Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 28.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на втори
септември две хиляди и дванадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №5251 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД от Н.Е.Д. срещу „Д.2.” ООД за осъждането на ответника да заплати на ищцата следните суми : сумата от 168 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 6 работни дни за 2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 25.05.2020г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава върху сумата в размер на 6.58 лева за периода 01.01.2020г. до датата на предявяване на иска 24.05.2020г. и сумата от 91.50 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3 работни дни за 2020г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 25.05.2020г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава върху сумата в размер на 2.21 лева за периода 24.02.2020г. до датата на предявяване на иска 24.05.2020г.
Ищцата твърди, че на 11.09.2019г.
сключила с ответника трудов договор, с който била назначена на длъжност
„Продавач консултант“ при работно време – 4 часа. Основното й месечно
възнаграждение било 310 лева с включен клас прослужено време 0.6% и право на
платен годишен отпуск 20 дни. След първия месец била преназначена на осем часа,
считано от 01.10.2019г. с основно трудово възнаграждение 560 лева. От
01.01.2020г. основното трудово възнаграждение било повишено на 610 лева. В
последната седмица на месец февруари 2020г. управителката на фирмата й
съобщила, че затваря пекарната, в която работела и я закрива, без да й даде
предизвестие както било по закон и по договор. Няколко дни по-късно била
извикана при счетоводителката, за да й заплати дължимите суми като отпуска и
обезщетение. Пари не й били дадени, защото отказала да подпише документи, че
няма претенции към фирмата, тъй като имала устна договорка да бъде съкратена по
члена, който се отнася за затваряне на обекта.
Месец след това след подаден сигнал от нейна страна до Инспекция по
труда си получила трудовата книжка по пощата. До този момент не била подписвала
документи за прекратяване на трудовите взаимоотношения и не й било изплатено
нищо. От вписаното в трудовата книжка установила че трудовото й правоотношение
било прекратено на основание чл.325,ал.1 КТ.
Твърди, че работодателят начислил, но не изплатил обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 3019г. и 2020г.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е депозирало отговор, в който е изразено
становище за неоснователност на иска.
Не се оспорва сключването на трудов
договор от 11.09.2019г., работното време и трудовото възнаграждение.
Твърди се, че на 21.02.2020г. на ищцата е
връчена Заповед №*/**.**.2020г. на основание чл.325,ал.1 КТ, с
която двете страни са прекратили трудовия договор по взаимно съгласие. Оспорват
се твърденията на ищцата по прекратяване на трудовото правоотношение. Оспорва
се твърдението, че не изплатено обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск. Твърди се, че след удържане на дължим ДОО сумата от 189.10 лева –
главница и 10.90 лева- лихви са преведени по наложен запор от ЧСИ Румяна
Тодорова, за което е представя платежно нареждане от 15.06.2020г. Сочи се, че в
края на месец януари 2020г. в дружеството е получено запорно съобщение с изх.№**/23.01.**.,с което е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата по ИД №**.
Твърди се, че претендираната сума за
главница и лихви е заплатена.
Въз основа на предтсвените
доказателства съдът прави следните фактически
и правни изводи:
По делото е
обявено за безспорно, а и от представения по делото Трудов договор №*/**.**.2019г. се
установява сключването между
страните на трудов договор от **.*.2019г. за длъжността „Продавач
консултант“ при работно време – 4 часа с
основното месечно възнаграждение 310 лева с включен клас прослужено
време 0.6% и право на платен годишен отпуск 20 дни; преназначаването на ищцата
на осем часа, считано от 01.10.2019г. с основно трудово възнаграждение 560
лева; че основното трудово възнаграждение след 01.01.2020г. на
ищцата е било в размер на 610 лева.
Правоотношенията
на страните са прекратени със Заповед №**/**.**.2020г.
Съобразно разпоредбата
на чл.224 КТ работникът има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж, което се изчислява по реда на чл.177 КТ към деня на прекратяване на
трудовото правоотношение. Ответното дружество не оспорва задължението си към ищцата за заплащане обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, но твърди, че същото е погасено чрез
плащане. По делото е представено платежно нареждане от 15.06.2020г. за плащане
на сумата от 200 лева по сметка на ЧСИ с рег.№717 –Румяна Тодорова. Съобразно
заключението на вещото лице по ССчЕ по ведомост на работодателя за 2019г. и
2020г. ищцата има неползван отпуск от 7 дни, а съобразно изчисленията на
експерта този отпуск е 8 дни, за които се полага обезщетение в размер на 201
лева респ. в размер на 244 лева. Вещото лице е посочило, че сумата за
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск не се включва в облагаемия
годишен доход, върху сумата не се начисляват осигуровки, не се правят
осигурителни вноски към НАП, върху сумата се начислява и удържа ДОД. По ведомост на работодателя от месец февруари
2020г. на ищцата е начислена нетна сума за получаване 535.91 лева, от която й е
изплатена 335.91 лева, а разликата е преведена по банков път по сметка на ЧСИ
Румяна Тодорова по ИД №** с платежно нареждане от
15.06.2020г. Съобразно изчисленията на вещото лице на ищцата е следвало да бъде
начислена нетна сума за получаване 547.61 лева, от която е изплатена 335.91 лева,
а от разликата от 238.69 лева е преведена сумата от 200 лева по сметка на ЧСИ и
сумата от 38.69 лева следва да бъде изплатена на ищцата като неполучено
възнаграждение за работна заплата.
Съобразно представените
доказателства съдът приема, че с изплащането на сумата от 335.91 лева
работодателят е погасил задължението си за заплащане на трудово възнаграждение
за месец февруари 2020г.
На ищцата се е полагал платен годишен отпуск
за 2019г. в размер на 6 работни дни и за 2020 г. в размер на 2 работни дни.
Обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск възлиза на 219.60 лева/
164.70 лева за 6 работно дни за 2019г. и 54.90 лева за 2 работни дни за 2020г./
след приспадане на дължимия ДОО от сумата 244 лева. Падежът на задължението е
към датата, на която е издадена заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение – 21.02.2020г. С превеждането на сумата от 200 лева на дата
15.06.2020г. по сметка на съдебния изпълнител по делото, по което ищцата е
длъжник работодателят е изпълнил частично задължението си като остава да дължи
сумата от 19.60 лева. Не се споделят съображенията на ищеца, че плащането на
съдебния изпълнител е незаконосъобразно и не е погасило задължението, тъй като
обезщетението по чл.224 ГПК било несеквестеруемо. Обезщетението не попада в
приложното поле на чл.446 ГПК.
С оглед на всичко
изложено основателна се явява претенцията на ищцата за заплащане на сумата от
19.60 лева, като същата следва да се отхвърли за разликата до 259.50 лева като
неоснователна.
По отношение на
претендираната лихва за забава :
Падежът на задължението
за заплащане на обезщетение по чл.224 КТ е датата на издаване на заповедта
21.02.2020г. Налице е частично плащане в хода на процеса от дата 15.06.2020г., което следва да бъде
зачетено и съобразено от съда, на основание чл. 235, ал.3 ГПК. Върху сумата от
164.70 лева за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 6 дни за
2019г. се дължи обезщетение за забава в размер на 4.07 лева за периода 21.02.2020г.
до датата на плащането 14.06.2020г., при съобразяване на разпоредбата на чл.6
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците, съгласно който в периода 13.03.2020г. -08.04.2020г. лихва за
забава не тече. Върху сумата от 35.30 лева, представляваща погасена чрез
плащане част от обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от 2 дни за 2019г. се дължи обезщетение за забава в
размер на 0.85 лева за периода 24.02.2020г.
до датата на плащането 14.06.2020г., при съобразяване на разпоредбата на чл.6
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците, съгласно който в периода 13.03.2020г. -08.04.2020г. лихва за
забава не тече.
Върху неизплатената и дължима сума от 19.06 лева се дължи обезщетение за
забава в размер на 0.37 лева, изчислена за периода 24.02.2020г. до датата на
предявяване на иска 27.05.2020г.при вече изложения принцип.
По
разноските :
Предвид, че с поведението си
ответното дружество е станало повод за образуване на делото и при съобразяване, че част от претенциите са
отхвърлени поради плащането в хода на процеса, съдът намира, че в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв.
На основание чл.78,ал.6 ГПК
ответното дружество следва да заплати следващата се държавна такса в размер на
100 лева и 150 лева за депозит за ССчЕ.
Воден от горното съд :
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Е.Д.,
ЕГН: ********** с адрес *** иск с правно основание чл.224,ал.1 КТ за осъждане
на „Д.2.“ООД, ЕИК :** със седалище и адрес на управление ***1 да
заплати сумата от 168 лева, представляваща обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 2019г., ведно
със законната лихва върху от датата на
депозиране на исковата молба в съда 28.05.2020г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Д.2.“ООД, ЕИК :**
със седалище и адрес на управление ***1 да
заплати на Н.Е.Д., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 4.07 /четири лева и седем ст./ лева, представляваща обезщетение за
забава в плащането на сумата от 164.70 лева – обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2019г., за периода 21.02.2020г. до 14.06.2020г., на основание
чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до 6.58 лева и за периода 01.01.2020г. до 20.02.2020г.
ОСЪЖДА „Д.2.“ООД, ЕИК :**
със седалище и адрес на управление ***1 да
заплати на Н.Е.Д., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 19.60 /деветнадесет лева и шестдесет ст./ лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на исковата молба 28.05.2020г. до
окончателното изплащане, сумата от 0.37 /тридесет
и седем ст./лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на сумата
от 19.60 лева за периода 24.02.2020г. до 27.05.2020г., както и сумата от 0.85 / осемдесет и пет ст./ лева, представляваща обезщетение за
забава в плащането на сумата от 35.30 лева за обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2020г., на основание
чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до 91.50 лева за главница и 2.21 лева за лихва.
ОСЪЖДА
„Д.2.“ООД, ЕИК :**
със седалище и адрес на управление ***1 да заплати на адвокат З.Д.
Паскалиев сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА „Д.2.“ООД, ЕИК :** със седалище и адрес на управление ***1 да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския районен
съд сумата от 250/двеста и петдесет/
лева, представляваща дължима държавна такса и депозит за СсчЕ, на основание
чл.78,ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: