РЕШЕНИЕ№260053
гр. Пловдив, 17.07.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публичното заседание на седемнадесети април
две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЗАПРЯНОВА
при секретаря Таня Ангелова, като разгледа
докладваното гр. дело № 14532 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С Решение № ***** г., постановено по гр.д. № *** г. по описа на Върховен
касационен съд, е допусната съдебна делба между В.П.Д., ЕГН ********** и Ц.П.М.,
ЕГН **********, на следния недвижим имот: 400/960 ид. части от дворно място в
гр. С. за което е отреден УПИ **** от кв. ***, по плана на гр. С., одобрен със
Заповед от **** г. с площ на дворното място 960 кв.м., при съседи на дворното
място: от север и изток – улица, от юг – УПИ **** и от запад – УПИ ***, ведно с
построената в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда с декларирана
застроена площ 130 кв.м., представляваща южната самостоятелна секция от къщата
– близнак и ведно с гараж с площ от 18 кв.м., при квоти: за В.П.Д. – 1/2 ид.
част и за Ц.П.М. – 1/2 ид. части.
В първото по делото съдебно заседание във втора фаза на делбата, проведено
на **** г., е приета за съвместно разглеждане претенция за възлагане на
процесния имот от ищеца В.П.Д. по реда на чл. 349, ал.2 ГПК.
В същия преклузивен срок е предявена и приета за съвместно разглеждане претенция
на ищеца В.П.Д. срещу ответницата Ц.П.М., за заплащане на сумата от 200 лв.
месечно, обезщетение за лишаване от възможността за ползване на съсобствения
имот, за периода 08.01.2019 г. – 10.10.2019 г., съгласно конкретизиране в
проведеното по делото съдебно заседание от *** г.
В същото съдебно заседание от **** г. от ответника В.П.Д. е предявено
искане за постановяване на привременна мярка по реда на чл. 344, ал.2 ГПК.
В първото по делото съдебно заседание във втора фаза на делбата, проведено
на **** г., е приета за съвместно разглеждане претенция за възлагане на
процесния имот от ответницата Ц.П.М. по реда на чл. 349, ал.2 ГПК.
С протоколно определение от същата дата е приета за съвместно разглеждане в
настоящото производство претенцията на ответницата Ц.П.М. срещу ищеца В.П.Д. за
заплащане на подобрения и необходими разноски в общ размер на 50 000 лева,
съобразно притежавания от него дял, конкретизирана с последващи молби от
06.10.2019 г. /л. 291/ и от 03.02.2021 г. /л. 296/, извършени в периода 2000 г.
до 2012 г., в процесния имот.
Районен съд
Пловдив, IV гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените
по делото доказателства, съдът по правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК приема
следното от фактическа и правна страна:
Относно способа за извършване на делба:
По
делото е изслушано заключение по СТЕ/л. 302/, с оглед установяване поделяемостта
и пазарната цена на допуснатите до съдебна делба недвижим имот. Според
заключението на вещото лице по първоначалната СТЕ процесната сграда, чиято делба е допусната,
представлява еднофамилна жилищна сграда, състояща се от призем и жилищен етаж,
като е неподеляема. Стойността на сградата е 48200 лева, стойността на гаража е
8665 лева, а стойността на дворното място е 17684 лева, или общо 74549 лева.
Относно
стойността на процесния недвижим имот е приета по делото и повторна СТЕ/л. 396/,
според която неговата средна пазарна цена е 64810 лева.
Първото
заключение е оспорено и от двете страни в частта по определената оценка.
Въпреки това обаче именно то следва да се кредитира, доколкото се явява
обосновано, предвид извършените от вещото лице изследвания с близки пазарни
характеристики до оценявания имот, включително като се съобрази, че двете заключения
са изготвени в недълъг времеви период помежду си.
С оглед
на тези изводи следва да се определи подходящ способ за делба.
Способите
за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат
да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири
способи - чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал.
