ,че в резултат на продължителните коректни търговски взаимоотношения между страните по делото и изричните заявления на ответника, че Г.Г. е негов съдружник, ищецът е възприемал последния като пълномощник на С. и въз основа на тези недвусмислени обстоятелства е предавал на Г. препаратите. В подкрепа на това са и показанията на св.Г., който пояснява подробно и вариантите, по които е ставало заплащането на препаратите/получени от Г./ от ответника на ищеца. Не се спори и се установява от показанията на свидетеля ,че процесната фактура е сборна и обединява препарати за различни посеви, както не се спори и това, че св.Г. е подписал фактурата и е предал същата на ответника. Това се подкрепя и от констатациите на вещото лице, което установява, че фактурата се намира в счетоводството на ответника, осчетоводена е, но не е осчетоводено плащане по нея на доставчика. Вещото лице установява, че ответника е ползвал през м. януари 2008 г. данъчен кредит по фактурата в размер на 2 059.49 лв. В тази връзка при осчетоводяване на фактурата ответникът е бил наясно кой я е подписал и дали е получил стоката, описана в нея. В такива случаи законодателят е предвидил в чл. 301 ТЗ възможността за купувача да оспори действията, извършени от Г., който е подписал фактурата. Ответникът не се е възползвал от тази възможност, поради което се смята ,че С. е потвърдил действията на Г. по получаване на стоката и подписване на процесната фактура. Освен това следва да се има предвид, че цитираните съдебни решения не са идентични с настоящия казус поради което и няма да бъдат коментирани. Относно оплакванията на С., че едва пред въззивната инстанция се прави твърдение за това,че препаратите са закупени от магазин на жалбоподателя, са неоснователни, тъй като това обстоятелство е записано на л.26 от делото/както вече се посочи/. Във връзка с това е неоснователно и становището на районния съдия, че следва да бъдат приложени изброените в мотивите документи, с които се установява предаване на стоката, тъй като при закупуване от магазин законодателят не е предвидил издаване на други документи освен на фактура и при плащане в брой-на касов бон. Освен по делото не се установява страните да са имали уговорки за издаване на други документи, И. горепосочените. С оглед изложеното съдът счита ,че районният съдия не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, поради което е стигнал до погрешния извод, че по делото не е установено обстоятелството,че ответникът е получил процесните стоки. Този извод не се споделя от въззивния съд, който имайки предвид изложеното по –горе приема, че в случая се касае за търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ- търговска продажба, уредена в чл. 318 и сл. ТЗ, издадена е фактура съгласно чл. 321 ТЗ за продадените стоки. Съгласно чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако не е уговорено друго. Такова „друго” е посочено в самата фактура, където е изписано ,че датата на плащане е 3.12.2007 г. и това ще стане с платежно нареждане. Безспорно е установено от експертизата по делото, че ответникът не е заплатил стойността на препаратите, т.е. купувачът се явява неизправна страна. В тази връзка претенцията за заплащане на сумата 12 356.95 лв. , представляваща стойността на закупените препарати с фактура №../...2007 г. се явява основателна и недоказана и следва да бъде уважена. Съгласно чл. 294 ал.1 ТЗ неизправната страна дължи лихва за забава. Размерът на тази лихва съдът определя на 2 865.01 лв. за периода 5.12.2007 г.-29.6.2009 г., както се претендира в исковата молба. На същото основание следва да бъде присъдена и законна лихва върху главницата от 12 356.95 лв., считано от 1.7.2009 г. до окончателното изплащане. Следва да се отбележи също, че при сумиране на отделните претенции общия размер на сумата е 15221.96 лв., а не както погрешно е изписана в адресната част на исковата молба сумата 15221лв. По изложените по-горе съображения ВТОС счита, че обжалваното решение на ПРС е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени предявените искове. При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото пред двете инстанции в размер на 1933.76 лв. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № ../..200 г. по гр.д. №../2009 г. на Павликенски районен съд , вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН .......... в качеството му на земеделски производител от гр.П., ул.”И. Р.”№3 с ЕИК ..........да заплати на Т. И. Р. в качеството му на ЕИТ „Т. Р.”- гр.П. , ул.”П. В.” №11, ЕИК ............, със съдебен адрес , ул. „Ц.” №39, кантора 309, чрез адв.Пл.Ч., сумата 15 221.96 лв., от която 12 356.95 лв. дължима по фактура № ../..2007 г. за закупени различни видове препарати за агротехническа защита, заедно със законна лихва върху нея считано от 1.7.2009 г. до окончателното изплащане, както да заплати и 2 865.01 лв. лихва за забава за периода от 5.12.2007 г. до 29.6.2009 г., както да заплати и разноски по делото пред двете инстанции в размер на 1933.76 лв. Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |