Р Е Ш
Е Н И Е
№ 833
гр.Русе, 01.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД Х-ти граждански състав в публично
заседание на 01-ви юни през две хиляди и двадесета
година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря Красимира
Стоянова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4782 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът П.Т.П. твърди, че е работил
при ответника по служебно правоотношение, като за периода 01.07.2016 г. - 31.07.2019
г. е заемал длъжността "Младши оперативен дежурен“ в ОДЧ-ГПУ Русе на РДГП-Русе.
Дейността във връзка с това осъществявал по утвърдени протоколи и графици при
режим на труд, представляващ смени от 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време според разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Твърди, че
работодателят неправилно отчитал положения от него труд. В тази връзка счита,
че му се дължи възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на часовете нощен към дневен такъв за периода. Претендира за
присъждане на възнаграждение за същия в размер на 1862 лв. за горепосочения
период. Твърди още, че ответникът му дължи и заплащане на парични суми за
ободряващи напитки, които следвало да му предоставя за всяка нощна смяна и за
периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г. такива не му били заплатени в размер
на 132,20 лв. Освен това за периода от м.май 2018 г. до м.юли 2019 г.
изпълнявал специфични служебни дейности с място на изпълнение на същите –
„стаята на дежурния по ОДЧ“. В тази насока се позовава на законови и подзаконови
нормативни актове, действали за времето преди периода за който претендира това
допълнително трудово възнаграждение – Инструкция Із-1373/21.06.2010 г.; заповед
№8121з-1887/19.07.2011 г. на МВР като твърди, че за процесния период е
охранявал взривоопасни вещества, банкови и други ценности; охранявал е
задържани лица; охранявал е сгради и обекти (вътрешен пост). Освен това изпълнявал и
специфични дейности по охрана на границата. Същите се изразявали в наблюдение
на движението на плавателни съдове по река Дунав и подаване на информация в
системата БУЛРИС като имало писмо с указания за рисково поведение –
нерегламентирано спиране или нерегламентирано движение. Предвид изложеното му
се дължало допълнително възнаграждение в размер на 1425 лв. Ответникът бил в
забава по отношение на това задължение, поради което за периодите до завеждане
на иска му дължал лихви за забава върху същото в размер на 73,18 лв. Претендира
за осъждането на ответника да му заплати горепосочените суми, ведно със законната
лихва за забава върху главниците от завеждането на иска до окончателното
заплащане, както и разноските по делото.
Ответникът ГД „Гранична полиция“-София
оспорват исковете. Претендира се отхвърлянето им и присъждане на разноски по
делото.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото няма спор, а и от
представените писмени доказателства се установява, че за заявените по исковата
молба периоди ищецът е работил при ответника по служебно правоотношение за
длъжността "Младши оперативен дежурен“ в „Оперативна дежурна част на Гранично
полицейско управление Русе“ (ОДЧ-ГПУ-Русе) в РДГП-Русе на ГДГП, като в изпълнение на служебните си
задължения е полагал труд и през нощта (22, 00-06, 00 часа), съгласно утвърдени
месечни графици. Преписи от същите са представени по делото. Ответникът
признава, че за заявеното по исковата молба време не е извършвал преизчисляване
на положения от ищеца нощен труд към дневен такъв. Според назначената в
производството икономическа експертиза общият брой часове положен извънреден
труд, явяващ се след преобразуването на нощния към дневния такъв, изчислен при
нощен труд по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР с продължителност от 8 часа и часова
ставка по чл. 7 от НСОРЗ, изчислен на база основната заплата и допълнителните
възнаграждения, имащи постоянен характер е с 259,688 часа повече от положените 408
часа. За тези допълнителни 259,688 часа му се дължи допълнително трудово
възнаграждение в размер на 1 773,71 лв. С експертизата се установява още,
че тази сума не е начислена към заплащаното на ищеца трудово възнаграждение и
не са налице данни за заплащането ѝ. Вещото лице е посочило още, че левовата равностойност на
ободряващите напитки за периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г. е 139,80 лв. По
делото е разпитан един свидетел, посочен от ищеца. Същият е колега на ищеца и
твърди, че стаята на оперативния дежурен се намира близо до входа на сградата
на ГПУ Русе. В изпълнения на задълженията си оперативният дежурен следял
движението на плавателни съдове по река Дунав и следял движението на такива,
определени като „рискови“ и посочени в списък, който се предоставял от
началника на ГПУ. В тази връзка работели с инсталиран софтуерен продукт –
системата БУЛРИС. Освен това дежурният осъществявал пропусквателен режим в
сградата, а в стаята се намирала касата с оръжие, която се приемала и издавала
при придаване на дежурството. При необходимост от проверка или действия на
място по границата именно той въоръжавал нарядите с оръжие, помощни средства и
технически уреди за наблюдение.
При така установеното от
фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Дефиницията на понятието
извънреден труд се съдържа в разпоредбата на чл. 143, ал.1 от КТ. Извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя от работника извън установеното от него
работно време. В конкретния случай се претендира положен извънреден труд при
втората хипотеза – с мълчаливо съгласие на работодателя, по който факт не се
спори. Съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които
съгласно чл.178, ал.1, т.3 от закона е и възнаграждението за извънреден труд. Редът
за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство и др. се определят на основание чл.187, ал.9 от
министъра на вътрешните работи. В периода, за който се претендира
възнаграждението за извънреден труд – 11.09.2016 г. - 10.09.2019 г., действат
Наредба № № 81213-592 от 25.V.2015 год. и № 81213-776 от 29.VІІ.2016 год. В
същите обаче липсва норма, аналогична на нормата по чл.31, ал.2 на отменената
Наредба № 8121з-407 от 11.VІІІ.2014 год. за преобразуване на часовете положен
нощен труд с коефициент 0,143. При това положение при липса на изрична законова
регламентация субсидиарно следва да се приложат разпоредбите на чл.9, ал.2 НСОРЗ. Противното разрешение би довело
държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както спрямо
останалите държавни служители, така също и спрямо работниците и служителите по
трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за
извънреден труд. В този смисъл е и решение № 311 от 8.ХІ.2019 год. на ВКС по
гр.д.№ 1144/2018 год. То е с предмет заплащане на други допълнителни
възнаграждение на държавни служители от системата на МВР, но дава принципно
разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг закон при липса на
изрично уредено заплащане в ЗМВР. В същото е посочено, че положителният отговор
на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния
правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС.
С оглед на изложеното и съобразно
установения от вещото лице размер на дължимото трудово възнаграждение за
извънреден труд искът следва да се уважи до установения размер от 1 773,71 лв. Съдът
намира за основателна и претенцията за заплащане на левовата равностойност на непредоставени
на ищеца ободряващи напитки. След като работодателят не е изпълнил като страна по
служебното правоотношение свое задължение, то пътят на защита на ищеца е именно
чрез търсене на парична компенсация на недаденото в натура. Законовата забрана
за предоставяне на ободряващите напитки чрез заплащане на парична сума, на
която ответникът се позовава в отговора на исковата молба, следва да се разбира
в смисъл, че по време на служебното правоотношение работодателят не може сам да
взема решение и да дава паричната равностойност вместо задължителните по закон
безплатни ободряващи напитки, т. к. смисълът на предоставяне на такива е именно
ободряването на служителя чрез консумирането им по време на дежурство, но не и
да бъде лишен служителят от възможност да бъде компенсиран за неправомерно
недадената престация от страна на работодателя. Искът следва да се уважи изцяло,
т. к. установения от вещото лице размер надвишава претендирания от ищеца.
По отношение иска за заплащане на
1425 лв.- допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни
дейности съдът съобрази следното:
Съгласно действащата нормативна
уредба условията, редът и максималните размери за изплащане на допълнителното
възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2- за изпълнение на специфични служебни
дейности се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи, а конкретния
размер- със заповед на съответния ръководител.
В закона е дадена легална
дефиниция на понятието „специфични
служебни дейности“. Съгласно пар.26а от
ДР на ЗМВР „специфични служебни дейности“ са пряко изпълнявани от държавните
служители по този закон дейности за осъществяване на агентурно-оперативна,
издирвателна, експертно-криминалистическа, патрулно-постова, пожарогасителна,
спасителна и неотложна аварийно-възстановителна работа, държавен противопожарен
контрол или превантивна дейност по чл. 17, ал. 2, т. 1, контрол на държавната
граница, химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии,
свързани с опасни вещества и материали, летателна, авиационна, парашутна,
плавателна, водолазна, охрана на взривоопасни вещества, банкови или други
ценности, борба с тероризма или участие в специални операции, откриване или
обезвреждане на взривни вещества, конвоиране, съпровождане или транзитиране на
лица, опазване на обществения ред и разследване по досъдебни производства.
Цитираната норма сочи, че за да
се определи допълнително възнаграждение по чл.178, ал.1, т.2 от ЗМВР служителят
следва пряко да осъществява изброените в пар.26а от ДР дейности- т.е. същите да
са му пряко възложени и/ или да следват от длъжността, която заема.
Ищецът е заемал
длъжността „ Младши оперативен дежурен“
като в утвърдената по надлежния ред длъжностна характеристика (в препис на л.99 от делото) не са включени нито една от горепосочените дейности. Извод за извършването
на специфични служебни дейности не може да се обоснове и въз основа на
Инструкция за организацията и реда на осъществяване на дежурство в МВР, нито от
утвърдените Вътрешни правила за организацията за осъществяване на дежурство в
МВР.
За процесния период не са
представени доказателства такива дейности да са му пряко възлагани с нарочни
заповеди. Дори от показанията на св.С. не може да се направи такъв извод.
Описаните от същия обичайни служебни задължения на оперативния дежурен не могат
да бъдат квалифицирани като „специфични служебни дейности“ по пар.26а от ДР на
ЗМВР, т.к. осъществявания вътрешен пост не е патрулен и не представлява патрулно-постова
дейност, предоставянето на оръжие, помощни средства и технически уреди за
наблюдение на нарядите, осъществяващи физически контрол по границата не е
контрол на държавната
граница (такъв очевидно осъществяват
въоръжените наряди); осъществяването на пропускателния
режим в сградата и приемането и предаването на касата с оръжие не са патрулна
дейност или охрана на взривоопасни вещества.
За процесният период няма
релевирани доказателства, които да установяват, че на ищеца пряко е възлагано
изпълнението на специфични дейности по смисъла на пар.26 от ДР на ЗМВР или
същият фактически да е извършвал такива, поради което иска за заплащане на тр.
възнаграждение за такива следва да се отхвърли изцяло.
Искът за лихва върху тази
главница е акцесорен и следва основателността на главния иск, поради което и
предвид неговата неоснователност също следва да се отхвърли.
При този изход на спора и на осн.
чл. 78 от ГПК от направените от ищеца разноски за процесуално представителство,
което следва да се намали в минимален размер от 350 лв. поради наличие на
предпоставките по чл.78, ал.5 от ГПК в негова полза следва да се присъдят
разноски съразмерно уважената част от иска (54,79 %) в размер на 191,77 лв.
В тежест па ответника на осн. 78,
ал. 6 вр. чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК следва да се възложи държавната такса върху
уважения размер на исковете в размер на 100 лв., както и 73,24 лв. – разноски за
назначената по делото експертиза.
Ищецът дължи на ответника
разноски за юриск. възнаграждение и депозит за е-за съразмерно отхвърлената
част от иска (45,21 %) – 171,80 лв.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш
И
:
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция“-София
с адрес гр.София, п.к. 1202, бул. Мария Луиза №46 да заплати на П.Т.П., ЕГН:**********, сумата от 1
773,71 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд през
периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г.; 132,20 лв. - представляваща
паричната равностойност на неполучените ободряващи напитки по време на нощни
дежурства за същия период, ведно със законната лихва за забава върху главниците
от завеждането на иска (02.08.2019 г.) до окончателното плащане, както и 191,77 лв. – разноски
за адв. възнаграждение по делото и ОТХВЪРЛЯ иска за извънреден труд за
горницата над 1 773,71 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Т.П.,
ЕГН:********** против ГД „Гранична полиция“-София с адрес гр.София, п.к. 1202,
бул. Мария Луиза №46 искове за заплащане на 1425 лв. – трудово възнаграждение
за изпълняване на специфични служебни дейности
в периода от м.май 2018 г. до м.юли 2019 г. и за заплащане на 73,18 лв.-
лихва за забава върху главницата за периода до завеждането на иска
ОСЪЖДА П.Т.П., ЕГН:********** да
заплати на ГД „Гранична полиция“-София с адрес гр.София, п.к. 1202, бул. Мария
Луиза №46 сумата в размер на 171,80 лв.- разноски за юриск. възнаграждение и
депозит за е-за по делото.
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция“-София с адрес
гр.София, п.к. 1202, бул. Мария Луиза №46 да заплати по сметка РС-Русе 100 лв.
държавна такса за производството, както и 73,24 лв. - разноски за експертиза по
делото.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд-Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: