№ 846
гр. София, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000502819 по описа за 2021 година
САС е сезиран с въззивна жалба срещу решение № 164/21.05.21 г., постановено по
гр.д. 491/20 г. по описа на Пернишкия ОС. Същият е бил сезиран с иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД. Искът се основава на твърденията на ищеца ПИ ЕНД ДИ СТРОЙ
ООД за това, че след закупуване на имот (индивидуализиран в молбата) от дружество,
неучастващо в спора, установил, че върху незастроения парцел са разположени 35 броя
„ББ кубове“ (бетонни съдове за съхраняване на химически вещества), съдържащи
опасни отпадъци. След отправяне на покана към праводателя да освободи имота от
отпадъците, ищецът бил уведомен, че това е задължение на община Радомир, на чиято
територия е имотът. Въпреки сезирането и настояването пред ответника – община
Радомир, да премахне опасните отпадъци, те останали в имота на ищеца. Последното
обосновава претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение на основание чл. 59
ЗЗД за времето от 11.01.18 г. – до 11.01.20 г., в размер на 180 000 лв. Заявена е и
претенция за присъждане на обезщетение за забавено парично плащане.
Решаващият съд, като е съобразил разпоредбите на чл. 54 и 55 от Закона за
управление на отпадъците, установяващи, че притежателят на отпадъците (техен
причинител или владелец) следва да ги предостави за събиране, транспортиране,
оползотворяване или обезвреждане, на лица, имащи право да осъществят съответните
дейности, или да ги оползотвори или унищожи в съответствие с този закон, е направил
извод, че задължено лице да премахне отпадъците е ищецът. На това основание искът е
отхвърлен.
С въззивната жалба се оспорва правилността на първостепенното решение с
довод, че от представено доказателство – удостоверение от БАЛБОК инженеринг АД,
изх. № ВА-92-ЮД/0111/24.03.21 г., е видно, че: - дружеството БАЛБОК инженеринг
АД е специализирано за производство на лицензирана опаковка за опасни отпадъци, -
по силата на договор от 02.06.00 г. удостоверяващият е предал на Община Радомир
1
общо 35 бр. паспорта на запълнени с негодни пестициди контейнери ББ кубове, -
предаването е удостоверено от констативни протоколи от 27.07.00 г. и 03.08.00 г., -
контейнерите са разположени в складова база „Егреците“, определена като такава с
Протокол № 15/14.04.00 г. и решение 65 на Обински съвет Радомир. Поради това,
според ищеца, е доказано, че Общината, като собственик на ББ кубовете, владее част
от имота на ищеца. Иска се отмяна на постановеното решение и произнасяне на
въззивния състав с диспозитив, с който се уважават предявените от ищеца искове.
Въззиваемата Община Радомир оспорва жалбата. Твърди, че ищецът не е
доказал предаването на ответника на контейнери с опасни вещества. По делото не е
поискана химическа експертиза, която да установи съдържанието на веществото,
намиращо се в контейнерите, складирани в имота на ищеца. Удостоверението,
отнасящо се до събития от преди 10 г. не може да установи актуалното състояние.
Предавателните протоколи не са подписани от служител на Община Радомир.
Удостоверено е предаването на паспорти, но не и на контейнери. Имотът, в който се
намират кубовете, не е закупен от ответгника, а от търговско дружество в
несъстоятелност. Следователно не е доказана собствеността на Общината над
процесните контейнери и на това основание общината не се е обогатила за сметка на
ответника. Претендират се разноски.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба,
атакуваща валидно и допустимо съдебно решение. В производството пред САС не са
представяни нови доказателства. Дължи се произнасяне с оглед доводите на
въззивника за неправилност на решението, според доказателствата, ангажирани в
първоинстанционното производство.
Въз основа твърденията на страните и съобразно наличния по делото
доказателствен материал САС прави следните изводи:
В исковата молба липсва твърдение, че ответникът е собственик на намиращи
се в имота на ищеца контейнери.
Претенцията си ищецът обосновава с отговор на праводателя му, че ответникът
има задължение да освободи имота от контейнерите. Причина за последното е
естеството на веществото, запълващо контейнерите.
С гласни доказателства (разпит на двама свидетели) се установява, че от
контейнерите излиза задушлива миризма, препятстваща свободното използване на
имота в незаетата му част.
Липсват доказателства за съдържанието на контейнерите. На тази база не е
установено, че в тях се съдържа опасно вещество. Последното прави необосновани
разсъжденията за това чие е задължението за премахването им.
Ответникът не е праводател на ищеца. В исковата молба няма доводи за това, че
ответникът, без да е бил собственик на земята, е бил неин ползувател и е осъществявал
складиране на опасни отпадъци. Съобразно наведени едва във въззивната жалба
твърдения, че имотът е бил отреден за площадка за съхранение на пестициди
(обстоятелство, несъдържащо се в исковата молба и на това основание – извън
предмета на доказване), няма доказателства, че предназначението на имота е
променено преди придобиването му от ищеца и поради това последният, като
собственик, би могъл да го използва за други цели.
Тезите на ищеца, разгърнати във въззивната жалба, се основават на
удостоверение с естество на частен свидетелстващ документ, удостоверяващ автора на
изявленията и тяхното съдържание, но лишен от материална доказателствена сила.
Приложеното на с. 97 доказателство – приемателно-предавателен протокол от
03.08.00 г., удостоверява предаване на паспортите на Б-Б кубове, но от съдържанието
2
на документа не става ясно кой има качество на „възложител“ и кой на „изпълнител“.
Няма доказателства за статута на имота и вероятността ищецът да го използва
съобразно заявените инвестиционни намерения.
На база на изложените съображения настоящият състав достига до идентични
изводи, с направените от Пернишкия ОС, за това, че не са доказани обогатяването на
ответника, обедняването на ищеца и наличието на връзка между двете състояния (на
обогатяване и обедняване).
Постановеното решение следва да се потвърди, като в полза на въззиваемата
община следва да се присъдят сторените разноски – 8 000 лв. адвокатски хонорар (л.
25).
Водим от горното САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 164/21.05.21 г., постановено по гр.д. 491/20 г. по описа
на Пернишкия ОС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК ПИ ЕНД ДИ СТРОЙ ООД да заплати на
Община Радомир сумата от 8 000 лв. разноски за въззивното производство с естество
на заплатен адвокатски хонорар.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3