1 и ал. 2 ГПК,
чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК,
чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на
дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно - по реда на чл. 353 ГПК,
а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи,
неподеляемият имот се изнася на публична продан - арг. чл. 348 ГПК.
Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между
съделителите.
Постройките
на допълващото застрояване се предвиждат към сградите на основното застрояване
и имат спомагателни, обслужващи предназначение и функции, т. е. обусловени са
от основното застрояване. Като такива те не са самостоятелни вещи, а са
принадлежност към жилищните обекти и не могат да се придобиват самостоятелно, а
следват собствеността на главната вещ. Делбата на такъв обект е допустима само
заедно със самостоятелния обект, чиято принадлежност са /така решение №
89/12.07.2019 г. по г.д.№ 3607/2018 г., 1-во г.о. на ВКС/. Такъв е и настоящият
случай доколкото идеалните части от недвижимия имот са принадлежност към
жилищната сграда – сграда на основното застрояване, а гаражът представлява
сграда на допълващо застрояване, имащ обслужващ характер спрямо основното
застрояване – жилищната сграда. Следователно обособяване на два самостоятелни
дяла /колкото е броят на съделителите/ в настоящия случай е невъзможно.
Невъзможността
да се обособят самостоятелни дялове, съответстващи на броя на съделителите,
прави неприложим както способа по чл. 353 ГПК, така и този по чл. 352 ГПК -
извършване на делбата чрез жребий. Що се отнася до приложението на чл. 348 ГПК,
неподеляемият имот се изнася на публична продан, само ако не може да бъде
поставен в един от дяловете.
За да определи
способа, чрез който ще бъди извършена допусната делба на процесния имот, съдът
следва да разгледа възлагателните претенции по реда на чл. 349, ал.2 ГПК и на
двете страни, наведени в преклузивния срок, уреден в разпоредбата на чл. 349,
ал.4 ГПК.
В хипотезата на правната норма, регламентирана в чл. 349, ал.2 ГПК, са
уредени четири материални предпоставки, при наличието на които възниква
потестативното право на съделителя да иска възлагането на имот, включен в
делбената маса, без да се изнася на публична продан, като заплати на останалите
съделители парично уравнение, съответстващо на техните квоти в общата вещ,
предмет на делбата – 1) делбената недвижима вещ да има характер на жилище и да
е неподеляема; 2) целият имот да е придобит въз основа на наследяване, 3)
съделителят, който е предявил претенцията следва да е живял в имота към момента
на открИ.е на наследството и 4) съделителят, който е направил претенцията,
следва да не притежава друго жилище. В този смисъл са мотивите по т. 4 от
Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС. С т.
7 на тълкувателния акт се прие, че основно законово изискване за прилагане на
чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ - сега чл. 349, ал.2 ГПК, е делбеният имот да има
характер на жилище и да е неподеляем. Това означава по предназначението си да е
за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и
пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, и да е служил за жилище на наследодателя, както и
от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при
спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ. По аргумент от т. 8 на същия акт за уважаване на претенцията за възлагане на
имота, в случая не следва да е налице и смесена съсобственост.
Установено
е по делото, че съделителите са придобили правото на собственост върху
притежавания от тях процесен имот чрез наследствено правоприемство от общия
наследодател, техен баща – П.В. Д., починал на **** г. В проведеното по делото
открито съдебно заседание на *** г. е прието за безспорно между страните, че
ответникът Ц.П.М. е живяла в имота, към посочената дата на смъртта на
наследодателя, заедно със своето семейство. Установено е чрез приетата СТЕ, че
този имот по своето предназначение и разпределяне на помещенията в него
представлява жилище, което е реално е неподеляемо съгласно извикванията на чл.
203, ал. 1 ЗУТ, във вр. с чл. 40 ЗУТ. Между страните също така не е спорно, че
претендиращият възлагането съделител Ц.П.М. не притежава друго жилище към момента
на извършване на делбата. При липса на други данни и доколкото по делото не е
установено противното следва да се приеме, че всички положителни и отрицателни
предпоставки, включени във фактическия състав на чл. 349, ал.2 ГПК, са
възникнали по отношение на ответницата Ц.П.М. и за нея се е породило
потестативното право да иска от съда възлагане на процесния имот. Същият извод
не може да се направи по отношение на ищеца В.П.Д., доколкото същият не
оспорва, че към датата на смъртта на общия наследодател не е живял в делбения
имот. Последното се установява и от показанията на свидетелите Д.И.П. и М.З.М..
Първият установява, че преди да почине наследодателят – дядо П., в къщата на
горния етаж е живеела ответницата Ц. със семейството си, а на долния етаж е
живеел само дядо П.. Вторият свидетел установява, че ищецът не живее в имота от
*** г. Показанията на тези свидетели в коментираната част, следва да бъдат
кредитирани, като логични и последователни, доколкото са еднопосочни и не са
опровергани от останалия доказателствен материал по делото.
Въз
основа на тези фактически и правни доводи настоящата съдебна инстанция счита,
че предявената от съделителя Ц.П.М. по реда на чл. 349, ал.2 ГПК възлагателна
претенция е основателна, тъй като същата има качеството наследник, живяла е в
имота към момента на откриване на наследството и не притежава друго жилище по
смисъла на чл. 40 ЗУТ. Делбата следва да бъде извършена, като допуснатият до
делба имот бъде поставен в дял на ответника Ц.П.М. на основание чл. 349, ал.2 ГПК, като съобразно установените в разпоредбата на чл. 349, ал.5 ГПК срокове
същата следва да заплати за уравнение на дела на ищеца В.П.Д. сумата в размер
на 37 274,50 лева, в 6-месечен срок от влизане на решението в сила, като
стане собственик на имота при спазване изискванията на чл. 349, ал.6 ГПК. В
този смисъл следва да бъде постановен условен диспозитив.
Необходимо
е също така да се посочи, че следва да се съобрази състоянието, в което е
делбената вещ към момента на извършване на делбата, доколкото според приетата
по делото СТЕ измерената на място застроена площ на процесния гараж е от 32
кв.м., а не от 18 кв.м., както е посочено в решението по допускане на делбата. Площта
на допуснатите до делба имоти е индивидуализиращ техен белег, но не се обхваща
от СПН на решението по допускане на делбата. Няма пречка във втора фаза с
експертиза да се уточни действителната площ, която е от значене за оценката на
имота /Решение №337/10.10.2011г. по гр.д.№666/2010г. на І ГО
на ВКС/. Именно установената площ от 32 кв.м. е взета предвид при оценката на
имота в настоящата втора фаза на делбата и същата следва да намери отражение в
съдебния акт.
По претенциите по
сметки:
Отношенията във връзка с подобряването на общата вещ се уреждат по различен
начин в зависимост от конкретните условия, при които са извършени подобренията.
Основанието на предявените претенции по сметки са фактическите твърдения за
извършени разноски за общия имот, възмездяването на които се дължи по общия
принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване.
Щом съдът установи, че са налице подобрения, уважава иска независимо дали
от правната квалификация, следваща от доказаните твърдения на ищеца или тази,
следваща от доказаните твърдения на ответника.
Във всички случаи, когато се претендират вземания на извъндоговорно
основание и се установи наличие на съсобственост, правната квалификация е по
някоя от нормите, уреждаща вътрешните отношения между съсобствениците. Правната
квалификация е задължение на съда и е свързана с правилното приложение на
материалния закон, поради което съдът определя първоначалната правна
квалификация, която впоследствие може да бъде изменена с оглед конкретно
установените обстоятелства.
По претенциите по
сметки на ищеца В.П.Д. срещу ответницата:
В преклузивния срок до първо открито съдебно заседание е предявена за
съвместно разглеждане претенция на ищеца В.П.Д. срещу ответницата Ц.П.М., за
заплащане на сумата от 200 лв. месечно, обезщетение за лишаване от възможността
за ползване на съсобствения имот, за периода 08.01.2019 г. – 10.10.2019 г.,
съгласно конкретизиране в проведеното по делото съдебно заседание от **** г. Тази претенция е с правна квалификация чл. 31,
ал. 2 ЗС.
За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за
лишаването от ползите от използването на един имот, следва вещта да е
съсобствена; тя да се ползва лично само от един от съсобствениците; този
съсобственик да възпрепятства чрез фактически и правни действия останалия
съсобственик да ползва вещта съобразно нейното предназначение и съсобственикът,
който не ползва вещта, да е поискал писмено от съсобственика, който ползва
общата вещ, да заплати обезщетение или да осигури достъп до вещта за ползване
от другия съсобственик съобразно неговите вещни права.
Предвид становищата на страните и събрания по делото доказателствен
материал съдът намира претенцията за обезщетение за лишаване на ищеца от ползване
на съсобствения имот за неоснователна.
С решението по допускане до съдебна делба на процесния недвижим имот, се
установи, че същият е съсобствен между страните. Както бе посочено между
страните не е спорно, а и от показанията на всички четирима разпитани свидетели
– Д.И.П., Д.Т.П., М.З.М. и Р. Г. В., които в тази им част се кредитират,
доколкото са непротиворечиви, еднопосочно се установява, че ответницата и
нейното семейство ползват жилищната сграда, ведно с прилежащите сгради и гараж,
по който начин се възпрепятства ищеца да ползва вещта. Не се установи обаче
ищецът да е отправил покана до същата за заплащане на обезщетение за ползване.
От представената на л. 251, л. 254 и л. 318 покана и разписка към нея, се
установява единствено, че такава е изготвена и изпратена до ответницата, но не
и че е достигнала до нея. Други релевантни доказателства за тази претенция не
са ангажирани, поради което и след прилагане последиците от тежестта на доказване
следва да се приеме, че претенцията не е доказана по основание. Следователно
същата следва да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна. Поради това не се
налага коментар на приетото по делото заключение за среден пазарен наем на
имота.
По претенциите по
сметки на ответника Ц.П.М. срещу ищеца:
В първото по делото съдебно заседание във втора фаза на делбата, проведено
на **** г., е приета за съвместно разглеждане претенцията на ответницата Ц.П.М.
срещу ищеца В.П.Д. за заплащане на подобрения и необходими разноски в общ
размер на 50 000 лева, съразмерно на притежавания от него дял, конкретизирана с
последващи молби от 06.10.2019 г. /л. 291/ и от 03.02.2021 г. /л. 296/, включително
в проведеното по делото на 23.04.2021 г. открито съдебно заседание, като извършени
в периода 2000 г. до 2012 г., в процесния имот.
С оглед твърденията на ответницата в уточнителна молба вх.№ **** г. /л.
314/ следва тази претенция да се квалифицира по чл. 61, ал. 2 ЗЗД - съобразно
правилата за водене на чужда работа без пълномощие.
За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за
извършените от ответницата подобрения, следва в обективната действителността да
са възникнали следните юридически факти (материални предпоставки): 1) вещта да
е съсобствена, 2) да са извършени подобрения от страна на ответницата и 3)
посочените подобрения да са извършени без противопоставяне от страна на ищеца.
Ответницата подробно е индивидуализирала твърдените от нея за извършени
подобрения в последващи молби от *** г. /л. 291/ и от **** г. /л. 296/. Предвид
своевременното /с оглед момента на отстраняване на нередовностите на тази
претенция/ направено от ищеца възражение, че вземанията са погасени по давност
/в съдебно заседание от *** г./, то съдът намира, че безпредметно се явява
обсъждането дали същите са извършени. Изложеното се обуславя от приложението на
разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, съобразно която с изтичане на петгодишен срок се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Доколкото
се касае за претенция за заплащане на обезщетение, то несъмнено претендираните
вземания преди **** г. са погасени по давност. Неколкократно на ответницата е
дадена възможност да конкретизира период на извършване на претендираните
подобрения, като при всеки случай най – късният посочен период за тяхното
извършване е 2012 г. Същото следва да бъде ценено, като признание на неизгоден
за тази страна факт относно периода на извършване на претендираните видове
строително ремонтни дейности. В тази връзка не се налага анализ на събраните по
делото свидетелски показания за период на извършване на СМР и техния вид,
включително и обсъждане на приетите по делото заключения по СТЕ и допълнителна
СТЕ от вещо лице Ж. /л. 431 и л. 467/. Следователно налага се извод, че
заявените претенции на ответницата за обезщетение за заплащане на подобрения и
необходими разноски в общ размер на 50 000 лева, извършени в периода 2000 г. –
2012 г., се явяват недължими от ищеца, поради което и предявеният иск, като
неоснователен следва да бъде отхвърлен изцяло.
По искането по чл.
344, ал.2 ГПК:
Съобразно посочената разпоредба, съдът с решението по допускане на делба
или във всеки момент след това, по искане на някоя от страните може да извърши
временно разпределение на имотите до окончателното извършване на делба или да
определи сума, която някой от съделителите, който ползва имота, следва да
заплати на останалите.
Критерии при определяне кои от съделителите от кои имоти да се ползват, са
правата им върху поисканите за разпределение имоти и установения начин на
ползване. Целта на тази мярка е да се постигне най-ефективно използване на
спорните съсобствени имоти до приключване на производството за делба.
Същевременно начина на разпределение следва да е такъв, че да не се стигне до
неоснователно разместване на имуществени блага и възникване на нови спорове
/така Определение № *** от **** г. по в. ч. гр. д. № *** г. на Окръжен съд П./.
Между страните липсва спор, че ответницата и нейното семейство ползват
допуснатия до делба недвижим имот, като същото се установява и от събраните
еднопосочни свидетелски показания, както е посочено по – горе, относно
претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС. Поради това следва считано от датата на
влизане в сила на привременната мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК до приключване
на производството по делба с влязъл в сила съдебен акт, да се предостави
ползването на имота именно на нея. С оглед изложеното и предвид заключението по
допълнителната СТЕ, което се кредитира, като компетентно изготвено и
обосновано, следва на основание чл. 344, ал.2 ГПК да се осъди ответницата да
заплаща на ищеца обезщетение, равняващо се на средномесечния пазарен наем на
имота, в размер на 106 лева месечно.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна
такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от делбения имот, но не
по-малко от петдесет лева, както следва: за ищеца В.П.Д. – 1490,98 лева и за ответницата Ц.П.М. – 1490,98 лева. Държавна такса в
размер на 4 % се дължи и по отношение на претенциите по сметки, като доколкото
предявените и от двете страни претенции са отхвърлени изцяло, то същата е
дължима от страната, която ги е предявила.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски в настоящото производство. Такива са поискани съобразно представения
списък на разноските по чл. 80 ГПК /л.471/. Досежно заплатеното адвокатско
възнаграждение, по делото е представен договор за правна защита и съдействие
/л.370/ в размер на 1200 лева и договорено допълнително по 100 лева за явяване
в съдебно заседание след второто, платено в общ размер на 400 лева за съдебни
заседания на **** г.; **** г.; **** г. и *** г. Заплащането на сумите е
установено от представените на л. 470а и л. 472 документи. Доколкото не са
посочени какви компоненти се включват по отношение на уговореното
възнаграждение, съдът намира, че следва да се разпредели по равно за способа за
делба и по претенциите по сметки, респ. по 600 лева за способа и 600 лева за
претенциите. Същото се отнася и за допълнително уговореното за явяване в
съдебни заседания – по 50 лева за способа и по 50 лева за сметките. При този
извод предявеното възражение за прекомерност на договореното възнаграждение е
неоснователно с оглед предвидените негови минимални размери в относимата
редакция на чл. 7, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото претенциите по сметки са две,
съдът намира, че сумата в размер на 600 лева следва да се разпредели – 300 лева
– за претенцията на ищеца и 300 лева за защита по претенцията на ответницата,
съответно по 25 лева за всяка, във връзка с уговореното за явяване в съдебни
заседания след второто. Доколкото в производството по делба адвокатското
възнаграждение за ликвидирането на собствеността се понася от всяка от
страните, следва в полза на ищеца да се присъдят разноски единствено досежно
претенциите по сметки, както следва: 400 лева за цялостното отхвърляне на претенцията
на ответницата по чл. 61, ал.2 ЗЗД. Към него следва да включи и депозитът за
допълнителна задача към СТЕ от 200 лева, във връзка със защитата по иска по
сметки от ответницата. Досежно първоначалния депозит за СТЕ в размер на 200
лева, същият касае ликвидирането на съсобствеността, платен е изцяло от ищеца и
доколкото е дължим от страните, съобразно квотите в съсобствеността, то следва
ответницата да заплати на ищеца и сумата от 100 лева за това заключение,
съобразно квотата в съсобствеността. Депозитът за СТЕ от 120 лева за определяне
на среден наем, следва да остане за сметка на ищеца, с оглед отхвърляне на
претенциятат му. Така в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от общо
700 лева.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ответницата също има право на разноски в
настоящото производство. Същите са претендирани съгласно списък, обективиран в
молба на л. 473. Относно заплатеното адвокатско възнаграждение, по делото е
представен договор за правна защита и съдействие /л.474/ в размер на 750 лева платено
в брой. Доколкото не са посочени какви компоненти се включват по отношение на
уговореното възнаграждение, съдът намира, че следва да се разпредели по равно
за способа за делба и по претенциите по сметки, респ. по 375 лева за способа и
375 лева за претенциите. Доколкото претенциите по сметки са две, съдът намира, че сумата в размер на
375 лева следва да се разпредели – 187,50 лева – за претенцията на ответницата
и 187,50 лева за защита по претенцията на ищеца. Доколкото в производството по
делба адвокатското възнаграждение за ликвидирането на собствеността се понася
от всяка от страните, следва в полза на ищеца да се присъдят разноски
единствено досежно претенциите по сметки, както следва: 187,50 лева за цялостното
отхвърляне на претенцията на ищеца по чл. 31, ал. 2 ЗС. Депозитът за СТЕ в
размер на 250 лева за определяне на видове и стойност на СМР, следва да остане
за сметка на ответницата, с оглед отхвърляне на претенцията по сметките.
Депозитът за повторна СТЕ относно пазарната стойност на делбеното имущество е
платен по равно от страните, както е и дължим, поради което не се налага
присъждане на част от него в полза на ответницата.
Воден от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ по реда на чл. 349, ал.2 ГПК на Ц.П.М., ЕГН **********,
следния недвижим имот, а именно: 400/960 ид. части от дворно място в гр. С., за
което е отреден УПИ **** от кв. ***, по плана на гр. С., одобрен със Заповед от
*** г. с площ на дворното място 960 кв.м., при съседи на дворното място: от
север и изток – улица, от юг – УПИ **** и от запад – УПИ ****, ведно с
построената в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда с декларирана
застроена площ 130 кв.м., представляваща южната самостоятелна секция от къщата
– близнак и ведно с гараж с площ от 32 кв.м. при условие, че заплати на В.П.Д., ЕГН **********, за уравнение на
неговия дял от 1/2 ид. част от по-горе описания недвижим имот сумата от 37 274,50
лева (тридесет и седем хиляди двеста седемдесет и четири лева
и петдесет стотинки), в 6-месечен срок от влизане в сила на настоящото решение,
ведно със законната лихва от влизане в сила на решението до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на В.П.Д., ЕГН **********, срещу Ц.П.М.,
ЕГН **********, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 200
лева месечно, обезщетение за лишаване от ползването на припадащата се на ищеца
½ ид. част от имота, за периода 08.01.2019 г. – 10.10.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на Ц.П.М., ЕГН **********, срещу В.П.Д.,
ЕГН **********, за заплащане на сумата в размер на 50 000 лева, представляваща
извършени от Ц.П.М. необходими разноски и подобрения в описания по-горе
недвижим имот в периода 2000 г. – 2012 г., както следва: изграждане, измазване,
оборудване на масивен гараж; събаряне на стара кирпичена къща; прокарване на
водопровод и включване в общия уличен водопровод; направа на ревизионна шахта
за водите към основната шахта в двора и нов водомер; подмяна на ВиК инсталация
в къщата, права и обратна вода за двата етажа на къщата и прокарване на канал
от дворната шахта; подмяна и претърсване на керемиди на покрива; измазване на
целия втори етаж от къщата; измазване на първи етаж от къщата, преобразуване на
стаи - склад в жилище и подова замазка на целия първи етаж – 10 см.; подмяна на
ел. инсталацията на цялата къща; смяна на дограма на цялата жилищна сграда;
направа на баня на първи етаж от къщата – цялостно измазване, ВиК, поставяне на
плочки и санитария – мивка, батерии, бойлер; събаряне на стара кирпичена
ограда; изграждане на масивна ограда от тухла, бетон, арматура, с височина 2
метра и измазване на същата; поставяне на метална ограда – 16 метра ковано
желязо, заедно с малка и голяма входна дворна врата и поставяне на бетонни
колони; два броя гаражни врати към имота – малка и голяма; поставяне на
настилка от плочки в двора; направа на площадка – щампован бетон.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК В.П.Д., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса
в размер на 1490,98 лева (хиляда
четиристотин и деветдесет лева и деветдесет и осем стотинки), за извършване на
съдебната делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Ц.П.М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 1490,98 лева (хиляда четиристотин и деветдесет
лева и деветдесет и осем стотинки), за извършване на съдебната дела.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК В.П.Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 72 лева (седемдесет и два лева), дължима за
отхвърлените претенции по сметки.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Ц.П.М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 2000 лева (две хиляди лева), дължима за
отхвърлените претенции по сметки.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц.П.М., ЕГН **********, да заплати на В.П.Д., ЕГН ********** сумата от 700 лева (седемстотин
лева), разноски в производството по г.д.№ 14532/2014 г. по описа на Районен съд
Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, В.П.Д., ЕГН
********** да заплати на Ц.П.М., ЕГН ********** сумата от 187,50 лева (сто осемдесет и седем лева и петдесет
стотинки), разноски в производството по г.д.№ 14532/2014 г. по описа на Районен
съд Пловдив.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал.2 ГПК, считано от датата на
влизане в сила на определението по привременната мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК
до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт, ответницата Ц.П.М., ЕГН **********, да ползва
допуснатия до съдебна делба недвижим имот, а именно: 400/960 ид. части от дворно място в гр. С. за което е отреден УПИ **** от
кв. ***, по плана на гр. С., одобрен със Заповед от ***г. с площ на дворното
място 960 кв.м., при съседи на дворното място: от север и изток – улица, от юг
– УПИ **** и от запад – УПИ ***, ведно с построената в дворното място двуетажна
масивна жилищна сграда с декларирана застроена площ 130 кв.м., представляваща
южната самостоятелна секция от къщата – близнак и ведно с гараж с площ от 32
кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал.2 ГПК
до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт Ц.П.М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на В.П.Д., ЕГН **********,
сумата в размер на 106 лева /сто и шест лева/ месечно, представляваща
обезщетение срещу предоставяне за ползване на допуснатия до съдебна делба
недвижим имот, находящ се в гр. С..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на
преписи от него от страните.
В частта, с която се постановява
ползването на допуснатия до делба недвижим имот и заплащането на обезщетение,
решението има характер на определение и може да бъде обжалвано в едноседмичен
срок от съобщаването му страните с частна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ В. Запрянова
Вярно
с оригинала!
Т.А.