Р Е
Ш Е Н
И Е № 934
21.05.2014г., гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, девети състав,
в закрито заседание на двадесет
и първи май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Тоско Ангелов
Като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.№
1212/ 2014г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба от „Тотема Инженеринг” ЕАД, с посочено седалище и
адрес на управление : гр.София, ул.”Хан Омуртаг”, № 52, представлявано от
изп.директор Л. Р. Г. чрез адв.Г. Ф. относно размера на адвокатския хонорар,
приет в определените разноски, дължими от жалбоподателя по изп.д.№
20138270400623 по описа на ЧСИ В.Апостолов, рег.№ 827 на КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд – Пловдив. По изложени доводи за прекомерност се иска
намаляването им съобразно Наредба №1/ ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, вкл. като
се съобрази т.3 от Тълкувателно решение №6/2012г. на ОСГТК на ВКС относно
липсата на задължение за съда за прилагане на пар.2 от цитираната наредба.
Постъпило е възражение от „Електро плюс” ООД- седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.”Кукленско шосе”, № 9П чрез адв.Ат.Б. и адв.Н.П. от
АД”Б. и П.”, в което излагат становище за процесуална недопустимост на жалбата
с аргументи от разпоредбата на чл.435 и чл.462 ГПК. Сочи се, че приемането за
събиране на адв.възнаграждение в изп.производство не представлява изп.действие,
подлежащо на съдебен контрол. В случая ЧСИ се произнесъл по отношение
прекомерността на адв.възнаграждение, който акт не подлежал на съдебен
контрол, ако се приеме, че подлежи на
обжалване, същият не бил обжалван в предвидения в чл.436, ал.1 ГПК преклузивен
срок. Алтернативно се счита жалбата за неоснователна, като се възразява относно
определения в жалбата от жалбоподателя общ размер на задължението да възлиза на
5 880, 97 лева, като се сочи, че същият възлиза на 6 689,64 лева.
Поради това размерът адв.възнаграждение
в еднократен такъв по цитираната наредба възлиза на 430, 56 лева, който не
превишава предвидения в същата трикратен размер. Аргументира се също, че
разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможност за намаляване на
адв.възнаграждение, но преценката за това е оставена на съда. На последно място
се сочи, че фактическата и правна сложност не може да се прецени към момента на
образуване на изп.производство, като освен това искането на длъжника не е
съпроводено с плащане на основното задължение, осигуряване на обезпечение,
предлагане на погасителен план или друго действие, свързано с погасяване на
задължението.
Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ В.Апостолов, по
изложени аналогични съображения на ответника по жалбата се счита жалбата за
недопустима, алтернативно неоснователна.
Пловдивски окръжен
съд като взе предвид събраните по делото доказателства, намери следното:
Изпълнителното
производство е образувано по инициатива на „Електро плюс” ООД- седалище и адрес
на управление: гр.Пловдив, ул.”Кукленско шосе”, № 9П чрез адв.Ат.Б. и адв.Н.П.
от АД”Б. и П.” в качеството на взискател за събиране на вземане по издаден
против жалбоподателя като длъжник изп.лист от 23.07.2013г. по ч.гр.д.№
14107/2011г. на СРС – ІІ ГО, 66 с-в за дължима главница в размер на
4 391,17 лв, ведно със законната лихва от подаване на заявлението , сумата
от 808,67 лв – лихва върху главницата, сумата 104 лв- разноски по делото и 200 лева – разноски за
адв.възнаграждение.
Възражението за недопустимост на жалбата се намира за неоснователно.
Съгласно чл.435, ал.2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за
разноски. Действително приемането
на адв.хонорар в частта на задължението
за разноски става още с поканата за доброволно изпълнение, което не е с
характер на постановление за разноски. Независимо от това обаче по искането на
страната, в случая длъжникът , съдебният изпълнител следва да се произнесе
относно наличието на прекомерност и който акт, независимо как е наименован от
съдебния изпълнител ще има характер на обжалваем акт в хипотезата на чл.435,
ал.2 ГПК след изпращане на съобщение за страната. В случая е налице произнасяне
по първоначалната молба на жалбоподателя-длъжник с вх.№ 16183/ 29.11.2013г.,
видно от постановеното върху молбата разпореждане на съдебния изпълнител от
02.12.2013г. , с което е оставено без уважение молбата с изложено становище, че
претендираният размер на разноски не е прекомерен. Този акт обаче не е съобщен
на жалбоподателя- длъжник, поради което срок за последния не е започнал да
тече, независимо от последвалите още няколко молби в идентичния смисъл, върху
които съдебният изпълнител е резюлирал наличието на произнасяне по искането на
жалбоподателя. Следователно налице е
годен за обжалване акт на ЧСИ, а жалбата поради липсата на съобщение относно
съдържанието на произнасянето на съдебния изпълнител по искането на длъжника,
следва да се приеме за допустима.
По същество обаче съдът намери жалбата
и искането за намаляване на включения в дължимите разноски на длъжника
адв.хонворар от 1290 лв за неоснователно. На първо място основателно е
възражението, че към момента на образуване на изп.производство не съществуват
достатъчно данни за преценка на фактическата и правна сложност на делото с
оглед процесуалните усилия на взискателя във връзка със събирането на вземането
си, освен ако прекомерността не е явна и очевидна. На следващо място в конкретния случай от една
страна към момента на депозираната жалба се констатира наличие на процесуални
инициативи на пълномощниците на взискателя по издирване и депозиране пред
съдебния изпълнител на информация във връзка с имущественото състояние на
длъжника и начините за осребряването му с оглед осигуряване на средства за
удовлетворяване вземането на кредитора /напр. молба вх.№ 717/ 14.01.2014г.,
такава вх.№ 1838/03.02.2014г. и др./ От друга страна следва да се отчете,че
процесуалните усилия на жалбоподателя като длъжник са били насочени най-вече
към неколкократно депозиране на искането си по чл.78, ал.5 за прекомерност на
адв.възнаграждение, а не към процесуални действия, насочени или свързани с
погасяване на основните задължения към кредитора.
С оглед горните констатации изхождайки от материалния интерес, определен
сумарно от размерите на отделните вземания по изп.лист, възлизащ на 5503, 84 лв
без начислените лихви върху главницата
4 391,17 лева, считано от 04.04.2011г., или съответно с начислените такива
съобразно ПДИ в размер на 6 797,64 лева, то размерът на минималното
адв.възнаграждение по действащата към процесния момент редакция на Наредба
№1/2004г. на ВАС, ще възлезе на 361 лева.
Съдът не е обвързан обаче както с прилагане на пар.2 от ДР на Наредбата
№1/2004г. относно трикратния размер на адв.възнаграждение, в каквато насока
действително е постановеното Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, нито от
минималното такова в еднократния му размер по същата наредба, каквото е
становището на настоящия състав на съда, а от преценката на реализираните
процесуални усилия на страните в процеса, техния обем и значимост за
производството в зависимост от съответната фактическа и правна необходимост. В
случая видно от преписката по изп.дело процесуалните действия по предприетите
процесуални способи за удовлетворяване на кредитора по вземанията са
приключили, с оглед на което договореното възнаграждение в размер от 1 290
лева не се намира да се явява прекомерно.
По гореизложеното
съдът намира жалбата за неоснователна и като такава ще се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата вх.№
10762/ 14.04.2014г. при ПОС на „Тотема Инженеринг” ЕАД, с посочено седалище и
адрес на управление : гр.София, ул.”Хан Омуртаг”, № 52, представлявано от
изп.директор Л. Р. Г. чрез адв.Г. Ф. против отказа на съдебния изпълнител да
намали размера на адвокатския хонорар, договорен по ДПУ между взискателя
„Електро плюс” – гр.Пловдив и АД „Б. и П.” – гр.Пловдив за образуване, водене и
извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания по изп.д.№ 20138270400623 по описа на ЧСИ
В.Апостолов, рег.№ 827 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, като
неоснователна.
Решението е окончателно на основание чл.437,ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател: Членове: