РЕШЕНИЕ
№ 359
гр. Нови пазар, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20233620100745 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 108 ЗС от ищците само срещу ответниците Р. Д. МА. и Г. М. М.,
всички от с. К., общ. К., в защита на право им на собственост върху ½ ид.ч. от имот, който
по сега действащия КП на с. К., е ПИ с идентификатор *** с площ от 3000 кв.м. и при
граници: улица, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор
*** и пр.
Цената на иска по чл. 108 ЗС е в размер на 8 926,90 лв.
Ищците твърдят, че са собственици, съгл. ***, *, дело *** г. на РС Нови пазар, на ½
ид.ч. от недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1960 кв.м., ведно с
построените в него къща и стопан8ски постройки – сайвант, урегулиран съдържащ 2160
кв.м., находящ се в с. К., общ. К., с административен адрес ул. ***, съставляващо по плана на
с.с УПИ ***, кв. 96, който имот по сега действащия КП на с. К., е ПИ с идентификатор *** с
площ от 3000 кв.м. и при граници: улица, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор
***, ПИ с идентификатор *** и пр.
Ищците твърдят, че са съпрузи от *** г., поради което и придобития от тях имот е
СИО. Имота те владели трайно до *** г., когато заминали за РТ. През *** се завърнали
обратно в РБ и отново са стопанисвали имота си до ***, когато отново заминали за РТ. От
тогава до момента ищците се завръщали в България през 1-2 години и поради това, че не
можели да се грижат поС.но за имота си, те го дали на брата на ищеца – Ю. Н. М., който
гледал животни и го ползвал. Той ползвал имота до ***, когато лично ищците садили в двора
си овощни дръвчета, сливи, които отглеждали до ***
През *** ищците изкоренили овощните дървета и отново засели имота си с люцерна,
с която той е засят и до момента.
Ищците сочат, че не са отчуждавали имота си и са си плащали дължимите данъци за
1
него.
В началото на ***. ищците заварили в имота си служители на Община К., от които
разбрали, че имота е собственост на Р. Д. М. и Г. М. М..
Ищците установили, че с НА за собственост върху имота по давност и наследство
през ***., НА *** *, дело № *** на РС Нови пазар А. Ш. С. станал собственик на имота.
През *** ответникът А. Ш. С. и съпругата му са предоставили пълномощно на
ответника Р. М. и през *** той е продал имота сам на себе си. Издаден бил НА ***, том *
дело *** г. на Нотариус с рег. *** на НК. Този ответник е бил в брак с Г. М. М. и имота е
станал СИО.
Ищците твърдят, че в момента претендираната от тях част от имота се владее от
ответниците Р. М. и Г. М. М..
Предвид на горното ищците предявяват срещу ответниците Р. Д. МА. и Г. М. М.,
всички от с. К., общ. К., иск по чл. 108 ЗС, с който да се признае спрямо тях, че ищците са
собственици на процесния имот и ответниците да бъдат осъдени да им предадат владението
върху ½ ид.ч. от него, поради това, че го владеят без правно основание.
От името на ответниците Р. Д. МА. и Г. М. М. е постъпил писмен отговор, с който се
оспорват твърденията на ищците.
С отговора се сочи, че имота е придобит от ответниците по силата на изтекла в тяхна
полза придобивна давност, като владение те са упражнявали още от ***
Ответниците сочат, че ищците по никакъв начин не установяват как са владели имота.
Ответниците твърдят, че ищците не доказват правата си върху целия сочен от тях имот,
както и не установяват частта, за която претендират неоснователното владение на имота от
ответниците. Ответниците не отричат, че владеят имота, граничещ южно от този на ищците,
който според тях е имот с идентификатор *** с площ от 2191 кв.м. извод за това, че се касае
за различни имоти, ответниците правят от различните имотни граници посочени в
нотариалния акт на ищците и техния, предвид, че съседите са били описани с техните имена.
Ответниците сочат, че като са придобили имота въз основа на възмездна сделка през
***., същите са добросъвестни владелци на същия, предвид на това, че от тогава го владеят
явно, трайно, поС.но и необезпокоявано в продължение на повече от 5 години.
Ответниците считат, че ищците признават факта, че не притежават изцяло правата
върху процесния имот. Твърдят също, че след като са придобили имота по възмезден начин
през ***., те се явяват добросъвестни владелци на същия на основание чл. 79, ал.2 ЗС.
Твърдят, че упражняваното от тях владение е било трайно, явно и необезпокоявано. Самото
фактическо владение на имота от тях било още от ***, и до преди 2 години не са имали
никакви спорове, с когото и да е, вкл. и с ищците по делото.
Ответниците сочат, че през *** са предприели действия за закупуване на съседния
имот с идентификатор ***, който бил общински и са предприели действия по трасиране на
собствения си имот, за да установят границите между двата имота. По време на тази
процедура било установено, че са допуснати грешки и непълноти в КК на селото.
