Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 03.01.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20-
ти състав, в публичното заседание на тридесет и първи октомври две
хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Е. К., като разгледа гр.д. № 2081/2014г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно активно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./.
Ищците Н.И.А., С.А.А. и И. А. А. твърдят,
че при пътно транспортно произшествие настъпило на 28.02.2011г. в Р.Полша, в
района на гр. Т., ул. Б. е причинена смъртта на А.А. А., дъщеря на първия ищец
и майка на останалите двама. Твърдят, че произшествието е настъпило в следствие
противоправното поведение на Л.В., като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“,
с рег. № *******,
който към този момент е бил застрахован по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника „А.П.” АД. Поддържат, че от деликта са претърпели неимуществени
вреди, изпаднали в силен шок, изживяли стрес, като и до настоящия момент
изпитват непреодолима мъка и страдания от загубата на своята родственица. Считат,
че справедливият размер на дължимото им се застрахователно обезщетение за претърпените
от тях неимуществени вреди възлиза на сумата в размер на по 195 583лева на
всеки един от тях. Претендират и лихва за забава от датата на деликта- 28.02.2011г. до окончателното плащане, както и разноски.
Ответникът „А.П.” АД оспорва исковете.
Оспорва наличието на виновно противоправно поведение на посочения от ищеца
делинквент, евентуално прави възражение за съпричиняване. Оспорва и размера на
иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД
следва да се определи от съда по справедливост.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си за съпричиняване, като докаже наличието на противоправно
поведението на загиналия в причинна връзка, с което е настъпил вредоносният резултат.
С решение на Районна прокуратура в гр. Т.
по преписка SRSD-698/11
е прекратено разследването на пътно- транспортно произшествие, настъпило на
28.02.2011г. в гр. Т., на ул. Бескидска, при което е починала от получените
травматични наранявания А. А., като в мотивите на този акт е прието, че причина
за настъпване на произшествието е неправилното поведение на пешеходката А. А.,
която е излязла внезапно на платното, точно пред движещия се в лявата лента за
движение в посока гр. Т. лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, управляван от Л.В..
Относно механизма на настъпване на
произшествието в настоящия процес са събрани като писмени доказателства
изготвените в хода на наказателното производство докладна записка, протоколи за
оглед на пътно- транспортно произшествие и на участвалото в него МПС, гласни
доказателства чрез показанията на свидетелката Катя И., както и изготвените въз
основа на тях съдебно- медицинска и авто- техническа експертиза.
Според показанията на свидетелката И. тя
е сестра на починалата А. А., като по време на инцидента те били заедно.
Свидетелката сочи, че произшествието станало край гр. Т., в Р. Полша. Имали
уговорка да ги вземат за работа във Варшава и чакали на пътя да ги вземе бус,
като едната застанала от едната страна на платното, а другата- от другата
страна, тъй като не знаели от къде ще дойдат да ги вземат. Край пътя имало
банкет, а там където двете стояли и на двете места имало отбивки на пътя.
Платната за противоположно движение били разделени на това място само със
затревена площ, без мантинела. Свидетелката сочи, че с доста висока скорост
покрай сестра й преминала кола много близо до нея, закачила я с броня и я вдигнала
във въздуха и се ударила в стъклото на колата. Свидетелката сочи, че чула голям
шум и първо удара, а после спирачките на автомобила, който спрял много трудно.
След удара сестра й починала на място, като била паднала в тревата.
Свидетелката сочи, че по време на удара сестра й стояла странично на пътното
платно и не е пресичала.
Според заключението на съдебно-
медицинската експертиза в отговора на въпрос № 3 от анализа на аутопсията на
трупа на починалата А. А. травматични увреждания, тяхната локализация и
размери, категорично същата към момента на ПТП е пресичала пътната лента от
дясно на ляво. Първоначалният контакт е осъществен между левия крак на
пешеходката, който към този момент е бил упорен и предна дясна част на купето
на автомобила, след което тялото е политнало към предния капак на автомобила,
като главата се е ударила в десния горен ъгъл на предното панорамно стъкло,
след което е последвала реакция на водача, който е извил волана на ляво. Вещото
лице сочи, че ударът е настъпил в лявата лента на пътното платно.
Според заключението на авто-
техническата експертиза, мястото на произшествието представлява път с две
еднопосочни пътни платна разделен по цялата дължина от затревена лента, като от
двете страни на мястото на произшествието има горски просеки. Пътят е част от
европейски път Е75, който представлява продължение на ул. Б.. Според
заключението на база оставените ясни спирачни следи може да се направи извод,
че максималната скорост на движение на лекия автомобил в момента преди да се
предприеме спиране е била 67км.ч.. На
мястото на произшествието пътят е праволинеен с по две ленти за движение във
всяка посока и междинна затревена ивица с широчина 4,5м.. Произшествието е
станало непосредствено след кръстовище, на което автомобилите от напречния път
имат право да завиват на дясно. В зоната на кръстовището, мантинелите на
средната разделителна линия са умишлено прекъснати, като водачът на автомобила
е имал възможност да наблюдава мястото от разстояние над 300м. Според заключението
на вещото лице, в това число и отговорите му в о.с.з. проведено на
30.05.2015г., от уврежданията по автомобила и характера на уврежданията по
тялото на починалата в заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза,
се прави категоричният извод, че ударът е бил челен, с дясна предна част на
автомобила, в лявата лента на платното за движение, като движението на
пешеходката към момента на удара е било бавно, а може и статично, като преди
удара водачът е предприел маневра за заобикаляне от ляво, а в момента на удара
е предприел спиране. Според заключението при движение на водача с установената
скорост от 67 км.ч. и бавен ход на пешеходеца водачът е имал възможност да
предотврати удара.
Налице е противоречие между показанията
на свидетелката И. и изводите на вещите лица изготвили авто- техническата и
съдебно- медицински експертизи в частта относно мястото на настъпване на удара
и поведението на пешеходката А. А.. В тази част съдът кредитира заключението на
експертизите, тъй като същите представляват научен извод направен при обективно
приложение на научни методи на база констатациите на органите на полицията при
огледа на местопроизшествието, съответно на медицинските органи при извършената
аутопсия. Свидетелката И. е заинтересована от изхода на делото в полза на
ищците, тъй като е дъщеря на първия ищец и леля на другите двама. Показанията
на свидетелката в частта, че сестра й в момента на удара е била отстрани на
пътното платно и не се е движела не се подкрепят от останалия доказателствен
материал, поради което в тази част съдът не ги кредитира.
Според показанията на разпитания по
делото по реда на регламент № 1206/2001г. Ш.К. той не е бил свидетел на
произшествието, а е пристигнал след това, като свидетелят сочи, че произшествието
се е случило в пиков час, при който движението в посоката, в която се е случило
е било голямо.
Установява се от съдържанието на
приложимото полско материално правно относно поведението на участниците в
движението по пътищата, че според нормата на чл. 13 от полския Закон за
движение по пътищата, пешеходецът преминавайки през платното е длъжен да запази
особена предпазливост, като преминава през пешеходна пътека, а при липса на
такава, да преминава само при условие, че няма да предизвика заплаха за безопасността
на движението или затруднение на движението на превозните средства. Посочено е,
че при пресичане извън пешеходна пътека или в място, което е на разстояние по-
малко от 100м. между пешеходната пътека и кръстовище, пешеходецът е длъжен да
отстъпи първенство на превозните средства и да върви по най- краткия път до
противоположния ръб.
Според чл. 19 от полския Закон за
движение по пътищата водачът на превозно средство е задължен да пътува със
скорост осигуряваща владеене на превозното средство , като се имат предвид
условията, при които движението се осъществява и по точно релеф на терена,
състояние и видимост на пътя, състоянието и товара на превозното средство,
атмосферните влияния и натовареността на движението. В чл. 20 е уредена
допустимата максимална скорост, като в буква „в“ е предвидено, че на път с две
платна с поне две ленти, за всяка посока допустимата максимална скорост е
100км.ч.. В чл. 3 от полския ЗДвП е предвидено, че участниците в движението по
пътищата са длъжни да избягват всяко действие, което би могло да предизвика
заплаха за безопасността на пътното движение и да изложи някого на вреда.
Предвид събраните по делото
доказателства- писмени, гласни доказателства и приетите експертизи, съдът
намира, че причина за настъпване на произшествието е както противоправното
поведение на Л.В., като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, който е нарушил
правилото на чл. 19 и чл. 3 от полския ЗДвП, така и поведението на пешеходката А.
А., която е нарушил правилото на чл. 13, ал.3 от полския ЗДвП.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може
да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение
№ 206 от
12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009
г., II т. о., ТК, решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012
г. на ВКС, II т. о., решение
№ 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие.
В настоящия случай се
установява, че пешеходната е предприела пресичане на път от европейската пътна
мрежа, по който движението на моторни превозни средство е било натоварено и с
висока скорост, при допустима максимална скорост от 100км.ч.. В участъка е
имало добра видимост, както за
автомобилистите, така и за пресичащите пешеходци. Съдът приема, че пешеходката
е предприела пресичане със спокоен ход, като не е събразила скоростта на
движение на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ******* и с това си поведение
е нарушила забраната с поведението си да не предизвиква заплаха за
безопасността на движението. От своя страна водачът на лекия автомобил не е съобразил
поведението си с видимата за него пешеходка на пътното платно и не е предприел
своевременна маневра за намаляване на скоростта и спиране. Произшествието е
станало на място, на което преминаването на пешеходци е предвидима възможност, предвид наличното в непосредствена близост на кръстовище,
от страната по посока на движение на водача на лекия автомобил, просеки, както
и наличието на прекъсване на мантинелата разделяща пътните платна.
Не е спорно между страните,
че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на
гражданската отговорност на делинквента, водач на лекия автомобил.
Установява се от събраните
по делото актове за раждане, че ищцата Н.А. е майка на починалата А. А., а
ищците С.А. и И.А. нейни деца.
Предвид изложеното съдът
намира, че са налице основания за уважаване на преките искове.
Според показанията на свидетелката И.,
която е сестра на починалата, А. се грижела за децата, тъй като те нямат баща.
Работела като баничарка, като това било единственото й излизане да работи извън
Р. България. Свидетелката сочи, че с майка си А. била много близка, тъй като тя
й помагала за отглеждането на децата. Смъртта на А. се отразила тежко на
ищците. Майка й се разболяла, вдигнала кръвно от притеснение. Големият син се
затворил в себе си. Малкият син получил пристъп на астма, като и до настоящия
момент очаква майка му да се върне. Свидетелката сочи, че за децата се грижи баба
им Н.А. и всички те заедно със свидетелката живеят в едно домакинство.
От изготвения по делото социален доклад
се установява, че детето С.А. страда от астма и конски варусни ходила и във
връзка с последните е необходимо извършване на оперативно лечение.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от ищцата Н.А. неимуществени вреди от смъртта на дъщеря
й А. А. е сумата от 120
000лв.. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че се касае за
загуба на дете, с което ищцата е живеела в едно домакинство и заедно са
отглеждали децата на починалата, обстоятелства които предполагат изключителна
близост между дъщеря и майка. Също така съдът отчита обстоятелството, че се
касае за загуба на дете в активна възраст- към датата на смъртта си А. е била
на 34 години. Загубата на дете е тежка и непреодолима за всеки родител, като в
случая това се е отразило тежко на емоционалното и здравословно състояние на
ищцата. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа
конюктура в страната към датата на настъпване на произшествието, както и
лимитите предвидени за застраховка „Гражданска отговорност“ в чл. 9 на Директива 2009/103/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно
застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни
средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от ищеца И.А.А. неимуществени вреди от смъртта на майка
му А. А. е сумата от 180
000лв.. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че се касае за
загуба на майка от дете, което към датата на деликта е било на 12 години, както
и че това дете, видно от удостоверението му за раждане, а и от събраните по
делото гласни доказателства няма друг родител, който да полага грижи за него.
Съдът отчита обстоятелството, че загубата на родител е тежка и непреодолима,
като същата оставя сериозни неблагоприятни последици за психиката и социалното
развитие на детето. И. е загубил единствения си родител в ниска възраст, когато
децата все още са зависими от родителите си, нужна им е физическа грижа, помощ
в социален план, топлота и т.н.. Тази загуба е с непоправими последици.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от ищеца С.А.А. неимуществени вреди от смъртта на
майка му А. А. е сумата от 180
000лв.. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че се касае за
загуба на майка от дете, което към датата на деликта е било на 4 години, както
и че това дете, видно от удостоверението му за раждане, а и от събраните по
делото гласни доказателства няма друг родител, който да полага грижи за него. Установява
се от показанията на свидетелката И., че той още очаква майка си да се прибере,
както и се установява, че има проблеми със здравето, които изискват по голяма
грижа. Съдът отчита обстоятелството, че загубата на родител е тежка и
непреодолима, като същата оставя сериозни неблагоприятни последици за психиката
и социалното развитие на детето. С. е загубил единствения си родител в много ниска
възраст, когато децата са изключително зависими от родителите си- изграждат се
основите на възпитанието, поставят се основни знания, изгражда се светоусещането,
децата са зависими физически от родителите си- нужна им е грижа за здравето,
топлота, усещане за спокоен дом и сигурност. Загубата на майката и единствен
родител от С. в тази ниска възраст е с изключителни вреди последици за него,
което предполага определяне на обезщетение във висок размер.
Така определените обезщетения следва да
бъдат намалени с оглед приноса на пешеходката А. А., който съдът намира, че следва
да определи в размер на 1/5. До този извод относно степента на приноса съдът
достигна като отчита тежестта на нарушението на правилата за движение по
пътищата от всеки от двамата причинители на резултата, като в тази връзка с по-
голяма тежест се характеризира нарушението на водача на моторното превозно
средство. В тази връзка следва да се отбележи, че управляването на МПС
представлява дейност, която по естеството си съдържа повишена обществена
опасност и несъобразяването на правилата по осъществяването й е по- укоримо,
както и конкретно обстоятелството, че водачът е имал достатъчна възможност да
реагира и да предотврати настъпването на този тежък резултат. Пресичането на
пешеходката не е било забранено, напротив тя е избрало подходящото за това място с оглед на пътния участък,
пресичала е бавно, като противоправността на поведението й се изразява
единствено в неправилната преценка относно отдалечеността и скоростта на
движение на идващия лек автомобил „Фолксваген“ .
Предвид изложеното предявеният от Н.А.
иск следва да бъде уважен за сумата от 96 000лева, а за горницата до пълния
предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.
Предявеният от И.А.А. иск следва да бъде
уважен за сумата от 144
000лева, а за горницата до пълния предявен размер искът следва да бъде
отхвърлен.
Предявеният от С.А.А. иск следва да бъде
уважен за сумата от 144
000лева, а за горницата до пълния предявен размер искът следва да бъде
отхвърлен.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава от датата на деликта /при неимуществените вреди/,
т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент – аргумент
от чл. 223, ал. 2 КЗ /от деня на уведомлението застрахователят отговаря само за
лихвите, които следва да възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил
увреденото лице вместо застрахователя/. Ето защо следва да бъде присъдена и
лихва за забава върху обезщетенията от датата на деликта- 28.02.2011г. до
плащане на обезщетенията.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати адвокатско дружество „Я., П.И С.“, БУЛСТАТ: ******** на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38,
ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение с оглед претендирания в списък по чл.
80 от ГПК размер /доколкото е по- малък от минимално предвидения и с оглед
диспозитивното начало/ съразмерно с уважената част от исковете предявени от тримата
ищци общо в размер на 12519,34 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 15360,00лева и 138,21лева- разноски за депозити за вещи лица.
Възражението за прекомерност на уговореното между
ответника и процесуалния му представител адвокатско възнаграждение е
неоснователно. Същото е уговорено общо в размер на 9271,26евро, възлизащи на 18
133лева, разделено на 3 по исковете на всеки един от ищците- в размер на
6044,33лева по иска предявен от всеки един от ищците. Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК преценката за
прекомерност на адвокатското възнаграждение се прави на база фактическата и
правна сложност на делото, като съдът може да намали размера до минималния
размер на адвокатските възнаграждения предвиден в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2,
т.4 от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/ред към бр. 28/ 2014г. ДВ/ минималния размер на адвокатското възнаграждение в
случая е в размер на 6367,49лева, т.е. уговореното в случая възнаграждение по
всеки един от активно субективно съединените искове е под минималния размер и
не подлежи на намаляване.
Ищецът Н.А. следва да
бъде осъдена да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска в размер на 3077,52лева.
Ищеците И. Атанасов и С.А. следва да бъдат осъдени
да заплатят на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в
размер на по 1594,12лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „А.П.”
АД, с
адрес: *** ********, да заплати на Н.И.А.,
ЕГН: **********, на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 96 000лева представляваща обезщетение
за неимуществени вреди претърпените от А. от смъртта на дъщеря й А.А. А.,
настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 28.02.2011г.,
в Р.Полша, в района на гр. Т., на ул. Б., в резултат на противоправното
поведение на Л.В., като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, ведно със законната лихва
от 28.02.2011г. до окончателното плащане, както ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 195 583,00лева.
ОСЪЖДА „А.П.”
АД, с
адрес: *** ********, да заплати на И.А.А.,
ЕГН: **********, на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 144 000лева представляваща обезщетение
за неимуществени вреди претърпените от А. от смъртта на майка му А.А. А.,
настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
28.02.2011г., в Р.Полша, в района на гр. Т., на ул. Б., в резултат на
противоправното поведение на Л.В., като водач на лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с рег. № *******,
ведно със законната лихва от 28.02.2011г. до окончателното плащане, както ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 195 583,00лева.
ОСЪЖДА „А.П.”
АД, с
адрес: *** ********, да заплати на С.А.А.,
ЕГН: **********, действащ чрез своя настойник Н.И.А., ЕГН: **********, на
основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 144 000лева представляваща обезщетение за
неимуществени вреди претърпените от А. от смъртта на майка му А.А. А.,
настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
28.02.2011г., в Р.Полша, в района на гр. Т., на ул. Б., в резултат на
противоправното поведение на Л.В., като водач на лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с рег. № *******,
ведно със законната лихва от 28.02.2011г. до окончателното плащане, както ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 195 583,00лева.
ОСЪЖДА „А.П.”
АД, с
адрес: *** ********, да заплати на адвокатско дружество „Я., П.И С.“, БУЛСТАТ: ********
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение в размер на 12519,34 лева.
ОСЪЖДА „А.П.” АД, с адрес: *** ******** да заплати
по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер
на 15360,00лева- държавна такса и 138,21лева- разноски за депозити за вещи
лица.
ОСЪЖДА Н.И.А.,
ЕГН: ********** да заплати на „А.П.” АД, с адрес: *** ********, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 3077,52лева - разноски.
ОСЪЖДА И.А.А.,
ЕГН:
********** и С.А.А., ЕГН: **********,
да заплатят на „А.П.” АД, с адрес: *** ********, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на по 1594,12лева, всеки един от
тях.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: