Присъда по дело №1245/2021 на Районен съд - Варна
| Номер на акта: | 80 |
| Дата: | 11 април 2022 г. (в сила от 11 април 2022 г.) |
| Съдия: | Даниела Маринова Михайлова |
| Дело: | 20213110201245 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 25 март 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Варненския Районен Съд
ХХIII наказателен състав
Производството пред ВРС е образувано по депозирана частна тъжба от И. А. Р.
от гр.Варна против К. Г. Д. от гр.Варна за престъпление от частен характер,
наказуемо по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр. чл.147 ал.1 от НК , извършено на
неустановени дати през 2021г. и на 10.02.2021г. в гр.Варна.
В образуваното наказателно производство е приет за съвместно разглеждане и
предявеният от ч.тъжител против подсъдимият граждански иск за претърпени в
резултат на деянието му неимуществени вреди в размер на 2 000лв., като Р. бе
конституиран в качеството си на граждански ищец в процеса.
В съдебно заседание тъжителят лично и чрез процесуалният си представител
поддържа изцяло възведеното обвинение и предявеният граждански иск против
подсъдимият.Адв. П. СТ. се спира само на обстоятелството, че в обясненията си
подс.Д. сочи, че е оставил цигарите върху хладилника, а в докладната записка е
посочено, че те са били намерени вътре, в кутия за плодове.Поради това и той счита, че
докладната записка на служителя на Затвора-Варна се базира на неверни твърдения.С
оглед на това и адв.С. намира, че претенцията на ч.тъжител следва да бъде
уважена.Ч.тъжител Р. на свой ред излага становище, че обясненията на подс.Д. са
противоречиви, че в неговата килия не са били намерени цигари и колан, че
показанията на част от разпитаните свидетели не следва да бъдът кредитирани, тъй
като са противоречиви и не отговарят на обективната действителност.Поради това и
ч.тъжител счита, че подсъдимият е разпространил позорни обстоятелства за него с
депозираните от него жалба и обяснения, тъй като написаното в тях не е безспорно
доказано.
Подс. К.Д. участва в съдебното производство лично и чрез служебно назначен
процесуален представител.Той дава обяснения по предявеното му с частната тъжба
обвинение, като заявява че е взел на заем кафе и цигари от ч.т.Р., който пък му бил
взел в залог якето и маратонките.Когато настъпил момента да върне заетите вещи,
ч.тъжител му казал, че има « лихва» и трябва да върне повече кутии цигари от колкото
е взел.Поради това и подс.Д. решил да се оплаче на администрацията на Затвора
.Доколкото самия той бил неграмотен, друг лишен от свобода написал жалбата, която
той подписал.Подс.Д. сочи още, че ч.тъжител сам оставил дрехите му върху
хладилника в помещението за хранене, както и че след като не направил свиждане ,
взел цигари от лавката, които били описани и които той сложил в
хладилника.Подсъдимият заявява, че е казал това на ч.т.Р. през вратата на килията му,
доколкото двамата не били извън затворническите помещения по едно и също време.За
изготвените в последствие обяснения подс.Д. отново сочи, че са били написани от друг
лишен от свобода, на който той разказал какво се е случило. Подсъдимият твърди, че
описаното в тях и в жалбата е вярно, като в последната си дума Д. заявява, че не знае
какво иска от съда.
Защитникът на подс. Д. - адв. К., безапелационно пледира подсъдимият да бъде
оправдан.Той също коментира събраните по делото безспорни доказателства за това, че
двамата лишени от свобода са влезли в неправомерни отношения по между си, за което
и двамата са били наказани.Адв.К. излага становище, че с подаването на жалба подс.Д.
е желаел да се защити от ч.т.Р., който в последствие е променил уговорката им и е
1
поискал лихва, и то голяма, за дадените в заем цигари, а не да го наклевети. Поради
това и защитата счита, че с подаването на жалба подсъдимият се е възползвал от
правото, което има и не е разпространявал позорни обстоятелства по отношение на
ч.т.Р., нито му е приписвал престъпление.С оглед на това и адв.К. пледира подс.Д. да
бъде оправдан.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ч.тъжител И.Р. с присъда по НОХД № 127/2004г. на ОС- Плевен бил признат за
виновен за извършени на 24/25.01.2004г. и на 29.01.2004г. в гр.Плевен деяния по чл.116
от НК.Било му наложено наказание „Доживотен затвор без право на замяна“ при
първоначално определен специален режим на изтърпяване .Той започнал да търпи
наказанието си , считано от 01.02.2004г. , като бил поставен на специален режим на
08.12.2005г. На 18.01.2018г. ч.т.Р. бил приведен в Затвора-Варна и на 24.01.2018г. бил
настанен в ІІІ група, зона със засилен надзор и охрана.През 2021г. той бил настанен в
самостоятелно в 127-мо спално помещение.