Ответниците сочат, че имота на ищците бил посочен като имот с идентификатор ***
и той е с площ от 2191 кв.м.
Предвид на горното ответниците молят съда да отхвърли предявените срещу тях
искове.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, прие
от фактическа страна следното:
Съгласно НА *** том * дело *** на НПРС, С. А. С. е признат за собственик по
2
давностно владение на следния недвижим имот: къща от две стаи и салон, сайвант, заедно
със застроено и незастроено дворно място от 1960 кв.м. по плана на с. К., за което бил
отреден парцел *** от кв. 96 по плана на селото.
С ***, *, дело *** г. на РС Нови пазар, л. 10, С. А. С. е продал притежавания от него
недвижим имот на С. Н. М. и З. Х. М., двамата са ищци по настоящето дело. Съгласно
посоченото в НА имотът представлява дворно място от 1960 кв.м., със застроени в него
къща и сайвант, за което по плана на с. К. е отреден пар. *** от кв. 96, който урегулиран ще
съдържа 2160 кв.м.
От горното се установява, че ищците са придобили собствеността върху имота,
съгласно ***, *, дело 398/1977 г. на РС Нови пазар.
От представения по делото НА *** том * дело № *** на НПРС, л. 18, се установява,
че лицето А. Ш. С., е бил признат за собственик по давностно владение и наследство на
имот, който според посоченото представлява дворно място от 3000 кв.м., с построените в
него паянтова жилищна сграда, стопански постройки, подобрения и насаждения, находящо
се в с. К., и образуващо по плана на селото парцел *** от кв. 96.
Съгласно НА ***, том * дело ***. на Нотариус с рег. *** на НК. По това време този
собственик е имал сключен граждански брак и това е определило при извършване на
продажбата да участва и съпругата му Н. С..
По силата на НА ***, том * дело ***. на Нотариус с рег. *** на НК лицата Н. Х. С. и
А. Ш. С. са продали на ответника Р. Д. М., дворно място с площ от 3000 кв.м., заедно с
построените в него къща, стопански постройки и навес, находящ се в с. К., и
представляващо УПИ *** от кв. 96, който урегулиран ще съдържа площ от 3130 кв.м., при
посочени граници.
Към момента на придобиване на имота, Р. Д. М. е имал сключен граждански брак с Г.
М. М. и имота е станал СИО. Двамата са ответници по делото.
Спорът между страните е за правото на собственост върху следния имот,
представляващ към момента на предявяване на иска, съгласно приложената скица № ***, л.
65 от делото е ПИ с идентификатор *** по плана на с. К., общ. К., обл. Ш. с площ от 2387
кв.м., в урбанизирана територия, с ниско застрояване (до 10м.), и при граници имоти с
идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***.
В имота са построени сграда № 1 с идентификатор ***. 1 с площ от 25 кв.м., и сграда
№ 2 с идентификатор ***.2 с площ от 75 кв.м.
Така описаният имот е съседен от изток с имот № 362 и 361, от юг – имот № 358,
части от запад с имот 758 и улица.
Съгласно приложената по делото Заповед № *** г.на Началник СГКК Шумен, е
одобрено изменение на КККР на с. К., общ. К., относно посочените в нея имоти с
идентификатори ***, *** и *** В заповедта е посочено относно имот № ***, че същия е с
площ от 2386 кв. м., начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 т), имота е
собственост на Р. Д. М. въз основа на документ: НА … и представлява: сграда с
идентификатор ***.1: площ: 25 кв. м., предназначение: Селскостопанска сграда и сграда с
идентификатор ***.2: площ: 75 кв. м., предназначение: Жилищна сграда, еднофамилна. В
заповедта е посочено, че са заличени обекти от КККР: поземлен имот с идентификатор ***:
площ: 1015 кв. м, и намиращите се в него сграда с идентификатор ***.1: площ: 25 кв. м..
предназначение: Селскостопанска сграда, няма данни за собственост и сграда с
идентификатор ***.2: площ: 75 кв. м., предназначение: Жилищна сграда, еднофамилна;
сграда с идентификатор ***.3: площ: 13 кв. м., предназначение: Селскостопанска сграда.
3
Изменението се одобрява по червените линии и надписи на скица – проект № ***., л.
171 от делото.
От събраните по делото свидетелски показания, вкл. и по предявените на свидетелите
скици, намиращи се на л. 168, л. 171, л. 183 и на л. 118 се установява следното:
Съдът намира, че за да се добие и цялостна представа за местоположението на
спорния имот и за лицата, които са били собственици на същия, както и на съседните имоти,
следва на първо място да се посочат показанията на св. С.Е. С., а не в последователността в
която са били разпитани свидетелите, който заявява, че е племенник на продавача А. Ш.,
съгл. НА № НА ***, том * дело *** г. на Нотариус с рег. *** на НК, и познава добре имотите.
Неговите показания са най – категорични, без уклончивости и дават възможно най – пълна
представа за фактите, относими към спорното право.
Свидетелят С. сочи в показанията си на л. 252-254, че целият имот е бил общ на
петимата братя – А., Ш., Ш., Е. и А.. Свидетелят (син на Е.) сочи, че до 9 год.възраст е
живял в къща в имот ***, който е съседен на имот V-280
Свидетелят С. С. сочи, че на ъгъла, долу на скицата на л. 168, в мястото, което няма
номер е живял Н.. В имот І*** е бил А. (най – големият му чичо), в имот *** е живял А. Ш.,
а Ш. Е. е живял в имот І-282. Свидетелят сочи, че в имота на А. сега никой не живее.
Къщата според свидетеля са я съборили през ***. и тя била в имот І***. Съборили и къщата
в имот І-282. Свидетелят уточнява на л. 252, че в имот *** е живял А., който заминал за Т., и
след това общината продала това място. Свидетелят сочи, че А. Ш. е живял „в имот 281“. С.,
който продал имота си на С. бил живял в имот І***, като той бил продал само къщата на С.,
а двор не е имал.
Свидетелят С. уточнява, че чичо му А. бил на нивото на имот V-280 от скицата на л.
118, по първия план, който не бил обособен в самостоятелен имот, а е част от целия имот
***, както и че сградата която е нанесена на тази скица е била там. В тази къща са живели
братята А. и А. (последният е баща на продавача С. на имота на ищците). А. и синът му С.
според посоченото от свидетеля са живели в долната част на имот ***. Според свидетеля,
имота в който той е отраснал се намира на скицата на л. 168, където е номера на новия
идентификатор „***“. свидетелят сочи, че къщата, която купил С. се намирала в имот І***
(л.253 от делото). Свидетелят сочи, че петимата братя влизали до имотите си през имот ІІІ-
283. Свидетелят уточнява, че цялото място на имот *** през годините било работено от А.,
вкл. и зад имота на А. и нагоре, а С. бил имал само къща. Свидетелят уточнява, че С. не е
работил двор.
Според свидетеля М.М., А. живеел в „горния имот, там където е имот № 281“ от
комбинираната скица на л. 168, и семейството му ползвали целия имот, оцветен в зелено. С.
ползвал имота, който е по – надолу. Според свидетеля М. двата имота не граничели, тъй като
между тях бил имота на А., който на скицата на л. 168 е означен с № 282. Този имот след
като А. се изселил в Т. станал общински, а след това Р. го бил купил. Според свидетеля М.,
когато ищците заминали за Т., те са се връщали всяка година и през това време имота им бил
обработван и ползван от брата на С., който сеел фуражни култури – люцерна, имало и
сливови дървета. Свидетелят сочи, че не е имало период, в който ищецът да не е обработвал
имота си, тъй като той отивал и се връщал. Според свидетеля предишните собственици на
имота на ищците, също са ходили в Т., но останали там за 2-3 години и се върнали. След като
се върнали те останали да живеят в имота си, както уточнява „в горния имот“. Свидетелят
сочи, че съседен на имота, който С. е продал на С. е имотът на А., означен според
посоченото на скицата на л. 168 като имот ІІ-282, л. 247 от делото. Свидетелят сочи на л. 248
от делото, че на скицата на л. 168, имотът означен на нея като І*** и съответно според новия
му идентификатор като имот ***, целият в бяло, е собственост на С. и той живее в него.
Според свидетеля, имот І***, който в момента е на С. е съседен на спорния имот.
Според св. И.А., ищецът сега живее в имот І***, л. 249, като преди време е имало
граница между него и имот ***. Свидетелят е категоричен, че праводателите на ответника Р.,
4
А. и Н. са живели в имот № 281, като уточнява, че това е било в имота означен с № 1 (най –
горе) на скицата на л. 168. Под имота на А. бил имота на А. – І -282. Свидетелят сочи, че
когато ищецът С. бил в Т., имотът му са работел от брат му. Свидетелят сочи, че С. преди да
замине за Т. е живеел в къщата, която била в място ***.
Според св. Б.А., сочи, че той С.ят е живял до 1986 г. в имот ***, от скицата на л. 183
и познава съседите си по имоти. Свидетелят сочи, категорично, че къщата на С. била в имот
І***, л. 250, а къщата на Р. била в имот І-282. Според свидетеля в имота в червено на л. 183
не е имало къщи, а земята се обработвала от възрастна жена. Там имало люцерна, но не е
имало според свидетеля дръвчета, вкл. сливи. Свидетелят уточнява, че преди да замине за Т.,
С. не е работил имота ограден в червено на л. 183. Свидетелят посочва, че в имота имало
само навес и тоалетна. Къща имало също, но докато С. замине за Т., като той дори живял в
нея, после къщата се съборила. Къщата (на С.) била в имот І***. На ъгъла на мястото,
означено като имот *** било на Н. Ф., който сега обработвал земята. Свидетелят сочи, че
праводателят на ответника, А., е работил това място и дори слизал надолу. А. заминал за Т.
след *** г., но се върнал и починал в селото. След като А. продал имота на Р., после си
купил друг имот. Свидетелят сочи, че имота бил обработван от „една баба“, който работела
до неговата ограда, т.е до оградата с имот ***. Свидетелят твърди, че е виждал имота да се
обработва от Р. след като го купил.
По делото са приети две експертизи, основна и допълнителна, според които двата
имота, описани в НА № 4, *, дело *** г., издаден от РС Нови пазар, от който се ползват
ищците и този по НА ***, том * дело *** г. на Нотариус с рег. *** на НК в полза на
ответниците са идентични по описание на номерацията на имота в кадастралния и
регулационен план на с.К. и съседите, описани по същия план, но не и по площ, т. 5.4 от
заключението, на л. 177-179.
Описаният в ***, *, дело *** г., издаден от РС Нови пазар, съответства на част от
имот с планоснимачен № 283, включена в очертанията на парцел ***, с графично измерена
площ от 1960 кв.м. кадастрален и регулационен план на с.К., одобрен със заповед ***
По кадастралната карта на с. К., одобрена със заповед № *** г. на ИД на АГКК-
София, изменена в обхвата на имоти с идентификатори *** и по КККР на с.К. със Заповед
№*** г. на Началника на СГКК-Шумен, представлява част от имот с идентификатор ***
по КККР на с.К.. От сегашните граници на имот с идентификатор *** по КККР на с.К.
следва да се изключи територия в северната част на имота, представляваща имот с бивш
планоснимачен №281 по кадастралния и регулационен план от 1933 г.
Вещото лице е установило, че в обхвата на процесния имот планът от 1933 г. е
запазил действието си, без изменение.
Площта на защитавания от ищците имот, съгласно дворищната регулация към
момента на придобиването му през 1977 г. и към настоящия момент е била следната: частта
от имот с пл.сн. № 283 е била включена в очертанията на парцел ***, с графично измерена
площ от 1960 кв.м. На Приложение № 8, на изчертаната комбинирана скица от актуална
кадастрална карта за имот с идентификатор *** по КККР на с.К., по действащия план за
регулация за УПИ *** в кв.96 по плана на с.К. от 1933 г., и включващ бивши имоти с
планоснимачни номера 281 и 283 по кадастралния план от 1933 г. се установява, че
границата между имоти с №№ 281 и 283, попадаща в границите на имот с идентификатор
*** по КККР на с.К. преминава по означената зелена линия между точки 1, 2 и 3. Посочено е
също, че частта от бившия имот 283, попадаща в границите на имот с идентификатор *** по
КККР на с.К., е 1920 кв.м.
Вещото лице е установило и приложило по делото копия от разписните листи, водени
от техническа служба на Община К., съответно приложения 5,6 и 7, от които се установява,
че първоначално имот 283 е бил записан на името на С. А. П., като дворище без документ за
5
собственост. След това има вписване за частта от имот 283, включена в парцел *** от кв.96
на името на А. С. Ш., с нот.акт *, ***, дело №*** Има и вписване за частта от имот 283,
включена в парцел *** от кв.96 - С. Н. М. и З. Х. М., с нот.акт №4, ***, дело №398/1977 г.
На приложение № 7, от разписния лист, е посочено, че имот 283 е на А. Ш. С., кв.96,
парцел II, НА *, том II, дело №*** Записът е заличен с червен цвят и също с червено е
записан, че имот 283 е собственост на Р. Д. М., ***, том ХУШ, дело №***., кв.96, парцел II.
Вещото лице е установило, че спорният имот, за който ищците претендират не се
осъществява по кадастралната граница между тях. Владението на място се осъществява по
означената с червен цвят линия (приложение 1), по която е поставена лека ограда с
градинска мрежа на бетонни колове. Установено е, че на място ищците владеят 641 кв.м. от
югозападната част от имот с идентификатор ***. установено е, че останалата площ от имот с
идентификатор ****** по КККР на с.К. се владее от ответниците.
Вещото лице е установило на място, че във владяната част от ответниците от имот с
идентификатор *** има засадени трайни насаждения – овощни дървета, които описва
подробно, а в северната част на имота има сграда с идентификатор ***.2 с площ по КККР от
75 кв.м. и пристройки от север с площ 24 кв.м. и от юг с площ от 33 кв.м. Всичко това е
отразено на комбинираната скица на л. 183, по която и свидетелите даваха своите показания.
Съгласно допълнителната експертиза е установено, че имотът, индивидуализиран в
***, *, дело № *** г., издаден от НПРС е частта от имот с пл.сн. № 283, включена в
очертанията на парцел *** от кв. 96 по плана на с.К., с графично измерена площ от 1960
кв.м.
По актуалната кадастрална карта този имот представлява частта от имот с
идентификатор *** по КККР на с.К., ограничен от север от бившата граница между имоти с
бивши кадастрални номера 281 и 283 по плана на с.К. от 1933 г. и означена на Приложение 1
със зелена линия с номера на чупките 1, 2 и 3 и изписани координати на приложението. Тази
обособена част има площ 1920 кв.м.
От своя страна, имотът, описан в НА ***, том XVIII, рег*** дело №***., на нотариус
с рег.*** на НК, е индивидуализиран като идентичен с УПИ *** от кв. 96 по плана на с.К.,
като включва освен частта от имот с пл.сн № 283 включена в очертанията на парцел *** от
кв.96, също и придаваемата част от имот с бивш кадастрален номер 281 по плана на с.К. от
1933 г. Посочено е, че имотът представлява имот с идентификатор *** по КККР на с.К..
Установените от вещото лице промени в площта и границите на недвижимия имот в
периода от 1976-2023 г., са описани в т. 5.5 от допълнителното заключение, съответно:
съгласно КККР, одобрена със заповед №*** г. на ИД на АГКК-София, имот с
идентификатор *** е с площ 1015 кв.м., имот с идентификатор *** е с площ 886 кв.м. и
имот с идентификатор *** е с площ 1112 кв.м.
Съгласно Заповед №*** г. на Началника на СГКК-Шумен (приложение 2) е изменена
кадастралната карта в обхват имоти с идентификатори ***, *** и ***, като от тях са
образувани имоти с идентификатори *** с площ 627 кв.м. и *** с площ 2387 кв.м. по КККР
на с.К..
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване собствеността върху
процесния ½ ид.ч. от имот, ПИ с идентификатор *** по плана на с. К., общ. К., обл. Ш. с
площ от 2387 кв.м., в урбанизирана територия, с ниско застрояване (до 10м.), и при граници
имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно с намиращите се в имота
сграда № 1 с идентификатор ***. 1 с площ от 25 кв.м., и сграда № 2 с идентификатор ***.2 с
площ от 75 кв.м., както и предаване на владението върху процесния недвижим имот от
6
ответниците на ищците.
За да бъде уважен предявения от ищците ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, следва
да се установи по несъмнен начин, следното: 1) че ищците са собственици на процесния
имот, 2) ответниците упражняват фактическата власт и 3) че ответниците владеят имота без
правно основание.
С оглед на разпределената доказателствена тежест ищците следваше да докажат, че са
собственици на недвижимия имот, както и че имота се владее от ответниците,. От своя
страна ответниците следваше да докажат, че владеят имота на валидно правно основание.
За установяване на твърдяното от ищците право на собственост се събраха следните
доказателства:
Ищците се легитимират като собственици на имота с ***, *, дело *** г. на РС Нови
пазар, по силата на който С. А. С. е продал притежавания от него недвижим имот на ищците
дворно място от 1960 кв.м., със застроени в него къща и сайвант, за което по плана на с. К. е
отреден пар. *** от кв. 96, който урегулиран ще съдържа 2160 кв.м.
Според установеното от вещото лице, т. 5.4 на л. 166, имотът, индивидуализиран в
***, *, дело № *** г., издаден от НПРС, представлява частта от имот с пл.сн. № 283,
включена в очертанията на парцел *** от кв. 96 по плана на с.К., с графично измерена площ
от 1960 кв.м.
По актуалната кадастрална карта, приложима към настоящия момент, този имот
представлява частта от имот с идентификатор *** по КККР на с.К., ограничен от север от
бившата граница между имоти с бивши кадастрални номера 281 и 283 по плана на с.К. от
1933 г. и означена на Приложение 1 със зелена линия с номера на чупките 1, 2 и 3 и
изписани координати на приложението. Тази обособена част има площ 1920 кв.м.
Ищците се позовават в твърдението си че са собственици на имота, на извършената
покупко – продажба, осъществена с ***, *, дело № *** г., издаден от НПРС, с която С. А. С.
продава на ищеца С. Н. М. придобития година по – рано от него имот по давностно
владение и представляващ дворно място от 1960 кв.м., със застроени в него къща и сайвант,
за което по плана на с. К. е отреден пар. *** от кв. 96, който урегулиран ще съдържа 2160
кв.м.
Вещото лице е установило, че макар със Заповед №*** г. на Началника на СГКК-
Шумен (приложение 2) КК, одобрена със заповед №*** г. на ИД на АГКК-София да е била
изменена в обхвата на имоти с идентификатори ***, *** и ***, то планът от 1933 г. е запазил
действието си, без изменение, вкл. и в частта относно спорния имот.
Доколкото праводателят на ищеца е придобил собствеността върху продадения имот,
въз основа на признато с констативен нотариален акт придобивно основание – изтекла в
негова полза придобивна давност – НА *** том * дело *** на НПРС, то в негова тежест е да
докаже и правата на праводателя си по сделката, поради това, че констативният нотариален
акт не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост и при оспорване
на правния извод на нотариуса не намира приложение редът на чл. 193 ГПК. В този смисъл е
посоченото в ТР № 11 от 31.03.2013 г. по т. д. № 11/2011 г. на ОСГК на ВКС, че
нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда
на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК
относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй
като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. В този смисъл
са и постановените още Решение № 19/25.03.2015 г. по гр. д. № 7783/2013, II г. о., Решение
№ 113 от 31.07.2014 г. по гр. д. № 6740/2013 г., I г. о., Решение № 239 от 30.12.2015 г. по гр.
д. № 6619/2014 г., I г. о. и мн. др. Необходимостта от това доказване е поради това, че когато
несобственик се разпорежда с един имот не може да се изпълни предназначението на
сключения договор - купувачът да придобие правото на собственост. Както сочи и Решение
854 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 578/2010 г., IV г. о., ГК, приобретателят на имот от
7
несобственик не придобива право на собственост. Договорът за покупко-продажба е
действителен договор, който обаче не поражда вещен ефект по отношение на неговия
приобретател, тъй като действителният собственик на имота не е загубил своите права.
Наведените от ответниците в писмения отговор правни и фактически доводи по
основанието на иска, конкретно тези, че ищците са придобили собствеността върху
ползвания от ответниците имот, изискват ищците да докажат в пълнота обема на
придобитите от тях права, които им е прехвърлил праводателят им С. А. С..
Съвкупната оценка на събраните по делото доказателства, свидетелските показания,
направените от вещото лице копия от разписните листи, както и приетите по делото
експертизи, установяват, че първоначалният собственик на имот ІІ- 283 е бил С. А. П., който
според св. С.Е. С. е имал общо пет деца и всички са живеели в този имот. Това са А., Ш., Ш.,
Е. и А., л. 252-254. Този имот, според отбелязаното на разписния лист, л. 185 от делото е бил
с обща площ от 4540 кв.м., представляващо „дворище, без документи“.
Според установеното от свидетелите по делото, праводателят на ищците С. А. С. е
притежавал в собственост имота, описан на скицата на л. 183, като имот І***. Всички
разпитани свидетели сочат, че дворното място на имот І*** и това зад имота на А. (имот
***) е било обработвано от А.. Свидетелските показания съответстват помежду си относно
това, че А. Ш. С. (праводател на ответниците) е живял в имот І-281, докато С. А. С.
(праводател на ищците) е живял в имот І***, където е имало къща, която впоследствие се
съборила. В този смисъл са показанията на св. М.М. на л. 248, на св. И.А., на л. 249 и на св.
Б.А., л. 250. С особена значимост, поради своята пълнота са показанията на св. С. С. (внук на
общия наследодател и син на неговия син Е.), който сочи на л. 253, долу, „къщата, която
купи С. беше в имот ІІІ- 283“. Този свидетел сочи и това, че С. е имал само къща, но не и
двор, както и че сайвант е нямало. Относно собствеността на чичо си А., свидетелят сочи
на л. 252, долу, че „А. Ш. е живял в имот 281“, както и на л. 253, „А. беше на нивото на № V
от 280, той не бил обособяван в самостоятелен парцел, а е част от имот ***“. Свидетелят
Б.А. също сочи, категорично, че къщата на С. била в имот І***, л. 250, а къщата на Р. била в
имот І-282. Свидетелите единодушно сочат, че целия двор се е обработвал от А..
Така установеното по делото дава основание на съда да приеме, че праводателят на
ищците С. А. С. не е станал собственик по давностно владение на описания в НА *** том *
дело *** на НПРС, недвижим имот: къща от две стаи и салон, сайвант, заедно със застроено
и незастроено дворно място от 1960 кв.м. по плана на с. К., за което бил отреден парцел ***
от кв. 96 по плана на селото, тъй като не е владял описания имот, а само къщата, построена в
имот І***. Като не е станал собственик на описания в този нотариален акт имот, то С. А. С.
не е могъл и да продаде същия, съгласно ***, *, дело № *** г., издаден от НПРС на ищеца С.
Н. М.. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, отразена в Решение № 140 от 17.11.2020
г. на ВКС по гр. д. № 4530/2019 г., III г. о., ГК, Решение № 483 от 15.07.2010 г. по гр. дело №
991/2009 г. I г. о., Решение № 15 от 15.01.1980 г. I г. о. и мн. др., продажбата на чужда вещ не
е нищожна, но не поражда вещно-транслативен ефект в резултат на което правото на
собственост върху процесния имот не е преминало в патримониума на ищците.
Извършената от праводателя на ищците С. С. разпоредителна сделка не е породила вещно
правен ефект, поради което и ищците по настоящето дело не могат да черпят права от чл.
108 ЗС и да защитават право на собственост върху описания в ***, *, дело № *** г.
недвижим имот.
От горното следва, че ищците по делото не доказват по категоричен начин първата от
трите кумулативно необходими предпоставки за предявяване на иска по чл. 108 ЗС,
конкретно, че са станали собственици на имот, ПИ с идентификатор *** по плана на с. К.,
общ. К., обл. Ш. с площ от 2387 кв.м., в урбанизирана територия, с ниско застрояване (до
10м.), и при граници имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно с
намиращите се в имота сграда № 1 с идентификатор ***. 1 с площ от 25 кв.м., и сграда № 2 с
идентификатор ***.2 с площ от 75 кв.м., както и предаване на владението върху процесния
недвижим имот от ответниците на ищците.
Липсата на първата от общо трите кумулативно изискуеми предпоставки за иска по
8
чл. 108 ЗС, доказването, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор *** по плана на
с. К., общ. К., обл. Ш. с площ от 2387 кв.м., е пречка за неговото уважаване, поради което
следва исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло, като съдът не дължи произнасяне по
втората и третата предпоставки – имотът да се владее или държи от ответниците и това да е
без основание.
Съдът намира, че за пълнота е необходимо да посочи установеното по делото относно
владението, което упражняват ответниците.
По делото е несъмнено установено от заключението на вещото лице на л. 178 (гърба)-
179, че границата на владение между имоти с идентификатори *** и *** по КККР на с.К. не
се осъществява по кадастралната граница между тях. Владението на място се осъществява
по означената с червен цвят линия (приложение 1), по която е поставена лека ограда от
градинска мрежа на бетонни колове. Вещото лице е установило на място, че ищците
владеят 641 кв.м. от югозападната част на имот с идентификатор *** по КККР на с.К..
Останалата площ от имот с идентификатор ***, според вещото лице се владее от
ответниците.
Горното означава, че разликата от 1746 кв.м., се владее от ответниците. Това е много
повече от половината от площта на имота, както претендират ищците.
Относно установяването на правно основание, въз основа на което ответниците
владеят имота. Според разпределената доказателствена тежест и установеното по делото,
ответниците, които признават и факта на владение на част от защитавания имот, се
основават на извършената в тяхна полза също разпоредителна сделка от паводателят им А.
С. Ш., което е станало с НА ***, том * дело *** г. на Нотариус с рег. *** на НК. В този
нотариален акт, имотът е посочен, като дворно място с площ от 3000 кв.м., заедно с
построените в него къща, стопански постройки и навес, находящ се в с. К., и
представляващо УПИ *** от кв. 96, който урегулиран ще съдържа площ от 3130 кв.м., при
посочени граници. Праводателят по тази сделка, А. Ш. С. е бил признат за собственик също
по давностно владение на описания имот съгласно НА *** ***, дело № ***
Това кореспондира и с установеното от вещото лице записване в разписния лист към
община К. за имот 283 - А. Ш. С. от кв.96, парцел II, НА *, ***, дело №***
Вещото лице е посочило, че на следващото копие от разписния лист на приложение
№ 7, л. 186 от делото, е записано отново името на А. Ш. С. като собственик на имот от кв.96,
парцел II, съгласно НА *, ***, дело №*** Този записът е заличен с червен цвят и също с
червено е записан: Имот 283 - Р. Д. М., ***, том ХУШ, дело №***., кв.96, парцел II.
Посоченото относно разпоредителната сделка по ***, *, дело *** г. на РС Нови пазар,
относно установеното за правата на собственост на праводателят на ищците, важи в пълна
сила и по отношение на праводателя на ответниците А. Ш. С., за когото свидетелите
установиха, че е живял в имота, означен като І-281, на скицата на л. 183. В същото време
свидетелите са единодушни, че А. е работил цялото дворно място. Свидетелят С. С. сочи на
л. 252, долу, че „А. Ш. е живял в имот 281“, както и на л. 253, „А. беше на нивото на № V от
280, той не бил обособяван в самостоятелен парцел, а е част от имот ***“. Свидетелят Б.А.
също сочи, че къщата на С. била в имот І***, л. 250, а къщата на Р. била в имот І-282.
Посочената в НА *, ***, дело №*** площ на имот *** от кв. 96, е 3000 кв.м. От
приетата по делото експертиза, т.5.5 на л. 167, е установено, че обхвата на процесния имот
планът от 1933 г. е запазил действието си, без изменение, а извършените със Заповед №*** г.
на Началника на СГКК-Шумен (приложение 2) промени в КК в обхвата на имоти с
идентификатори ***, *** и ***, се изразява в образуваните нови имоти с идентификатори
*** с площ 627 кв.м. и *** с площ 2387 кв.м. по КККР на с.К.. Общата площ на тези нови
два имота е 3014 кв.м., което е незначително малко над прехвърлените 3000 кв.м. по
разпоредителната сделка. Всъщност за тези имоти свидетелите сочат, че А. е работил земята
през годините до момента, в който ответниците са придобили фактическото владение на
9
имота.
Гореустановените факти, относно владението и основанието на ответниците не се
вземат предвид при формиране на решаващите изводи на съда, относно формирането на
правните изводи за неоснователност на иска, поради липса на първата от трите изискуеми
предпоставки, а именно установено в полза на ищците право на собственост.
Съдът намира, че искът по чл. 108 ЗС на ищците следва да се отхвърли изцяло.
Относно разноските по делото съгл. чл. 81 от ГПК.
По делото ищците са направили разноски по делото, които включват заплатените от
тях ДТ за водене на съдебното производство в общ размер от 130 лв. (100 лв. ДТ за водене
на делото, 10 лв. ДТ за вписване на исковата молба и 20 лв. за съдебни удостоверения, всяко
по 5 лв.), както и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.
От името на ищците е представен списък за разноски по чл. 80 ГПК за заплатените
ДТ и адвокатски хонорар от общо 1600 лв.
От ответниците са направени разноски за адвокатски възнаграждения от всеки един
от двамата по 1500 лв. и 15 лв. за издаване на съдебни удостоверения. Общо направените
разноски са 3015 лв.
Разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Направените от името на ищците разноски са в общ размер на 2562,54 лв., но от тях
относими към предмета на делото са тези в размер на 2473,27 лв., доколкото платената
допълнителна държавна такса в размер на 89,27 лв. е по исковете по чл. 124 ГПК, които
ищецът е оттеглил и с Определение № 96/31.01.2024 г. производството е частично
прекратено за тях. За платените по оттеглените искове разноски, ищецът няма право да иска
присъждането им от ответниците.
Представен е списък на разноските за общо 2562,54 лв. на основание чл. 80 ГПК.
Ответниците са направили разноски единствено за адвокатски хонорар и претендират
такива в размер на 1200 лв.
Представен е също списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Съдът намира, че доколкото предявения иск по чл. 108 ЗС се отхвърля изцяло, то по
аргумент на обратното на чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищците нямат право на разноски и искането
им следва да се отхвърли. Искането следва да се отхвърли за целия претендиран от тях
размер от 2562,54 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответниците направените от тях разноски изцяло. Ищците следва да заплатят разноските на
ответниците солидарно, доколкото те са необходими другари (съпрузи), поради което
действат като една страна по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 108 ЗС, предявен от С. Н. М. с ЕГН ********** от с. К., общ. К.,
10
обл. Ш., ул. *** и З. Х. М. с ЕГН ********** от с. Н., общ. К., обл. Ш., ул. *** срещу Р. Д.
М. с ЕГН ********** от с. К., общ. К., ул. *** и Г. М. М. с ЕГН ********** от с.с. за
признаване спрямо Р. Д. М. с ЕГН ********** и Г. М. М. с ЕГН **********, че С. Н. М. с
ЕГН ********** и З. Х. М. с ЕГН ********** са собственици на ½ ид.ч. от следния
недвижим имот ПИ с идентификатор *** по плана на с. К., общ. К., обл. Ш. с площ от 2387
кв.м., в урбанизирана територия, с ниско застрояване (до 10м.), и при граници имоти с
идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построените в имота сграда № 1 с
идентификатор ***. 1 с площ от 25 кв.м., и сграда № 2 с идентификатор ***.2 с площ от 75
кв.м., както и осъждането на Р. Д. М. с ЕГН ********** и Г. М. М. с ЕГН ********** да
предадат владението му на С. Н. М. с ЕГН ********** и З. Х. М. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, С. Н. М. с ЕГН ********** от с. К., общ. К., обл.
Ш., ул. *** и З. Х. М. с ЕГН ********** от с. Н., общ. К., обл. Ш., ул. *** ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на Р. Д. М. с ЕГН ********** от с. К., общ. К., ул. *** и Г. М. М. с ЕГН
********** от с.с., сумата от 1200 лв. (хиляда и двеста лева), представляващи направени по
делото разноски.
Отхвърля искането по чл. 78, ал.1 ГПК на С. Н. М. с ЕГН ********** от с. К., общ. К.,
обл. Ш., ул. *** и З. Х. М. с ЕГН ********** от с. Н., общ. К., обл. Ш., ул. *** за
присъждане на разноски в размер на 2562,54 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен от страните в
двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
11