№ 1241
гр. София, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110125229 по описа за 2021 година
Страни в производството са:
ИЩЕЦЪТ: „БОГЕРА БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление: р-н Витоша, ул. „Дамяница“ № 2, вх.А, ет.1, ап.2
ОТВЕТНИКЪТ: ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, и адрес на управление: район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87Д
Предявен е осъдителен иск за сумата 1556,53 лв. (частично от 3143,53 лв.) – обезщетение за
имуществени вреди на л.а. „А. с № ***, вследствие настъпване на ПТП на 12.1.2020г. в гр.
П. , ведно със законната лихва от датата на исковата молба 5.5.2021г. до плащането.
Предявен е иск по чл.405 КЗ.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване: наличие на застрахователен договор по застраховка „Каско” при ответника към
датата на настъпване на ПТП; настъпване на застрахователно събитие и вреди от него;
стойност на вредите.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите и
възраженията на страните, установи от фактическа и правна страна следното:
Не се спори относно наличието на застрахователен договор по застраховка „Каско” при
ответника към датата на настъпване на ПТП; настъпване на застрахователно събитие и
вреди от него, както и че ответникът е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение за
процесния автомобил в размер на 817,67 лв.
Спорен между страните е въпросът за стойността на вредите.
1
Относно стойността на вредите: по делото е прието заключение и допълнително заключение
към САТЕ, съгласно което стойността на възстановяване на автомобила по средни пазарни
цени е 2374,20 лв. От техническа гледна точна вредите, които са описани в приложена от
ищеца фактура за възстановителни дейности и оценени от вещото лице в допълнителната
автотехническа експертиза, са вследствие на процесното ПТП. Съдът кредитира
представената по делото автотехническа експертиза като обективна и обоснована,
отговаряща на останалия по делото фактически и доказателствен материал.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ (идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи, без прилагане на обезценка. Относно
размера на подлежащите за възстановяване щети е налице и постоянна практика на ВКС,
обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о.,
решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 153 от
22.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 896/2010 г., I т. о., както и в решение № 209 от 30.01.2012 г.
на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. №
469/2012 г., II т. о. и решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о.,
приложими и при сега действащия КЗ, според която Методиката за уреждане на претенции
за обезщетение на вреди, причинени на МПС, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба №
24/08.03.2006 г. на КФН, се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са
представени надлежни доказателства за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите,
когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Прието с
цитираните, решения на ВКС, е и че Методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по
Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за
изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите когато обезщетението се определя от
застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. При
съдебно предявена претенция определеното застрахователно обезщетение чрез вещо лице
може да надвишава минималната долна граница по чл. 4, когато не са представени фактури
за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е определен от
застрахователя в съответствие с Наредба № 24 от 8.03.2008 г. на КФН. Така, съгласно
решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г.
по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.;
решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., за възстановителна стойност се
приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на
настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и
2
количество като увредената вещ. Макар и частите, които са повредени, в действителност да
не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в задължение на
застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то ще е принудено
да закупи нови и техният размер е неговата действителна вреда.
При частична вреди, какъвто е настоящият случай, размерът на застрахователното
обезщетение е равен на възстановителната стойност на имуществото. Според нормата на чл.
400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Доколкото чл. 400, ал. 2 КЗ изрично предвижда, че стойността на застрахователното
обезщетение при частична повреда следва да бъде изчислена на базата на цената на нови
части, съдът намира, че обезщетението следва да бъде изчислено именно въз основа на
стойността на нови части, чрез които автомобилът би се възстановил в същия вид и
качество. Поставяне на части втора употреба, освен че не е предвидено като възможност от
законодателя, не може да гарантира, че автомобилът би бил възстановен в състоянието, в
което се е намирал към момента на настъпването на застрахователното събитие. Наложената
в част от обществото практика за извършване на ремонт на автомобилите с употребявани
части не може да бъде прилагана в отношенията между застрахован и застраховател,
доколкото същите са изрично уредени чрез договорите за застраховане и приложимия закон,
а отделните лица, избрали да ремонтират автомобила си с части втора употреба са
направили това по своя воля и на свои риск. Следва да бъде посочено също, че не може да се
очаква и изисква от застрахования да полага усилия за издирването на части втора употреба,
при условие че не е ясно дори дали би намерил такива, къде и кога.
Въз основа на горепосоченото съдът намира, че стойността на необходимите материали и
труд за възстановяване на уврежданията по автомобила, вследствие на процесното ПТП са в
размер на 2374,20 лв. След приспадане на заплатеното от застрахователя-ответник
застрахователно обезщетение за възстановяване на уврежданията по процесния лек
автомобил в размер на 817,66 лв., дължимата сума от ответника е в размер на разликата
между изчисления действителен размер на вредите и заплатеното обезщетение или сума в
размер на 1556,54 лв., поради което предявения иск следва да бъде уважен в пълен размер.
Предвид изложеното предявеният частичен иск е основателен и следва да бъде изцяло
уважен.
Относно разноските: разноските на ищеца са в размер 380 лв. – адвокатско възнаграждение,
62,26 лв. – държавна такса и 200 лв. – депозит за САТЕ. Претендираните от ищеца разноски
са доказани с представените по делото доказателства.
Воден от горното, Софийски районен съд
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, и адрес на управление: район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87Д
да заплати на БОГЕРА БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление: р-н Витоша, ул. „Дамяница“ № 2, вх.А, ет.1, ап.2 сумата от 1556,54 лв.
(частично от 3143,53 лв.), представляваща дължимо и незаплатено застрахователно
обезщетение по договор за застраховка № ***/15.01.2020 г. за имуществени вреди на л.а. „А.
с № ***, вследствие настъпване на ПТП на 12.1.2020г. в гр. П. , ведно със законната лихва
от датата на исковата молба 5.5.2021г. до окончателно плащане на сумата:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, и адрес на управление: район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87Д
да заплати на БОГЕРА БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление: р-н Витоша, ул. „Дамяница“ № 2, вх.А, ет.1, ап.2 сумата 642,26 лв.- разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4