Подс.К.Д. с присъда по НОХД № 446/2017г. на ВОС бил признат за виновен за
извършено на 26.07.2016г. деяние по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 от НК, като му било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години, което да изтърпи при
първоначален строг режим.С определение по ЧНД № 708/2017г. наложените на
подсъдимия наказания са били групирани, а с Решение № 240/20.09.2017г.
определените общи най-тежки наказания по формираните две групи са били
увеличени.На 18.02.2020г. подс.Д. също бил настанен в трета група в зоната с
повишена сигурност в 122 спално помещение.
В зоната за повишена сигурност лишените от свобода, които били осъдени на „
доживотен затвор без замяна“ били отделени в отделна група и ползвали различно
лично време и различно време за престой на открито от останалите лишени от свобода,
настанени в тази зона, които , като подс.Д. били със завишен режим от строг на
специален.Така за ч.т.Р. и за подс.Д. имало различни графици, утвърдени от
ръководството на затвора, поради което и двамата не можели да контактуват
непосредствено и лично помежду си , освен ако не си чукат по вратите и не разговарят
през тях, както и да използват монтираните на тях капандури както за разговори, така
и за предаване на вещи.
В началото на м.февруари 2021г. подс.Д. поискал от ч.т.Р. на заем две кутии
цигари и 50 гр. кафе , за които казал, че ще му ги върне след свиждане с близките
му.Въпреки, че на лишените от свобода било забранено да заемат вещи по между си,
ч.т.Р. се съгласил да му ги даде.Той поискал подс.Д. да му остави нещо в
залог.Подсъдимият заложил якето си и маратонките си „Адидас“, което пък наложило
да ходи по чехли при ползване на личното си време и престоя на открито.Доколкото
сезонът бил зимен, а времето студено, липсата на маратонки и яке при подсъдимия,
била забелязана от св.К.И. , който бил в една група с него.След известно време подс.Д.
успял да върне една кутия цигари на ч.т.Р., който обаче му казал, че иска от него да
върне шест кутии цигари.Тъй като двамата нямали такава уговорка, подсъдимият се
почувствал изнудван от ч.тъжител.
За това на 05.02.2021г. , след като продиктувал на друг лишен от свобода, тъй
като бил неграмотен, била изготвена жалба от подсъдимия до Началника на Затвора-
Варна.В нея било посочено : „И.Р. ми даде две кутий цигари и кафе на заем и ми взе
якето и маратонките като залог.Сега ми иска лихва общо шест кутий цигари.В събота
2
след свиждането иска да му върна взетото с лихвата“. В жалбата била написана датата
05.02.2021г., както и „Горното лично продиктувах и за верността му се
подписвам“.След подаване на жалбата подс.Д. намерил дадените в залог дрехи на
хладилника в столовата и си ги прибрал.
Междувременно, жалбата му била разпределена на св.Н.Г., който към него
момент бил ИСДВР в трета група в Затвора-Варна. За да се установят обстоятелствата,
описани в жалбата на подс.Д., св.Г. провел разговор с него, след което изготвил
докладна записка / л.79/.В нея той посочил, че подс.Д. имал притеснения относно
предстоящото му свиждане на 06.02.2021г., тъй като по негови данни близките му
щели да му носят хранителна пратка и цигари.Поради това и св.Г. предложил цигарите
, които подсъдимия щял да получи на това свиждане, да бъдат описани с протокол. На
06.02.2021г. обаче подс.Д. не провел свиждане и не получил хранителна пратка и
цигари, които да върне на ч.т.Р..За това били предприети други действия по повод
подадената жалба.На 10.02.2021г. подс.Д. получил от лавката на затвора пет кутии
цигари „Карелия“, чиито номера на бандероли били описани в протокол /
л.87/.Магазинерът на затвора изготвил докладна записка /л.88/ за това, като било
посочено, че действията са били извършени в присъствието на св.Г..
В 11.48ч. на 10.02.2021г. подс.Д. , който ползвал лично време и бил извън
килията си , отишъл до 127-мо помещение, в което бил ч.т.Р., като двамата разговаряли
през затворената врата на помещението.Подсъдимият казал на ч.тъжител, че ще остави
цигарите в „ малкия „ хладилник. В 12,20ч. подсъдимият, носейки в дясната си ръка
пет кутии цигари , влязъл в обособеното помещение за хранене, намиращо се в 1 В
коридор.Той оставил тези цигари в хладилника, след което в 12,20,47ч. излязъл без да
носи цигарите.След това отново отишъл до килията на ч.т.Р. и двамата разговаряли
около 10 сек., като подсъдимият казал, че е оставил цигарите вътре в хладилника. След
като свършило личното му време, подс.Д. се върнал в своето помещение.Разговорите и
действията на подсъдимия били възприети от други лишени от свобода- св.Кр.И. и
св.В.Х..
В 13.05ч. било отворено 127-мо спално помещение, като ч.т.Р. излязъл и отишъл в
помещението за хранене. В 13,06ч. той излязъл от там, носейки в лявата си ръка
полиетиленова торбичка с емблема на „Лидъл“ и се върнал в своята килия. В 13,13ч.
пред вратата застанал друг лишен от свобода-Б.Й. и двамата мъже провели кратък
разговор., като ч.тъжител Р. подал цигара на Й..В 13.13.08ч. Р. излязъл от спалното си
помещение, носейки торбичката и я занесъл обратно в помещението за хранене.
Малко по-късно служители на Затвора-Варна извършили претърсване в 127-мо и
136-то помещение, с цел намиране на цигарите „Карелия“, описани с протокол.При
претърсването на спалните помещения , както и на обитаващите ги лишени от свобода,
цигари не били намерени.След това било извършено претърсване в помещението за
хранене. При отварянето на хладилника, в кутия разположена в долната част ,
служителят на ОЗ-Варна видял под торбичка с надпис „Лидъл“ пет кутии цигари,
които се търсели. Цигарите били извадени пред лишени от свобода.След това била
иззета торбичка „Лидъл“ със зеленчуци и пет кутии цигари.За извършените действия
били изготвени докладни записки и съответния протокол № 0004109 / л.89,л.90 и л.93/.
За приключване на проверката по повод подадената то подс.Д. жалба, св.Г. изготвил
докладна записка, в която предложил да бъде запазен видеозаписа от камерите в ЗПС с
цел да се изясни фактическата обстановка за времето от 11,40ч. до 13,45ч. на
10.02.2021г., както и да бъдат снети обяснения ят ч.т.Р. и подс.Д. /л.94/. Записите били
запазени и разчетени , за което бил изготвен протокол/ л.95/.
3
На 11.02.2021г. св.В.Х., също лишен от свобода, депозирал до администрацията
на Затвора сигнал , в който посочил, че от няколко месеца е свидетел на
нерегламентирани и нередни отношения между ч.т.Р. и други лишени от свобода, както
и описал поведението и на подс.Д., и на частния тъжител в деня на проверката и
намираните на цигарите.
На 15.02.2021г. били изготвени обяснения от ч.т.Р. , който посочил, че никой не
му дължи нищо, и от подс.Д., като неговите, тъй като бил неграмотен били написани от
И.В. / л.98/.В тях било посочено : „Вземах от Р. две кутий цигари и 50гр. кафе.Същия
ми предложи да ми ги даде на лихва, като лихвата беше в размер да му върна шест
кутий цигари.Р. ми поиска залог оригинални маратонки марка „ адидас“ и 1 бр. зимно
яке.След две седмици му върнах една кутия цигари и му казах, че на свиждането ще му
върна останалото, тъй като не можах да направя свиждане и закъснях с връщането на
цигарите.И. ме заплаши, че има метална вилица, която държи в хладилника и ще ми
извади очите.Страх ме е за живота ми, когато нашата група е отворена и когато И.
излезе от килията си, аз се прибирам в моята килия, защото ме е страх за живота ми.За
якето и маратонките И. ме принуди да му ги оставя на хладилника в столовата.И. ми
определи да му дам 50лв./петдесет лева/ за да ми напише искова молба, да осъдя
затвора за дървеници.Знам, че И. разполага с мобилен телефон в затвора.Дадох му
номера на баща ми , за да могат да се чуят и разберат за предстоящото свиждане.Баща
ми да му гарантира, че ще донесе цигари за да мога да му върна цигарите с лихва.За
разговора И. поиска да го почерпя със зеленчуци.Тъй като ме беше страх, уведомих за
случващото се Началника на затвора-Варна с писмена жалба.На 10.02.2021г. му
оставих пет кутий цигари в торбичка на хладилника отгоре, след храна.В момента ме е
страх много за живота ми, тъй като се притеснявам Р. да не ми направи нещо.Тъй като
съм неграмотен горното продиктувах на л.св.И.В. В., беше ми прочетено в мое
присъствие и за верността му се подписвам“.В последствие, на
18.02.2021г.,22.02.2021г. и 23.02.2021г., обяснения били изготвени и от други лишени
от свобода- Н.С., Н. Б. , Д. К. и св.К.И..Б. и К. присъствали при намирането и
изземването на торбичката и цигарите в хладилника, а Стефанов и И. посочили, че
знаели, че подс.Д. е имал да връща цигари на ч.т.Р., който пък в залог му бил взел
дрехите, че на 10.02.2021г. подсъдимия казал на частния тъжител, че е сложил
цигарите в кухнята в хладилника , както и че ч.т.Р. взел торба от хладилника, отишъл
до килията си, върнал се с нея и я сложил в хладилника, защото бил разбрал, че ще го
проверяват за цигарите.
На 24.02.2021г. св.Г. изготвил докладна записка, в която описал установеното при
извършената по жалбата на подс.Д. проверка и предложил подс.Д. и ч.т.Р. да бъдат
наказани съответно на основание чл.101 т.4 от ЗИНЗС и чл.105 т.5 от ЗИНС за
извършени от тях нарушения на чл.96 т.3, чл.97 т.2 и чл.100 ал.1, ал.2 т.5 от ЗИНС.
Със Заповед № 265 /22.03.2021г. на подс.Д. било наложено дисциплинарно
наказание, за това че на неустановени в хода на проверката дати през 2021г. и на
10.02.2021г. в Затвора-Варна, е влязъл и осъществил неправомерни отношения с
възмезден характер с ч.т.Р., а именно купил е негови вещи- 2 кутии цигари и 50
гр.кафе, предназначени за удовлетворяване на свои лични потребности, като е приел
определение от ч.т.Р. срок за погасяване на поетото към него свое задължение, както и
размера на дължимата, предварително уговорена между тях разплата, определена от
ч.т.Р. на 6 кутии цигари, включително калкулираните от продавача лихви за просрочия
в цената, погасени от него на две вноски към продавача- с една кутия цигари при
първи транш, и с още пет кутии цигари „Карелия“, които закупил от затворническа
4
лавка, като при осъществяване на покупко-продажбата се е съгласил и дал в залог свои
лични вещи- маратонки „Адидас“ и зимно яке, поискани му като гаранция от л.св.Р..
Било прието, че подс.Д. е нарушил чл.96 т.3, чл.97 т.2 и чл.100 ал.1, ал.2 т.5 от
ЗИНС.За това и на основание чл.102 ал.1 от ЗИНС на подсъдимият било наложено
дисциплинарно наказание „Забрана за участие в колективни мероприятия в местата за
лишаване то свобода“ за срок от 3 месеца.Подс.Д. не обжалвал тази заповед.
Със Заповед № 266/22.03.2021г. дисциплинарно наказание било наложено и на
ч.т.Р. , за това че на неустановени в хода на проверката дати през 2021г. и на
10.02.2021г. в Затвора-Варна, е влязъл и осъществил неправомерни отношения с
възмезден характер с подс.Д., а именно продал му е вещи- 2 кутии цигари и 50
гр.кафе, предназначени за удовлетворяване на лични негови потребности, като е
определил срок за погасяване на поетото от Д. задължение, както и размера на
дължимата, предварително уговорена между тях разплата, определена от ч.т.Р. на 6
кутии цигари, включително калкулираните от продавача лихви за просрочия в цената,
погасени от него на две вноски към продавача- с една кутия цигари при първи транш, и
с още пет кутии цигари „Карелия“, закупени от подс.Д. от затворническа лавка, като
при продажбата е поискал като гаранция и е взел в залог лични вещи на длъжника-
маратонки „Адидас“ и зимно яке. Било прието, че ч.тъжител също е нарушил чл.96
т.3, чл.97 т.2 и чл.100 ал.1, ал.2 т.5 от ЗИНС.За това и на основание чл.102 ал.1 от
ЗИНС на ч.т.Р. също било наложено дисциплинарно наказание „Забрана за участие в
колективни мероприятия в местата за лишаване то свобода“ за срок от 3 месеца. Ч.т.Р.
обжалвал наложеното му наказание в ГД „ИН“.Със Заповед № Л -1394/22.04.2021г.
жалбата била отхвърлена, тъй като извършеното дисциплинарно нарушение-
осъществяването на неправомерни отношения между лишени от свобода, с възмезден
характер, които се заемат, продават и купуват вещи, с които разполагат, е било
установено от докладните записки, дадените обяснения, подадена жалба и др.
На 25.03.2021г. ч.т.Р. депозирал частна тъжба пред ВРС против подс.Д., за това че
същия го е обвинил в престъпление пред надлежен орган на властта –администрацията
на Затвора-Варна в това, че му е продавал вещи , като му е определил срок за
погасяване, включително бил калкулирал лихви, като за целта бил поискал гаранция и
бил взел в залог негови лични вещи.В последствие ч.т.Р. е уточнил, че подс.Д., чрез
дадените от него обяснения за това, че му е продал вещи, като му е определил срок за
погасяване и т.н., е разпространил позорящи за тъжителя обстоятелства.В уточнение
от 19.04.2021г. ч.т.Р. сочи, че е обвинен от подс.Д. че на неустановени дати през 2021г.
и на 10.02.2021г. е осъществил продажба на цигари, като едната дата видно е била
10.02.2021г.
В хода на съдебното производство бяха изискани докладна записка №
114/08.02.2021г. в едно с преписката от Затвора –Варна, четливо копие от сигнал от
св.В.Х., текущи доклади, характеристични оценки и др.
След даване ход на съдебното следствие , в съдебно заседание от 08.11.2021г.
процесуалният представител на ч.т.Р. заявява, че обвинението е свързано с факти,
които са изложени в жалба от 05.02.2021г. и обяснения от 15.02.2021г.
Подс. К. Г. Д. е роден на 21.06.1995г. в гр.Оряхово,живее в с.Каменар,
български гражданин, не женен, в момента изтърпява наказание «Лишаване от
свобода» в ОЗ-Варна, като по време на престоя е бил наказван два пъти и е бил
награждаван с писмена похвала.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
5
събраните в производството гласни доказателства – от обясненията на подс. Д., от
показанията на св. Н.Г., М.Ж., св.К.К., св.К.И. и в.В.Х., депозирани в хода на
съдебното следствие, както и въз основа на писмените доказателства по делото –
докладна записка № 114/08.02.2021г. в едно с преписката от Затвора –Варна, четливо
копие от сигнал от св.В.Х., текущи доклади, характеристични оценки, заповед за
награда на ч.т.Р., справка за съД.ст на подс.Д. и др., , които са непротиворечиви,
взаимно допълващи се и не водят на различни правни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи, а именно че подс. К.Д. не е осъществил от обективна и субективна
страна деяние по чл.148 ал.1 т.2 вр. чл.147 ал.1 от НК.
За да е налице клевета по смисъла на наказателното право от обективна страна е
необхоД. да бъде разгласено позорно обстоятелство, т.е. твърдение на дееца за
съществуването на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала
минало и настоящо поведение на пострадалия , до служебни и обществени прояви или
такива от личния му живот, както и отрицателни качества на личността, които я
характеризират негативно, и което е от естество да накърни доброто му име в
обществото.Това обстоятелство следва да е неистинско и да е съзнавано от дееца като
такова.Позорните и неистински обстоятелства следва да са обективно твърдяни, а не да
се подразбират и да са резултат от субективни интерпретации в съзнанието на
пострадалия.По отношение на другото изпълнително деяние- приписване на
престъпление, същото следва да е описано достатъчно конкретно по време, място,
начин и обща характеристика на извършване, като факта, че то не е извършено от
пострадалия следва да се съзнава от клеветящия или най-малко той да допуска
неистинността на твърдението си. Т. е. с клеветата се засяга достойнството и честта на
физическото лице по начин, че се унизява името му, завоювано в обществото чрез
труд, поведение, обществени и професионални изяви и се влияе отрицателно на
обществената оценка за него, която то получава в средата, в която работи и живее .
В настоящият казус, от съдържанието на частната тъжба и уточненията към нея ,
е видно, че ч.т.Р. инкриминира твърденията на подс.Д. свързани единствено с това, че
последният го е „ обвинил“ пред администрацията на Затвора-Варна за това, че му е
продал вещи като е определил срок за погасяване, включително че е калкулирал лихви,
като за целта е поискал гаранция и е взел в залог лични вещи на длъжника.Тези факти
не могат да бъдат съотнесени към обективните характеристики на нито едно
престъпление, визирано в НК, доколкото не е предвидена наказуемост за продажба на
вещи, уговорен срок за погасяване на парично задължение, калкулиране на лихви и
вземане на залог.Поради това съдът намира, че в случая не е налице „ приписване на
престъпление“ спрямо ч.т.Р..На следващо място съдът съобрази, че описаните по-горе
действия обективно и сами по себе си не представляват укоримо поведение от страна
на ч.т.Р., доколкото е налице свобода за свободно договаряне при размяна, заемане
или закупуване на вещи и предмети.Доколкото обаче той, както и подс.Д. са настанени
в място за лишаване от свобода, където са въведени правила за поведение,
регламентирани в ЗИНЗС, и които задължават лишените от свобода да спазват
установените за тях правила и им забраняват да вземат, заемат, продават, купуват ,
даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат, съдът намира, че следва да
анализира дали описаните в ч.тъжба действия, извършени от подс.Д., представляват
разпространяване на позорни обстоятелства, респективно дали същият е извършил
престъпление по смисъла на чл.148 ал.1 т.2 вр. чл.147 ал.1 от НК.
Събраните на съдебното следствие относими писмени и гласни доказателства са
6
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви относно това , че на
05.02.2021г. подс.Д. е подал жалба до Началника на затвора, в която е било посочено,
че „И.Р. ми даде две кутий цигари и кафе на заем и ми взе якето и маратонките като
залог.Сега ми иска лихва общо шест кутий цигари.В събота след свиждането иска да
му върна взетото с лихвата“. Доколкото извършването на такива действия в място за
лишаване от свобода е забранено по силата на чл.97 т.2 от ЗИНЗС, то ако същите не са
били действително извършени от лицето, което се сочи за техен автор, безспорно би
било налице разпространяване на позорни обстоятелства спрямо него.Поради това и
като съобрази именно спецификата на мястото, на което и подсъдимият, и ч.тъжител са
настанени, съдът установи, че за доказване на твърденията в ч.тъжба по делото са
събрани гласни доказателства, формирани от обясненията на подс.Д. и разпитаните
свидетели, както и писмени такива за предприетите в последствие действия от страна
на администрацията на затвора.
В обясненията си в хода на съдебното следствие /л.147/ подс.Д. разказва, че
първоначално е поискал от ч.т.Р. две кутии цигари и 50 гр. кафе.Ч.тъжител му казал, че
трябва да заложи нещо.Тогава подсъдимият „ заложил“ якето си и маратонките си,
като се разбрали, че като върне кафето и цигарите ще си получи вещите обратно.След
това подс.Д. сочи, че направил свиждане и отишъл да върне взетото от ч.т.Р., който
обаче тогава му поискал да върне 6 кутии цигари.Подсъдимият му казал, че не са се
разбрали така , че няма да му ги даде и около обяд пуснал жалба.След това, при
ползването на личното си време, видял че якето и маратонките му са оставени върху
хладилника в столовата.Подс.Д. твърди, че ч.т.Р. му казал да си вземе дрехите и да му
върне 6 кутии цигари.Тъй като подсъдимият не бил съгласен с това, той разговарял с
отрядния и в последствие взел цигари от лафката, чиито номера на бандеролите били
записани.Тях подсъдимият сочи, че е сложил вътре в кутия в малкия хладилник и после
през вратата на килията казал на ч.т.Р. за това.В хода на съдебното следствие подс.Д.
обяснява, че когато първоначално е взел цигарите и кафето не е знаел, че има „ лихва“ ,
такава му била обявена в последствие, той възприел това за изнудване и „ рекет“ и
подал жалба. При анализа на тези гласни доказателства съдът съобрази ниския
образователен ценз на подс.Д., което пък води до извод, че противоречията относно
времето , в което са се развили събитията, за изминалия период от време между тях и
изготвянето на жалбата, и др., са напълно обясними и не водят до извод, че заявеното
от подсъдимия относно подлежащите на доказване факти не следва да бъде
кредитирано. Неговите обяснения относно взаимоотношенията му с ч.т.Р. се
потвърждават от показанията на св.В. Х. и св.К.И., които също следва да бъдат
кредитирани в тези им части.Другите двама разпитани свидетели- М.Ж. и св.К.К.,
депозират показания за извършеното претърсване в килията на ч.т.Р. и за това, че в нея
не е намерено нищо.Св.Ж. сочи, че в последствие от ч.тъжител е разбрал, че срещу
него е имало подадена жалба за дадени цигари на „ лихва“, като заявява, че ако са се
случвали такива неща, то това е по вина на надзорно-охранителния състав, който е бил
дежурен, който е допуснал или разрешил или лично е предал вещи.Този свидетел
разказва, че подс.Д. е подавал множество жалби срещу други лишени от свобода,
предимно свързани с това, че е бил заплашван.Св.К. на свой ред заявява, че не е ставал
свидетел на размяна на вещи между лишени от свобода, тъй като това е забранено, но
и че самия той е наказан за подобно дисциплинарно нарушение.Тези свидетели описват
и емоционалното състояние на ч.т.Р. в следствие на наложеното му наказание, което не
е било добро. Описание на действията, които са били предприети след подадената от
подс.Д. жалба , и направените в последствие констатации, пък се съдържат в
показанията на св.Н.Г., които съдът кредитира изцяло като последователни , логични и
7
непротиворечиви. Той заявява, че под.Д. е оставил цигарите в хладилника, след което
ч.т.Р. ги е взел, като са били в торбичка, отишъл е с нея до килията си и после я е
върнал обратно в хладилника в столовата, където са били намерени. Този свидетел
заявява, че за всички предприети действия са били изготвени докладни записки, били
са снети обяснения от лишени от свобода, както и са били прегледани записите от
монтираните в коридора видеокамери, за които всички лишени от свобода знаят. Св.Г.
е категоричен, че когато ч.т.Р. е излязъл от килията си в носената от него торбичка са
били цигарите, оставени преди това от подс.Д..
При анализа на тези гласни доказателства съдът съобрази съдържанието на
частната тъжба и уточненията към нея, както и изявленията на ч.т.Р., направени в хода
на съдебното следствие. Нито в частната тъжба и уточненията, както и в нито един
момент от съдебното следствие, ч.т.Р. не твърди, че не е дал на заем на подс.Д. двете
кутии цигари и кафето, като се акцентира главно върху връзката на ч.тъжител с
намерените в хладилника пет кутии цигари. Очевидно действията на подс.Д., свързани
с вземането на пет кутии цигари от лавката и описването на номерата на техните
бандероли, са били извършени от една страна със съдействието на св.Г., а от друга за
доказване на твърденията в депозираната жалба и изясняване на фактическата
обстановка. Такава „връзка“ обаче не се прави нито от ч.тъжител, нито от неговия
повереник, като нито в един момент не се твърди, че след като цигарите не са намерени
в килията на Р. и в найлоновата торбичка в кутията за плодове в хладилника, а под нея,
то ч.тъжител не е извършил това, което е описано в жалбата на подсъдимия. Напротив,
обръща се внимание на противоречията между показанията на свидетелите от хода на
съдебното следствие и дадените в хода на проверката в затвора обяснения, които пък
не са годни доказателствени средства, както и върху противоречивите обяснения на
подс.Д. за това кога е взел кафето и цигарите и къде е оставил петте кутии цигари-
върху или в хладилника, отново позовавайки се на неговите обяснения от проверката,
като едва в пледоарията си адв.С. заявява, „ че така изготвената докладна записка на
Н.Г. се базира на неверни твърдения“.Тези обстоятелства и събития обаче не се
обвързват нито в тъжбата, нито в хода на съдебното следствие в причинно –следствена
връзка с инкриминираните изрази, свързани с даване на вещи на заем, срещу лихва и
залог. Осъщественото слагане на цигари в хладилника, взимането им, връщането им и
т.н. по никакъв начин не е описано от обективна страна в тъжбата . И доколкото
предмета на делото, очертан в частната тъжба и уточненията към нея, е свързан с
разпространяване на позорящи обстоятелства относно даване на вещи на заем, срещу
лихва и залог , то съдът намира, че не се събраха доказателства, които по безспорен и
категоричен начин да сочат, че ч.т.Р. не е извършил действията, за които подс.Д. е
депозирал жалба на 05.02.2021г., като тези свои твърдения подсъдимият поддържа и в
хода на съдебното следствие. В тази връзка следва да се отбележи, че в уточнение към
частната тъжба от 19.04.2021г. ч.т.Р. е посочил, че подс.Д. разпространява позорящи
обстоятелства за него на неустановени дати през 2021г. и на 10.02.2021г. Едва след
даване ход на съдебното следствие, в съдебно заседание от 08.11.2021г. се навеждат
твърдения, че такива обстоятелства са били разпространени с обяснения от
15.02.2021г., като към него момент обаче е изтекъл шестмесечния срок от извършване
на деянието, в който биха могли да се правят уточнения в тази насока.
На следващо място съдът анализира и действията на подс.Д., свързани с
подаването на жалба до администрацията на затвора и даването на обяснения в хода на
извършващата се проверка.В чл.90 ал.1 от ЗИНЗС е регламентирано правото на
лишените от свобода да подават молби и жалби, както и да се явяват лично пред
8
началника на затвора, като в ал.6 изрично е предвидено, че лишените от свобода не
носят дисциплинарна отговорност за подадените молби и жалби.В случая от
обясненията на подс.Д., показанията на св.Г., св.Х. и св.И., както и от писмените
доказателства, приложени по преписката на Затвора-Варна, се установява, че
причината подсъдимият да подаде жалба е поведението на ч.т.Р., от което той се е
почувствал изнудван и е бил притеснен за живота и здравето си.Жалбата му е била
подадена до съответния компетентен орган- началника на Затвора-Варна, като за
изнесените в нея твърдения е била извършена проверка отново от компетентните за
това служители.Именно въз основа на резултатите от тази проверка е било прието, че и
ч.т.Р., и подс.Д. са извършили нарушение на чл.97 т.2 от ЗИНЗС и са им били наложени
съответните дисциплинарни наказания.В този смисъл по никакъв начин не може да се
приеме, че целта на подс.Д. е била да разпространи позорни обстоятелства относно
ч.тъжител.Напротив, жалбата представлява сигнал отправен до съответния
компетентен орган за съобщаване на нередности, извършени от друго лице и цели
предприемане от страна на органа- Началника на Затвора, на съответните мерки. В
тези случаи, съгласно съдебната практика, умисъл за клевета не е налице, тъй деецът
не действа със съзнание за създаване на отрицателна оценка в обществото по
отношение на тъжителя , а за да поиска защита за осъществени спрямо него действия,
които той счита за нередни. Това е видно от обясненията на подс.Д. , който заявява
"пуснах жалбата след като ми каза, че иска 6 кутии.Все едно рекет“. В случая подс.Д. е
упражнил правото си на свобода на изразяване по чл.10 от ЕКПЧ и по чл.45 от КР,
предвиждащ право на гражданите да подават жалби до държавните органи. С жалбата
си той е съобщил за нередност на компетентен да извърши проверка по въпроса орган-
Началника на Затвора-Варна, като целта определено не е била ч.т.Р. да бъде
наклеветен.В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение №
347/25.09.2009 г. по н.д. № 372/2009 г. на І н.о. на ВКС; Решение № 128/10.03.1973 г. по
н.д. № 37/73 г. на ІІ н.о. на ВС; Решение № 209/18.05.1982 г. по н.д. № 209/82 г. на І н.о.
н ВС , Решение № 42/11.04.2022г. на ОС-Кюстендил по в.н.ч.х.д № 421/2021г.,
Решение № 239/03.08.2015г. на ВОС по в.н.ч.х.д. № 603/2015г. и др. Обясненията на
подс.Д. , които са с дата 15.02.2021г., а не 10.02.2021г. както се сочи в уточнението към
частната тъжба, пък са били изискани от св.Г. в хода на извършваната от него проверка
и в тях отново са били изложени същите обстоятелства, описани в жалбата.Останалите
твърдения, свързани с притежание на телефон от страна на ч.т.Р., провеждани
разговори и др., са извън предмета на делото и като такива не следва да бъдат
обсъждани. Поради това съдът намира, че деянието което е вменено във вина на подс.
Д. не е осъществено от него и от субективна страна. Логично е изтърпяването на
дисциплинарното наказание на ч.т.Р. да се е отразило зле на психиката му, но
причината за неговото налагане не е само подадената от подсъдимия жалба, а и
извършените след това действия за проверка на изложените в нея твърдения, които са
били потвърдени.
В този смисъл , като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, съдът намира че подс. Д. не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. чл.147 ал.1 от
НК.Поради това и на основание чл.304 ог НПК го призна за невиновен в това, на
05.02.2021г. и на 10.02.2021г. в жалба и обяснения , дадени пред администрацията на
Затвора-Варна, да е разгласил позорни обстоятелства за И. А. Р., а именно че И. А. Р. е
дал на К. Г. Д. две кутии цигари и кафе на зърна на заем, като му е взел якето и
маратонките като залог и е поискал лихва общо 6 кутии цигари.
9
Доколкото съдът намери, че участието на подсъдимият в инкриминираното
деяние не е доказано по предвиденият в закона начин, отхвърли предявеният
граждански иск в размер на 2 000лв. изцяло като неоснователен и недоказан. При
произнасянето си съдът съобрази и обстоятелството, че твърдените от страна на
ч.тъжител болки и страдания, са последица от изтърпяното дисциплинарно наказание,
наложено му от компетентен орган в рамките на извършената по реда на ЗИНЗС и
правилника за прилагането му проверка , а не следват пряко и непосредствено от
действията на подс.Д..
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10