О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 75
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на 28.02.2019 г. в състав
Председател: Румяна Манкова
Членове: Мария Тончева
Иван Воденичаров
като изслуша докладваното от съдията-докладчик Воденичаров чгд № 59 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на О. прокуратура – Сливен чрез прокурор М. Радева против определение № 111 от 29.01.2019 г. по г.д. № 452/2018 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което производството по делото е било прекратено поради изтекъл преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 15, ал. 7 ЗНЧ.
В жалбата си жалбоподателят излага съображения за неправилност на определението, като постановено в нарушение на закона. Твърди, че срокът тече за компетентния прокурор, който има правомощията да предявява иска, а това е прокурорът от окръжна прокуратура. Позовава се на чл. 136, ал.1 ЗСВ и твърди, че указаната в закона структура на прокуратурата предопределя активната процесуална легитимация на съответните лица, които имат правомощията да сезират съответния родово компетентен съд. В тази връзка възможността по чл. 143, ал.1 ЗСВ по – горния прокурор да извършва действия от компетентността на по – долния се допуска само в определени със закона случаи, а ГПК не установява такава възможност. Искът следва да бъде предявен в едномесечен срок от узнаването на решенията взети на общото събрание на НЧ „П. ****“-с. Б. Съдът неправилно е приел, че срокът тече от момента на постъпване на сигнала в Прокуратурата на РБ, а не от момента на постъпването му в компетентната О. прокуратура – Сливен. В случая компетентната прокуратура узнала за решението на 08.10.2018 г. с факта на получаването му, за което има доказателства по делото, останали необсъдени от съда. Моли се за отмяна на определението и за връщане на делото за продължаване на процесуалните действия.
В законния срок е постъпил отговор на частната жалба от НЧ „П. ****“ – с. Б. чрез адв. С. Твърди, че частната жалба е неоснователна. Изтъква, че Прокуратурата на РБ е единна структура и подчинеността в нейните структура е законово обоснована. Полученият сигнал от ВКП е уведомяване на прокуратурата, а от друга страна узнаването на решенията на общото събрание е станало и с факта на публикуването им в ТР. Пристигането на сигнала до съответния орган в самата прокуратура представлява вътрешен проблем и не касае външни на прокуратурата лица и органи. Терминът „узнаването“ не следва да се приема като термин с широк обхват. В случая към сигналът са били приложени и решенията на ОС на НЧ, което означава „узнаване“ по смисъла на закона.
По повод жалбата, Бургаски апелативен съд намира:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в законния срок от легитимирана да обжалва страна против подлежащ на обжалване акт.
По същество. Исковата молба против НЧ „П. ****“ с
искане по чл. 15, ал.7 ЗНЧ, за отмяна на решения взети от общото събрание
проведено на 24.08.2018 г., е била внесена в съда от ОП-Сливен по указание на
ВКП на 16.10.2018 г. Сигналът за незакосъобразността
на решенията е бил изпратен на ВКП от д-р М. на 04.09.2018 г. с искане за
проверка и задължително указание на ОП-Сливен да изготви искова молба за
отмяната им. С нарочно писмо от 11.09.2018 г. ВКП е изпратила сигнала ведно с
приложенията по компетентност на ОП-Сливен с указания да се извърши проверка и
да се прецени дали следва да се заведе иск в едномесечния срок по чл. 15, ал.6
ЗНЧ. Това писмо, ведно със сигнала и приложенията, е постъпило в ОП-Сливен на
17.09.2018 г. и същия ден разпределено на прокурор. Междувременно, с нарочно
писмо от 16.10.2018 г. ВКП е задължила ОП-Сливен да изготви и внесе иск за
отмяна на решенията на общото събрание от 24.08.2018 г. и с указанието, че
срокът изтича на 17.10.2018 г. е задължила същата прокуратура да уведоми ВКП за
изготвената искова молба. Исковата молба е изготвена и внесена на 16.10.2018 г.
и е образувано г.д. № 452/2018 г. по описа на ОС-Сливен, по което
производството е било прекратено със сега обжалваното определение. Според
решаващия мотив на съда законът предвижда правомощие на прокурор за предявяване
на иска без да конкретизира компетентността и йерархията, поради което
едномесечния преклузивен срок по закона е започнал да
тече от уведомлението на ВКП – 04.09.2018 г. и е изтекъл на 04.10.2018 г.
При тази фактическа
обстановка правните изводи на окръжния съд са правилни и законосъобразни,
поради което съдът препраща към тях на осн. чл. 278,
ал.4, вр. чл. 272 ГПК. В допълнение. Поради единната
структура на прокуратурата „узнаването“ по смисъла на закона е датата, на която
е била сезирана ВКП със сигнала за взетите решения – 04.09.2018 г. В случая за
приложението на чл. 15, ал. 7 ЗНЧ, по отношение срока за предявяване на иска, е
без значение факта, че отделни звена на единната прокуратура са узнали в
различно време за взетите на общото събрание решения, тъй като законът не
постановява изрично компетентността на отделно нейно звено от структурата й да
предявява иска. Следователно „узнаването“ е на 04.09.2018 г., поради което
предявеният на 16.10.2018 г. иск е преклудиран по
право. Налага се крайния извод за неоснователност на жалбата, поради което
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Като се води от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 111 от 29.01.2019 г. по г.д. № 452/2018 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което производството по делото е било прекратено поради изтекъл преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 15, ал. 7 ЗНЧ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е обжалваемо с частна жалба пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: