№ 420
гр. Плевен, 10.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20244430201272 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление № Р – 005937/14.06.2024 г. на
ДИРЕКТОР на РД за ОБЛАСТИТЕ ГАБРОВО, ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУСЕ,
ЛОВЕЧ И ПЛЕВЕН към ГД „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА
ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, на „***“ ЕАД-СОФИЯ, ЕИК: *** е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на
основание чл.45 ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, за извършено
нарушение по чл.5 ал.8 ЗПК.
Санкционираното юридическо лице - „***“ ЕАД-СОФИЯ, ЕИК:
*** /„ДРУЖЕСТВОТО“/ обжалва Наказателното постановление /НП/ като
счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила: не са налице надлежни доказателства
за компетентността на актосъставителя; АУАН е съставен в присъствие на
един, вместо – на двама свидетели; в АУАН/НП е налице неяснота във връзка с
това дали е липсвала цялата информация по чл.5, ал.8 ЗПК - общите условия
и/или тарифите и/или реда, при които той предоставя потребителски кредити,
или е липсвала част от тази информация, съответно - коя част. Наред с това,
жалбоподателят оспорва извода за извършено нарушение по чл.5 ал.8 ЗПК
като изтъква, че в магазин „**“ в гр. ПЛЕВЕН няма офис на ДРУЖЕСТВОТО,
а „работно място“ на служител на същото; в този смисъл счита, че не е
налице „помещение за обслужване на клиенти“ на ДРУЖЕСТВОТО по
смисъла на чл.5 ал.8 ЗПК и че организацията на работата на служителя, както
1
и организацията на работното му място зависят изцяло от организацията на
магазин „**“, с които ДРУЖЕСТВОТО следва да се съобразява. Дори в
случай, че се приеме, че всъщност е налице „помещение за обслужване на
клиенти“, счита, че нарушение като твърдяното не е извършено, тъй като
изискванията на чл.5 ал.8 ЗПК, са били надлежно изпълнени, като отново
акцентира върху това, че се касае за търговски обект на друг търговец, чиито
изисквания ДРУЖЕСТВОТО следва да се съобразява. От друга страна счита,
че при условията на евентуалност, случаят би следвало да се разглежда като
„маловажен“, тъй като не са настъпили вредни последици, касае се за
нарушение, извършено за първи път и не са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства. На тази основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно
и неправилно, а при условията на евентуалност – НП да бъде отменено поР.
„маловажност“ на случая; отправя и искане за присъждане на сторени в хода
на производството разноски за адвокатски хонорар.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от упълномощен защитник, който поддържа изложените в
жалбата съображения. Депозира и писмено становище, в което преповтаря
същите съображения и допълва, че от разпита на свидетелите по делото се
установява, че се касае за малко по размерите си работно място и
невъзможност т.нар. „ОБЩИ УСЛОВИЯ“ да бъдат разлепени в търговския
обект, който така или иначе се стопанисва от друг търговец. Счита
показанията, депозирани от свидетелите Н. и Б. за неубедителни и
противоречиви, за разлика от тези, дадени от св.*** и извежда, че
нарушението по чл.5 ал.8 ЗПК не само не е доказано по несъмнен начин, но и
са събрани убедителни доказателства /показания на св.***/, че законовите
изисквания са спазени - винаги, когато клиент поиска „общите условия“, те му
биват предоставени, както и че при проверката на 12.04.2024 г. не са били
поискани „общи условия“, а единствено погасителен план. Пледира за отмяна
на НП като незаконосъобразно и неправилно, а при условията на евентуалност
– НП да бъде отменено поР. „маловажност“ на случая; отправя и искане за
присъждане на сторени в хода на производството разноски за адвокатски
хонорар в размер на 960 лв., както и 50 лв. – разходи за гориво, във връзка с
явяване в съдебното заседание по делото.
За ответната страна – ДИРЕКТОР на РД за ОБЛАСТИТЕ
ГАБРОВО, ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУСЕ, ЛОВЕЧ И ПЛЕВЕН към ГД
„КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ – представител не се явява. Депозирано е писмено
становище по неоснователността на подадената жалба, с отправено бланкетно
възражение за прекомерност на евентуално претендиран адвокатски хонорар,
както и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лева.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поР. което се явява допустима. След като щателно
обсъди събраните по делото доказателствени материали - поотделно и в
2
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
005937/21.05.2024г. от страна на С. Н. Н. - главен инспектор при КЗП -
ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля И. А. Б. и упълномощен представител
на ДРУЖЕСТВОТО /л.43 от делото/. Съставен е срещу „***“ ЕАД-СОФИЯ,
във връзка с констатациите от извършена проверка /Констативен протокол №
К-2739071/12.04.2024 г./ на 12.04.2024 г. в офис за кредити в магазин „**“,
находящ се в гр. ПЛЕВЕН, пл. „***“ №1, като проверката е извършена във
връзка с постъпила жалба с вх.№ Р-03-473/25.03.2024 г. Изяснено е, че в
посочения търговски обект се предоставят стокови кредити по смисъла на
ЗПК, но на видно място в помещението за обслужване на клиенти, няма
поставена достъпна информация в писмена форма, относно общите условия,
тарифите и реда, при които кредиторът предоставя потребителски кредити. В
тази връзка е направен извода, че на 12.04.2024 г., в офис за кредити в магазин
„**“, гр. ПЛЕВЕН, пл. „***“ № 1, е извършено нарушение по чл.5 ал.8 ЗПК.
При съставяне на АУАН, не били направени възражения. Такива постъпили по
реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, като били изложени съображения, по
същество идентични с тези в жалбата, предмет на настоящото съдебно
производство.
Описаната по – горе фактическа обстановка и правна
квалификация били възприети изцяло от административнонаказващия орган, а
направените възражения били преценени като неоснователни. На тази основа,
издал обжалваното Наказателно постановление, с което на „***“ ЕАД-
СОФИЯ, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три
хиляди/ лева, на основание чл.45 ал.1 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, за извършено нарушение по чл.5 ал.8 ЗПК.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от
компетентни лица /л.141 - 142 от делото/. Не могат да бъдат споделени
възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на
процесуални правила. Не отговаря на истината, че не са представени
надлежни доказателства за компетентността на актосъставителя – напротив,
същата се установява посредством нарочна Заповед на Председателя на КЗП
/л.141 от делото/. Наред с това, не отговаря на истината твърдението, че в
АУАН/НП е налице неяснота във връзка с това дали е липсвала цялата
информация по чл.5, ал.8 ЗПК - общите условия и/или тарифите и/или реда,
при които той предоставя потребителски кредити, или е липсвала част от тази
информация, съответно - коя част. За всеки, който внимателно би се запознал
със съдържанието на съставения АУАН и обжалваното НП, би било очевидно,
че се посочва, че „На видно място в помещението за обслужване на клиенти
няма поставена достъпна информация в писмена форма относно общите
условия, тарифите и реда, при които кредиторът предоставя
потребителски кредити.“. Неправилно е и виждането на жалбоподателя, че е
3
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като АУАН е
съставен в присъствие на един, вместо – на двама свидетели. Законът – и по-
конкретно, разпоредбите на чл.40 ал.1 – 5 ЗАНН, не поставят изискване за
точен брой свидетели по съставяне на АУАН, освен в хипотезата на чл.40 ал.3
ЗАНН, която обаче в случая, очевидно не е налице, тъй като свидетелят И. А.
Б. е бил свидетел именно по установяване на административното нарушение.
Служебната проверка за законосъобразност на
административнонаказателното производство не разкрива и други пороци при
неговото провеждане, поР. което Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление, се явява формално законосъобразно. Във връзка с неговата
правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на
свидетелите С. Н. Н., И. А. Б., *** Г.А ***, както и писмени доказателства
/л.106 – 109 от делото/. В действителност, естеството на фактите и
обстоятелствата, изложени в АУАН/НП е такова, че от изключително значение
за разкриване на обективната истина са гласните доказателствени средства,
които в случая, се поделят условно на две групи. От една страна, свидетелите
Н. и Б., в качеството на служители на КЗП, потвърждават изцяло изложеното в
обстоятелствената част на АУАН/НП, в т.ч. – че в търговския обект не е имало
поставена на видно място, достъпна информация в писмена форма, относно
общите условия, тарифите и реда, при които кредиторът предоставя
потребителски кредити /за краткост, надолу – „ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ“/.
Свидетелката Н. сочи, че е поискала от служителя на ДРУЖЕСТВОТО –
св.*** ***, да й предостави ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ, но това не е било сторено.
От друга страна, според показанията на свидетелката *** *** – служител на
ДРУЖЕСТВОТО, в чието присъствие била извършена процесната проверка от
свидетелите Н. И Б., довела до съставяне на АУАН твърди, че в
действителност, ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ са били поставени в папка-джоб на
бюрото, на което *** изпълнявала трудовите си задължения. Свидетелката
отбелязва, наред с това, че работното й място представлява малко по размер
бюро, в търговски обект, стопанисван от страна на друг търговец /магазин
„**“ в гр.ПЛЕВЕН, ПЛ. „***“№1/. Подчертава, че няма право, а и не
разполага с място за разлепване на ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ, които са обемисти
по своя характер. ПоР. това, сочи свидетелката, „…имаме изпринтени общите
условия, прибрани са в джобче отгоре на бюрото, под самите А4-ки сме ги
сложили и ако клиент желае да види какви са условията - имаме го черно на
бяло.“. Свидетелката първоначално посочва, че й е бил искан само
погасителен план, преди свидетелите Н. и Б. да се легитимират като
служители на КЗП, а впоследствие, двукратно, на изрично поставени въпроси
заявява, че няма спомен дали от страна на проверяващите, са й били поискани,
т.нар.ОБЩИ УСЛОВИЯ. Същевременно посочва, че макар ОБЩИТЕ
УСЛОВИЯ да са били поставени „…в джобче отдолу, под самата А4-ка.
Реално не са сложени едно до друго, а са сложени в джоб, под тях.“, но пък
са били видими за потенциалните потребители, „… защото са отпред на
самото бюро“. Свидетелките Н. и *** бяха поставени в очна ставка, предвид
4
наличието на съществени противоречия между техните показания и по-
конкретно – във връзка с това дали са били поискани ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ
при процесната проверка, както и дали са били поставени на видно място.
Съдът намира, че това съдебно-следствено действие до определена степен
способства за отстраняване на споменатите съществени противоречия:
„СЪДЪТ - Преди малко чухте какво каза свидетелката - че имало
разпечатани в папка-джоб, сложени, по нейно мнение на видно място, на
бюрото, общите условия. Това вярно ли е или не е вярно?
СВИДЕТЕЛКАТА Н. - Не, и ще поясня. Имат рекламното, което
казва тя - А4 на „***“, че предоставят кредити, но то мисля, че беше
ламинирано в пластмаса, като рекламна табелка. Общи условия нямаше там
и аз съм попитала къде са поставени на видно и достъпно място за клиента
общите условия - нямаше такива. Не е казала „няма да ви ги дам“, не е
отказвала, но няма такива поставени на видно място в момента на
проверката. След това, ако са разпечатали и сложили, към момента - може
и да има.
СЪДЪТ - Вярно ли е това, което свидетелката каза?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Да, ние ги имаме изпринтени, просто в
момента на проверката не са били отгоре на бюрото, но ги имаме
изпринтени.“
Видно е, че в хода на очната ставка, св.*** по същество се отрече
от твърденията си, че при процесната проверка, ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ са се
намирали на работното й бюро, поставени в папка-джоб. В тази насока обаче
са и показанията на св.Б., който посочва, че „Обикновено тези тарифи се
слагат на видно място - на стена да кажем. Ако няма възможност, както в
случая беше малко мястото - се слага на самото бюро, в папка.“, като по-
нататък свидетелят уточнява, че ОБЩИ УСЛОВИЯ в случая не са били налице
нито по единия, нито – по другия описан от негова страна, начин и че „…ние
обикновено, ако ги има - си ги снимаме с телефона, за да ги имаме.“. Следва
обаче да бъде отбелязано, че показанията на св.***, като цяло се явяват
неубедителни – основно място в тях заемат пояснения във връзка с това колко
малко е работното й място и как няма обективна възможност ОБЩИТЕ
УСЛОВИЯ да бъдат разлепени, но пък са налице разпечатани – а както сама
свидетелката заяви в хода на очната ставка, дори не са били на разположение
на самото бюро, в хода на процесната проверка. Наред с това, свидетелката е
трудово ангажирана към ДРУЖЕСТВОТО, т.е. същата е в положение на
зависимост от жалбоподателя, а това обстоятелство поставя под сериозен
въпрос доколко би могла да е обективна и да изложи добросъвестно
фактологията такава, каквато в действителност е била, при процесната
проверка. Напротив, свидетелите Н. и Б., въпреки трудовата им ангажираност
към КЗП, не само не оставят съмнение в добросъвестността на техните
показания, но и със сигурност не се намират в положение на зависимост,
аналогично на св.***; по-същественото в случая обаче е това, че показанията
5
на тези двама свидетели като цяло се ползват с убедителност и липсват
основания да се приеме, че са по какъвто и да било начин тенденциозни или че
изкривяват действителното фактическо положение. Съдът не приема
навежданите от жалбоподателя твърдения за неубедителност и
противоречивост на показанията на св.Н. и Б., отправени в депозираната по
делото писмена защита. Внимателното запознаване с техните показания
разкрива, че се касае за добросъвестно заявена липса на спомен по определени
факти и обстоятелства – което впрочем, е напълно разбираемо, предвид
изминалия период от време и естеството на упражняваната от двамата
свидетели контролна дейност. Отделно от това, както вече беше изтъкнато,
свидетелите Н. и Б. са категорични, че ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ на
ДРУЖЕСТВОТО не са били нито разлепени, нито – налице по някакъв видим
начин, щото да са на разположение на потребителя, при необходимост от
запознаване с тях. Следва да бъде подчертано, че в подкрепа на показанията на
тези двама свидетели е и Констативен протокол № К-2739071/12.04.2024 г., в
който, наред с другото е отбелязано, че в хода на проверката, при запитване за
закупуване на определен вид мобилен телефон е предоставена единствено
устна информация за стойността на договора, а след поискване от страна на
проверяващите на писмена информация, е представен единствено погасителен
план в два варианта /л.108 – 109 от делото/ - но не и ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ.
Ето защо Съдът намира, че показанията на свидетелите С. Н. и И.
Б. са добросъвестно дадени, последователни и достоверни – и им отдава вяра;
напротив, преценява като неубедителни показанията на св.*** *** – и не ги
кредитира. Както беше отбелязано, показанията на св.Н. и св.Б. са изцяло в
подкрепа на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, а в нейна
подкрепа са и представените по делото писмени доказателства и по-конкретно
– Констативен протокол № К-2739071/12.04.2024 г. От тези доказателствени
източници се установява по убедителен начин изложената в АУАН/НП
фактическа обстановка, Съдът приема същата за доказана по убедителен
начин - и няма да я преповтаря.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.5 ал.8 ЗПК,
„Кредиторът е длъжен да постави на видно място в помещенията за
обслужване на клиенти на разположение на интересуващите се лица
достъпна информация в писмена форма относно общите условия, тарифите
и реда, при които той предоставя потребителски кредити.“. Видно е, че се
касае за задължение на кредитора, което е въведено с императивна правна
разпоредба и което задължение, при приетите по-горе условия на време,
място, обстановка, ДРУЖЕСТВОТО не е изпълнило. Съдът не приема за
основателни съображенията на жалбоподателя по съществото на правния
спор. От гледна точка на цитираната по-горе правна разпоредба, ирелевантно
е по какъв начин търговецът е организирал своята дейност – дали се касае за
„работно място“, „помещение за обслужване на клиенти“ или друго. Прочее,
поставя се въпроса - ако в случая не е налице знак за равенство между
понятията работно място“ и „помещение за обслужване на клиенти“, дали
6
това би могло да дерогира задължението по чл.5 ал.8 ЗПК. Въпросът, разбира
се, е риторичен, а отговорът му - самоочевиден. Предлаганото от
жалбоподателя тълкуване на понятията „работно място“ и „помещение за
обслужване на клиенти“, със сигурност отговаря на собствения му
икономически интерес, но не и на точния смисъл на Закона. Тук следва да
бъде напомнено, че съобразно чл.2 ЗПК, „Целта на закона е да осигури
защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на
отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит.“. Поставя се и този риторичен въпрос – къде в случая
е отговорното поведение от страна на кредитора, щом ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ
не са поставени на видно място? В този ред на мисли, напълно ирелевантно е
не само в какви организационни условия ДРУЖЕСТВОТО осъществява
своята дейност по ЗПК - чужд търговски обект, малко по размер бюро и
др.подобни, върху които твърде интензивно се акцентира както в
некредитираните показания на св.***, така и от страна на самия жалбоподател
в неговите доводи. Законодателят не се интересува от това къде и как се
упражнява дейност по ЗПК, но пък въвежда определени императивни
изисквания във връзка с тази дейност – и едно такова изискване е предвидено
именно в чл.5 ал.8 ЗПК. Без значение е дали т.нар. ОБЩИ УСЛОВИЯ могат да
се разлепят или не, както е без значение и дали са разпечатани, но пък не са
видими за потребителя – потенциален кредитоискател. Точният смисъл на
„длъжен да постави на видно място“, се свежда, от една страна, до
задължение за „поставяне“ – т.е. разположение в пространството, а „на видно
място“ – до такова място, което обективно, без особени усилия е видимо за
потребителя, т.е. ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ следва да бъдат разположени така в
пространството, където се предлагат услуги по ЗПК, щото за потребителя да е
обективно възможно, без да влага нарочни усилия, да е в състояние да
възприеме тяхното съдържание, т.е. да се информира надлежно в какви
договорни отношения предстои евентуално да се обвърже. Отново следва да
бъде напомнена горецитираната разпоредба на чл.2 ЗПК и следва да бъде
специално подчертано, че потребителят не следва да бъде поставян в
положение на неведение относно ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ, нито – да бъде своего
рода задължаван, да отправя нарочни искания, прошения или молби до
бъдещия си кредитор, за да се снабди със същите ОБЩИ УСЛОВИЯ: същите
следва да бъдат поставени на видно място и е изцяло проблем на кредитора по
какъв начин ще организира работите си, щото да изпълни това законово
изискване. Ето защо Съдът приема, че при процесния случай, това не е
сторено от страна на ДРУЖЕСТВОТО - и нарушението по чл.5 ал.8 ЗПК, се
явява доказано по несъмнен начин.
В съответствие с изложените дотук фактически и правни доводи,
Съдът намира, че правилно, административнонаказващият орган е пристъпил
към налагане на имуществена санкция на основание чл.45 ал.1 от Закона за
потребителския кредит - в размер от 3000 до 8000 лв. Предвид
7
обстоятелството, че се касае за нарушение, което е извършено за първи път,
правилно нейният размер е определен в самия минимум – 3000 лева. Случаят
не е „маловажен“, тъй като обществената му опасност е типична за нарушение
по чл.5 ал.8 ЗПК. Неоснователно се твърди, че в случая не са възникнали и не
са доказани вреди – касае се за формално по своя характер административно
нарушение, т.е. липсата на вреди, така или иначе не съставлява аргумент по
посока „маловажност“ на случая. От друга страна, липсата на отегчаващи
обстоятелства, не е в състояние да обуслови извод, че обществената опасност
на случая е по-ниска в сравнение с обичайния случай на нарушение по чл.5
ал.8 ЗПК.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поР. което – следва да бъде
потвърдено. При този изход на административнонаказателното производство
и в съответствие с отправено искане от страна на административнонаказващия
орган, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че предложения размер – 150 лева – не съответства на неголямата
фактическата и правна сложност на случая; напротив, съответно на същите се
явява възнаграждение в размер на 100 лева, още повече, че в хода на
съдебното заседание, административнонаказващият орган не е бил
представляван от юрисконсулт. Ето защо и на основание чл.63д ал.5 вр.ал.4
ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143 ал.3 АПК следва да бъде осъдено „***“ ЕАД-
СОФИЯ, ЕИК: *** да заплати на РД за ОБЛАСТИТЕ ГАБРОВО, ВЕЛИКО
ТЪРНОВО, РУСЕ, ЛОВЕЧ И ПЛЕВЕН към ГД „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ паричната сума в размер на
100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД
№1272/2024г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр. ал.2 т.5 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р –
005937/14.06.2024 г. на ДИРЕКТОР на РД за ОБЛАСТИТЕ ГАБРОВО,
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУСЕ, ЛОВЕЧ И ПЛЕВЕН към ГД „КОНТРОЛ НА
ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, с което на
„***“ ЕАД-СОФИЯ, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на
3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.45 ал.1 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, за извършено нарушение по чл.5 ал.8 ЗПК.
На основание чл.63д ал.5 вр.ал.4 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143
ал.3 АПК ОСЪЖДА „***“ ЕАД-СОФИЯ, ЕИК: *** да заплати на РД за
ОБЛАСТИТЕ ГАБРОВО, ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУСЕ, ЛОВЕЧ И ПЛЕВЕН
към ГД „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ паричната сума в размер на 100 лв. /сто лева/,
8
представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД №1272/2024г. по
описа на РС-ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9