РЕШЕНИЕ
№ 4689
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110149095 по описа за 2021 година
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове от
„Т. С.“ ЕАД срещу М.М. В. – С.а, М. К. В. и КР. К. СТ., както следва:
искове с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на
сумата 3921.78 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент
№ 133, находящ се в гр.София, ул. „..., за периода 01.05.2017г. – 30.04.2019г., както и
на сумата 11.90 лева за извършване на услугата дялово разпределение на доставената в
жилищната сграда топлоенергия за периода 01.07.2018г. – 30.04.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба– 25.08.2021г., до
окончателното изплащане;
искове с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
за заплащане на сумата 911.08 лева – лихва за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода 15.09.2018г. – 12.08.2021г., и на сумата 2.84 лева – лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.08.2018г. –
12.08.2021г.
Сумите се претендира от ответниците разделно при квоти 4/6 части от М.М. В. – С.а и
по 1/6 част от М. К. В. и от КР. К. СТ..
Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за
горепосочения имот и период, поради което са били задължени да заплатят цената на
доставената топлоенергия и осъщественото дялово разпределение, което не са сторили.
Претендира разноски.
1
Ответниците оспорват наличието на облигационна връзка с ищеца, евентуално
количеството доставена до имота топлоенергия и нейното правилно остойностяване, като
твърдят, че не потребяват този консуматив. Навеждат евентуално възражение за погасяване
на вземанията по давност. Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Т. С.“ ЕООД, не изразява становище
по спора.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Установено е, че с Протокол от проведено на 20.08.2002г. Общо събрание на
етажните собственици на обекти в сградата, в която се намира процесният имот, е взето
решение за сключване на договор с „Т. Съ.“ ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, както и че такъв е бил подписан на 20.09.2002г.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139-чл.148/ и в
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление
на СЕС се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, такава за
отопление на общите части и енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според
чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти. Отношенията между собствениците на обекти в жилищната
кооперация и третото лице помагач относно отчета на уредите и дяловото разпределение е
уреден именно с така подписания договор. В този смисъл, възражението на ответниците, че
правоотношение не е възникнало между СЕС и ТЛП, поради това, че решението на ОС на
ЕС за избор на топлинен счетоводител следва датата на договора, е неоснователно –
вероятно ответниците грешно са разчели датата на сключения договор. Представен е също
договор от 03.06.2020г. между „Т. С.” ЕАД и „Т. С.“ ЕООД, който от своя страна урежда
правоотношението между фирмата за дялово разпределение и топлопреносното
предприятие, като на съда му е служебно известно, че такъв договор е действал и за
процесния период. Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е
топлоснабден. Това обстоятелство се признава от ответниците с депозирания отговор.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване. При конкуренция на права задължен за консумативните
разноски по имота, вкл. за доставена топлинна енергия и осъществено дялово разпределение
е вещния ползвател – аргумент от чл.57 от Закона за собствеността.
По делото е приета Заповед от 09.05.1983г. на ИК на СНС, с която на ответницата
2
М.М. В. – С.а й е предоставен в обезщетение процесния имот, като видно от приложено
удостоверение от ГИС – София ЕООД имотът, описан в заповедта, и този по исковата
молба, са идентични. В заповедта е отразено, че за придобиване на имота се предвижда
заплащане, което се потвърждава и от приетата като доказателство молба от ДСК –
Жилищно кредитиране за вписване на законна ипотека върху процесния имот за
обезпечаване на отпуснат заем на М.М. В. – С.а, който удостоверява придобиването на
имота от нея, съгласно действащото към датата на вписване на молбата законодателство.
Придобиването на имота в обезщетение срещу отчуждаване на имот на майката на
ответницата Мария В. – С.а и доплащането му от правоползващото лице, за което е бил
изтеглен заем от ДСК, обосновава извод, че имотът е бил придобит в режим на съпружеска
имуществена общност от М.М. В. – С.а и К. И. С., което се признава от ответната страна.
Това обстоятелство допълнително се потвърждава и от представената по делото декларация
по чл.14 от ЗМДТ, с която тези лица са декларирали имота като придобит при равни квоти.
Видно от справка в НБДН К.И. С. е починал на 10.03.2010г. и е оставил за свои
наследници съпругата си и двете си деца – М. К. В. и КР. К. СТ.. В приложение на Закона за
наследството тези лица са придобили имота при квоти 4/6 ид.ч. за М.М. В. – С.а и по 1/6
ид.ч. за М.К.в В. и за КР. К. СТ.. Именно в качеството си на собственици на жилището за
процесния период – 01.05.2017г. – 30.04.2019г., ответниците се явяват страни по
облигационно правоотношение с „Т.С.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с
Решение на КЕВР от 27.06.2016г., чието писмено приемане не е необходимо условие за
влизането им в сила по отношение на потребителите.
Спори се за евентуално доставеното количество топлоенергия за обекта, респ. за
правилното му отчитане и остойностяване.
За изясняване на тези обстоятелства са били допуснати съдебно-техническа /СТЕ/ и
съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/.
Според заключението по СТЕ сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато
топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер
в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен
контрол. Отчетените количества доставена за имота на ответника топлоенергия е за БГВ на
база двама потребители и сградна инсталация. Извършените измервания в АС, начисленията
по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия за
имота на ответника, са в съответствие с нормативните изисквания.
Според ССчЕ неплатените суми за потребена топлоенергия и осъществено дялово
разпределение за процесния период възлизат на търсените с исковата молба суми, както и
лихвите за забава, заявени от ищеца.
Съгласно разрешението, прието с ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за
консумативни разноски, каквито са тези към „Т. С.“ ЕАД, се погасяват с изтичането на
тригодишна давност от настъпване на изискуемостта за тях, тъй като са периодични
3
платежи. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия на „Т. С.“ ЕАД плащането е ежемесечно,
поради което потребителят е задължен да плати задължението в срок от 45 дни от края на
месеца, за който се отнася, след което изпада в забава, тъй като падежът е изрично уреден в
приложимите ОУ и той кани потребителя да изпълни. При съобразяване на ТР и на
своевременно заявеното възражение за частично погасяване на търсените вземания по
давност, съдът намира, че исковата претенция е частично основателна. Видно от
заключението на вещото лице – счетоводител, погасените по давност суми са 1880.12 лева –
главница за доставена топлоенергия и 560.97 лева – лихва за забава върху тази главница. Ето
защо, на присъждане подлежат само сумите, които не се явяват погасени с кратката
тригодишна давност, а именно: сумата от 2041.66 лева – главница за потребена топлинна
енергия, сумата 350.11 лева – лихва за забава върху нея, сумата 11.90 лева – главница за
осъществено дялово разпределение и 2.84 лева – лихва за забава върху нея. При
съобразяване на квотите в съсобствеността, валидно възникналото, правилно остойностено
и непогасено по давност вземане на „Т. С.“ ЕАД за процесното жилище, в тежест на
ответниците се присъждат следните суми:
За М.М. В. – С.а: 1361.11 лева – главница за потребена топлоенергия, 233.41 лева –
мораторна лихва върху нея, 7.93 лева – главница за осъществено дялово разпределение
и 1.98 лева – мораторна лихва върху нея;
За М. К. В.: 340.28 лева – главница за потребена топлоенергия, 58.35 лева – мораторна
лихва върху нея, 1.98 лева – главница за осъществено дялово разпределение и 0.47
лева – мораторна лихва върху нея, и
За КР. К. СТ.: 340.28 лева – главница за потребена топлоенергия, 58.35 лева –
мораторна лихва върху нея, 1.98 лева – главница за осъществено дялово разпределение
и 0.47 лева – мораторна лихва върху нея.
За горницата до пълния претендиран размер претенцията следва да се отхвърли като
погасена по давност.
Неоснователно е възражението на ответниците, че не потребяват този консуматив,
тъй като отоплителните тела в имота за демонтирани, за което е приет констативен протокол
от 10.10.2006г. Видно е от заключението на вещото лице – топлотехник, че за имота не се
начислява топлоенергия за отоплението му, а само БГВ и сградна инсталация.
Потреблението на топла вода не се отрича и се отчита от ищеца и третото лице помагач.
Сградната инсталация и начина на изчисляване е нормативно установен, а стойността е
калкулирана на база отопляемия обем на апартамента, който се задава в топлопреносното
предприятие съобразно проектите за сградата. Няма основание да се приеме, че сумите за
потребена топла вода и за сградна инсталация са изначално недължими.
Неоснователно е и наведеното едва в хода по същество възражение за недължимост
на търсените лихви за забава, тъй като ищецът не е доказал да е публикувал фактурите на
интернет страницата на предприятието, което да постави в забава потребителите. Това
условие за изискуемост на вземането е по ОУ на ищеца, одобрени 2014г. Съобразно
приложимите за процесния период ОУ изискуемостта настъпва с изтичане на 45-дневен срок
4
от края на месеца, за който се отнася всяко месечно вземане и доколкото така определения
падеж кани, не е необходимо ищецът да предприема други действия, за да постави
абонатите в забава.
По разноските
При този изход на спора, разноските се разпределят по правилата на чл.78, ал.1 и
ал.3 ГПК.
Направените от „Т. С.“ ЕАД разходи възлизат на 954.90 лева, от които 354.90 лева
държавна такса, 500.00 лева депозити за вещи лица и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 ГПК (ДВ, бр.8/2017г.) съгласно
Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях в тежест на ответника следва да се
присъди сумата 474.00 лева, съобразно уважената част от исковата претенция (49.64 %), като
ответниците К.С. и М.В. следва да заплатят на ищеца по 79.00 лева, а М. В. – С.а – 316.00
лева.
Сторените от ответника М.В. разходи са в размер на 300.00 лева – реално заплатено
адвокатско възнаграждение. От тази сума, в тежест на ищеца се възлагат 151.08 лева,
съобразно отхвърлената част от исковата претенция (50.36%).
Разходите на К.С. са в размер на 300.00 лева – реално заплатено адвокатско
възнаграждение. От тази сума, в тежест на ищеца се възлагат 151.08 лева, съобразно
отхвърлената част от исковата претенция.
Така заплатеното възнаграждение е в минимума по НМРАВ, поради което не
подлежи на намаляване по направено от насрещната страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК,
тъй като не е налице прекомерност.
Ответникът М. В. – С.а не е направила разходи, тъй като упълномощеният от нея
адвокат е приел да я представлява в процеса и да защитава правата й по реда на чл.38 ЗА, за
което е приложено надлежно пълномощно, както и декларация за материално и гражданско
състояние, видно от която този ответник е пенсионер и няма други доходи, освен
притежаваните 4/6 ид.ч. от имота, в който живее, а размерът на пенсията е недостатъчен, за
да поеме плащане на адвокатски хонорар. Ето защо, съдът следва да определи размер на
дължимото на адвокат Р. Т. възнаграждение, което при съобразяване на минималните
прагове, уредени в НМРАВ, и цената на иска, възлиза на 570.00 лева. От тях в тежест на
ищеца се възлагат 287.05 лева, съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
При компенсиране на разходите, за което е направено искане от ищеца с исковата
молба, ответникът М. В. – С.а следва да заплати на ищеца сумата от 316.00 лева – разноски в
процеса, а ищецът следва да заплати на ответниците М.В. и на К.С. по 72.08 лева – разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.М. В. – С.а, ЕГН **********, с адрес: ...да заплати на „Т. С.“ ЕАД,
следните суми:
на основание чл.150 ЗЕ – сумата 1361.11 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № 133, находящ се в .... за периода 01.05.2017г. –
30.04.2019г., както и сумата 7.93 лева за извършване на услугата дялово
разпределение на доставената в жилищната сграда топлоенергия за периода
01.07.2018г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 25.08.2021г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до
пълния предявен размер от 2614.52 лева - главница за топлинна енергия, като погасен
по давност;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 233.41 лева – лихва за забава върху главницата
за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2018г. – 12.08.2021г., и сумата 1.89
лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
30.08.2018г. – 12.08.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до
пълния предявен размер от 607.38 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия, като погасен по давност;
на основание чл.78, ал.1 ГПК – сумата 316.00 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА М. К. В., ЕГН **********, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, следните суми:
на основание чл.150 ЗЕ – сумата 340.28 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № ..., за периода 01.05.2017г. – 30.04.2019г., както и
сумата 1.98 лева за извършване на услугата дялово разпределение на доставената в
жилищната сграда топлоенергия за периода 01.07.2018г. – 30.04.2019г., ведно със
законната лихва от 25.08.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над присъдения до пълния предявен размер от 653.63 лева - главница за
топлинна енергия, като погасен по давност;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 58.35 лева – лихва за забава върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода 15.09.2018г. – 12.08.2021г., и сумата 0.47 лева
– лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.08.2018г. –
12.08.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълния предявен
размер от 151.84 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, като
погасен по давност.
ОСЪЖДА КР. К. СТ., ЕГН **********, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, следните суми:
на основание чл.150 ЗЕ – сумата 340.28 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № ..., за периода 01.05.2017г. – 30.04.2019г., както и
сумата 1.98 лева за извършване на услугата дялово разпределение на доставената в
жилищната сграда топлоенергия за периода 01.07.2018г. – 30.04.2019г., ведно със
законната лихва от 25.08.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над присъдения до пълния предявен размер от 653.63 лева - главница за
6
топлинна енергия, като погасен по давност;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 58.35 лева – лихва за забава върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода 15.09.2018г. – 12.08.2021г., и сумата 0.47 лева
– лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.08.2018г. –
12.08.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълния предявен
размер от 151.84 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, като
погасен по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Т. С.“ ЕАД, да заплати на М. К. В., ЕГН
**********, сумата 72.08 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Т. С.“ ЕАД, да заплати на КР. К. СТ., ЕГН
**********, сумата 72.08 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.38 ЗА вр. чл.78, ал.3 ГПК, „Т. С.“ ЕАД, да заплати на
адвокат Р. Т., сумата 287.05 лева – възнаграждение за осъщественото от нея безплатно
процесуално представителство на ответника М.М. В. - С.а.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т. С.“ ЕООД, като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7